Но(е)вият парламент

| от |

Иван Радев

С по двама представители от всеки вид – две десни парии, чифт леви, двойка националистически формации, ДПС и Безцензурата, новият парламент прилича на ковчега на Ной. Сякаш това е отговорът, който като народ дадохме на потопите от това лято – събрахме по две от вид и ги изпратихме в бялата сграда в центъра на София.

Политическият плурализъм е основополагащ за демокрацията. Дали обаче изобилието от партии гарантира плурализма? По-скоро съм скептичен, тъй като по време на кампанията почти не видяхме сблъсък на идеи, а ако имаше такъв той до голяма степен беше „трик за вдигане на електората“, по удивителното с простодушието си признание на един от лидерите на коалицията с иначе най-големи претенции за рафинираност.

Тъй като противопоставянето на идеи е по-скоро привидно, прикриващо истинската цел, едва ли ще бъде кой знае колко трудно да се състави управляващо мнозинство. Не е нужно да си разпределял порциите в държавата, за да знаеш, че една торта се реже еднакво лесно и на четири, и на осем парчета. Разбира се, рязането трябва да бъде съпроводено дори не с трикове, а направо със специални ефекти, за да не стане като с предишното управление, което още в началото стъпи накриво с едно много дебело парче, което голяма част от избирателите не успяха да преглътнат.

Видях, че някои мислещи хора още отсега призовават за бързи нови избори – парите за купуване на гласове били изхарчени, резултатът щял да бъде различен и т.н. Това е наивно. В бедна България пари за скъпи кампании винаги се намират. Всеки месец на политическа нестабилност само ще увеличава разликата между нас и останалите страни в ЕС. „Избори до дупка“ ще ни вкарат в такава дупка, че накрая неизбежно ще се събудим с авторитарен или тоталитарен режим.

Означава ли това, че трябва да преглътнем всичко, което ще ни сервират? Не, разбира се. Но съпротивата поне в началото трябва да бъде различна – съзидателна. Ако всеки се труди здраво и се опитва да спазва правилата, в даден момент ще се натрупа критична маса, която ще промени и политическата класа. Обратното, ако само мърморим и обиждаме политиците, качествени хора все по-рядко ще се залавят с обществени дела и всичко ще остава в ръцете на индивиди, събрани сякаш от някой недовиждащ Ной.

 
 

Следващата книга на Джордж Р. Р. Мартин ще излезе през 2018 г.

| от chronicle.bg |

Всички фенове на „Игра на тронове“ трепетно очакват следващата книга от поредицата „Песен за огън и лед“ на автора Джордж Р. Р. Мартин. Донякъде вече можем да си отдъхнем, тъй като в нов пост в блога си, Мартин заяви, че читателите ще имат история за Седемте кралства през 2018 г.

Но това идва и с малка уловка – това може да е първата книга от „Огън и кръв“ – поредица за историята на династията Таргериан. По план следващата книга от поредицата трябва да е „Ветровете на зимата“. За щастие Мартин заявява,  че се надява да е готов и с двете книги („Огън и кръв“ и „Ветровете на зимата“) до догодина.

Авторът допълни, че все още му предстоят месеци работа по новите книги.

Последният сезон на „Игра на тронове“ се базира на случващото се в шестата книга от поредицата на Мартин. Чака се и завършването на „Мечта за пролетта“- финалната история от поредицата. Последното издадено произведение на автора – „Танц с дракони“, беше публикувано преди шест години. 

 
 

Ван Гог срещу реалността

| от Chronicle.bg |

Винсент ван Гог е роден на 30 март 1853-а в Холандския град Зунден.

Великият художник-импресионист е живял в редица европейски столици като Лондон, Брюксел и Париж, но най-креативният му период е, когато живее в Арл.

Именно провансалският град край река Рона вдъхновява някои от най-известните му произведения.

Вижте как изглеждат в реалността местата, вдъхновили художника да нарисува някои от най-безценните си произведения.

Звездна нощ над Рона (1888 г.)
Това е може би най-известното произведение на Ван Гог. То изобразява крайбрежието на Рона при Арл под светлините на нощното небе. Сцената на картината не е далеч от апартамента, където импресионистът е живял под наем – „Жълтата къща“ на площад Ламартин.

Кафе-тераса през нощта (1888 г.)
Друга изключителна картина, изобразяваща нощния Арл. Кафенето, вдъхновило художника е реставрирано в началото на 90-те, за да прилича на образа от картината и дори е преименувано на името на Ван Гог.

Жълтата къща (1888 г.)
Периодът, в който Ван Гог живее в Жълтата къща на площад Ламартин №2 в Арл, е най-плодотворният в живота му, който е така кратък и трагичен. Той е наел четири стаи в мезонет във въпросната сграда, която се намира в центъра на картината. За нещастие Жълтата къща е пострадала сериозно при бомбардировките по време на ВСВ и е била съборена.

Спалнята в Арл (1889 г.)
Когато пристига в Арл Ван Гог е в доста по-оптимистичен период от живота си и се надява там да твори заедно със своите приятели артисти като Пол Гоген. Затова и украсява стаята си с пъстри цветове. Снимката разбира се не е на стаята му във вече несъществуващата Жълта къща, а е на реплика, създадена по картината от Института по изкуствата в Чикаго. Стаята присъства и в Airbnb, като нощувката там струва 10 долара.

Мостът Ланглоа в Арл (1888 г.)
Японските дърворезби са вдъхновили много от художниците-импресионисти, сред които и Ван Гог. Според него Мостът Ланглоа изглеждал като японски и често го е рисувал в свои картини или скици.

Богомолци напускат църквата в Нюнен (1884 г.)
Това е една от ранните творби на художника. Семейството му живее в Нюнен (южна Холандия) между 1883-1885 г., а баща му Теодор, отговарял за църквата. Платното е откраднато от музея на Ван Гог в Амстердам през 2002 г. и бе намерена едва миналата година от италианските власти. През 2017 г. тя бе върната в музея.

Църквата в Овер (1890 г.)
След престоя си в Арл Ван Гог прекарва известно време в близка болница за психично болни в Прованс. След това той се мести в Овер, в близост то Париж. Към края на живота си той изпитва силна носталгия по времето, което е прекарал в Нюнен. Рисува църквата в Овер само няколко седмици преди да се самоубие на 29 юли 1890 г.

 
 

Онова, което не ми липсва, ме прави по-силна

| от Chronicle.bg |

Знаете ли какво става, когато две стоножки се прегърнат? Много просто – става цип. Няма да ви питаме с какво се храни папата (с папая, разбира се), защото отиваме да гледаме „Наистина любов”. Заедно с Мари, една от трите симпатични героини на „Първият ден от остатъка от живота ми”.

Шегата настрана, тази книга е много забавна. Разказва историята на Ан, Мари и Камий – три жени, чиито съдби се пресичат в най-подходящия момент от живота им – когато се нуждаят от кураж. Мари е на прага на четирeсетте и грубите забежки на съпруга й Родолф й идват в повече. След като собствените й дъщери започват да я умоляват да предприеме нещо, тя набира смелост и го напуска. В навечерието на рождения му ден.

По време на околосветското пътешествие на борда на специален лайнер Мари не намира усамотение, но среща младата Камий, затрупана от комплекси заради някогашното си тегло, и шейсетгодишната Ан, по-точно останките на разбитото й сърце. Трите се сприятеляват и скоро стигат до съгласие, че раят се намира в Пукет. Или в Сан Франциско, но на кого му пука, когато е в добра компания?

Скоро от навалицата с нови познати изплуват Лоик – кисел вдовец с необяснимо поведение, и Франческа – свадлива италианка, чието его е на висотата на Бурж Халифа. Към тях можем да добавим Арнолд, Анжелик и „нелегитимната” възрастна двойка Мариан и Жорж, заплашени да напуснат кораба преждевременно.

„Бих искала да отговаря, че съм много сериозен човек, зрял и организиран, но близките ми веднага ще ме изобличат. Обичам всекидневието да е леко, засмяно и приятно. Защото това ми позволява да неутрализирам сериозната и тревожна част, която се спотайва дълбоко в мен.”

Virginie-Grimaldi

Думите са на Виржини Грималди, авторката на книгата. Известна блогърка с няколко хумористични романа в биографията си. Знае що е тъга, но вярва, че „колкото по-дълбоко тъгата дълбае съществото ни, толкова повече радост може да се побере в него.” Още с появата си, „Първият ден от остатъка от живота ми” я изстрелва в орбитата на знаменитостите и се превръща в любимо четиво на всеки, който има нужда от „глътка кислород”.

Между другото, списъкът с любимите филми на Мари започва с „Дневникът на Бриджет Джоунс”, минава по „Мостовете на Медисън и стига до „Добрият Уил Хънтинг”. А някъде към края на круиза в него влиза и „Наистина любов”. Само че с обновен сюжет, като този път режисьор е Животът.

 
 

Животът на Толкин в нов биографичен филм

| от chronicle.bg, по БТА |

Финландският режисьор Доме Карукоски ще застане зад камерата за биографичен филм за британския писател Дж. Р. Р. Толкин, предаде Асошиейтед прес, позовавайки се на филмовата му компания. 

Продукцията, режисирана от 40-годишния Карукоски, ще проследи годините от живота, изградили автора на „Хобитът“ и „Властелинът на пръстените“ като човек и творец.

Сценарият на биографичния филм за Толкин е поверен на Дейвид Глийсън и Стивън Бересфорд. Повече подробности около проекта не се разкриват.

Доме Карукоски е сред най-известните кинодейци на Финландия. Режисирал е осем игрални филма, най-известният сред които е „Том от Финландия“ за хомосексуален художник от 20-и век, изявявал се с този псевдоним.