Олимпийски надежди и напъни

| от |

Автор : Георги Неделчев (http://www.georginedelchev.com)

Вместо да мечтаем за повече спортисти като Григор и Кубрат, ние продължаваме с комплекса за медали – пък ако ще и да са в най-смешната дисциплина.
grigordimitrovhighs_72anycp9cbwh16dirunkxg0v3
С наближаването на Олимпиадата в Сочи патриотарският комплекс, че трябва на всяка цена да получим медали там, отново ни залива отвсякъде. И около летните игри в Лондон преди две години коментирах колко нелепа е тази мания за злато, сребро и бронз. Тогава вместо да се зарадваме истински на победите си в световен спорт като волейбола и на присъствието си в призовата четворка, ние се тюхкахме, че не сме размазали гиганти като Русия и Бразилия, за да се качим съвсем на върха. Не ни стоплиха достатъчно и фактът, че най-бързата бяла жена и европейка е българка – Ивет Лалова, че в тежката категория на един от най-мъжките и харесвани спортове – бокса – Тервел Пулев е бронзов медалист, както и че имаме един от водещите ансамбли в красивата, женствена и атлетична художествена гимнастика. Вместо това куп журналисти и деятели отново извадиха калкулаторчетата и пресмятаха колко далеч сме по отличия в сравнение с някогашни игри като онези в Москва, Сеул, Атланта или Сидни…
Тази обсесия на тема медали е безумие. Ето, сега четем нови фиксации по темата. Сноубордистката ни Сани Жекова се контузила броени седмици преди Олимпиадата. Вместо загриженост за здравето й и съчувствие, ако евентуално не може да сбъдне една от мечтите си, заглавията в пресата са “Наша надежда за медал се контузи”! Сякаш това е най-важното – че няма да ни има там в онази табличка, където САЩ, Русия, Германия и Китай се надпреварват във всяка дисциплина. Сякаш единственото мерило дали сме развита нация е наличието на благороден метал върху гърдите на наш състезател – пък няма значение какъв е спортът, ако ще и да е най-нелепият.
Цялата тази добре позната истерия се развива на фона на силното представяне на Григор Димитров на Откритото първенство на Австралия в Мелбърн. От времето на головите фиести на Бербатов в “Манчестър Юнайтед” насам не е имало българин, за който да се говори толкова много навсякъде по света. В момента Гришо има ентусиазирани почитатели на всички континенти. Социалните мрежи преливаха от възторг от играта и стила му – азиатци, американци, западноевропейци, австралийци, латиноамериканци. Тенисът наистина е един от най-обичаните и престижни спортове в света. Той е не само игра, достъпна за всеки, но и бизнес, в който се въртят милиарди долари всяка година. И именно в нея наш спортист достигна до последните 8 най-добри в Мелбърн и навлезе трайно в челната 20-ица на планетата.
Това е постижение, многократно по-значимо от какъвто и да е медал в дисциплини като вдигане на тежести, борба, спортна стрелба или спортна гимнастика. Защото те не са занимания от масово естество, не са игри, в които всяко дете би мечтало да се изявява и побеждава. А тенисът е.
Но основните заслуги за успехите на Григор са най-вече лично негови и на семейството и екипа му. Държавата ни няма почти никакъв принос за престижното му присъствие в световния елит.
635225438545295000kubrat zname
 Същото до голяма степен важи и за Кубрат Пулев – другият ни голям, но явно недостатъчно за някои, повод за спортна гордост. Колкото и да са патриотични изявленията и поведението на този достоен мъж, не може да се пренебрегне фактът, че основната му подготовка преминава в Германия, а не у нас. Но това не омаловажава успехите му в един от най-гледаните и уважавани спортове в цял свят и нашето право да му се радваме.
Боксът е спорт с все по-нарастваща популярност. Тренировъчните зали никнат като гъби из всички квартали. Все повече хора осъзнават ползата от заниманията с него – не толкова като бойно изкуство, колкото като фитнес, средство за поддържане на добра форма и усвояване на правилна двигателна култура, рефлекси, морални качества. Казано накратко – боксът е сред спортовете, които тепърва ще будят все по-голям интерес по цял свят. А ние имаме един направо непобедим боец в него, подчинил цяла Европа и на практика целия свят, и то в най-трудната категория!
Във всяка друга страна шампион и мъж като Пулев би бил наистина национален герой. А у нас той дори не стана спортист номер едно на 2013-а! Както впрочем и Григор Димитров.
И защо? Защото нямат златен медал от световен шампионат, за разлика от бореца Иво Ангелов.
Извинете, но това е нелепо. При цялото ми уважение към борбата и борците, този спорт едва оцеля в програмата на Олимпийските игри. Да, бил е един от най-важните в древността. Но днес не е обект на масов интерес от деца и възрастни, регламентът му е комичен, с някакви принудителни навеждания “в партер”, а състезанията преминават пред полупразни зали, съставени предимно от други борци и техни роднини.
Докато продължаваме да фаворизираме печеленето на медали в борбата и щангите пред бавния си, но много по-важен напредък в спортове като тенис, бокс, волейбол, баскетбол и атлетика, никога няма да се превърнем в истински здрава нация.
Крайно време е държавата да престане да играе ролята на благодетел, а бюджетът за спорт да се приема като хранилка за какви ли не деятели, треньори и треньорчета в десетки “измислени” спортове.
Ако инвестицията във всеки досегашен медал от олимпиада струва стотина хиляди или милион, по-добре е да ги дават за игрища, спортни зали и басейни. След десетина години и постиженията няма да закъснеят.
Страната ни трябва да надживее мегаломанията на всяка цена да е в челото на класациите по отличия. Ако обществеността най-сетне миряса, че няма как да се мерим с германци, руснаци, американци и китайци, държавата ще може да си позволи да заделя пари не за премии и олимпийски подготовки, а за масов спорт.
Тогава, полека-лека, не само ще имаме много повече Григоровци, Пулеви или Лалови. По-важното е, че навсякъде около нас ще има трениращи младежи, мечтаещи да ги догонят.
 
