Одържавяване на мозъците

| от |

Автор: Филипа Радионова (http://apiliff.blogspot.com)

16252_1269691232152_2618354_n

Имам сериозни притеснения какво точно разбира българското правителство под т. нар. реиндустриализация. И не съм сигурна какво точно иска да индустриализира.

Образно казано ми прилича на искане да развиваш генетиката, за да съживиш динозавър, с единствената цел да го впрегнеш за оран.
Или да въведеш 3 D принтирането в „Кремиковци“, за да произвеждаш капачки за домашни консерви.
Или да губиш времето на тийнейджъри да практикуват в учебно време като шлосери, заварчици и автомонтьори, защото вече и тук технологиите са водещи и не можеш една машина да задвижиш, ако не разбираш от тях. Пардон, последното не е хипотеза, а реална теза.
Опитва се да го докара уж на симбиоза между приоритет за високите технологии – сфера, в която България безспорно би имала огромен потенциал при правилна образователна и дружелюбна към инвеститорите политика, и възстановяване на загиналото промишлено производство, каквото наистина може да съществува, но само там, където има съответните нишани и в доста по-различен вид.
Сбърканата работа е, че и двете получават обратното.
Високите технологии се блъскат в минорния дух на българското предприемачество, или т.нар. бизнес климат, провокиран от враждебна централна политика, задушаваща бюрокрация и неадекватно образование (и още по-неадекватни схващания за реформирането му).
„Реиндустриализацията“ пък дотук си има едно определение и то в повечето случаи е „опити за неправомерна държавна помощ“. Дупката се формира между затрудненията за частните инициативи (виж горната точка) и желанието за социална манипулация и ментално окупиране на носталгиците и „гладуващите работници“.
Има две причини да се случва това.
Първата е, че по-лесно се правят схеми и кражби по познати и утвърдени начини и с участието на държавата. Затова се залага на възстановяване на някогашни държавни предприятия с държавна помощ и със съдействието на държавата за издирване на „частни инвеститори“. Не чрез отваряне на възможностите икономическите субекти да се наместват спрямо нуждите и възможностите.
Втората е, че се прикрива по-лесно чрез набиране на държавообслужващи фен клуб и агитка. Дърпат тънките патриотично националистични струни на озверяло и оскотяло население чрез запушване на уши, усти и очи. С думи, хляб с боб и с визуализация на бумтящи машини и силни работници, ерго мощна държава – повод за здраво тупане по тумбака и одобрително уригване.
И това винаги е било така – в световен мащаб.
Индустриалната революция цъфнала някъде през 18 век и вързала къмто 19-и. Характеризира се с техническия прогрес, задвижен от някои умни и немързеливи индивиди. Те измислили и започнали да използват машини. Така с по-малко на брой човеци можели да произвеждат по стотици бройки от нещо си, което преди се произвеждало в единици от повече на брой човеци.
Много хора се противили на въпросната революция, защото според тях им взимала хляба от отрудените ръце и сваляла риза след риза от потните им гърбове.
Някъде по-нататък поумняването напреднало някои и започнали да превръщат мозъците си в капитал, а черните нокти и потта ставали все по-неприемливи. Нововъведенията се превърнали в мода, а бачкането като вол във физическия смисъл на израза се преместило към фитнесите.
Икономиката на знанието взела думата и се стигнало до абсурдното състояние цяла парна централа да може да се управлява от един човек на един пулт, плюс трима пазачи и двама дежурни в случай на авария. Междувременно умното човечество работи по въпроса и на тях да им отнеме ангажимента с разработването на още повече и коя от коя по-прекрасни технологии.
Такъв е ходът на нещата, няма как да бъде избегнат, но има защо да бъде изопачен.
Психологическият проблем е трудно да бъде заобиколен, но по-големият е злоупотребата с него. Начинът, по който се представя идеята за реиндустриализация, не говори за желание за икономически растеж, възстановяване, работни места и прочее словесни бълвочи. Говори само за две неща: Кражби и забаламосване.
Управляващите няма да възстановят каквото и да е производство, каквито надежди се стремят да вдъхват. За национализация на предприятия трудно може да се говори дори и при тази власт – ще си остане със заплахите, които апропо също хващат дикиш.
Но със сигурност ще възстановят едно загинало с комбинатите мислене, което ще е още по-контрапродуктивно и от самите им действия.

