Петте смъртни гряха на майката

| от |

Автор: Лола Монтескьо (още от Лола на chuime.bg)

Сигурно всеки от вас има поне една приятелка, която е майка. Поради факта, че аз самата съм бг мама, мога да се похваля с доста широк кръг себеподобни, с които съм в постоянен контакт. А той, вервайте ми, не винаги е приятен. Повечето жени, като родят, губят някои основни човешки умения като това да чуват, да говорят, да се концентират… През годините се избистриха пет смъртни гряха, които всяка майка трябва да избягва, ако иска приятелският ú кръг да оцелее.

1. Говори с човека на телефона, а не с детето, по дяволите!

Знаете за какво говоря, нали? Звъните по работа или за да си уредите среща, приятелката ви вдига и казва: “Да, мога да говоря, радвам се, че звъниш”, след което повече не чува и дума от вас, а вие нямате никакъв шанс да пробиете диалога й с малкото, който се прави нарочно ужасно театрално – все пак има си публика.

Тя: Кога казваш да се видим? Мая, казах ли да станеш от пода. Мръсен е мами, ще настинеш, пиленце сладко, дай да те цункам по дупенцето, цун-цун-цун-цун. Айде мила, цунки, исках да кажа целувки, о, аз пък как се обърках, ти сега звъниш, не затваряш. Здрасти, радвам се да те чуя, оооо, Мая извади си ръката от устата, де! Дай да се видиме най-накрая. Не динозавро, а динозавър, сладичка, във вторник мога само вечер, но ще ти се обадя допълнително.

Ти: Аз исках всъщност да те питам…

Тя: Какво мами? Какво казваш? Агу, агу, агу? Гу-гу, па-паааа.

Ти: Ъъъъъъъ…

Тя: Какво да питаш, ето ти бонбонка!

Ти: Имаш ли телефона на Петя от…

Тя: О, да, мами, точно така. Кукла бебе ам-ам, Мая също ам-ам, браво!

Ти: (повишаваш тон): На Петя телефона имаш ли?!?

Тя: Имам, да, ей сега ще ги изровя, кажи благодаря! Бла-го-да-ря!

Ти (объркана): Бла-го-да-ря!

Тя: Хаха, че си сладка. На Мая говорех, ама и тя каква ми е сладка… Да знаеш днеска какво голямо ако направи, лееееее, нали Майче, покажи колко беше голямо, хахаха, сладурана. Та какво казваш?

Ти (почти разплакана): Телефонът… Петя… От офиса

Тя: А, да, ще го изровя и ще ти го пратя, па-паааа!

Ти: Спешно ми трябва. Сега!!!

Тя: Ама защо крещиш сега, де? Защо, а? Мама толкова неща прави за тебе, а ти крещиш. Няма бисквитка. Докато не се извини Мая, няма да има бисквитка.Не викай, бебчо, че и лелята на телефона слуша.

Ти (възмутена мислиш): Леля?!?!?

Тя: Слуша лелята и си казва, ой какво невъзпитано Майче. Извини се, иначе нито телефон ще й дам, нито бисквитка на тебе…

Ти: Моля ти се бе Майче, извини се, че ми трябва телефона. Дай й пък ти тая бисквитка, да млъкне за секунда, че да ме чуеш: ТЕЛЕФОНЪТ НА ПЕТЯ ОТ ОФИСА МИ ТРЯБВА СПЕШНО!

Тя: Боже, колко си изнервена. Добре ли си? Май се преработваш. Знаеш ли, какво, я се разходи малко навън, виж какво слънчице грее, почини си, отпусни се, пък после нека пак се чуем да ми кажеш по-спокойно какво точно ти трябва. Айде чао, цунки-мунки, па-паааа!

2. Не пробвай чуждото ядене, възрастните могат да си го духат и сами!

Наблюдавали ли сте тази картинка? Мама, татко и дете в парка, мама вади торба със сандвичи и плодове и почва да бели ябълки, реже парченца, маха корички от хлебчето и да бута ту в устата на детето, ту в устата на таткото. Сцена две: на морето в стола, мама гребе с лъжица от супата пред детето, духа, за да изстине и дава ту в устата на детето, ту в устата на таткото. Сцена три: Мама и татко БЕЗ дете в ресторанта вечер, таткото си поръчва бира, мама му се кара: “Не пий така бързо, де, газирана е, ще те заболи гърлото!