 

Олимпийски надежди и напъни

| от |

Очаквах това приключение от толкова много време. Идеята бе да изберем  една определена част на България с най-близките ми приятели, за която знаем малко. След кратки разсъждения, решихме да се насочим към Североизточна България. Имахме само 6 дни на разположение да осъществим тази цел, но ни бяха достатъчни, за да прекараме едно незабравимо приключение. То ни донесе много емоции, невероятни гледки и специални моменти.

Потеглихме с кола от София рано сутринта и се бяхме запътили директно към Североизточната част на страната, нооо още в самото начало се разсеяхме по пътя и започнахме да следим за кафявите табелки, свързани с туристически обекти. Та само час, след като потеглихме от столицата намерихме и нашата непредвидена първа спирка- пещерата Съевата дупка. Тя не е толкова впечатляваща по дължина или големина, но те грабва с неземната красота, която е изразена чрез изключително богата гама от цветове върху многобройните варовикови образувания, които притежава.

Самата пещера впечатлява с факта, че притежава пет оформени от само себе си зали. Всяка, от тях носи интересно наименование: Белият замък, Концертна, Космос, Купене и Срутище. Неслучайно едната зала в пещерата носи името “Концертна” – благодарение на природно създадената акустика в пещерата, тук са изпълнявали свои концерти личности като Лили Иванова, Емил Димитров и Йорданка Христова.

Processed with VSCO with c7 preset

Полезна информация:

Заплаща се вход за възрастни: 4лв; ученици, студенти и пенсионери: 2лв;

Лятно работно време: 9:00-18:00 ч; Зимно работно време: 9:00 – 17:00 ч;

Препоръчително е да си носите връхна дреха, защото постоянната вътрешна темепература е между 8 – 11 градуса;

Близки населени места са град Луковит на 20 км и село Брестница на 2 км ( София – 60 км );

Маршрутът от София е по магистрала Хемус до самия край ( село Ябланица ), където се поема в посока Ловеч. Стигайки до село Брестница в самия център има табелка, която сочи към пътя за пещерата.;

След като успяхме да разгледаме пещерата, се насочихме към първата ни спирка от плана, който си бяхме създали. Именно Шумен или по-точно село Мадара. Отидохме до там, за да видим известния Мадарски конник, ако не знаете как изглежда или не сте виждали снимки, просто бръкнете в портмонето си и извадете една монета от ( 1, 2, 5, 10, 20 или 50 стотинки) и я обърнете – ще видите самия него.

Конникът изобразява изсечен владетел в естествен ръст, като е считано да символизира мощта на Първата българска държава. Самата забележителност предлага много повече! Самото място представлява един археологически комплекс, който позволява да се изкачите най-отгоре на Мадарското плато (431 м.), на което има останки от средновековна крепост и уникална гледка, която наистина си заслужава!

