Нова политическа звезда при чехите

| от |

0,,16932138_303,00

Прага, Ян Лопатка от Ройтерс

Когато чехите отхвърлиха комунизма през 1989 г., те приеха строги правила, които маргинализират всеки свързан с репресивния стар режим. Сега обаче те се питат дали е дошло време да скъсат с това.

Тази преоценка бе предизвикана от захваналия се с политика бизнесмен Андрей Бабиш, който вероятно ще се включи в новото коалиционно правителство, въпреки твърдения, които той отрича, че в миналото е бил сътрудник на комунистическата тайна полиция.

Според буквата на сегашния закон това му забранява да заема министерски пост, но се оформя консенсус да бъде допуснат в правителството. До няколко седмици се очаква споразумение за коалиция, включваща партията на Бабиш.

Промяната в нагласите е кулминация на няколко тенденции.

Първо, правилата, които изключиха десетки хиляди сътрудници на тайните служби имаха за цел да сложат край на влиянието на най-сенчестите страни на стария режим върху младата демокрация, но тя сега е достатъчно укрепнала и тези правила може вече да не са необходими.

Второ, чехите признават, че законът е бил твърде груб, като е санкционирал безразборно тези, които са пребивали хора или са доносничели срещу приятели, както и тези, които са били принудени да сътрудничат под заплаха от насилие или преследвания.

Накрая, на чешките избиратели им е омръзнало от корупцията във властта и от буксуващата икономика. Те смятат, че има по-належащи проблеми от това какво може да се е случило или да не се е случило при комунистическото управление.

59-годишният Бабиш, който притежава редица химически и медийни компании, оценени на 2 милиарда долара от сп. „Форбс“, спечели 18,7 процента от гласовете на изборите миналия месец въпреки широко обсъжданото му минало по време на комунизма.

Той е бил член на Комунистическата партия, но отрича да е бил доносник на „Статни безпечност“, чехословашкият еквивалент на бившата източногерманска тайна полиция Щази. Той единствено признава, че се е срещал с нейни агенти, когато е работел в търговска фирма през 80-те години.

„Никога нищо не съм подписвал“, каза той и обвини сегашния политически елит, че използва тези обвинения, за да го държи настрана от властта.

„Страх ги е, защото никой не може да ме корумпира“, заяви той.

Роденият в Словакия по време на Чехословашката федерация Бабиш се бори в съда срещу словашкия Институт на националната памет, който твърди, че разполага с негово досие като сътрудник на тайната полиция. Решаването на този съдебен спор може да отнеме години.

Лидерът на левоцентристките социалдемократи и вероятен следващ премиер Бохуслав Соботка е измислил план за промяна на правилата на отсяване.

„Убеден съм, че (почти) 25 години след 1989 г. е дошло време преценим дали законът за отсяване въобще трябва да се прилага“, каза той в телевизионен диспут.

Комунистите, които са третата най-голяма партия в парламента, предлагат този закон изобщо да отпадне.

Изказването на Соботка сочи, че може да има по-голяма подкрепа за тази идея от преди, или може поне, че е възможно постигането на не толкова политически спорно решение.

Миналата седмица Соботка се съгласи с Бабиш, че парламентът трябва бързо да приеме нов закон за държавната служба, който изключва министрите от проверка и отсяване.

Друг начин да се вкара Бабиш в правителството е той да стане вицепремиер без да оглавява конкретно министерство. Според някои юристи това може да промени практиката на отсяване, като същевременно законът формално се спазва.

Това може да не се приеме радушно от някои антикомунисти и може да предизвика брожения в собствената му партия.

„Най-важното нещо е моралното оправдание“, каза Микулаш Кроупа, ръководител на групата „Пост Белум“, който събира спомени за жертвите на комунистическото преследване.

„Трябва ли страната да бъде управлявана от хора, които са доносничели, пребивали или тормозили другояче сънародниците си и лоялно са служили на тоталитарния режим? Не, не трябва“, заяви той.

Чешкият закон е по-строг от нормативните документи в някои други бивши комунистически държави. В Полша кандидатите за определени длъжности само трябва да декларират дали са били комунистически агенти или не. Словакия премахна изисквания за отсяване през 90-те години, а Унгария изобщо не прилага такава процедура.

