Оливър Норт: Какво не иска екипът на Обама да знаем за халифата?

| от |

Подп. Оливър Норт, ФоксНюз

„Екип за национална сигурност“ на Обама говори, че тяхната „широка коалиция“ води „успешни“ действия срещу диваците, които се определят по различен начин – ИДИС, ИДИЛ, ИД или халифат. Така гласят думите на говорителя на Белия дом Джош Ърнест от пресконференции на 14 и 15 октомври. Не им вярвайте.

Фактите от приятели „с ботуши на терен“ дават представа какво става в действителност и че администрацията на Обама или не знае, или не иска вие да знаете – или и двете.

Първо, личният състав на джихадистите от ИДИЛ в Ирак и Сирия е много по-многоброен, отколкото ни се казва. Според многобройни източници в Багдад, Ербил и в целия регион само в Сирия има над 40 000 бойци от халифата и още толкова или повече са в Ирак. Всички, с които съм се свързвал напоследък по тези въпроси, са съгласни, че е малко вероятно ИДИС да превземат и окупират Багдад – поне засега. Но те казват също, че се обръща твърде малко внимание на риска от нападение срещу най-голямото американско посолство в света. Видимите сражения за Кобани на сирийско-турската граница са една „диверсия“ – военно отвличане на вниманието – извършена от Абу Бакр ал-Багдади, самопровъзгласилият се „халиф“ на „Ислямска държава“. Той е ужасяващ касапин, но не е глупак. Той и неговите последователи разбират добре както съседите си, така и западните медии.

В очакване репортерите да пристигнат – и те го направиха – той изпрати 4000 бойци от ИДИС да нападнат кюрдите в Кобани, остави други над 5000 в резерв, но заповяда да не бъде пресичана близката граница с Турция. Репортерите от западните медии се стекоха на границата и наредиха камерите си край танковете и бронираните коли на турската армия. Американски анализатори питат „Защо турците не предприемат интервенция за спасяване на кюрдите?“. Ал-Багдади знае, че кюрдите, които с отчаяние се бият за Кобани, са предимно свързани с Работническата партия на Кюрдистан /ПКК/, срещу която турските правителства водят кървава гражданска война от три десетилетия. Управлението на Ердоган в Анкара нито е за каузата за създаване на независим Кюрдистан, нито е за предпазването от окървавен край за кюрдите в Кобани. Междувременно в Ирак, където се води истинската битка, няма западни камери, които да записват множество поражения, които ИДИЛ нанася на воденото от шиити правителство на Хайдер ал-Абади. И незабелязано провинция Анбар, сърцето на „сунитския триъгълник“ на Ирак, падна в ръцете на много мобилните части на ИДИЛ.

През последния месец, докато бяхме насочили своите бинокли само към Кобани, терористичната армия на Ал-Багдади изби, залови и екзекутира над 3500 иракски войници – всичките неспособни да избягат. В момента ИДИС възнамерява да превземе язовира Хадита, източник на близо една трета от електроенергията, добивана от ВЕЦ, и Ал Асад, последната останала правителствена авиационна база западно от Багдад. Силите на ИДИС са обградили Багдад от три страни и сунитските джихадисти извършват почти всеки ден самоубийствени бомбени атентати в шиитските предградия на столицата. Един американски офицер ми каза, че тези SVBIED /поставени на автомобили импровизирани взривни устройства/ на практика са сондиране и репетиции за планираната атака срещу американското посолство. „Още по-лошо, никой във Вашингтон не проумява, че ставащото е част от кървавата свещена война между сунити и шиити, която се води от седмото столетие. ИДИС се утвърждава, набира новобранци и военна сила, защото Ал-Багдади успя да си създаде образ на „защитник на сунитския ислям“. Той твърди, че „сунитският халифат“ ще предотврати създаването на хегемония на шиитите от Средиземно море до Персийския залив. Неговата пропаганда не само показва брутално побеждаващите бойци на ИДИЛ, но и описва САЩ и „коалицията на Обама“ като съюзници с шиитите в Багдад, алауитската династия на Асад в Дамаск, с „Хизбула“ в Ливан и с аятоласите в Техеран. Това е причината, поради която Ал-Багдади продължава да привлича с хиляди сунитски екстремисти от всяка част на планетата – включително и от САЩ, ми каза пенсиониран служител от разузнаването.

