Откъде идват изразите „кашляш като магаре“ и „напил си се като свиня“?
ПИТАНКА е мястото за всички онези въпроси, които винаги сте искали да зададете, но не е имало на кого. Тук ще намерите и техните отговори, които за вас ще намери Драго Симеонов.
Отговорите може да не са специализирани, да не са сериозни или дори да не са свързани с въпроса, но със сигурност ще получите отговор.
Така че, ако имате въпроси, питайте Питанка. Можете да го направите на страницата на Питанка във Facebook.
Факт е. Свинята не пие или най-малкото няма навика да си купува алкохол. Ако й се предложи, това е друга работа. С магаретата обаче нещата са малко по-различни. Сега ще отговорим на този магарешко-свински въпрос.
Започваме с магаретата. Не знам колко магарета сте виждали и каква част от тях са били в добро здраве, но всъщност магаретата кашлят, при това много характерно. Те имат интензивен кашлящ рефлекс и той е толкова разпознаваем и забележителен, че дори в народната традиция заболяването коклюш се нарича магарешка кашлица.
Причините за кашлицата при магаретата може да са няколко. Магарето може да получи възпаление на дихателните пътища, причинено от простуда или бактерия. Това, че е магаре, не го имунизира. Имаме дори случаи на магарета с астма, много близка да човешката, и това съвсем не е толкова рядко. Разбира се, магарето може да кашля и не заради заболяване, а просто защото е работило в запрашена среда или е яло определен тип храна, която му пречи да диша. Така или иначе магаретата си кашлят и това е забелязано отдавна.
Разбира се, не всяко магаре кашля, но всяко може да се разкашля, а разкашля ли се веднъж, няма как да сбъркате характерния звук. Затова и в представите ни кашлицата е свързана с магаретата, а не с конете, които също кашлят.
Що се отнася до пиянството на свинята, тук нещата са малко по-различни. Свинете са податливи на алкохолизъм. При редица изследвания е установено, че свинята е най-близо до човека спрямо реакцията към алкохола. Ние имаме сходни кръвоносни и дихателни системи и преработваме алкохола по един и същи начин.
Обаче в естествената си среда свинете нямат достъп до алкохол. Значи, не че не биха пили, просто никой не би ги черпил. Проблемът при свинете е, че единствената им среда е кочината. Те се въргалят по цял ден в мръсотия и кал. Това ги прави социално неприемливи от нас – хората, докато не станат под формата на пържоли. Тогава са напълно социално приемливи.
Пияният, след като загуби контрол над себе си, също се въргаля често пъти в нечистотия. Така че думата свинщина реално отбелязва поведение, което е свързано с липсата на задръжки и обществено неприлично държание, най-вече въргаляне.
Ето как единият случай на анималистично сравнение – „кашля като магаре„, е напълно оправдан и не носи в себе си някаква морална оценка, а е по-скоро живописно описание на симптоми. В другия случай обаче имаме е предимно морална оценка, без да се основава на реална животинска практика. Свинете се ровят в кал, но са си най-вече трезвеници.
Селскостопанските сравнения обаче в повечето случаи се основават на човешката перспектива или са плод на човешки действия. Например „мръзна като куче“ или „пребиткато куче“ не означава, че принципно кучетата обичат да студуват или държат някой да ги набие. Нали така?
Ако имате още въпроси, питайте “Питанка”. Можете да го направите на страницата на Питанка във Facebook, както и на имейл pitaipitanka@gmail.com.