Мнозина критикуват досиетата на държавна сигурност заради спорната истинност на съдържанието си. Друг проблем е, че много от тях бяха унищожени или изчезнаха, когато службите за сигурност „разчистиха“ досиетата си през 1989 г., което евентуално може да е изчистило миналото на някои техни сътрудници.

Почитаният чешки дисидентски лидер от времето на комунизма Вацлав Хавел, който след това бе избран за президент, се изказа за премахване на закона след пет години.

Петър Камберски, коментатор във в. „Хосподарске новини“, заяви, че ще е погрешно да се променя закона заради един човек – Бабиш, но смята, че той като цяло е изпълнил целта си и вече не е нужен.

„Навремето това беше добър закон и чрез него демокрацията се постара да гарантира, че няма да бъде подкопана. Защитниците му сега изтъкват морални причини, но моралът не трябва да се управлява със закон. Това, че някой е бил агент (на държавна сигурност) е повод за презрение, но днес вече не е риск за демокрацията“, посочи той.

 
 

10 фрази, които хората с паник атаки не искат да чуват

| от |

Въпреки че паническото разстройство влезе в женските списания като модерна болест и леко се популяризира през последните години, все още твърде много хора не разбират каква е тази екзотика. Болест ли е, лудост ли е, глезотия ли е…лекува ли се, опасно ли е за другите, какво изпитват точно тези…

Процесът по ограмотяване на хората за естеството на честите психични разстройства е борба. Адска и изтощаваща борба с предразсъдъците, незнанието, глупостта, нехайството, липсата на толерантност и разбиране. Ако я спечелим – печелят всички онези хора, които всеки ден се опитват да изплуват на повърхността. Ако я загубим – губим всички.

Запознахме ви с десетте фрази, които не трябва да казвате на хора с депресия. Продължаваме с такива, които не бива да казвате на хора, които са имали или имат паник атаки. Хора, сред които може би сте и вие, или ваши близки и приятели.

1. „Ама от какво се паникьосваш? Няма причина!“

Да, естествено, че няма причина. Затова се нарича паническа атака. Ако ви гони мечка и пулсът ви е ускорен, а вие се потите като 200-килограмов човек през август, това е нормално. Хората, които преживяват паник атаки имат тези симптоми без видима и непосредствена причина.

2. „Я се отпусни малко, какво толкова?“

Не, не е „какво толкова“. Паник атаката е едно от най-ужасяващите преживявания на ума и тялото, което може да си представите.

3. „Бе ти луд/а ли си, какво се панираш? Я виж какво слънчице е грейнало“

Метеорологичните условия и всички останали външни обстоятелства твърде рядко кореспондират с появата на паник атаката. Обикновено тя е внезапна и слънчицето не помага за преодоляването й.

4. „Абе май наистина не ти е добре. Нещо си блед/а.“

Уверяването на човек, който в момента изпитва панически пристъп, че май наистина нещо не му е в ред, само задълбочава страданието му. Не драматизирайте излишно. Дори наистина да е блед или зачервен в този момент, ще му мине след малко.

5. „А пробвал/а ли си да не мислиш толкова за себе си?“

Ако това не е първия му/й панически пристъп, той или тя са пробвали всичко. Можете да сте сигурни. Обвинението, че паник атаките се дължат на прекалено вглеждане в себе си, на чутовен егоизъм и на някакви екстремни нива на нарцисизъм не успокояват човека, а напротив. Карат го да се чувства виновен за това, което изпитва.

6. „Само не пий никакви хапчета. В никакъв случай НИКАКВИ хапчета“

Понякога не може без хапчета. Млъкнете.

7. „Е какво се лигавиш сега, какво толкова е станало?“

Всеки, който смята, че паническата атака е проява на лигня, заслужава да бъде ръфан от прилепи в хипогликемия в продължение на 48 часа. Това е истинско страдание и като всяко страдание трябва да бъде уважавано, а не подценявано. Нито надценявано, впрочем. С което идва и следващата фраза…

8. „О, не, ужас! Лошо ли ти е? Много ли ти е лошо? Леле, майко! Ужас! Обаждам се в Бърза помощ. Мамка му, ужас?“

Така, нека да е ясно. Въпреки свирепите симптоми на паническите пристъпи, те не са опасни за здравето на човека, който ги изпитва: нито физическото, нито психичното такова. Прекаленото драматизиране само насмита допълнително човека с паник атаки и излишно удължава пристъпа.