Всички, с които напоследък поддържам връзка по тези въпроси, са съгласни, че е малко вероятно ИДИС да превземе и окупира Багдад – поне засега. Но те казват също така, че се обръща твърде малко внимание на риска от нападение срещу най-голямото американско посолство в света; че етническото и религиозно прочистване на ИДИС не може да бъде спряно с ненасочвани бомбардировки; че кюрдските бойци пешмерга не получават достатъчна подкрепа, за да извършат промяна.

Междувременно американците, тук у дома, са прекалено ангажирани с въпроса дали ще можем да „победим“ епидемията от Ебола все едно, че пандемията може да помете нацията. Макар вирусът да уби по-малко хора по земята през тази година, отколкото ИДИС покоси в Сирия или Ирак този месец, е ясно, че екипът на Обама иска от нас да вярваме, че Ебола е най-голямата опасност за нас.

Главнокомандващият Обама вече изпрати близо 4000 американски войници да се сражават с Ебола в Западна Африка – почти четири пъти повече, отколкото той прати да „разградят и унищожат“ ИДИС. Можем само да се молим никой от тези, изпратени за участие в „Битката срещу Ебола“ да не се зарази или да не бъде взет за заложник от терористите от Боко Харам.

Президентът на САЩ и спътниците от т. нар. масови медии продължават да ни казват, че Ебола е най-близката заплаха за нас. Само че министърът на отбраната Хейгъл е по-загрижен от един по-смъртоносен противник. По време на реч на 13 октомври пред „Конференция на военните министри или Америките“ в Перу Хейгъл определи „климатичните промени“ като нашия враг №1.

Объркващо? Не сте сами. Такъв беше и нашият президент. На 14 октомври той участва в „мини среща на високо равнище“ в базата „Ендрюс“. След два часа в този фестивал по дърдорене на тема „Как да се бием?“, в който участваха над 20 представители на коалицията против ИДИЛ, камерите бяха допуснати вътре, така че президентът да ни вдъхнови с думите „Ще има дни на напредък и дни на неуспехи“. Той говореше без помощта на аутокю.

Новина светкавица, г-н Обама: Варварите са на вратите на Багдад. Идват за нас. /БГНЕС

 
 

Оливър Норт: Какво не иска екипът на Обама да знаем за халифата?

| от |

Очаквах това приключение от толкова много време. Идеята бе да изберем  една определена част на България с най-близките ми приятели, за която знаем малко. След кратки разсъждения, решихме да се насочим към Североизточна България. Имахме само 6 дни на разположение да осъществим тази цел, но ни бяха достатъчни, за да прекараме едно незабравимо приключение. То ни донесе много емоции, невероятни гледки и специални моменти.

Потеглихме с кола от София рано сутринта и се бяхме запътили директно към Североизточната част на страната, нооо още в самото начало се разсеяхме по пътя и започнахме да следим за кафявите табелки, свързани с туристически обекти. Та само час, след като потеглихме от столицата намерихме и нашата непредвидена първа спирка- пещерата Съевата дупка. Тя не е толкова впечатляваща по дължина или големина, но те грабва с неземната красота, която е изразена чрез изключително богата гама от цветове върху многобройните варовикови образувания, които притежава.