Processed with VSCO with c7 preset

 

Полезна информация:

Заплаща се вход за възрастни: 4лв; ученици, студенти и пенсионери: 1лв;

1 ноември – 31 март: 8:30 -17:00 ;. 1 април – 31 октомври: 8:30 – 20:00 ч;

Близки населени места са село Мадара 2 км и град Шумен 17 км. ( Варна 75 км );

Маршрутът от София до Шумен е по магистрала Хемус, от там вече е добре обозначено с табели до село Мадара и до самия археологически комплекс;

Processed with VSCO with c7 preset

Времето напредваше и трябваше да продължим към следващия обект по план- крепост Овеч, град Провадия. Не мога да го обясня с думи, но това място ме завладя от първия момент, в който стъпих на самата крепост. Гледката, атмосферата всичко бе толкова магическо и красиво! Самата крепост датира от Средновековието и може само да си представите какво е преживяло това място, като имате предвид богатата история, която притежава нашата страна. Разположено е над самото скално плато, което предоставя една от най-хубавите гледки, на които съм бил свидетел в България! Обектът ви позволява да направите една незабравима разходка върху добре поддържана пътека по платото.

 

Полезна информация:

Има символичен вход за възрастни: 2лв; ученици, студенти и пенсионери: 1лв;

Препоръчително е да се посети този обект при благоприятни метерологични условия;

Близки населени места: град Провадия ( под самата крепост ) и Варна на 53 км;

Накрая потеглихме и към финалната отбивка за деня – Варна, където имахме запазен апартамент чрез интернет страница, предлагаща този тип услуги. Престоят ни във Варна беше само за една нощ. Местоположението на града ни бе удобно да отседнем, за да можем на следващия ден да продължим своето пътешествие.

Processed with VSCO with 6 preset

За автора:

Дарио Диониси е бъдещ икономист по професия и авантюрист по душа. Макар и да звучи нескромно, прозвището Щастливеца е точно за него. Не само защото преминава през живота с характерния за годините му позитивизъм и смях, но и защото самият той е като герой от пътепис на Алеко Константинов. Любопитството му не познава граници, затова не спира да пътува. Иска да опознае различни места, култури, хора, обичаи, нрави и винаги е готов за приключение. Пътешествията са неговият двигател и с историите си иска да зарази и останалите да тръгнат по пътя на непознатото, дивото, красивото.

На страниците на нашия сайт публикуваме негови пътеписи, в които ще намерите както подробно описание на забележителностите, така и полезна информация, в случай че тръгнете на път. Ако искате да прочете още за неговите приключения, можете да го направите на блога му: https://beyondsofia.com/

 
 

Олимпийски надежди и напъни

| от |

 Всеизвестен факт е, че обикновените хора не искат да бъдат част от войните и последствията от тях. Мъжете не отиват на фронта по свое желание и не копнеят да се убиват взаимно. И със сигурност нито една майка не би предпочела  изкуствено провокирания патриотизъм пред живота на детето си.

Още по-всеизвестен факт е, че обикновените хора страдат от всичко, което се случва след като дулата утихнат и градовете се превърнат в руини.

Петер Фехтер е един от милионите, които стават жертви на абсурдите на историята – най-престижната куртизанка на нашата планета.

1200px-Peter_Fechter
Петер Фехтер; Getty Images

Датата е 17 август 1962 г. Точно преди една година Берлин е разделен на две. Двама строителни работници (тухлари) ще преминават отвъд стената. Единият успява и се озовава от западната й страна, другият – не.

Всичко става случайно и не е планирано за този ден. Двете момчета са в обедна почивка, когато чуват гласове и, тръгвайки по следите им, се озовават в близост до стената. Хелмут (другото момче) се покатерва, но куршумите на милиционерите пронизват Петер в стомаха, докато е на върха на стената. От западната страна искат да помогнат, но не могат.

Тялото му пада от източната страна и остава там в продължение на 45 минути. Наоколо има хора, той вика за помощ, виковете постепенно преминават в стенания, докато накрая не утихват напълно. Никой не се притичва на помощ. Никой не може да се притече и да иска. Така е във времената на политкоректността и номенклатурата. Животът си е живот, но и дисидентът си е дисидент.

И тялото му е отнесено на рамото на милиоционерите като чувал с картофи.

Известно време след стрелбата тълпата започва да се увеличава и скоро хиляди жители крещят „убийци“ и „бандити“ в лицето на офицерите, стреляли по Петер. Органите на реда отвръщат със сълзотворен газ. Пазачите са наградени с медали.

35 години по-късно сестрата на Петер Фехтер повдига обвинения срещу пазачите. „Бях назначен да върша тази работа и всичко, което мога да кажа е, че съжалявам.“ казва единият от тях. „Какво друго мога да кажа освен, че съжалявам? Но вече не мога да променя нищо. Това се е случило.“ заявява другият. Разследването показва, че двамата общо са изстреляли 24 куршума.