9. „Добре де, преди малко нищо ти нямаше. Да не се правиш нещо?“

Не, не се прави. И това, че допреди малко нищо му е нямало, нищо не значи. Хората, които получават инфаркт също „допреди  малко нищо не им е имало“. Някои състояние се появяват внезапно, „от нищото“. Това е част от тяхната същност и то една от най-драматичните. Именно поради невъзможността за предвиждане на паническата атака, много хора развиват паническо разстройство.

10. „Хайде малко да се държиш като голям човек, а?“

Абсолютно същия ефект ще постигнете, ако кажете тази фраза на болен от рак.

А кои са адекватните реакции спрямо хората около вас, които имат паник атаки? По време на самия пристъп може просто да сте до тях, без да им говорите глупости, и да ги уверите, че след малко ще им мине. Което е самата истина. В дългосрочен план ги посъветвайте да се консултират с психиатър и психотерапевт. Кажете им, че лечение има. Има оправия. Има изход. Има ремисии.

Кажете им, че има какво да научат от своите паник атаки. Има какво да извлекат от тях и как да ги обърнат в своя полза.  Кажете им, че чудовищата се появяват, за да ги преборим. Че както е казал Юнг, трябва да „направим нашия мрак осъзнат“. Че както е казал агент Купър от Twin Peaks, “ Нищо не е толкова лошо, ако не оставим страхът да ни завладее“. А дори да го оставим, това не е вечно. Уверете ги, че, както пееше Тодор Колев, „всичко си има край“.

И в крайна сметка…всичко ще се оправи.

 
 

Джордж Сондърс спечели наградата „Ман Букър“

| от chronicle.bg, БТА |

Американският писател Джордж Сондърс спечели известната литературна награда за книга на английски език „Ман Букър“, предадоха агенциите.

Преди обявяването на наградата Сондърс беше фаворит на букмейкърите сред шестимата финалисти. Американският писател беше удостоен с отличието за книгата си „Линкълн в Бардо“.

Романът фокусира вниманието върху смъртта на сина на Ейбрахам Линкълн – Уили – на 11-годишна възраст.

Сондърс стана вторият американски писател, спечелил наградата. Миналата година тя бе присъдена на сънародника му Пол Бийти за неговата книга „Разпродажбата“.

Един от съперниците на Сондърс беше друг американски писател, Пол Остър, авторът на „Нюйоркска трилогия“. Остър, който тази година отпразнува 70-годишнината си, кандидатства за приза със 17-ия си роман „4, 3, 2, 1″. Сред финалистите за наградата бяха още американката Емили Фридлънд с дебютния си роман „История за вълци“, две британки – шотландката Али Смит с четвъртия си роман „Есен“ и 29-годишната Фиона Моузли с дебютния си роман „Елмет“- и Мохсин Хамид, който има британско и пакистанско гражданство, с книгата си „Западен изход“.

Наградата „Букър“ е учредена през 1969 г. През 2002 г. неин спонсор става финансовият конгломерат „Ман груп“, който я преименува на „Ман Букър“. До 2014 г. за нея можеха да претендират само автори от Великобритания, Ирландия и Общността на нациите, в която фигурират бившите британски колонии. Победителят получава парична премия от 50 000 британски лири.

 
 

Кой е Макдоналд в името McDonald’s?

| от chronicle.bg |

McDonald’s е, без второ мнение, най-успешната верига ресторанти за бързо хранене в историята на света. Името му се свързва с това на Рей Крок – предприемачът, който инвестира в ресоранта. Но защо се казва точно McDonald’s – кръстен ли е на някого и ако да , на кого? Каква е историята на веригата?

 

През 50-те години работата на Крок била да продава машини за млечни шейкове. Един от клиентите му е ресотрант в Калифорния, уравляван от братята Ричард и Маурис Макдоналд. Родом от Ню Хемпшир, те се местят в Калифорния през 20-те години и си намират работа като носачи на филмови декори.