Самата пещера впечатлява с факта, че притежава пет оформени от само себе си зали. Всяка, от тях носи интересно наименование: Белият замък, Концертна, Космос, Купене и Срутище. Неслучайно едната зала в пещерата носи името “Концертна” – благодарение на природно създадената акустика в пещерата, тук са изпълнявали свои концерти личности като Лили Иванова, Емил Димитров и Йорданка Христова.

Processed with VSCO with c7 preset

Полезна информация:

Заплаща се вход за възрастни: 4лв; ученици, студенти и пенсионери: 2лв;

Лятно работно време: 9:00-18:00 ч; Зимно работно време: 9:00 – 17:00 ч;

Препоръчително е да си носите връхна дреха, защото постоянната вътрешна темепература е между 8 – 11 градуса;

Близки населени места са град Луковит на 20 км и село Брестница на 2 км ( София – 60 км );

Маршрутът от София е по магистрала Хемус до самия край ( село Ябланица ), където се поема в посока Ловеч. Стигайки до село Брестница в самия център има табелка, която сочи към пътя за пещерата.;

След като успяхме да разгледаме пещерата, се насочихме към първата ни спирка от плана, който си бяхме създали. Именно Шумен или по-точно село Мадара. Отидохме до там, за да видим известния Мадарски конник, ако не знаете как изглежда или не сте виждали снимки, просто бръкнете в портмонето си и извадете една монета от ( 1, 2, 5, 10, 20 или 50 стотинки) и я обърнете – ще видите самия него.

Конникът изобразява изсечен владетел в естествен ръст, като е считано да символизира мощта на Първата българска държава. Самата забележителност предлага много повече! Самото място представлява един археологически комплекс, който позволява да се изкачите най-отгоре на Мадарското плато (431 м.), на което има останки от средновековна крепост и уникална гледка, която наистина си заслужава!

Processed with VSCO with c7 preset

 

Полезна информация:

Заплаща се вход за възрастни: 4лв; ученици, студенти и пенсионери: 1лв;

1 ноември – 31 март: 8:30 -17:00 ;. 1 април – 31 октомври: 8:30 – 20:00 ч;

Близки населени места са село Мадара 2 км и град Шумен 17 км. ( Варна 75 км );

Маршрутът от София до Шумен е по магистрала Хемус, от там вече е добре обозначено с табели до село Мадара и до самия археологически комплекс;

Processed with VSCO with c7 preset

Времето напредваше и трябваше да продължим към следващия обект по план- крепост Овеч, град Провадия. Не мога да го обясня с думи, но това място ме завладя от първия момент, в който стъпих на самата крепост. Гледката, атмосферата всичко бе толкова магическо и красиво! Самата крепост датира от Средновековието и може само да си представите какво е преживяло това място, като имате предвид богатата история, която притежава нашата страна. Разположено е над самото скално плато, което предоставя една от най-хубавите гледки, на които съм бил свидетел в България! Обектът ви позволява да направите една незабравима разходка върху добре поддържана пътека по платото.

 

Полезна информация:

Има символичен вход за възрастни: 2лв; ученици, студенти и пенсионери: 1лв;

Препоръчително е да се посети този обект при благоприятни метерологични условия;

Близки населени места: град Провадия ( под самата крепост ) и Варна на 53 км;

Накрая потеглихме и към финалната отбивка за деня – Варна, където имахме запазен апартамент чрез интернет страница, предлагаща този тип услуги. Престоят ни във Варна беше само за една нощ. Местоположението на града ни бе удобно да отседнем, за да можем на следващия ден да продължим своето пътешествие.

Processed with VSCO with 6 preset

За автора:

Дарио Диониси е бъдещ икономист по професия и авантюрист по душа. Макар и да звучи нескромно, прозвището Щастливеца е точно за него. Не само защото преминава през живота с характерния за годините му позитивизъм и смях, но и защото самият той е като герой от пътепис на Алеко Константинов. Любопитството му не познава граници, затова не спира да пътува. Иска да опознае различни места, култури, хора, обичаи, нрави и винаги е готов за приключение. Пътешествията са неговият двигател и с историите си иска да зарази и останалите да тръгнат по пътя на непознатото, дивото, красивото.