3377d6a8-a3c6-4d16-8a3f-2f8fb2bb832a-1024x768
Пазачите отнасят тялото на Петер Фехтер; Getty Images

Една от първите жертви на Стената не умира в полето и в морето, а в самия град, който тя разделя. Пред всички. В сърцето на абсурда, който засяга цяла Европа. А белезите се виждат и днес – 27 години след рухването.

Това се случва преди 55 години. И никой не иска да е част от него, и всички съжаляват. И всички сме част от него. Кои доброволно, кои по стечение на обстоятелствата, кои като жертви, кои като победители…

 
 

Олимпийски надежди и напъни

| от |

Сочно, ароматно и толкова вкусно – гроздето вече узря, а зърната му, пълни с полезни витамини и минерали сякаш ни примамват да посегнем към тях от рафтовете на магазина.

В средата на август сме и точно сега е сезонът на най-вкусното българско десертно грозде. Според познавачи един от най-добрите сортове, които виреят у нас е „Велика“. Затова и агрономът Борис Кючуков залага именно на него – то е ароматно, с тънка ципа и има куп ценни качества. Лозята за които се грижи, се намират край село Малко Градище, Хасковска област, и са част от проекта ВILLA градини.

Ароматната долина

Село Малко Градище има хилядолетна история. Още в древността Траките отглеждали по плодородните склонове на долината прочутите лози, от които правели известното в целия древен свят гъсто тракийско вино.

Старото име на селото – Алвъндере, което в превод означава ароматното дере, говори за отличния климат в региона. Тук пролетите са топли, зимите кратки, а цветята в полето разцъфват още в края на март.

Долината, в която прониква топлият средиземноморски климат от Гърция и Турция е едно от най-добрите места в България за отглеждане на грозде, признават специалистите.
„Велика“ наслада за сетивата.

„Велика“ е сорт, създаден за да доставя наслада за сетивата, казват специалистите. Гроздовете са сочни, сладки, но не прекалено захарни и с меко семе. Това е много важно, защото сортовете с по-солидни семки могат да предизвикат някои стомашни проблеми.

Гроздето има някои изключително ценни качества, признава Цветан Хубенов, собственик на лозята, за които агрономът Борис Кючуков се грижи. „То е сладко, но леко. Има много добре балансиран плодов вкус, а сорта се гордее и с много едри зърна.“, казва Цветан Хубенов. За него лозето е първо хоби, след това бизнес. Ето защо и градините му са толкова плодородни – просто всичко, което расте там се отглежда с любов.

Но има и още нещо – Цветан е категоричен, че неговото грозде е чиста храна. Той залага на качествени и щадящи природата препарати, за да може да достави до хората чепките грозде вкусни, но и максимално полезни.

Този вкусен, вкусен август

Едрите чепки „Велика“, които ще срещнете на рафта в BILLA зреят до края на август. Затова и точно сега е времето да опитате от това вкусно българско грозде, което освен радост за небцето, носи и много полезни вещества на организма. Малцина знаят и че гроздовият сок е най-богат на хранителни и биологично активни вещества в сравнение с всички други натурални сокове.

В сладките зрънца се съдържа и много калий, който укрепва сърдечния мускул и подпомага отделянето на излишните течности, както и магнезий, калций, фосфор и желязо, които предпазват от анемия.

Гроздето е една от храните, които са особено полезни за спортисти и за хора, чието ежедневие е свързано с големи физически натоварвания.

И ако се питате, както в онази старя басня за лисицата и гарванът, дали гроздето е кисело, да знаете, че това, което отглеждат Борис Кючуков и Цветан Хубенов е сладко и вкусно. Ама много.

 
 

Олимпийски надежди и напъни

| от |

Проучване на порносайта PornHub установи, че мъжете от възрастовата група на 18-24-годишните по-малко се впечатляват от големите дамски бюстове в сравнение с предишните генерации, пише в. „Дейли мейл“.

От получените данни, свързани с търсенията на потребителите в сайта, младежите, попадащи в споменатата възрастова група, са с 20 процента по-малка вероятност да издирват в портала съдържание, свързано с големи гърди. А представителите на силния пол в групата на 55-64-годишните се оказали със 17 процента по-голяма вероятност да се интересуват от впечатляващи бюстове. При все това ключови думи, като „естествени големи гърди“ били все още много популярни в PornHub, като те се класирали на четвърто място сред търсенията.

Вестникът изтъква, че през 2015 година британските хирурзи отчитат 20 процентен спад на операциите за уголемяването на гърдите. През същата година американските им колеги регистрирали 38 хиляди случая на премахване на гръдни импланти.