Нямам търпение 2013-та да свърши!

| от | |

edvaj-chekam-2013-ta-da-zavrshi-72185

„Затворих се у дома и станах хипохондрик“, казва Ноел Галахър, който в края на годината смята, че 2013-та е била „Dog-shit“. За музиката през 2013-та: „Всяка година, в която Бауи издава албум, е добра музикална година“. Далеч по-строг е към Лейди Гага, Майли Сайръс и Аркейд Файър ....

Като цяло, каква беше 2013-та за музиката?
Беше добра. Имаше някои много красиви песни. Всяка година, в която Бауи издаде албум, е добра година.

Значи Бауи оправда твоите очаквания?
Обожавам го. Никой няма право да бъде толкова шибано добър в такава точка на кариерата си. Освен Нийл Йънг, всички други в тази лига правят глупости.

Например кой?
Всички ги знаем кои са. Но „Valentine’s Day“ на Бауи е от онези песни, на които взимаш китарата и си казваш: „Защо, бре идиот, ти не написа тази песен?“ Чиста десетка!

Имаше ли шанс да говориш с Бауи за това?
Аз да говоря с Бауи? Как бих имал шанса да говоря с него? Да му се обадя ли? Не вярвам, че е в Англия. А и да дойде, ще го държат в замъка, докато не направи концерт.

[youtube id=“S4R8HTIgHUU“ width=“667″ height=“356″]

Какво друго ти хареса през тази година?
Половината от албума на Arctic Monkeys е добър. Другата половина е: „Хм, добре“. Но половината е действително добър. И за първи път слушах албум от Kanye West.

[youtube id=“K2T0fMkZoMo“ width=“667″ height=“356″]

Да? Какво мислиш за него?
Не съм фен на това. Не искам този модерен хип-хоп, или там, както го наричате. Но някой ми каза да видя едно интервю с него и мисля, че това е едно от най-добрите интервюта, които съм чел.
Искаш ли да ти кажа коя е наистина добра банда – Disclosure.

Да, тя е добра.
Тя е мега! Бях на Glastonbury тази година, за седми път, страхотно беше. Чух Disclosure и бях очарован. Обичам тази банда. Отличен Олд скул факинг есид хаус.

[youtube id=“7xATz1P39eo“ width=“667″ height=“356″]

Какво мислиш, защо няма повече китарни записи, които предизвикват вълнения?
Не мисля, че има малко. Китарната музика днес нито е добра, нито е по-лоша от всякога. През 90-те китарната музика бе основна, сега основните са някои други. Но, ок, всеки трябва да намери себе си.

Какво мислиш за голямото завръщане на Дафт Пънк?
Не съм слушал албума, нито пък ме интересува. Моите фаворити не са Ролинг Стоунс, нито Arctic Monkeys, нито дори Disclosure, а – Chic. Е, те са мега! Напълно извън този свят.

[youtube id=“5mbcWA6zzQ8″ width=“667″ height=“356″]

Какво мислиш за Майли Сайръс?
В момента има някаква тенденция момичетата отчаяно да се опитват да бъдат провокативни. Съжалявам за тях. Направете добра песен, не правете провокативно видео – толкова по-голяма полза ще има от това. А Сайръс върна всички женски вокали едно 5 години назад. Адел, Емили Санде, тази музика е малко за баби, ама има някакъв авторитет. Всеки може да шокира, но дали е добре, дали си струва? Ако чуя песен и когато отида в офиса, си я пусна пак, е по-добре, отколкото да се шокирам, нали?

Какво мислиш за Лейди Гага?
За мене тя е първият неин албум, защото го искаха и дъщеря ми, и жена ми. Нищо след това не съм чул от нея. В момента вероятно тя може да се изсере и на варено яйце, някой да го замрази и да го обяви за изкуство.

Новият албум на Arcade Fire?
Не съм го слушал. Всеки, който се завръща с двоен албум, трябва да се извади от собствения си задник. Това не са 70-те, нали? Кой има време през 2013-та да седи и да слуша всичко това? Колко арогантни са тези хора да вярват, че някой ще седи час и половина и ще слуша двойния им албум?

