Опасният чар на Джереми Корбин

| от chronicle.bg по Washington Post |

„Да, икономическите планове на Джереми Корбин като ренационализация на индустрията и поставянето на горна граница на надницата – са фантастични. Да, вярно, привързаността му към хората, които той нарича „нашите приятели в Хизбула“ никак не изглежда разумна и рационална. И да, разбира се, новият лидер на британската лейбъристка партия може и да се окаже неизбираем. “

Тогава той въздъхна. „Но поне отново се забавляваме!“

Ан Епълбаум списва колонка, посветена на външната политика за Washington Post. Познаваме я като автор на книгата „Лагерите на смъртта Гулаг“, за която е наградена с „Пулицър“.

„Носталгията, копнежът по една ера, когато политиката беше „забава“, погледът назад към митичното време, когато „идеите имаха значение“; всички тези неща мотивираха моя събеседник на вечеря да подкрепи избора на Корбин. Подкрепи го и  желанието му за различен свят, свят, в който не се нуждаем от НАТО, ядрени оръжия или дори войски. „Няма ли  да е чудесно“, попита Корбин преди няколко години, ако „всеки политик по света се гордее от факта, че няма армия“. Подкрепи го и неговото желание за различен вид глобална икономика, такава, в която финансовите пазари не наказват разточителните кредитополучатели, парите могат просто да бъдат принтирани, а ресурсите – неизчерпаеми.“

Тези фантазии не са много нови: много хора през вековете са искали светът да е различен от това, което е, а някои дори са се опитали повече или по-малко успешно да го променят. Фантазиите не са и много необичайни. Няколко доста подобни на тях уловиха Гърция в мрежите си по-рано тази година след като гръцките гласоподаватели заявиха своята подкрепа към Сириза, която обещаваше да им даде повече пари. Това се оказа невъзможно: гръцката страна нямаше повече пари. Нито имаше някой извън Гърция, който да иска да им заеме тези пари. Сириза бе принудена да капитулира и да обещае, че ще се опита да харчи дори по-малко пари отпреди.

Но Корбин олицетворява и още една различна фантазия: мечтата за свят без политически реалности. Корбин не иска да говори на mainstream медиите. Той вече отказа едно интервю с BBC и отказва да отговаря на въпроси от други големи английски медии. Той не харесва „времето за въпроси“ на министър-председателя, трациционният форум на британския парламентарен дебат. Най-близкият му съюзник наскоро обяви , че „не можеш да промениш света през парламентарната система“ – особен коментар за официално избран по класическия начин политик.

Корбин и неговите съюзници казват, че не харесват „политиката по принцип“, но всъщност това, което те не харесват, е демократичната политика, с нейните компромиси и преговори, досадно дълъг процес по вземане на решения, нейният неизбежен стремеж към центризъм и разбира се, дразнещите гласоподаватели, журналисти, опозиционни политици и други вредители, които задават неудобни въпроси.

Не харесват и демократичните политици в Англия, Щатите или където и да било другаде. Очевидно предпочитат компанията на венецуелски популисти и радикалисти, финансирани от Иран. В парламента повече от 30 години Корбин е гласувал срещу собствената си партия стотици пъти. Докато неговите колеги са се опитвали да вземат истински решения и да решават истински проблеми, справяйки се с бюрокрацията и преговаряйки със съюзниците, той всеки път е оставал отстрани, предпочитайки да остане „идеологически чист“. Тази седмица, той отказа да пее националния химн по време на възпоменателна церемония за отбелязване на 75-та годишнина от Битката за Британия.

Въпреки страха на Блеър, че изборът на Корбин направи лейбъристката партия неизбираема, този вид „принципна“ политика може наистина да има някаква електорална привлекателност по същия механизъм, по който идеологическата хигиена винаги е била притегателна сила за немалка част от избирателите. Дори когато въпросната идеология е била опасна, нерационална или обречена на провал.

