Патриотични игри на санкции

| от |

Бисер Манолов, www.bissermanolov.com

 

Представете си два огромни драгстера, застанали един срещу друг с включени фарове и форсиращи двигатели. Между тях има разделителна линия, върху която лежи човек. Без значение кой от двата драгстера ще потегли първи, е ясно, че човекът на линията няма абсолютно никакъв шанс да оцелее.

Нещо такова се получава и със санкциите на САЩ срещу Русия. Тялото между двете спортни коли, разбира се, е Европа. Да, Старата госпожа няма печеливш ход оттук насетне. Старият континент е тотално раздвоен между политическата подкрепа за санкциите и корпоративната зависимост на европейския бизнес от Голямата мечка.

Каквото и да направи Европа, ще сбърка

Ако санкциите й срещу Русия останат единствено в сферата на реториката, ще сбърка още повече. По абсолютно същия начин стоят нещата и за Русия. Най-страшното за нея като цяло обаче е изводът, че тя вече е доказано неблагонадежден политически и бизнес партньор. Почти невъзможно ще бъде през следващата декада Русия да избяга от този си имидж, не и под ръководството на Владимир Путин, разбира се.

Мнозина от политическите анализатори се опитват да сравнят ефекта от санкциите срещу Русия с ефекта от санкциите, които бяха приложени срещу Иран във връзка с ядрената й програма. През 2013 г. Европа реализира 12,3% от своя търговски оборот с Русия. С Иран по време на санкциите търговският оборот беше 0%. Като процент от глобалното стопанство Русия произвежда около 3%, докато на Иран се падат 0,3%. Валутните резерви на Русия се движат около 500 милиарда долара, което представлява 23% от брутния продукт на страната. При Иран ситуацията по време на санкциите бе следната: 68 милиарда долара валутни резерви, което представляваше около 19% от БВП. Горната статистика е изключително важна, за да може да бъде направен някакъв прогнозен анализ за ефекта от санкциите срещу Русия в средносрочен и дългосрочен план. Анализаторите отчитат факта, че спрямо Иран санкциите са

дали резултат чак на десетата година

Очевидно е, че Русия има повече вътрешен ресурс да устои на тези санкции, но безспорно е, че стопанството й ще изпадне в рецесия още през следващата година.

Рестрикциите срещу три държавни руски банки за достъпа им до капиталовите пазари обаче ще бъдат с най-значими последствия като цяло. Популистката социална политика на Путин раздува почти неуправляеми бюджетни дефицити в публичните финанси на страната. Русия има перманентна необходимост от емитирането на държавен дълг за тяхното покриване. Липса на достъп до капиталовите пазари означава само едно и то е пускане на печатницата за рубли. Инфлацията ще бъде напомпана двойно в рамките на една година, а това означава повсеместно обедняване за руснаците. Категорично Путин няма да се откаже от позицията си спрямо Украйна. Това е единственият начин да съхрани поразклатения си образ на железен мъжкар. Проектът му „Евразия“ е с много повече спорни моменти, отколкото перспективата му като стабилен икономически съюз. Неговият генезис е базиран единствено и само на противопоставянето, а не на икономическата логика. Няма да бъде пресилен изводът, че през следващата година основните врагове на Путин

ще бъдат вътре в самата държава

в лицето на затъващия руски бизнес и обедняващите хора.

Основният проблем за Европа, разбира се, е, че остават доставките на руски газ. Ако бъдат ограничени доставките на синьо гориво, не се знае кой ще пострада повече – Русия или Европа. Америка е категорична, че хватката на санкциите ще се затяга, ако Русия не промени курса си спрямо Украйна. Това означава, че перспективите за европейските компании от енергийния и автомобилния сектор са твърде мрачни. Впрочем акциите на всички европейски автомобилни компании паднаха през последните дни средно с по 3%. Френският енергиен гигант „Тотал“ вече официално заяви, че спира процеса по придобиване на акции от руската компания за добив на газ „Новатек“. „Фолксваген“, „Форд“ и „Опел“ ще бъдат най-потърпевшите от затягането на санкциите на база проучване направено от университета в Дуисбург.