Чу ли, че изискват от хората да бъдат официално облечени на концерти?
Знаеш ли какъв е смисълът от това? Да отклонят вниманието от това, което излиза от високоговорителите. „Как беше концерта? Не знам, ама всички бяха облечени така или така“. Не е за мен.

Знаеш ли, че Бауи пее беквокали на последната песен на Arcade Fire?
Е, това е позор.

Новото, което ще издадеш, отново ли ще е под името High Flying Birds?
Не знам. Може да го променя в „High Flying Birds на Пол Маккартни“ и да видя дали ще продам повече билети в Америка.

edvaj-chekam-2013-ta-da-zavrshi-72184

 
 

Джеймс Бонд се завръща на широкия екран през 2019 г.

| от chronicle.bg, по БТА |

Джеймс Бонд ще се завърне на големия екран през ноември 2019 г., предадоха Ройтерс и ДПА, позовавайки се на продуцентите. В изявление, направено от „Еон Ентъртейнмънт“ и „Метро Голдуин Майър“, се отбелязва, че 25-ият филм от поредицата за приключенията на агент 007 ще тръгне по кината в САЩ на 8 ноември 2019 г.

Във Великобритания продукцията ще излезе на екран по-рано, като точната дата не е посочена. Повече подробности около филма не се разкриват. Въпросът, който отдавна вълнува феновете на поредицата – дали Даниъл Крейг ще се завърне в образа на Бонд, също остава без отговор.

Крейг изигра ролята на агент 007 в четирите последни филма от поредицата. Дали той ще се превъплъти за пети път в образа обаче остава загадка. По темата се изговори много, след като през 2015 г. актьорът заяви, че по-скоро ще си отреже ръцете, отколкото да играе Джеймс Бонд отново.

Миналата година изпълнителният продуцент Калъм Макдугъл заяви за радио Би Би Си, че Даниъл Крейг е „абсолютният първи избор“ за ролята и че създателите на филма се надяват той да се завърне като Бонд. Междувременно за потенциални наследници на Даниъл Крейг в образа на прочутия агент от тайните служби се спрягат Идрис Елба, който може да стане първият чернокож Бонд, Том Хидълстън, Том Харди, Деймиън Луис, Ейдън Търнър.

През годините в най-дългата филмова поредица в историята на киното в образа на Джеймс Бонд са се превъплъщавали актьори от ранга на Шон Конъри, Роджър Мур и Пиърс Броснан, припомнят агенциите. След съобщението в официалния акаунт на поредицата в Туитър не липсват и коментари, че е крайно време ролята на агент 007 да бъде поверена на жена.

 
 

Тиквичката – подценяваният зеленчук

| от Chronicle.bg |

Вкусни, без почти никакви калории и много, много полезни – тиквичките се оказват един от най-подценяваните летни зеленчуци. Малцина са наясно с полезните им свойства, които са повече, отколкото сте предполагали. Тиквичките подобряват работата на черния дроб, съдържат много антиоксиданти, които спомагат за цялостната детоксикация на организма, богати са на витамини и на куп ценни минерали.

Точно в момента е сезонът на тиквичките, а едно от местата у нас, където се отглеждат едни от най-вкусните представители на този зеленчук е село Петърч, край Костинброд. Именно там се намира и зеленчуковата градина на Калоян Николов, който от 20 години е посветил живота си на производството на вкусни български зеленчуци. Той е от онези нашенци, които наистина са на изчезване – обича си занаята и гледа градините си с много любов.

„В момента имам над 20 декара, засадени с тиквички – берем ги всеки ден, за да могат да са максимално пресни, когато пристигнат на рафта в BILLA„, казва Калоян. Той е и един от зеленчукопроизводителите, които се включват в проекта „BILLA Градини„, който залага на българските плодове и зеленчуци.