Затова е важно да насочим погледа си и към тази реалност: Корбин би могъл да бъде следващият министър-председател на Обединеното кралство. Но дори тази катастрофа да не се случи, изборът му за лидер на опозицията на Нейно Величество, е достатъчно лош знак.

Всичко може да се случи и всичко може да се промени, когато политиците са наистина решени да накарат фантазиите си да се сбъднат.

 
 

Опасният чар на Джереми Корбин

| от chronicle.bg по Washington Post |

По време на седмия сезон на „Игра на тронове“ на два пъти вече се случва епизод да бъде разпространен по-рано от официалната премиера. Причините за двата случая очевидно са различни, но следствията са едни и същи – рекордни рейтинги на епизодите по време на официалните премиери. 

Преди две седмици индийски дистрибутор пусна в интернет четвъртия епизод на седми сезон и той стана достъпен за всички. Въпреки това обаче 10,2 млн. зрители са гледали епизода, излъчен по HBO на 6 август. Това беше най-високият рейтинг на сериала дотогава. Вчера ситуацията се повтори, когато испанският канал на HBO по погрешка пусна в онлайн платформата си шестия епизод. Той беше премахнат бързо, но реакциите на феновете бяха бързи и една част от тях са наясно какво ще видят в неделя. Очевидно това не трябва да притеснява HBO, тъй като последният, пети, епизод (Eastwatch) беше гледан от 10,72 млн. души, с което постави последния рекорд по гледаемост. Тенденцията по всяка вероятност ще се засилва за последните два епизода от седмия сезон на „Игра на тронове“.

game-of-thrones-season-7-episode-5-jon-snow-dragon

Защо обаче премиерите на епизодите бележат рекорд след рекорд, след като можем да ги гледаме дни преди това? Ето няколко от причините:

Сериалът си остава телевизионното събитие на лятото
Също както в киното, където нелегално се разпространят филмите, преждевременното изтичане се случва и в телевизията. Но ритуалът по гледането на продукциите заедно, по едно и също време от милиони хора, не може да изчезне. Едно е да гледаш сериала сам вкъщи пред компютъра и съвсем друго е да си част от голямата вълна всяка неделя. Освен това седмият сезон на „Игра на тронове“ е телевизионното събитие на лятото. Обикновено сезоните излизат през пролетта, за да могат да се класират за наградите Еми през есента, но тази година снимките отложиха премиерата за лятото. А понастоящему, няма друга продукция, която да си съперничи със сериала.

юрон  грейджой,  игра на тронове

Изтеклите епизоди са с лошо качество
„Игра на тронове“ може да се похвали с най-ефектните режисьорски похвати, декор и кинематография и всеки епизод е чудовищно добър по отношение на кадри. Всичко това няма как да се усети, когато ги гледаме на запис с лошо качество. Повечето фенове не биха жертвали преживяването. И това е напълно разбираемо. Представете си битката от четвъртия епизод или Джон, който се доближава до Дрогон, гледани сякаш през завеса от органза… Не става.

Много от зрителите ще гледат и двата епизода
Въпреки непрестанните гневни възгласи относно спойлери, проучванията сочат, че информацията за това какво предстои, всъщност повишава интереса. Когато знаем какво ще видим накрая, успяваме повече да се насладим на цялостното преживяване. Цялото нещо прилича на аперитив преди главно събитие, а това се харесва на запалените фенове.

тирион ланистър, игра на тронове

Така и така сме си платили
Ако сте фен на „Игра на тронове“ най-вероятно плащате по някакъв начин, за да имате достъп до платформата, било тя онлайн или телевизия. Понякога тази инвестиция е достатъчно стимулираща, за да ви накара да гледате в реално време.