На страниците на нашия сайт публикуваме негови пътеписи, в които ще намерите както подробно описание на забележителностите, така и полезна информация, в случай че тръгнете на път. Ако искате да прочете още за неговите приключения, можете да го направите на блога му: https://beyondsofia.com/

 
 

Оливър Норт: Какво не иска екипът на Обама да знаем за халифата?

| от |

Списъкът на списание Forbes с най-високоплатените актриси на годината вече в тук… и несъмнено някои от нещата предизвикват учудването ни. Листът е за периода от юни 2016 до юли 2017 г.

На първо място в него застава Ема Стоун, която измести досегашната лидерка Дженифър Лоурънс. Последната беше най-високоплатената актриса за последните две години, а тази година застава на трето място. Разбира се 24 млн. далеч не е лоша печалба. Актрисите в списъка са спечелили общо 172,5 млн. за последната година. От печалбите не са премахнати данъците, таксите за адвокати, агенти и всички останали разходи. Добрата новина тази година е, че 6 от 10-те  актриси в списъка с над 40 години.

Както може да се очаква, не всички средства идват от филмовата индустрия. Типичните примери са Дженифър Анистън, чийто основен доход идва от работата й с Emirater Airline, и Дженифър Лоурънс, която е рекламно лице на Диор (разбира се филмите й mother! И Red Sparrow също допринасят).

Кои са всичките 10 имена в списъка, колко са парите им и откъде идват, можете да видите в галерията горе. И останете нащрек, защото другата седмица излиза списъкът с най-богатите актьори. 

 
 

Оливър Норт: Какво не иска екипът на Обама да знаем за халифата?

| от |

Lenovo обяви актуалните си финансови резултати и малко изненадващо те не са добри. Китайският производител губи доминиращата си позиция на глобалния пазар на персонални компютри, а мобилното им подразделение продължава да е на загуба.

За периода април – юни 2017 г. компанията отчита загуби от 72 милиона долара, на фона на очаквани 32.9 милиона долара печалби.

Реакцията на борсата не закъсня и акциите на Lenovo паднаха с 4.2 процента, достигайки най-ниско ниво за повече от година насам. Така в шест от последните седем тримесечия компанията регистрира отрицателен резултат.

Най-зле стоят нещата на РС пазара, където Lenovo предаде водещата си позиция. Печеливши са НР и Dell, които изглежда са успели да си върнат част от загубените клиенти. HP излиза с много малък процент на първа позиция.

 
 

Оливър Норт: Какво не иска екипът на Обама да знаем за халифата?

| от |

Много се говори за темите-табу, които трябва да спрат да бъдат такива: психичните заболявания, абортите, причините за срив в семейството, разводите, детската агресия, трудностите на родителството и още, и още. На другия полюс обаче, стои един набор от теми, чието непрекъснато дъвчене по медии и социални мрежи предизвиква вълна от повтаряемост, а отговорността за това остава неосъзната или размита.

Може би ви е направило впечатление колко случаи на изоставени бебета има напоследък. Почти през ден, отваряйки някой новинарски сайт, ще попаднете на поредната новина за малолетна/пълнолетна/многодетна/малцинствена/“съвсем нормална“ майка, която е изоставила бебето си до някоя кофа за боклук. Присъдата на Върховният Facebook Съд не закъснява: под новината започват да се роят коментари за акъла на българките, клетви, съвети, мнения и прочувствени, сърцераздителни, псевдочовеколюбиви отзиви.

Резултатът? Два дни по-късно отново имаме случай с изоставено бебе. Никой от коментиращите и никой от журналистите не чувства вина. Те просто отразяват и коментират действителността, не й въздействат. Но дали?