Chronicle.bg_1440х960

От семката до корена

Когато попитате Калоян каква е тайната на добрите тиквички, той е много кратък. „Всеки корен трябва да се гледа с внимание. И не си мислете, че всичко се прави от машини – копаем тиквичките на ръка, с мотика. Това отнема много труд и много време. После, когато започнем да ги берем пак всичко се върши наръка. Има една голяма специфика – не всеки може да иде на полето и да бере тиквички. Трябва да знаеш коя точно да отрежеш от корена. Ако откъснеш грешната, можеш да съсипеш корена“, издава още от тънкостите на занаята Калоян Николов.

Никакви капризи

За разлика от много други зеленчуци, тиквичките не са капризни. В Петърч те стават малко по-късно, защото градините са близо до планината и пролетта не е толкова топла. За да стигнат до рафта в BILLA в перфектен вид, Калоян признава, че той и екипът му полагат много усилия, но пък резултатът си заслужава. А сега, в разгара на лятото тиквичките му са особено вкусни, затова следвашия път когато правите списък с продукти за здрависловна вечеря – не пропускайте тиквичките.

Калоян пък признава, че обожава тиквички и често мята по няколко резенчета на скарата вкъщи. Предпочита ги така, а не пържени, защото са по-полезни, а и се приготвят по-лесно.

 
 

11 екранни двойки, които пренесоха любовта си в живота

| от chronicle.bg |

Много често, когато гледаме добре направени любовни сцени, се чудим как пък така актьорите издържат да не си се метнат и след края на сцената, извън обхвата на камерите. При качествена режисура и добра актьорска игра, любовната или еротичната сцена трябва да изглежда толкова реална, че зрителят да забрави, че това са актьори, накарани да се целуват и пипат пред камерите, и започваме да гледаме на тях като на истински любовници.

В повечето случаи професионализмът надделява или екранните ласки не водят до реално привличане. Или поне не при двамата актьори. Трудно можем да си представим мъж, който да не пожелае Чарлийз Терон, след като я е целувал. Но хора всякакви…

Честичко обаче се случва и друго. Актьорите реално се залюбват и пренасят екранната любов в живота. В галерията сме събрали 11 двойки, чиято любов се е заформила на снимачната площадка и се е пренесла в реалността. Някои от тях са заедно и до днес, други – не.

 
 

Честър Бенингтън – депресираният урод, изоставил шест деца

| от |

Вероятно вече сте попаднали на колажа със снимка на Getty Images, на която вокалистът на Linkin Park, Честър Бенингтън, е с шестте си деца, а върху нея пише, че „Any father that kills himself leaving behind six children is a pathehic excuse of a man“.

Може би дори сте я лайкнали или сте я споделили. Защото обичате децата, защото смятате, че нито едно дете не заслужава да живее без баща или защото искате да сте смели в изразяването на различна гледна точка и ви е писнало от всички онези мрънкала, които оплакват Бенингтън, който в крайна сметка, сам се е обесил. Демек – сам си е виновен. Егоист.

В съзнание, в което битува схващането, че „депресия-мепресия – лигавщини са това, що не вземе да се стегне“, се освобождава място за такива мисли. И това не зависи от географските ширини. Има го в България, има го в Европа, има го в Щатите. Светът е пълен с хора, чието разбиране за депресията е сгънато в дефиниции като „лигавщина“, „слабост“, „ексцентричност“ и „сдух“. И това е толкова тъжно, че може да отключи депресия и при човек, който е психично здрав като бик.

Нека ви кажа какво не е депресията. Тя не е белег за разглезеност. Не е арт претенция. Не е лошо скалъпено оправдание за темерутщина. Не е предизвикана по собствено желание. Не е лесна за терапевтиране. Не е признак за слабост. Не е лошо настроение.

20139645_164370974108005_8893276490458308721_n

А сега нека уточним какво Е депресията. Депресията е клинична потиснатост – дистимия. Тя е безрадостност и загуба на интереси. Повишена уморяемост. Безапетитие. Безсъние. Загуба на телесно тегло. Мисли за вина. Анхедония (неспособност за изпитване на удоволствие). Влошена концентрация на вниманието. Двигателна потиснатост, понякога и депресивен ступор (пълно отсъствие на двигателна активност). Депресията е мисли за вина, безперспективност, разоряване. Песимистична нагласа. Понижено или отсъстващо либидо. Безпричинни болки и усещание в различни части на тялото. Социална дисфункция. Изолация. Невъзможност за досег до останалия свят. Плач, уморяемост, тъга, безпомощност, мисли за непотребност, суицидни желания, порив към смърт. Депресията е болест. От най-тежките.

