Нерде Ямбол, нерде Меркел

| от |

Александър Николов

За пореден път знайни и незнайни анализатори бистрят вида и състава на бъдещата управленска коалиция. Дясна, лява, голяма… Каква ли ще бъде? И защо почти няма значение? Ето трите широко дискутирани варианта.

Дясна (дясноцентристка) коалиция

Невъзможна. Нито ГЕРБ, нито РБ, още по-малко ПФ могат да бъдат определени като десни партии. Ако първите две можем все пак да ги приравним към дясното поради липса на истинско такова и заради членството им в ЕНП, то за т.нар. патриоти това ще граничи с абсурда. Но пък от друга страна Ангел Джамбазки е в една група с консерваторите на Камерън. С други думи каквито ни либералите, такива ни и консерваторите… И сякаш това е вариантът най-малко зло сред много най-малки злини. И той се получи от факта, че всеки гласувал го направи с ясното съзнание, че не избира най-доброто, а най-малкото зло според него.

Лявоцентристка коалиция

Тук по принцип влизат социалисти и либерали, но двете ни леви партии (БСП и АБВ) са точно толкова леви, колкото десните ни са десни. Тоест клонящо към нула. Лявото я кара на носталгията по соца, така както дясното го държи онова прочуто „Времето е наше“ и прословутия антикомунизъм. И едното, и другото са обречени в 21 век, който скоро се надяваме най-накрая да дойде и по нашите земи. А за либералите какво да кажем. Пеевски е либерал, колкото Бареков е консерватор.

Голяма коалиция

Да не забравим да кажем: Като в Гееерманиииииия. Само дето Бойко Борисов не е Меркел.

И точно тук е големия проблем. За съставяне на стабилно правителство трябват предвидими и принципни партньори. Каквито сред 8-те партии и коалиции липсват.

Има две псевдодесни формации, две псевдолеви, две „патриотични“, каквото и да значи това, ДПС и Бареков, които е още по-неясно какви са, което ги прави нежелан партньор.

Колкото до предвидимостта, тя просто липсва. Поради факта, че единствената цел на 99% от 240-те в НС е „да ги показват в телевизора“. А ако имаш една и съща, непроменена и принципна позиция по един въпрос, просто ставаш безинтересен на публиката. Затова смяната на мнение между две студия сутрин е задължителна, мнението никога не трябва да бъде еднакво вечерта и на следващата сутрин, а лидерите на партиите вече си общуват не чрез медиите директно, а чрез ‘написа в социалната мрежа’. Бойко Борисов, Радан Кънев, Кристиян Вигенин и т.н. вече ‘изригват’ по-често в новинарските заглавия от Николета, Венета Райкова и Валери Божинов. А статусите са ред сълзи, ред рози, ред късане на ризи в името на каузата.

И докато държанието на политиците ни е като на футболисти от Серия Цъ и фолкзвезди без албум от 2006, то стабилно правителство няма как да се получи. Защото затова трябват ясни приоритети и конкретни цели. Различни от ‘ххх гостува утре в 8:00 по бтв/нова’.

Нерде Ямбол, нерде Меркел.

 
 

Френската певица Барбара Велденс почина на сцената от токов удар

| от chronicle.bg, по БТА |

Причината за смъртта на сцената на 35-годишната френска певица Барбара Велденс е поражение от токов удар, предадоха световните агенции.

Нещастният случай станал миналата нощ на фестивала „Лео Фере“ в община Гурдон в югозападната част на Франция. Лекарите, пристигнали на място, не могли да спасят Велденс. Те констатирали, че сърцето й било спряло веднага след токовия удар.

Местната прокуратура започна разследване, което трябва да установи причините, довели до инцидента с неизправното електрооборудване.

Барбара Велденс спечели конкурса за млади таланти на фестивала „Жак Брел“ през 2016 година. Той бе един от нейните кумири. Първия си студиен албум певицата издаде на 3 март 2017 година, припомнят агенциите.

 
 

За Робин Уилямс между смеха и тъгата

| от chronicle.bg |

Не сме сигурни дали днешната дата ни носи повече тъга или радост. Днес си припомняме за един гений, който озари света на киното и този на всички зрители с неподправеното си присъствие.

Преди 66 години, на 21 юли 1951 г., се ражда Робин Уилямс. Само по себе си това е повод за празник за всички киномани по света. Почти всяко поколение от тази година нататък е отраснало с някой от неговите филми. Някои са гледали „Добро утро, Виетнам“, други „Добрият Уил Хънтинг“, а откакто на екран излиза „Мисис Даутфайър“, едва ли има някой, който като дете да не се е превивал от смях на абсурдите, които Уилямс прави в този филм.

Неминуемо обаче на днешната дата изпитваме и огромна тъга. Поне тези от нас, които наистина обичат киното. Защото Робин Уилямс е, и винаги ще си  остане, велико явление в световното кино. Със смъртта му през 2014 г. угасна смехът, развеселявал милиони хора. Но това не е най-същественото. Той не беше и никога няма да бъде актьорът, който просто ни развеселява, когато ни е тъжно. Той е онзи човек, който ни кара да погледнем с други очи на нещата и ни дърпа нагоре. Робин Уилямс ни показа как да се смеем, когато отвътре ни идва само да плачем. Това правеше и самият  той през целия си живот. Затова винаги ще го обичаме!