3. Не говори само за ако, пюрета и възпалени млечни жлези, моля те!

Петък вечер в киносалона. Пълно е с хора, вие най-сетне сте изкарали приятелката си на кино. Филмът започва, всички мълчат и се концентрират във филма, само приятелката ви бърбори нонстоп уж шепнешком, но кънти в цялата зала. Или поне на вас така ви се струва.

“Значи много се притеснявам, акото й е едно такова оранжево. И редичко. Като пюре. Ма не съвсем. Като пюре, което е стояло две седмици в хладилника, сещаш ли се? Твърдо пюре. Дали е от морковите? Да не би да е нещо алергична? Мирише също доста интензивно. Бе направо си смърди! Не знам дали е нормално лайно да мирише. На дете, де. Имам предвид на Мая. Тя е толкова сладка иначе, но тия колики… Важно е да я накарам да пръдне. Понякога чакаме по половин час да изкара газовете. Масажирам й коремчето и й свивам крачката, докато стане. Ма да знаеш как пърди – като стара бабичка. И силно, котката ни се уплаши веднъж, така прогърмя. Чакай, ще ти покажа, ей така звучеше: прррпппппп. Ха, ха, ха.

Ооо, това Дженифър Лопес ли е? Ма тя все едно не е раждала начи, мен да ме видиш гола… Кожата ми се нацепи и коремът ми виси като на кенгуру, виж, виж, е й тая гънка тука. Не виждаш ли, чакай пипни… Оооо, той сега ще я целуне, божке, колко романтично. Къде отиде романтиката при нас, значи, не знам. Само готвя, пера и чистя. Няма цветя, няма целувки с чупка в кръста… Даже и сексът ни не върви вече, не знам дали защото присъства на раждането. Всичко засне, при това от най-добра перспектива. После като гледах, щях да припадна. Чакай да ти разкажа: значи вижда се как матката се е отворила, ма чак сливиците…Ма чакай де, къде отиваш? Ма къде отидоха всички, що си тръгват хората, да не би филмът нещо да свърши”

4. Като стана дума за раждането, не говори за него! Никога!

Знам, че е травмиращо преживяване, но по дяволите всичките 98 часа нечовешки мъки, кървави чаршафи, изстреляна до тавана околоплодна течност, 8 кофи лайна въпреки клизмата, бръснене до кръв, пукащи кокали, звук от цепене на плът (а, да, и оная история с как не те е хванала упойката, та те рязали на живо, също не я разказвай, моля те), доктор, който е пиян и за да си догледа мача се хвърля на корема ти, докато бебето изхвърчи като тапа, крошето, което си вкарала на неприятната акушерка, шиенето с игла, голяма колкото кука за плетене, дърпането после при ходене до тоалетна, слузта от бебето по гърдите ти и описанието на синьо-червената възлеста пъпна връв, ВСИЧКИТЕ ТИЯ РАБОТИ ПРОСТО НИ ГИ СПЕСТИ! Кажи просто, че е било незабравимо преживяване. Клише, но самата истина, поне при мен бе така! Благодаря!

5. Детето ти със сигурност е умно и талантливо. Ама пък чак Айнщайн?

Тя е само на три, а вече ходи на музикално училище, английски и детска йога? Мили боже! Остави детето си да бъде дете, не го дресирай, за да ни показваш нонстоп колко е талантливо и да ни натриваш носа, че нашите не са чак толкова… Не мисля, че на 6 трябва да рецитира Шекспир. Дори и в превод. Голфът е занимание за пенсионери. Тенисът – за мениджъри. Конкурсите за красота – за старлетки над 16, които нямат никакъв друг шанс да излязат от гетото. А да, не е нужно да я обличаш като себе си, но в мини вариант. Тя все пак не е куче. Но дори и да продължиш да го правиш, моля те поне за едно: спести си репликата: “А пък моето дете…”, която идва винаги, когато става дума за моето дете!

Това е, скъпа приятелко, ако се придържаш към горните пет съвета, със сигурност ще си запазиш приятелствата и за времената, когато Майчето вече няма да прави рекордни акита.

 
 

Продукт на седмицата: новият телевизор Samsung Q7C

| от chronicle.bg |

Откакто телевизията като продукция се качи на нивото на киното, а „Вдовицата в бяло“ и „Просто Мария“ бяха безжалостно изтикани в миналото от сериали от ранга на „Game of Thrones“ и „Историята на прислужницата“, телевизорът вече е вещ отвъд обикновената потребност за един дом.

Пред телевизора ядем, пред него почиваме, с него се будим и заспиваме…и не е нужно да изпадаме в някакви самоотвержени констатация от типа на „Аз не гледам телевизия“. Телевизията не само само предаванията, които излъчват по каналите, а и всичко онова, до което можем да се докопаме по алтернативни канали и да си доставим истинно телевизионно удоволствие.

Затова тази седмица сме се спрели на един много желан от нас продукт на седмицата – новият телевизор Samsung Q7C.

Самият телевизор изглежда наистина впечатяващо – висяща във въздуха черна стъклена плоча без рамки и обем. След включването Q7C разпознава бързо всички външни устройства. Също толкова бързо се свързва с домашната WiFi мрежа.

Картината е на 65-инчов панел – размер, с който се свиква завидно бързо. А на дистанционното има само 5 бутона, с които машината се управлява прилично лесно.

Гледането на телевизия е най-малкото, което човек може да прави с този апарат. Той се справя без проблеми с вдигането на резолюцията на SD каналите. Пикселизирането на картината е минимално и скоро спира да прави впечатление.

В режим на стандартна висока резолюция картината се гледа още по-добре, но все пак, силата на Q7C е в 4К.

Операционната система е може би най-впечатляващата характеристика на този телевизор. За Samsung – тя се нарича Tizen (SONY използват Android, LG – WebOS, а Panasonic – система, базирана на браузъра Firefox).

Tizen е удивително бърза, като позволява ежедневната употреба на телевизора практически само с двата кръгли бутона в центъра на дистанционното. Натискането на средния бутон извиква основно меню, в което има списък на всички източници, плюс най-често гледаните от вас канали. Телевизорът прави статистика, помни и подрежда, така че не се налага постоянно ровене в категориите на менюто.

Вградените приложения за стрийминг съдържание също са достъпни веднага – HBO GO, Amazon Prime, Netflix. Самсунгът разпознава автоматично кодирането на канала и променя настройките си спрямо него.

Едно от вградените приложения, което си заслужава да се отбележи, е платформата за игри Steam (през нея мога да играя моята любима – добрата стара HalfLife, например). Ако вече имате профил в Steam, вече няма да се налага да ползвате допълнително PC.

Подробни ревюта на модела, които разполагат с апаратура за измервания, твърдят, че времето за реакция на екрана е 21,4 милисекунди, което го прави много подходящ за игри. По този показател Q7C е един от най-добрите на пазара в момента.

Операционата система е изцяло преведена на български.

Що се отнася до картината, Samsung са извлекли максимума, които позволява технологията, използвана в Q7C. Екранът е Edge Lit LCD, който по дефиниция не може да постигне дълбокото черно и съответно – максималния контраст, който OLED панелите позволяват. Въпреки това картината е изключително чиста и ярка, с добра градация на нюансите и много живи цветове.

Звукът на Q7C е повече от приличен. Има добро количество бас, гласовете са чисти и разбираеми.

Samsung QLED65Q7C се предлага на цена от 6 599 лв. Заедно с LG OLED C7, и SONY A1, това е групата от три най-високо оценявани телевизора за 2017г.

Всеки клиент, който си закупи QLED телевизор от някой от ритейл партньорите (Tehnomarket / Technopolis / Zora / TechnoMix / Techmart) до 15 август 2017, получава бонус на стойност 10% от стойността на закупения телевизор. Полученият ваучер може да се използва само за продукти на Samsung преди 30.09.2017, като може да бъде използван само за доплащане към даден продукт на Samsung.

 

 
 

Гал Гадот отново ще е „Жената чудо“

| от chronicle.bg |

Продължение на един от най-гледаните филми тази година – „Жената чудо“, беше обявено от Уорнър Брадърс на тазгодишния Комик-кон в Сан Диего, САЩ. Гал Гадот отново ще влезе в ролята на безстрашната Даяна Принс.

