Озаптете БНТ!

| от |

Иван Стамболов, Петте кьошета

Напоследък няколко пъти, особено в събота или неделя, ми се случва да гледам телевизия и то Канал-1. Не питайте защо – нямам рационално обяснение. И гледайки, установявам, че националната телевизия е потънала в болезнен нарцисизъм, породен от гордостта и самовъзхищението, че навършва 55 години. Честито!

Наистина и най-чистосърдечно – честито! Но как телевизията отбелязва годишнината си? Разбира се, по най-естествения начин: с ретроспекции и мили спомени. Нали знаете каква режисьорска техника прилагат заснимачите на сватби – първо виждаме булката и младоженеца като бебета на черно-бели снимки. После първолаци, картички „Мила мамо, честит празник!“, гимназисти (бъдещият младоженец е с китара), за пръв път сами на морето (разбира се, не заедно, защото все още не се познават), после момчето е войник, а момичето – студентка; след това и момчето е студент, а накрая ги виждаме двамата прегърнати – види се, запознали са се, харесали са се и са се сгодили.

Да, обикновено това са милите спомени на младоженците. Но какви са милите спомени на БНТ? Предавания, най-вече от 60-те и 70-те години. Телевизионен театър, където актьор, сполучливо дегизиран като Ленин, претворява в слово идеите на марксизма-ленинизма. Хумористични програми, от които струи наивна и симпатична бодрост. Безметежни забавни предавания, които с музика, текст и видео показват колко щастлив е животът на новия човек. Мемоарни интервюта с патриарси на синия екран и древни културтрегери, които споделят спомени: вижте колко велики бяхме ние, ние сме колоси, на чиито рамене вие сте стъпили, за да виждате по-надалеч. Те са не повече от десетина – Кеворк Кеворкян, Хачо Бояджиев, Атанас Свиленов и не помня още кой – все внимателно избирани по онова време люде. Разбира се, никой не каза какви трябваше да са избраниците и кой ги избираше. Да го обяснявам ли за по-младите поколения? Да обяснявам как по онова време в светлината на прожекторите и пред притихналата и лишена от всякаква алтернатива и възможност за сравнение публика можеше да излезеш само с продадена душа, целунал пръстена с петолъчката и завтечен по правата линия, която е права, единствено защото е успоредна с линията на Партията?

Залисана в ретроспективния си нарцисизъм, БНТ или пропуска, или съзнателно неглижира едно важно обстоятелство, което не трябва нито да бъде пропускано, нито да се неглижира. Всяка тоталитарна държава, каквато беше България в „най-хубавите години от нашия живот“ – така ги нарича БНТ в заглавието на едно от въпросните си предавания, – гледа на електронните медии като на безценен инструмент за пропаганда, манипулация и промиване на мозъка на социалистическия труженик. Случайна тоталитарна телевизия няма, случайни хора в нея не попадат и случайни предавания не се правят. Тоталитарната телевизия съществува, за да представи една кошмарна и безчовечна действителност като „щастлив живот“. Когато ни умиляват телевизионни предавания от онези времена, ние повтаряме опитите да се захароса социалистическата действителност.

При това положение нека не се чудим на вихрещата се носталгия, русофилия* и всякаква друга „-фѝлия“, и всякаква друга „-алгия“, и всякаква друга девиация на ума и нравствената система. Защото една демократична електронна медия да се гордее с миналото си на тоталитарна медия, за мен е девиация. Мисля, че това, освен проява на лош вкус, е и вредно, особено за хората, които не са изпитали лично на гърба си сладостите на онзи „щастлив живот“ – за младите хора. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

 
 

Жените на Холивуд, които си приличат

| от chronicle.bg |

Минаха 25 години от премиерата на „Single White Female“ на 14 август 1992 година. Бриджид Фонда играе Али, нюйоркчанка без късмет, която пуска обява, за да си намери съквартирантка. Така попада на Нейди (Дженифър Джейсън Лейт).

Нещата отиват на зле, когато Хейли е обзета от новата си приятелка и започва да копира външния й вид и дори да се представя за нея. Това те кара да гледаш със съмнение на всички групи за намиране на съквартиранти във фейсбук.

Интересно е обаче да видим колко много от известните хора си приличат. Кейти Пери и Зоуи Дешанел са почти неразличими по снимки и те не са единствените. Разгледайте галерията ни и ще видите.

 

 
 

Бизнесът на морето – модерният Клондайк

| от |

На този ден през 1896 година в един от притоците на река Клондайк в Канада е открито злато, което поставя начало на Златна треска. На този ден, но през 2017 година НАП ни съобщи за ръст на оборотите по морето с над 100 милиона лева.