Вкараните в поточната линия и национализираните мозъци могат да легитимират всякакви кражби, лъжи и престъпления, защото стават съпричастни с тях в името на несъществуващ идеал.

P. S. Тенденцията е явна и е яхната не само от правителството. ГЕРБ също се върна към работните места по любимите им недовършени магистрали, примерно. Бареков в прав текст говори за столичната периферия като „работническа София“, която била двигател. И пр.
 
 

Гадни улици, кръстени на велики личности

| от |

Представете си, че ей сега в този момент Цариградско шосе вече не се казва така, ами се казва с вашето име. Вие ще сте един от един от мацината удостоени с честта да нарекат този път на тяхно име. Заедно с Ленин и Хитлер. Но въпросът е – ще се радвате ли на мародерствата, които се случват там. Най-вероятно не.

Защо тогава кръщаваме тъмни, гадни улици на велики личности? Или по-скоро, защо допускаме улиците, кръстени на велики личности, да тънат в депресия?

улица „Алабин“

Алабин е едно тъмно, каширано уличе, което започва със Съдебната палата и свършва в площад Македония. Преди да обясня с какво е характерен площад Македония, искам изрично да отбележа, че нямаме нищо против хората с каквато и да е сексуалност. Проституцията обаче е нещо, което граф Пьотър Алабин не заслужава върху улицата си.
Той е инициатор на създаването на Самарското знаме за Българското опълчение, а също така, докато е губернатор в София, подпомага изграждането на паметника на Левски. Все хубави работи.

улица „Парчевич“

Общо взето всичко от ул. „Витошка“ към Руски паметник е като всичко от булевард Дондуков към Сточна гара – старият град. Гледали ли сте „The Interview“? Когато Джеймс Франко беше в Северна Корея и се разхождаше по улиците й по тъмно, видя, че всичко беше само фасада. Та на „Парчевич“ е така. Някой въобще живее ли там? Или Големият брат иска да си мислим така? Не знам. Мистерия.
Императорът на Свещената римска империя удостоява с баронска титла Петър Парчевич. Той е един от най-големите българи през 17 век.

булевард „Цар Борис III“

Ако велоалеята е най-безопасното място на улицата ти, значи нещата не са на център. Този и следващият булевард са единствените места в София, където да видиш дюнери не е обещаващо. Освен това, булевардът води към Нов Български Университет.
Няма да обясняваме кой е Цар Борис III.
Но докато сме на темата:

булевард „Княгиня Мария-Луиза“

Там е ужас. Криминален, черен, бежански ужас. Не че всички бежанци са задължително лоши хора, но изглеждат страшно. Само вижте какви са цените на квартирите около булеварда и около Руски паметник. Все едно мястото не е в столицата.
Мария-Луиза Бурбон-Пармска e италианска принцеса, първата съпруга на княз Фердинанд I. По-добре да си в горите на брат Симеон, отколкото на нейния булевард.

Това най-вероятно е част 1 от серия текстове, които ще направим на подобни теми. Защото има цели квартали, кръстени на националните ни герои, в които обаче се случват най-позорни работи.

Да не говорим пък за отборите.

 
 

Македония отхвърли алтернативно име, защото звучи на клингонски

| от chronicle.bg |

Името Бивша югославска република Македония (БЮРМ), което се използва от повечето международни институции, за да назовават държавата, беше отхвърлено като възможно алтернативно име.

Мотивацията на държавната администрация в Македония беше, че то звучи също толкова чуждо, колкото и клингонския език от научнофантастичната филмова поредица „Стар трек“.

„Когато казвате БЮРМ това има също толкова отношение към моята страна, колкото клингонския от телевизионните серии „Стар трек“, каза македонският министър на външните работи Никола Димитров по време на пресконференция в Брюксел с върховния представител на ЕС за външна политика и сигурност Федерика Могерини и еврокомисаря по разширяването Йоханес Хан.