Филмът се превърна в един от най-доходоносните от поредицата за супергерои и затова неговото продължение беше само въпрос на време. „Жената чудо“ изпревари в бокс-офиса  „Мъж от стомана“, „Батман срещу Супермен“ и „Отряд за самоубийци“ със своите 767.7 милиона долара спечелени по целия свят. С това историята за Даяна Принс счупи рекордите и се превърна в най-успешния филм, режисиран от жена.

Пати Дженкинс, режисьор на филма, заяви, че историята ще се развива в Америка.

 
 

Анджелина Джоли пред Vanity Fair: „Сега се чувствам повече жена“

| от chronicle.bg, БТА |

Анджелина Джоли е оставила на заден план правенето на филми, за да стане по-добра майка. Тя посещава готварски курсове и върши обикновени неща, като да почисти след кучето.

В интервю за Vanity fair актрисата и режисьор разказва, че животът й след раздялата с Брад Пит е съсредоточен върху здравето и децата й.

„Всъщност сега се чувствам повече жена“, казва Джоли и допълва, че поставя на първо място семейството.

Последният филм под нейна режисура за режима на кхмерите през 70-те, при който са загинали над един милион души, бе представен в Камбоджа през февруари. Световното му разпространение, включително чрез компанията Нетфликс, ще бъде през септември.

Извън популяризирането на филма, Анджелина Джоли казва, че няма интерес да работи над нов филм сега. Тя получи попечителство на шестте й деца с Брад Пит и очаква окончателното уреждане на развода.

„Искам просто да направя подходяща закуска и да поддържам дома“, казва актрисата.

Джоли споделя, че по искане на децата е започнала да посещава готварски курсове.

„От девет месеца се опитвам да бъда наистина добра просто като домакиня, да почиствам кучешкото ако, да мия чиниите и да чета приказки за лека нощ“, казва актрисата и допълва: „Ставам все по-добра и в трите“.

Четиридесет и двегодишната Джоли е специален пратеник на Агенцията за бежанците на ООН.

Пред списанието тя разказва, че децата й са „много смели“ след раздялата с Брад Пит.

Джоли разкрива още, че е вдигнала кръвно и е развила парализа на лицевия нерв след раздялата. Актрисата споделя, че се е възстановила благодарение на акупунктура.

Интервюто на Джоли за Vanity fair ще се появи в септемврийския брой на списанието, който излиза от печат на 8 август.

 
 

Какво се крие зад повторенията в живота ни?

| от Цвета Топузлиева |

Фройд нарича повторенията на травматични ситуации от детството принуда към повторение. Без да осъзнаваме пресъздаваме подобни травмиращи ни ситуации отново и отново, изпитваме същата болка и разочарования – детето, израснало с родител алкохолик като възрастен е привлечено от партньор алкохолик; дете, подлагано на насилие бива привлечено от партньори насилници или самото то става насилник; дете, което е преживяло сексуален тормоз, става проститутка…

На пръв поглед това е озадачаващо. Защо се случва така? Защо подлагаме сами себе си на страдание, подновявайки болката отново и отново? Защо не подобрим живота си, избягвайки този модел на поведение?
Отговорът е – заради схемата, която сме формирали в детството си в следствие на същите тези травми. Схемата представлява генерализирана и абсолютизирана идея за себе си, за другите, за света или за бъдещето. Тези ранни вярвания ни дават усещане за предсказуемост и сигурност; те са удобни и познати. По странен начин те ни карат да се чувстваме като у дома си. Ето защо ние се придържаме към тях, дори когато сме раздирани от болка и разочарование.

Павел е много нещастен в брака си. Съпругата му отново му изневерява. Павел е отчаян, както всеки път, когато тя му изневерява.

Просто не мога да понеса да се разделим и да я загубя…затова правя всичко по силите си, за да си я върна обратно само за мен. Не зная защо, но чувствам, че ако се разделим, всичко ще се разпадне…не мога да обясня защо се примирявам с всички тези изневери. Дори, сякаш я обичам повече, когато ми изневерява и искам да си я върна. Вярвам, че ако бях по-добър тя щеше да ми бъде вярна и щеше да бъде само с мен. Тази несигурност ме убива…

Всеки следващ път Павел се надява, че това ще е последната изневяра на съпругата му, но остава разочарован и болката е все по-силна и разрушителна.