Хората масово не си дават сметка, че освен Големия брат, който не спи и наблюдава, много „малки братя“ също дебнат. И новини за хора в тяхната или подобна на тяхната ситуация им дават подтик да постъпят по същия начин.

Спомняте си невероятно широкия медиен отзвук, който получи опитът за самоубийство на гимнастичката Цвети Стоянова през юни миналата година. Слава Богу, неуспешен. Три седмици по-късно психиатърът д-р Захари Зарков каза, че вследствие на раздухването на случая, се е получила такава мощна вълна на суицидни опити, извършени по същия начин, че психиатрите в София едва смогват да овладеят положението.

За пациентите с тежка или дълбока депресия, суицидният опит на едно красиво, успяло, привидно щастливо момиче, е мощен ритник в и без това болезненото отчаяние, в което се е удавил целия им психичен свят. И новите опити не закъсняват.

Поради това, отразяването на суицидните опити, както и на реализираните самоубийства, е тема, която не трябва да се нищи безразсъдно в публичното пространство. Принцип, който ни е трудно да възприемем, когато гледаме поредната еуфорична репортерка, която със смесица от прискърбие и превъзбуда разказва за случая „там, зад нея, точно на това място“.

Разбира се, не става дума за заклеймяване на темите и упорито избягване на този тип проблематика. Не става дума да се лъже, че Крис Корнел е загинал в катастрофа с тротинетка, а Честър Бенингтън е намерил кончината си след задавяне с парче сладкиш.

Лошите неща се случват и когато не говорим за тях. Но понякога, в някои случаи, говоренето мултиплицира риска те да се случват, и го мултиплицира неимоверно.

Навярно си спомняте случаите със самозапалванията през 2013г. На 18 февруари 2013, 26-годишният Траян Маречков се самозапали на една от главните улици в Търново по време на зимните антиправителствени протести в страната. На 26 февруари 2013г. в Раднево се самозапали 53-годишният Венцислав Василев. Последва смъртта на Пламен Горанов, който загина на 3 март 2013г., а на 13 март 51-годишен мъж се запали през президенството. На 1 април пред Община Варна 70-годишната Елена Златева се опита да се самозапали от отчаяние поради бедност и отказана социална помощ от общината.

Въпреки призивите да не се романтизира самозапалзването и да не се героизира самоубийството, медийната политика по отношение на отразяването на гражданските протести, не се промени.

Важно е да си дадем сметка, че не само варицелата и грипът са заразни. Някои психични състояния също се предават от човек на човек. Подобно на инфекциозните заболявания, те се прихващат по-лесно от хора с имунокомпрометиран организъм, като в случая ролята на отслабналата имунна система се поема от психиката, натоварена с особен дистрес в съответния момент.

Психолозите са наясно с тези факти. Неслучайно онези от тях, които работят с наркозависими например, задължително посещават психотерапевт, тъй като инстинктът към смъртта при наркоманите е много мощен. А той също е заразен. И неслучайно повечето студенти по психология стават „психо-хипохондрици“. И неслучайно някои психотерапевтични школи задължават терапевтите си самите те да ходят на терапия. Защото досегът до чуждото психично може да ни опари. Той неизбежно предизвиква сблъсък със собственото ни психично. Провокира въпроси, поражда страхове и разбива удобната илюзия за „познаване на себе си“.

Накратко казано: нещата не са прости. И във времена, в които всеки с достъп до интернет и профил в социалните мрежи е един мини журналист, коментарите под статии трябва да се пишат с усещане за отговорност. Същото усещане за отговорност, което трябва да носят и официалните медии.

Да, още се учим да живеем в света на свръхинформацията и често сме като деца, в чиито ръце е попаднал M16 и те не знаят какво да правят с него – дали е за игра, дали е за убийство…Нормално е да се лутаме и интуитивно да разбираме какво е редно да се пише онлайн и какво – не е.

Но колко жертви трябва да паднат, докато усвоим базисните уроци?