Основният въпрос е: Ще се върне ли Европа в цикъла на икономическа стагнация през следващата година? Засега макроикономистите са умерени в прогнозите, но логичният отговор е по-скоро „да“. Най-активният привърженик на санкциите от европейските държави се очертава Холандия и това е напълно обяснимо. Като цяло лошите новини нарастват притеснително бързо.

Според анализ на японската банка „Номура“ през следващите девет месеца се падежират облигации на руски банки, които попадат в списъка на санкциите, от тях около 39 млрд. долара са притежание на чуждестранни инвеститори. Това според оценката на анализаторите е „управляем процес“. От централния офис на ВТБ официално заявиха, че санкциите няма да попречат на оперативната й работа. Това, което трябва да се подчертае, е, че в санкциите спрямо банките са включени единствено

ограничения за потенциалните чуждестранни купувачи

на нови облигации, емитирани от въпросните банки. Казано с други думи, директният ефект ще бъде почти нулев. И ВТБ, и Сбербанк имат поделения в континентална Европа. От Европейската комисия казаха, че санкциите не касаят техните поделения, засега с цел да не бъде заплашена финансовата стабилност. Нали си представяте колко половинчати са тези мерки като цяло.

Налице са всички индикации, че светът е изправен пред нова студена война. Това ще окаже категорично влияние и върху състоянието на европейската икономика. За България нещата са ясни, а именно замразяване на всички руски енергийни проекти на територията на страната. Към настоящия момент позициите на Москва и Вашингтон все повече са втвърдяват. „Безграничната любов“ на руския народ спрямо Путин изглежда вече е изчерпана, което ще ускори процеса на неговото падане. Да, аз лично не вярвам, че Путин ще може да овладее ситуацията в страната оттук насетне. Най-неприятното при такива обстоятелства е, че отчаяният човек е способен на всичко. Още повече ако той се казва Владимир Путин и в неговите ръце е концентрирана толкова огромна репресивна мощ. Категорично не вярвам, че Китай ще заеме проруска позиция. Доверието между руснаци и китайци ерозира по същия начин, по-който това става и с останалите руски партньори. Смятам, че едно категорично становище на Китай по отношение на руско-украинския конфликт може да сложи неговата точка. Да видим. Знаем, че китайците повече действат, отколкото говорят. А, да не забравя, и готвят… Какво ли готвят в момента китайските другари, това е въпросът?

 
 

Умните хора е по-вероятно да се провалят на шофьорските изпити

| от chronicle.bg, БТА |

Умните хора са с по-голям шанс да се провалят на шофьорските изпити, тъй като прекалено много се замислят над предизвикателствата, които им предстоят.

За разлика от хората с академичен ум, кандидат-шофьорите с по-нисък ценз е по-вероятно да вземат книжка от раз. Креативните умове от сферата на изкуствата се справят по-добре с шофьорските изпити в сравнение с представителите на науката и математиците.

Проучването е проведено сред 1 564 британци от фирмата Privilege DriveXpert.

Изследването е установило пряка връзка между интелекта, професионалното израстване и вземането на книжка от първи път. Оказало се, че колкото по-добре се е представил на матурите и на приемните изпити в университета даден индивид, толкова по-зле е преминал през шофьорските тестове.

Авторите на проучването са установили също, че хората с по-ниски оценки и неакадемично мислене проявяват значително по-голяма практичност, която е от съществена полза при изкарването на шофьорска книжка.

Изследването показва, че 59 процента от хората с ниска квалификация вземат свидетелство за управление на МПС от раз.
За сравнение само 39 на сто от корпоративните началници успяват да вземат шофьорските си изпити от първия път. Хората със собствени бизнес пък се сдобиват с книжка средно при четвъртия опит.

 
 

Камбаната бие за Хемингуей

| от Дилян Ценов |

Руснаците имат Чехов, Толстой, Достоевски, британците имат Шекспир, Дикенс, Остин, французите имат Молиер, Мопасан, Саган. Американците имат Хемингуей! Автор толкова голям, че само той е достатъчен, за да бъде емблема на американската художествена литература.

Ърнест Хемингуей омагьосва. Той привлича и тегли към себе си, дори през фотографиите. Това явление няма име. Всеки го нарича по различен начин. Гений, талант, сияние… Каквото и да е то, едно е сигурно – обективът го улавя и образът свети дори от остарелите вече черно-бели снимки. Този огромен мъж, с грубовати черти и силна челюст не може да не събуди интерес у всеки. И същевременно цялата тази мъжка грубост влиза в силен конфликт с двете големи кафяви очи, побрали и видели толкова много неща за 61 години.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Животът на Хемингуей е една непрестанна борба. Битките, които води не свършват до последния му дъх. Всичко в този човек си противоречи. Най-голямото противоречие обаче е това, че това е мъж с душата на пеперуда и тялото на лъв. Онази пеперуда, която е толкова ефирна и усеща дори най-малкия повей на вятъра. Тази, която никога не лети в правя линия, винаги се лута, каца върху някое красиво цвете (в случая жена) за да създаде илюзията, че ще остане върху него вечно, а после за миг отново отлита. На другия полюс е огромният хищен лъв, който живее като цар на Саваната. Лъвът, който ходи бавно по нагорещената земя, убива безскрупулно, и предпочита да умре като цар, отколкото да позволи нещо да не се случи както той иска. Точно такъв е най-великият американски писател. Груб отвън и деликатен отвътре.

Първата битка е тази с майка му. Грейс Хол Хемингуей е музикант по професия. Майка на 4 деца  и амбициозна до краен предел, тя задължава Хемингуей да стане музикант. Когато е дете, тя го облича като момиче, за да прилича на сестра си. Отношенията между тях завинаги ще останат крехки, а в бъдеще синът й дори ще я нарече „кучка“. Типично в негов стил. Рязък и лаконичен. Като книгите му.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Всичко в романите на Хемингуей е изтръскано от ненужното, остава само същественото. Онова, което ще придвижи историята напред, ще хвърли светлина върху героите и ще накара читателя да настръхне. Всичко е толкова реално, че дори днес, в XXI век, имаш чувството, че циганката Пилар от „За кого бие камбаната“ ще излезе от страниците и ще насочи пушката си към теб. Мъжете са груби, водят войни, убиват се като кръвожадни зверове и са безскрупулни. Живеят като за последно, независимо дали убиват или правят любов. Също като създателя си, Робърт Джордан от „За кого бие камбаната“ преминава през крайности, за да докаже накрая, че никой мъж не е толкова силен. Че слабости има всеки, и че дори най-едрият и най-силният може да изчезне и да се погуби в собствената си вселена. Защото когато мъжът намери своята Мария, борбата престава да има значение.

Животът на Ърнест Хемингуей е един безкраен празник точно като заглавието на неговия автобиографичен роман, превърнал се в шедьовър. Геният на американската литература така и не завършва колеж. Започва кариерата си като журналист във вестник. Никога не се разделя с бурния си нрав. Иска да бъде част от въртележката, която върти света. През второто десетилетие на ХХ век тази въртележка е Втората световна война. Не го приемат в армията заради проблем с едното око, но успява да стане шофьор на линейка и за първи път среща ужаса, който години по-късно ще се отрази на страниците на „За кого бие камбаната“ и „Сбогом на оръжията“. Ранен е почти смъртоносно в крака, но след тежка операция се възстановява.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Приключенията в живота му следват едно след друго. След войната започва най-романтичният период в живота му. През 1921 г. със съпругата му, Хадли Ричардсън, се местят от Чикаго в Париж. Градът, който е в разцвета си през 20-те години, обещава на всяка бедна двойка само мизерия, несигурност, алкохол, бохемски живот… и любов. Хемингуей пише разкази и двамата живеят ден за ден. Тук се запознава със своите ментори Езра Паунд и Гертруд Стайн и заформя приятелство със Скот Фицджералд. След години бурният му нрав ще доведе дотам, че ще се скара с всички тях. Но през 20-те години животът е само „Безкраен празник“.

Слънцето в литературната му кариера изгрява през 1926 г. с публикуването на романа „И изгрява слънце“. Талантът на писателя е признат и следват десетилетия, в които той не спира да пътува и да пише. Изключение прави десетгодишната творческа пауза, но накрая, през 1952 г.,  е публикуван „Старецът и морето“. Книгата му донася Нобелова награда за литература.