Двамата братя влизат в ресторантьорския бизнес през 30-те годни на 20 век благодарение на баща им, Патрик Макдоналд, който отваря “The Airdome” – щанд за хотдози и хамбургери.

През 1940 Ричард и Маурис разрастват бизнеса като отварят „McDonald’s“ – барбекю драйв-ин ресторант. Това ги учи на няколко важни урока – че хамбургерите са една от най-доходоностните храни и че служителите, които занасят храната от кухнята до колата, са ненужни (по онова време те са около 20). Братята имат и няколко идеи как да забързат цялото приготвяне на храната от сурово месо до готов хамбургер в ръцете на клиента.

Те затварят ресторанта за 3 месеца и го отварят пак с ново поразчистено меню, нови възможно най-ниски цени от 15 цента за хамбургер (днешни 1,30 долара) и изключително бързо изпълнение на поръчките.

До 1954 година братята Макдоналд вече имат 9 ресторанта и 21 продадени франчайза като до голяма степен давали на франчайз самия метод на приготвяне, а не името на бранда си.

На 52-годишна възраст Рей Крок влиза в картинката.

Той служи в армията заедно с Уолт Дисни, по-късно е джаз музикант, радио DJ, продава хартиени чаши, работи в ресторант и накрая е търговец на машини за млечни шейкове. Брандъд Prince Castle, чийто машини продава, е доста по-скъп от конкуренцията Hamilton Beach, което ги прави и все по-трудни за продаване. Това кара Крок да потърси ново начинание.

Той познава ресторантьорския бизнес и може да различи добре функциониращ ресторант от лош. Някъде по това време братята Макдоналд се разделят с франчайз агента си Бил Тансей заради влошеното му здраве. Рей заема неговото място и задвижва плановете си – а те се оказват много по-мащабни от тези на Макдоналдови. На 15 април 1955 година той отваря първият си ресторант, а само за 5 години те ще се разраснат до 100.

 

Но как в крайна сметка Рей превзема бизнеса?

През 1961 година Ричард и Маурис са доволни от бизнеса си и нямат интерес да го развиват, за разлика от Крок. Той събира инвеститори и купува ресторанта за 2,7 милиона долара (около 21 милиона днешни долари). Двете страни също така се разбират Рей да изплаща на Ричард и Маурис част от печалбата, но не вписват това в договора по молба на Рей – за да не изглежда зле пред инвеститорите. След сделката, понеже няма нищо написано черно на бяло, Крок не дава на братята нито стотинка от печалбата.

 

50 години по-късно: 35 000 различни ресторанта в 118 държави, 1,7 милиона служители, които обслужват около 68 милиона клиенти всеки ден. Годишните печалби на веригата Макдоналдс са над 5 милиарда долара.

 
 

Отличиха Фолкер Шльондорф със „Синелибри” за цялостен принос

| от chronicle.bg |

На режисьора Фолкер Шльондорф бе връчена наградата за цялостен принос към киното и литературата заради огромната вътрешна енергия, интелигентност и страст, с които одухотворява и пренася на екран едни от най-значимите литературни персонажи на всички времена.

Значими творби на писатели като Макс Фриш, Гюнтер Грас, Хайнрих Бьол, Роберт Музил, Маргарет Атууд и Марсел Пруст живеят втори живот благодарение на неговата продуктивна и неизтощима фантазия, се казва в мотивите за връчване на наградата.

Известният с фразата „Киното е светлина, сянка, движение“ режисьор е сред най-изтъкнатите фигури на европейското кино, спряган като един от основоположниците на „новата вълна” в немската кинематография. Любовта му към литературната класика ражда знакови адаптации на голям екран като „Тенекиеният барабан”, „Изгубената чест на Катарина Блум”, „Хомо Фабер”, „Горски цар”.

Шльондорф дойде в България, за да се срещне с българската публика и да види панорамата на свои филми в рамките на „Синелибри” 2017. Три великолепни екранизации под негова режисура можем да гледаме до края на фестивала: „Историята на прислужницата“ по дистопичното произведение на Маргарет Атууд, „Хомо Фабер“ по емблематичния роман на Макс Фриш и „Една любов на Суан“ по монументалната творба „По следите на изгубеното време“ на Марсел Пруст.