На днешната дата подбрахме най-добрите филми на Робин Уилямс според нас. Винаги е подходящото време за тях, независимо от време и настроение (в галерията горе).

 
 

Кой е Свети пророк Илия, чиято памет почитаме днес?

| от chronicle.bg, БТА |

Българската православна църква почита днес паметта на Свети пророк Илия. Църковният празник е наречен от народа Илинден. Свети Илия се тачи от всички християни като най-големия библейски пророк и заедно с Моисей – като един от двамата най-велики старозаветни мъже.

Илия е живял по времето на израилския цар Ахав. Родил се е в град Тезвия. Името му означава „крепост Господня“. Израилските царе се покланяли на идоли и живеели нечестиво. От всички най-недостойни били Ахав и жена му. Илия отишъл при нечестивия цар и му предрекъл поради греховете суша, която продължила три години и шест месеца. Тогава Илия събрал народа, жреците и пророците на Ваал в планината Кармил. Помолил се на истинския Бог и огън паднал от небето и запалил жертвеника.

Житието на пророка представя как при смъртта му огнена колесница с огнени коне го отнесла с вихър на небето. Същия образ рисува и иконографията – Свети Илия е в позлатена небесна колесница, теглена от четири бели коня.

В християнизираните митологични представи, отразени и в песенната традиция, при подялбата на света на Свети Илия се паднали „летните гръмотевици, летните трескавици“.

Според народните представи Свети Илия е господар на летните небесни стихии и градушката. Той ходи по небето със златна колесница и преследва ламята, която „пасе“ житата. Светкавиците са огнени стремена, които хвърля по ламята. Огънят, излизащ от ноздрите и изпод копитата на конете му, дава дъжд и роса.

На този ден се спазва строго забраната за работа. В чест на светеца се коли курбан от най-стария петел и се изпича погача. Трапезата се прекадява от най-възрастния член на семейството. Организират се и общоселски сборове с жертвоприношение на мъжко животно – овен или вол. Общоселската трапеза се нарежда на високо място или под вековни дъбови дървета.

Илинден е празник на кожарите, на кожухарите, самарджиите и на керемидарите.

Имен ден празнуват Илия, Илиян, Илияна, Илко, Илка.

 
 

Гадни улици, кръстени на велики личности

| от |

Представете си, че ей сега в този момент Цариградско шосе вече не се казва така, ами се казва с вашето име. Вие ще сте един от един от мацината удостоени с честта да нарекат този път на тяхно име. Заедно с Ленин и Хитлер. Но въпросът е – ще се радвате ли на мародерствата, които се случват там. Най-вероятно не.

Защо тогава кръщаваме тъмни, гадни улици на велики личности? Или по-скоро, защо допускаме улиците, кръстени на велики личности, да тънат в депресия?

улица „Алабин“

Алабин е едно тъмно, каширано уличе, което започва със Съдебната палата и свършва в площад Македония. Преди да обясня с какво е характерен площад Македония, искам изрично да отбележа, че нямаме нищо против хората с каквато и да е сексуалност. Проституцията обаче е нещо, което граф Пьотър Алабин не заслужава върху улицата си.
Той е инициатор на създаването на Самарското знаме за Българското опълчение, а също така, докато е губернатор в София, подпомага изграждането на паметника на Левски. Все хубави работи.

улица „Парчевич“

Общо взето всичко от ул. „Витошка“ към Руски паметник е като всичко от булевард Дондуков към Сточна гара – старият град. Гледали ли сте „The Interview“? Когато Джеймс Франко беше в Северна Корея и се разхождаше по улиците й по тъмно, видя, че всичко беше само фасада. Та на „Парчевич“ е така. Някой въобще живее ли там? Или Големият брат иска да си мислим така? Не знам. Мистерия.
Императорът на Свещената римска империя удостоява с баронска титла Петър Парчевич. Той е един от най-големите българи през 17 век.

булевард „Цар Борис III“

Ако велоалеята е най-безопасното място на улицата ти, значи нещата не са на център. Този и следващият булевард са единствените места в София, където да видиш дюнери не е обещаващо. Освен това, булевардът води към Нов Български Университет.
Няма да обясняваме кой е Цар Борис III.
Но докато сме на темата:

булевард „Княгиня Мария-Луиза“

Там е ужас. Криминален, черен, бежански ужас. Не че всички бежанци са задължително лоши хора, но изглеждат страшно. Само вижте какви са цените на квартирите около булеварда и около Руски паметник. Все едно мястото не е в столицата.
Мария-Луиза Бурбон-Пармска e италианска принцеса, първата съпруга на княз Фердинанд I. По-добре да си в горите на брат Симеон, отколкото на нейния булевард.

Това най-вероятно е част 1 от серия текстове, които ще направим на подобни теми. Защото има цели квартали, кръстени на националните ни герои, в които обаче се случват най-позорни работи.

Да не говорим пък за отборите.