Клингонци от класическият сериал са хуманоидните извънземни, които имат своя собствена империя, където се говори именно на клингонски език. Въпреки, че се споменава за малко, той е благозвучен и интересен за феновете. Дотолкова, че впоследствие се появяват клингонски преводи на книги като Библията и „Хамлет“ на Уилям Шекспир.

Македонският външен министър намекна, че е възможен друг вид компромис с Гърция. „Наистина вярвам, че не можем да постигнем решение , ако една от двете страни е победена“, каза Димитров. „Трябва да намерим начин, в който и двете страни да продължат напред с изправени глави. Вярвам, че това е възможно… Трябва да предприемем правилните стъпки внимателно и в правилното време“, допълни той.

 
 

Какво е технологията Октаспринг® и защо спечели „Оскара“ на авиационната индустрия?

| от |

Технологията Октаспринг® спечели престижната награда Кристъл Кейбин тази година в Хамбург в категория материали и компоненти. Кристъл Кейбин е престижна, международна награда, отличаваща иновациите в самолетната индустрия. Наградата отличава подобрения, които да направят пътуването по-комфортно. Това е голямо признание в иновациите за вътрешно обзавеждане на самолети, което отбелязва голямата крачка и разширение на приложението на тази технология извън индустрията за производство на продукти за сън.

Патентованата технология Октаспринг® е първо прилагана в матраците, за да осигури по-здравословен сън чрез повишен комфорт, ергономична опора и проветривост, се използва в брандовете Дормео® и Дормео Октаспринг® на повечето от 30 пазара по целия свят. Пружините Октаспринг® са с различна плътност и могат да се използват в един и същи слой, за да се създадат определени зони, увеличаващи комфорта и дълготрайността на използване на матрака. Отворената структура на пружините Октаспринг® създава 8 пъти по-голяма вентилация, за да може крайният продукт да предложи несравнимо комфортно и приятно усещане за потребителя.

spring-foam

Днес технологията Октаспринг® разширява приложението си, като се използва и в авиационната индустрия и скоро ще бъде налична в още много индустрии: автомобилната, тапицерската, обувната и др.

Патентованата Октаспринг® технология повишава нивото на опора със специални зони за индивидулана поддръжка и практически може да бъде интегрирана във всяка структура на седалка. Тази иновация представлява множество допълнителни бенефити, които включват подобрен комфорт, по-добра проветривост и до 50% намаляване на теглото. Това е главното нововъведение, което ще помогне на операторите да спестят гориво и намалят въглеродните емисии, като се възползват от екологично решение на проблема.

3 (1)

Първият прототип на самолетна седалка, произведена по технология Октаспринг® е направен от Ванема – изключителен производител за нови технологии в самолетната индустрия, в партньорство с Еърбъс, СТЕЛА АЕРОСПЕЙС и Боксмарк. Техните отдаденост в разработването на нови технологии и дългогодишен опит беше безценен, за да можем да представим своето предложение на наградите.

Разбери още за Октаспринг технологията при матраците Дормео Фреш Прима от Георги Тошев и Ана Пападопулу:

 
 

Ватикана: „Майка Тереза не е стока“

| от chronicle.bg, по БТА |

Ватикана се изуми от решението на ордена „Мисионери на милосърдието“ в Калкута да регистрира носеното от майка Тереза наметало в бяло и синьо като търговска марка, предаде Франс прес.

„Майка Тереза от Калкута е универсален символ, обичана е от вярващи и невярващи, от хора с различна вяра“, заяви кардинал Жозе Сарайва Мартинш пред сп. „Панорама“.

Преди няколко дни 85-годишният кардинал научил, че индийските власти удовлетворили иск за авторско право, представен от „Мисионери на милосърдието“ в Калкута.

Това означава, че ще трябва да се плащат такси от всички, които използват под каквато и да било форма – снимки, филми, книги, прочутото облекло на онази, която спечели Нобелова награда за мир през 1979 г. и бе канонизирана през 2016 г.

„Абсурдно е за нейната наметка със сини ивици по краищата да трябва да се плащат такси“, отбеляза монсеньор Жозе Сарайва Мартинш.