Представете си да обитавате свят, паралелен на реалния. Свят, в който няма радост, нито светлина, нито удоволствия, нито удовлетворение, нито спасение. Депресията е една чудесна алегория на Ада – не този на Данте, в който дяволи пекат човеците в казани с лава и ги разпъват на средновековни уреди за мъчение. А такъв, в който ужасът се ражда от дълбините на собственото съзнание и обладава всяка негова част. Депресията, мили хора, които смятате, че Бенингтън е изрод, защото е оставил шест деца, е нещо като автоимунно заболяване на психиката. Такова, което атакува собственото съзнание, сякаш го възприема за враг, и го разрушава из основи.

Елементарната журналистическа етика изисква изключително внимание към темата на самоубийството – онази тема, която стои в центъра на повечето философски трудове на големите философи от нашето и отминалото време. Въпросът за правото на човека да отнеме собствения си живот, е сложен, многопластов и няма ясен човешки отговор. Както казва проф. Николай Михайлов, човекът е въпрос без човешко решение. Той има само божествено такова. Същото се отнася и до самоубийството.

В по-големия процент от случаите, хората с депресия са фини, широко скроени и мислещи. Доц. Поли Петкова, която преподава клинична психология в СУ, казваше, че човешката душевност е като музикален инструмент. Някои души са пиана – обширни, с големи възможности, акорди. Други са като балалайка. Трети пък – като конец за зъби. Боледуващите от депресия са рояли. Те не са слаби, нито безхарактерни, и в повечето случаи са виждали света от един ъгъл, от който онези, здравите, спортуващите три пъти в седмицата веселяци, никога не са зървали. Болните от депресия заслужават уважение. А не обвинения, стигматизация и набутване в крайните квартали на социума.

Те водят своята битка всеки ден, всеки час, всяка минута, и често я печелят. Те трябва да знаят, че има изход, има лечение, има спасение и път. Той не е лесен, но е път. И води обратно към живота.

Това е посланието, което всеки разумен човек трябва да отправя към милионите хора с депресия по света. Че някъде там, на подходящото място, с подходящото лекарство, с подходящия терапевт, с подходящите хора, има спасение, има възкресение.

И ако обществата по света бяха достатъчно зрели, за да предложат рамото си и хората в депресия да могат да се опрат на него, изходите, в които тези хора се връщат към живота, щяха да са по-чести. Вратата на изхода щеше да е по-широка.

Хайде да направим разлика между „присъда“ и „диагноза“. Можеш да бъдеш осъден, когато си извършил престъпление. Когато си болен, заслужаваш опора.

Ако сте чели гениалния роман на Е.Е.Шмит  „Оскар и розовата дама“, може би си спомняте думите на маминка Роза, която казва на 10-годишния Оскар, който умира от рак, че „…Болестта е факт. Тя не е наказание“. Това е валидно както за физическата, така и за психичната болест. Тя е факт, а не наказание. Татуирайте си го.

Всички онези, които демонстрират своята оригиналност и напредничавост, споделяйки становището, че Честър Бенингтън е урод, защото е увиснал на бесилото по собствено желание и е оставил шест деца сираци, трябва да се срамуват. И то да се срамуват жестоко. Защото нулевото разбиране на психичните драми, които преживява един човек, са причината милиони хора по света да страдат два пъти повече, отколкото е необходимо. Махленското оплюване на човек, който е в състояние на страдание, независимо дали става дума за депресия, диабет, нещастна любов, банкрут или рак, е бъркане в раната с мръсни ръце, недопустима инвазия в едно безумно нежно интимно пространство, престъпление спрямо човешката душа и свободния избор.

Засрамете се от този колаж, смирете се. И покажете малко уважение.