Не мога да повярвам, че тя отново постъпва така с мен. След последния път, бях сигурен, че няма да се случи отново. Та аз бях на ръба на самоубийството и тя много добре видя това! Не мога да повярвам, че отново е с друг мъж…

Бракът на Павел е като влакче на ужасите. Той няма контрол над ситуацията, която го подмята от надежда към отчаяние отново и отново.

Най-трудната част за мен е чакането. Стоя и чакам без да зная къде е и какво прави, въображението ми създава мъчителни, болезнени картини. Имало е случаи, в когато съм я чакал в продължение на дни. Просто стоях и я чаках да се върне у дома заслепен от гняв, последван от разтърсващи ридания, после отново гняв и отново ридания…

Случвало се да я удари, а след това винаги се моли за прошка. Павел иска да слезе от влакчето на ужасите. Твърди, че иска стабилност и мир. Но, воден от схемата си за изоставяне, колкото по-непредвидимо е поведението на съпругата му, толкова по-силно е привлечен към нея.
В детството си Павел е преживял същите чувства на несигурност и изоставяне. Баща му изоставя семейството, когато Павел е само на две години. Бил алкохолик, на който не можело да се разчита, непредвидим в поведението си. Тези дълбоко вкоренени чувства Павел пресъздава отново и отново в брака си с партньор, който поддържа най-силните му страхове.
Ето това е иронията на схемата…Павел, както и много от нас се влюбваме в хора, които засилват схемите ни и някак ни е трудно на намерим изход от този повтарящ се саморазрушителен сценарий.

Историята на Коста е още един пример за повторяемост на обстоятелства:

За Коста нуждите на другите хора винаги са по-важни за него, от неговите собствени нужди. Опитва се да угоди на жена си, отговаряйки с „да“ на всичките й въпроси и предложения. Опитва се да угоди на децата си, като никога нищо не им отказва. Опитва се да угоди на баща си, като се съгласява да работи в семейния бизнес, въпреки, че тази работа не му допада. Той винаги е безкористен – с всички, винаги.

Странно, но това не винаги се харесва от другите. Съпругата му се ядосва, че е твърде мекушав; децата, макар и винаги толерирани изпитват нужда от граници; баща му се дразни от липсата на твърд подход в работата и особено с персонала.

Дълбоко в себе си Коста също е ядосан на себе си, че не зачита собствените си потребности. Този модел на поведение той е усвоил в детството си. Коста има схема ориентираност към другите. Във възпитанието му баща му е тираничен, властен и контролиращ. Ако Коста не бил съгласен с баща си за нещо, бил наказан и игнориран. Майка му била изключително пасивна и депресирана през по-голямата част от детството му. В желанието си тя да се чувства добре, Коста прекарвал времето си, за да отговори на нейните нужди. Бил твърде зает с нуждите на родителите си, за да мисли за своите нужди…

Схема терапията, заедно с когнитивно-поведенческата терапия ни показват здравия тип отношения. Понякога това не е лесно за разбиране и приемане. Както например, може да се наложи Павел да направи избор, който ще бъде болезнен в момента и дори да тръгне срещу вътрешните си чувства, влизайки в най-големият си страх от самота. Но правейки точно това, Павел ще установи, че ще оцелее в този страх, и не само ще оцелее, а ще бъде по-спокоен, по-уверен и себеуважаващ се. Действайки въпреки страховете си, всъщност ги обезоръжаваме.

Историите на Павел и Коста показват колко важно е да погледнем отвъд ситуацията и да се свържем с чувствата си, които често са неосъзнати. Схема терапията изследва тези дълбоки чувства и формира нови, адаптивни умения и подходи, които за разлика от други видове терапии, дават трайни във времето резултати. Това се случва чрез структурирана поведенческа терапия, домашна работа и постоянна конфронтация с проблемни вярвания и неефективен стил на поведение, за подпомагане на постигнатото ниво.

Текстът на Цвета Топузлиева е от сайта www.psiholozi.com и е публикуван в Chronicle.bg с изричното съгласие на автора.