Истината е, че този автор няма най-добра книга. Всичко от „И изгрява слънце“ до романите му издадени след смъртта му е най-добро. Всичко свети по своя уникален начин. „Безкраен празник“ например говори за лудостта на младостта и вярата, че морето наистина е до колене, „За кого бие камбаната“ е разказ за каузата на бореца и любовта, „Старецът и морето“ е борбата за оцеляване и приятелството… Геният живее навсякъде между хилядите изписани страници, написани на крак и редактирани с часове, докато бъдат намерени верните думи.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Битката със себе си. Вечната, най-важна, най-трудна и непрестанна – това е битката на Ърнест Хемингуей. Кой знае къде започва тя? Кой знае каква е причината за 61-годишната война в душата на писателя. Едва ли и той самият е знаел. Можем ли да кажем дори , че я е загубил? На 2 юли 1961г. Хемингуей се самоубива с любимата си пушка – „Винченцо Бернардели“. Това е краят на неговата борба, но дали е загуба?

Както пише Е.Е.Шмит в чудесния си роман „Оскар и розовата дама“, „Болестта е като смъртта – тя не е наказание, тя е факт.“ Самоубийството на Хемингуей е факт – физическият край на една личност, живяла бурен бохемски живот, опитала от всички сладости и гадости, които може да поднесе животът.

Трябва ли изобщо да има загуби и победи? Може би за Папа трябва. За всички хора на литературата обаче със сигурност е по-важно, че животът, благодарение на литературния му талант, е един безкраен празник, в който и слънце изгрява, и всички казваме сбогом на оръжията сред зелените хълмове на Африка, плачем и се смеем със „Старецът и морето“ и няма значение за кого бие камбаната. Защото тя бие за нас.

Благодарим ти, Папа!

 
 

Тайният двойник на Ема Уотсън

| от chronicle.bg |

 Изглежда, че всеки на Земята има своя двойник. Някъде там. Някои имат късмета да се срещнат с двойниците си, докато други остават в неведение за „изгубените си близнаци”.

Разбира се, най-често обръщаме внимание на хора, които приличат поразително на звездите. В този случай говорим за Ема Уотсън, или по-скоро за нейната двойничка.

Запознайте се с Кари Люис – майката от Индиана, която прилича поразително на любимата ни Хърмаяни.

Съдейки по профила й в Instagram, който наброява повече от 14 000 последователи, Кари е луда по cosplay и обожава да използва, в най-позитивния смисъл на думата, приликата си с Уотсън.

Кари пуска редица снимки, в които се преобразява не само в магьосница от Ходуортс, но и в една от последните роли на Ема Уотсън – тази от „Красавицата и звярът”.

„Не знаех коя е Ема Уотсън, когато няколко момичета за първи път ми казаха, че приличам на Хърмаяни Грейнджър. Не знаех и коя е Хърмаяни, тъй като това се случи горе-долу, когато излезе първият филм за Хари Потър. Така започнах да чета книгите и някак си нямаше как да не ми харесат. Супер е, че приличам на Хърмаяни, защото винаги съм се отъждествявала с героинята, докато четях книгите”, споделя Кари.

Вижте повече в галерията и се опитайте да разпознаете коя е Кари и коя Ема.

 
 

Кустурица ще прави филм в Китай

| от chronicle.bg |

Режисьор е подписал с базираната в Хонконг Dirty Monkey Films Group.

Емир Кустурица ще снима следващият си филм в Китай. Той ще бъде базиран на текстове на Фьодор Достоевски от 19 век, като в момента се работи по сценария.

„Филмът ще разказва за моралните дилеми от книгите на Достоевски, но ще се развива в друга среда“, сподели Кустурица. „Идеята е да покажем основните аспекти в текстовете на руския писател от гледна точка на китайското общество и така да приближим идеите на руския писател до съвременната ни реалност.“

Според сръбския режисьор още неозаглавеният филм ще се развива в съвременен Китай, а главният персонаж ще е жена, която има проблеми със зрението и се нуждае от скъпо лечение във Франция.

Премиерата на последния му филм, „On the Milky Road“ с Моника Белучи, се състоя на филмовия фестивал във Венеция миналата година.