Колкото по-дълго е преживяването, толкова по-добре
От появата си през 2011 г., сериалът влезе в животите на милиони зрители. И всичко това ще продължи само още един сезон. Дори да има вероятност да се появи нещо в духа на „Фантастични животни и как да ги открием“ за „Игра на тронове“, няма да е същото. Никой не иска да бърза, особено при настоящия, по-кратък от обичайното, сезон. Чакането на епизода, ведно с ритуала, за който споменахме е в началото, добавя тръпка, очакване, а това съответно води и до по-наситено преживяване. Все пак си струва всеки миг във Вестерос да бъде преживян изцяло.

Игра на тронове

 
 

Опасният чар на Джереми Корбин

| от chronicle.bg по Washington Post |

Когато действията ти и мотивите са абсурдни, естествените последствия са да бъдеш осмян. Добре е винаги да имаш ясна преценка за ситуацията, за да не станеш повод за създаването на колажи, мемета и снимки, които унищожават всяка вероятност да бъдеш взет насериозно (обикновено за дълъг период от време).

Милата седмица Валери Симеонов си навлече недоволството на много хора с внезапните проверки в Слънчев бряг. Шумът се оказа неприемлив в курорта, за който всеки знае с какво се слави и никой любител на тишината не посещава. И дори на някои да не им харесва, едва ли в задълженията на вицепремиера влиза лично да обикаля дискотеките с децибел метър… още по-малко да затваря заведения.

Естествено това дава идеалната възможност за осмиване на ситуацията и поглед откъм забавната страна на нещата. Както при всеки подобен случай, в социалните мрежи се появиха редица шеги с родния политик и препратките са повече от забавни. Остава да видим дали в крайна сметка град Шумен ще смени името си.

Ние ви предлагаме някои от добрите попадения в социалните мрежи около действията на Валери Симеонов в Слънчев бряг. Защото понякога смешната страна на нещата е най-адекватната.

 
 

Опасният чар на Джереми Корбин

| от chronicle.bg по Washington Post |

Списъкът на списание Forbes с най-високоплатените актриси на годината вече в тук… и несъмнено някои от нещата предизвикват учудването ни. Листът е за периода от юни 2016 до юли 2017 г.

На първо място в него застава Ема Стоун, която измести досегашната лидерка Дженифър Лоурънс. Последната беше най-високоплатената актриса за последните две години, а тази година застава на трето място. Разбира се 24 млн. далеч не е лоша печалба. Актрисите в списъка са спечелили общо 172,5 млн. за последната година. От печалбите не са премахнати данъците, таксите за адвокати, агенти и всички останали разходи. Добрата новина тази година е, че 6 от 10-те  актриси в списъка с над 40 години.

Както може да се очаква, не всички средства идват от филмовата индустрия. Типичните примери са Дженифър Анистън, чийто основен доход идва от работата й с Emirater Airline, и Дженифър Лоурънс, която е рекламно лице на Диор (разбира се филмите й mother! И Red Sparrow също допринасят).

Кои са всичките 10 имена в списъка, колко са парите им и откъде идват, можете да видите в галерията горе. И останете нащрек, защото другата седмица излиза списъкът с най-богатите актьори. 

 
 

Опасният чар на Джереми Корбин

| от chronicle.bg по Washington Post |

 Мъже в тесни костюми борят злото по улиците на космополитен град. Жени в смели и секси униформи спасяват света от лоши хора, които искат да изтребят всички девици… Сюжетите за филми и съответно сериали за супергерои няма голямо разностилие, и може би именно затова се харесват толкова много от хората.

Ярката борба между доброто и злото, олицетворено от мъж в плащ и хилещ се зъл нещастник с бомба, скрита в джоба, датира от отдавна и е преляла в модерната поп индустрия, като лепкава течност в чай. Тя е тук, за да остане.

Най-новият сериал за супергерои, дело на Netflix – The Defenders, излезе този петък и целият му сезон вече е наличен. По този повод, пък и без повод, ние селектираме 5 добри сериала за доброто и злото в света на супергероите, които може да изгледате преди това.