Нека не забравяме, че парите не са всичко

| от |

Понеделнишко, няколко кратки истории на Николай Крижитски.

1

Баща ми беше решил да продаде любимото си „Camaro 1969″ поради невъзможността да се справи с последните вноски по ипотеката на къщата. По обявата се появи един човек, който се представи по телефона като много запален колекционер и помня, че дълго време поясняваше какви други марки коли има в гараж у тях. На следващата сутрин, той пристигна доста по-рано от уговорения час, влезе нетърпеливо, почти на бегом в гаража ни и се зае да оглежда внимателно автомобила. По едно време попита татко за причината, поради която е решил да продава тази прекрасна кола. Баща ми обясни, че не му е останала друга възможност, продава колата и други неща заради дълговете към банката.
Колекционерът извади портфейла си, преброи тридесет банкноти от по 100 долара, след това му написа чек и за останалата сума. Стиснаха си ръцете с баща ми, а колекционерът ни каза, че отива да си вземе нещо от багажника на колата. Излезе навън, седна зад волана, врътна ключа и си замина, оставяйки заплатеното Camaro на татко.


Днес пред мен на опашката в супермаркета имаше един младеж, който доста задържа цялата изнервена опашка само за да си провери двете бонус карти. Иначе, в кошницата си имаше няколко видео-игри и дискове с филми, вероятно от щанда за 80% намаления. Когато си тръгваше от касата, момичето което го обслужваше му съобщи, че в едната от картите са останали още 11 лева. Той остави покупките си в бокса до входа, и се върна отново в магазина. Видях го как взе един букет от щанда за цветя и пак се нареди на същата каса.
Когато му дойде реда, той отново използува бонус картата си, чух, че цветята струват около десетина лева, а след като приключи с разплащането, той поднесе букета на касиерката. Лицето на жената грейна. Дълго време тя не можеше да свали усмивката от лицето си – предполагам била е така поне до края на този ден.


 


Ето, вече 10 години зданието на нашата малка компания се почиства от едни и същи двама седемдесет годишни старчета, които са близнаци.
Те са преживяли заедно с нас всичките подеми и падения на фирмата, цялата тъга, както и всичките радости от успехите ни, