Не пъдете циганите, когато покривът тече

| от |

Иван Стамболов, Петте кьошета

Властта, ако не родна стряха, то поне е някакъв покрив, който ни пази от стихиите на тази недодялана действителност. Или поне така трябва да бъде. Когато удари градушка, гушим се под покрива, независимо дали падат ледени топки или кризи. Но когато буците са особено големи, керемидите се трошат и таванът започва да тече.

Българската политика тече като начукан от градушка покрив и не се намира кой да я поправи. Затова пък желаещи има и вече се изредиха доста правителства, които като цигански бригади обикаляха улиците и предлагаха услугите си – скъпи и некачествени като при дефицит.

Ето я сега поредната бригада. Качила се е на покрива, вързала се е с въжета за комините, трака с летви и тесли, плющи с мушами и трополи с керемиди, за да ни увери, че този път най-накрая всички течове ще бъдат отстранени. Иначе казано, вече си имаме правителство, от което ще започне нова ера в управлението.

То обаче се състави по жалък начин, така че сега общественото мнение е разделено на две части, които условно можем да наречем радикална и консервативна. Радикалната част твърди, че и това правителство трябва да се махне бързо, докато консервативната вярва, че вече е нужна стабилност, за да се опитаме да свършим това, което има да се върши.

За съжаление, радикално настроените среди, тези, които искат нови предсрочни избори, приютяват не само идеалисти и бунтари, но и лично обидени люде, които преди изборите са виждали себе си на място злачно, място прохладно, дето текат обществени поръчки и сияе суетният ореол на високите постове. Люде, на които нещата не са им се случили и сега те, намусени, искат ново раздаване на картите, та дано им дойде по-добра ръка. Тук има и граждани, чиито граждански съвети гражданските партии искат да разтурят, защото това знаме вече не е нужно. Тук има и сиви кардинали (любители), които виждаха себе си като архитекти на нови коалиции, но се оказаха само зрители с евтин билет за правостоящи.

Консервативните пък с право твърдят, че спешно се нуждаем от спокойствие, за да потръгнат гръмко обещаваните реформи. Но и тези не са напълно безкористни. Сред тях са людете, на които нещата успяха да се случат – хорица, толкова случайно попаднали във властта, че още не им се вярва. Депутати, министри и зам.-министри станаха такива самодейци (не че преди не се е случвало и това не е най-голямата трагедия на националния елит), на които им се струва, че сънуват и за нищо на света не искат този сън да свърши. Именно те натякват, че се нуждаем от каквото и да е правителство, само и само да е правителство. За съжаление, „каквото и да е“ може да се окаже крайно неудовлетворителна формула.

И ето го нашият покрив. Тече, а нас ни измъчва тягостното чувство, че сме хванали първите цигани от улицата и сме ги качили да го оправят. Но какво да се прави – след градушка идват циганите. След 50 години комунизъм идват поне още 50 години цигании. От тях са минали само първите 25, затова нека не пъдим циганите, докато покривът тече. Нека оставим и това правителство да се пробва, пък после ще видим. Ако циганите се издънят, просто няма да им платим. Ако се издънят политиците, те ще плащат с кариерите си.

Интересното е, че Картаген е паднал около 50 години, след като Катон Стари за първи път е казал в сената: „Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен!“

 
 

Не пъдете циганите, когато покривът тече

| от |

 Всеизвестен факт е, че обикновените хора не искат да бъдат част от войните и последствията от тях. Мъжете не отиват на фронта по свое желание и не копнеят да се убиват взаимно. И със сигурност нито една майка не би предпочела  изкуствено провокирания патриотизъм пред живота на детето си.

Още по-всеизвестен факт е, че обикновените хора страдат от всичко, което се случва след като дулата утихнат и градовете се превърнат в руини.

Петер Фехтер е един от милионите, които стават жертви на абсурдите на историята – най-престижната куртизанка на нашата планета.

1200px-Peter_Fechter
Петер Фехтер; Getty Images

Датата е 17 август 1962 г. Точно преди една година Берлин е разделен на две. Двама строителни работници (тухлари) ще преминават отвъд стената. Единият успява и се озовава от западната й страна, другият – не.

Всичко става случайно и не е планирано за този ден. Двете момчета са в обедна почивка, когато чуват гласове и, тръгвайки по следите им, се озовават в близост до стената. Хелмут (другото момче) се покатерва, но куршумите на милиционерите пронизват Петер в стомаха, докато е на върха на стената. От западната страна искат да помогнат, но не могат.

Тялото му пада от източната страна и остава там в продължение на 45 минути. Наоколо има хора, той вика за помощ, виковете постепенно преминават в стенания, докато накрая не утихват напълно. Никой не се притичва на помощ. Никой не може да се притече и да иска. Така е във времената на политкоректността и номенклатурата. Животът си е живот, но и дисидентът си е дисидент.

И тялото му е отнесено на рамото на милиоционерите като чувал с картофи.

Известно време след стрелбата тълпата започва да се увеличава и скоро хиляди жители крещят „убийци“ и „бандити“ в лицето на офицерите, стреляли по Петер. Органите на реда отвръщат със сълзотворен газ. Пазачите са наградени с медали.

35 години по-късно сестрата на Петер Фехтер повдига обвинения срещу пазачите. „Бях назначен да върша тази работа и всичко, което мога да кажа е, че съжалявам.“ казва единият от тях. „Какво друго мога да кажа освен, че съжалявам? Но вече не мога да променя нищо. Това се е случило.“ заявява другият. Разследването показва, че двамата общо са изстреляли 24 куршума.

3377d6a8-a3c6-4d16-8a3f-2f8fb2bb832a-1024x768
Пазачите отнасят тялото на Петер Фехтер; Getty Images

Една от първите жертви на Стената не умира в полето и в морето, а в самия град, който тя разделя. Пред всички. В сърцето на абсурда, който засяга цяла Европа. А белезите се виждат и днес – 27 години след рухването.

Това се случва преди 55 години. И никой не иска да е част от него, и всички съжаляват. И всички сме част от него. Кои доброволно, кои по стечение на обстоятелствата, кои като жертви, кои като победители…

 
 

Не пъдете циганите, когато покривът тече

| от |

Певецът Робин Тик и приятелката му Ейприл Лав Гиъри ще имат бебе, съобщи Контактмюзик. Изпълнителят  на Blurred Lines ще става баща за втори път. 

Ейприл Гиъри, която е на 22 години, сподели щастливата новина в Инстаграм. Тя разкри, че терминът на бебето е на рождения ден на починалия миналата година актьор Алън Тик, баща на половинката й.

„Робин и аз сме много развълнувани да ви споделим, че ще имаме бебе! Терминът е на 1-ви март, рожденият ден на Алън!“, написа бъдещата майка към публикуваната снимка от ултразвуковия скенер с плода.

Двамата имат връзка малко след като певецът се раздели с детската си любов Пола Патън през 2014 г. Робин и Пола бяха женени 9 години и имат син – 7-годишният Джулиън. Певецът направи опит да си върне актрисата с песента „Get Her Back“, но той се увенча с неуспех.

 
 

Не пъдете циганите, когато покривът тече

| от |

Даниел Шопов от София ще харчи страхотната сума от 20 118 лева, благодарение на любимата си игра. Щастието го спохожда в пункта на бул. Ломско шосе, където се отбива често. Решава да пусне талон на Еврошанс, в който отбелязва 9 числа. И късметът му се усмихва – познава ги всичките, до едно, и взима сериозната сума от 20 118 лева.

„В моя квартал, в Надежда, всички ме познават, защото ми се носи славата на късметлия“, споделя с усмивка Даниел.

Еврошанс е игра за тези, които обичат числата и знаят как да предизвикат късмета си. Максималната печалба е 1 000 000 лева, а тегленията са на всеки 5 минути!

 
 

Не пъдете циганите, когато покривът тече

| от |

Списание „Форбс“ обяви носителката на „Оскар“ Ема Стоун за най-високоплатената актриса в света. Според рейтинга за 2017 г., публикуван днес на сайта на изданието, звездата от филма „La La Land“ е заработила през последната година 26 милиона долара, предадоха ТАСС и Ройтерс.

Двайсет и осем годишната Стоун, която спечели награда „Оскар“ за най-добра актриса за ролята си в мюзикъла, е изкарала тази сума в периода от юни 2016 г. до юни 2017 година. В нея не са взети предвид данъците върху доходите, които актрисата е платила или трябва да плати.

Стоун изпреварва Дженифър Анинстън, която се нарежда на второ място с доходи в размер на 25,5 милиона долара. Сериалът „Приятели“ продължава да носи доходи на 48-годишната актриса, която също така е рекламно лице на бутилираната вода „СмартУотър“ и на авиокомпания „Емирейтс“.

Трета се нарежда Дженифър Лорънс с 24 милиона долара, която бележи значителен спад в сравнение с миналогодишните доходи от 46 милиона.

Актрисата, която се бори за равно заплащане на мъжете и жените в Холивуд, изпреварва в класацията Чарлийз Терон, Ема Уотсън и Мелиса Маккарти.

Десетте най-високоплатени актриси в света са изкарали общо 172,5 милиона долара, което е с 16 процента по-малко от предходната година.