Какво се случва? Ще речеш, че са открили злато в Ропотамо. 100 милиона лева са много пари – това са 567 жилища в София, 12 и половина емблеми на ЦСКА, 357 143 килограма череши през април, 2 милиона килограма череши през май, 5 милиона такси „стол“, 2-3 километра от магистрала Тракия…

Бизнесът на морето се очертава все по-печеливш. Особено сега, след като вече е тихо. Знаете ли, че от сега нататък, когато намерите рапан на плажа и го допрете до ухото си, няма да се чува нищо. Да, самата истина. Затова продайте всичко, което имате, качете домашните в колата и отидете на морето.

Помнете, че на морето за всичко се плаща. Биете жена си? Накарайте туристите да ви платят, за да гледат. Можете да изкарате цяла седмица с 20 лева? Ето ви нова атракция!

Направете кръжок по жичкаджийство и покажете на глупавите туристи как да се закачат за тока и кабелната на съседа. Можете да ги научите и как да връщат километраж на кола и да пренавиват водомер с магнитче за хладилник.

Опитът и знанията ви в избягването на контрольора в градския транспорт може да се адаптира и приложи в лавирането между шезлонги така, че да се избегне момчето, дето събира таксата.

Още полезни знания са как да отворят бира с вилица, вино с ключ и жигула с отвертка.

Накрая на кръжока туристите ще получат от вас най-важното и ценно ноу-хау на света. Как никой никога да не ги прецаква. А после и още по-ценното знание когато тоя отдясно хвърля вале, а другите нямат да отговорят на боята, да хвърлите деветката, за да си помисли, че никой няма вече от тая боя и да продължи, пък вие да го спрете с асото.

Българинът има много какво да даде на бизнеса. Основно знания и умения как да се взима от бизнеса. Бъдете предприемчив!

 
 

Силви Вартан – първото рок момиче на Франция

| от Дилян Ценов |

Годината е 1944, България. В селото близо до София, Искрец, се ражда дъщерята на Жорж и Илона Вартан, Силви. Майката е дъщеря на известен унгарски архитект и живее от дълги години в България. Бащата, Жорж, е наполовина българин и работи като аташе във френското посолство в София. Семейството е част от висшето българско общество на следвоенна България. Силви израства заобиколена от любов.

Комунистическият режим обаче кара семейство Вартан да емигрира във Франция. Това се случва през 1952 г. Малко преди това обаче бъдещата икона на френската музика вече знае каква иска да бъде – режисьорът Дако Даковски я избира за епизодична роля в своята екранизация на „Под игото“ и тя знае, че иска да бъде пред камерата. След като семейството се мести в Париж, смелата, дръзка и луда Силви започва своето пътешествие, докато не се превръща в една от вечните френски певици, символ на музиката от 60-те и 70-те, най-яркото момиче „йе-йе“ (стил в музиката идващ от Франция).

Силви Вартан е от личностите, с които народът ни не просто може, а е длъжен да се гордее. Тя е Рудолф Нуреев на България. Руснакът, който мечтае да стане известен балетист, но родината му не му позволява да постигне желания успех. По същия начин България е тясна за чудовищния талант на певицата и тя получава успех първо и предимно във Франция.

maxresdefault

Започва кариерата си в началото на 60-те години, когато още няма двайсет. Веднага е забелязана от публиката. Скоро след първата й поява по телевизията се запознава с певецът и музикант Джони Холидей и двамата започват да работят заедно. Връзката бързо преминава в лична и двамата се женят през 1965 г. Двамата заедно се изкачват на върха на славата. Пеят в зала Олимпия в Париж, правят невиждани фурори в Palais des congrès de Paris (зала за концерти в Париж). Публиката ги обиква, появяват се по телевизията непрекъснато.

През 60-те тя е млада, енергична, руса, убийствено секси , която на всичкото отгоре пее безупречно. Тя е една от първите изпълнителки, която започва да танцува в клиповете към песните си. Със своя момичешки вид, танци и пеене пленява всички. Това е времето на възхода на „йе-йе“ стила. Това е стил в поп музиката, който възниква в началото на 60-те и негови типични представители са Бийтълс, а във Франция Серж Генсбур, Франсоаз Арди и Франс Гал. Момичетата от този стил са млади, наивни на вид, но примамващо хубави. Пеят за любов, за авантюри, загатват деликатно силното си желание да съзреят по-бързо, но същевременно остават труднодостъпни, само най-добрите момчета могат да ги имат. Обличат се с къси поли и понякога дълги ботуши, носят момичешки прически и живеят за удоволствието.

В този период тя създава най-известните си песни – La plus belle pour aller danser (1962), Tous mes copains (1962), Si je chante (1963), Le Loco-Motion (1962), Cette lettre-lа. След време ще създаде хитове като Nicolas, Comme un garçon и прекрасната L’amour c’est comme une cigarette. Работи активно през целия си живот. Остава женена за Джони Холидей до 1980 г. От този брак, през 1966 г., се ражда Дейвид Холидей. Джно и Силви са звездната двойка на Франция и медиите ги преследват на всяка крачка.

Мотото е едно единствено и то важи за целия й живот: Carpe diem – Улови мига.

Sylvie-Vartan_width1024

Живее в България в продължение само на 7 години. Седем години, които оставят отпечатък завинаги и тя се завръща в България през 1990 г. Споменът за първите години се превръща в любов към родното й място. Майка й е човекът, на когото посвещава автобиографичната си книга „Мама…“, която излезе у нас в края на миналата година. Тя е жената, от която научава как да бъде успешна майка и жена. Илона Вартан остава най-близкият й човек.

Nikos Aliagas : Photo Exhibition At Palais Brogniart In Paris

Днес Силви Вартан става на 73 години. Вече 73 години звездата на певицата, актриса и писател, родена в България и изпълнила едни от емблематичните френски хитове на миналия век продължава да свети в пълния си блясък. Живее така както винаги, на пълни обороти, между Париж, Лос Анжелис и София – градовете, които обожава, а последният, който е началото на дългия й и богат път.

Честит рожден ден, Силви! Бъди винаги la plus belle pour aller danser! (от фр. най-хубавата, за да отида да танцувам)

 
 

Какво присъства задължително във филмите за апокалипсис

| от chronicle.bg |

От далечния „Армагедон“, на който целият свят плака при вида на ръката на Лив Тайлър върху телевизора, през „След утрешния ден“, където младият Джейк Джиленхол спаси хубавото момиче от „Shameless“ , и като стигнем до  „2012“, който ни показа какво се случва с лошите хора в лицето на апокалипсиса, всички филми за края на света съдържат някои неизбежни елементи, без които просто не може да бъдат.

Например:

Развод

В началото на филма става ясно, че мъжът и жената са пред развод, във развод или след развод. Децата им страдат. Докато от небето се сипят астероиди обаче, и извънземни бомбардират Айфеловата кула, двамата разбират, че всъщност още се обичат. Преминават през много перипетии заедно и накрая се прибират заедно у дома, в Алабама. Децата са щастливи.

Тъпа шега в напрегнат момент

Подводницата е пълна с последните оцеляващи от атака с атомни бомби, тръгва да се потапя, а главният герой се спуска отгоре с хеликоптер и държи под мишницата си сладкото кученце. Шансът да се вмъкне вътре е едно на милион, напрежението стига своя пик, чернокож актьор се подава от люка на подводницата, докато цунамито диша във врата на пекинеза и в последния момент дръпва главния герой и кучето вътре. Героят диша тежко, има десет огнестрелни рани, нанесени от лош руснак, и мозъчно сътресение вследствие на паднал небостъргач върху главата. Поглежда сериозно чернокожия и казва: „Нямаше нужда да бързаш толкова“. Смеем се.

Сладко кученце, което оцелява

Няма начин поне един пекинез или ши-тцу да не участва във филма. Много честно зрителите нехаят за съдбата на главните герои, но тръпнат в напрежение при всяка опасност, която заплашва кученцето. Добре е, че то винаги оцелява – въпреки земетресението, торнадото, цунамито и акулите-зомбита.

Реч на американския президент

Абсолютно неизбежно. Какво се случва с президентите на други държави обичайно не става ясно, но американският държавен глава винаги произнася реч, която се слуша от всички замесени, навсякъде по света.

Жена, която се съблича

Ситуацията го налага. Ако апокалипсисът е воден, така ще плува по-добре. Ако е огнен – така ще се пребори. Ако има акули – ще стъпи на дрехите си, за да стигне до кабел, който да набута в устата на акулата. Във всички случаи, по някое време се появява сутиен.

Смирение

След като всичко приключи и 3/4 от населението на Земята вече се е пренесло в отвъдното, останалите хора се замислят и се смиряват. Всички са приятели и са готови да пазят Земята от глобалното затопляне – настава мир и хармония.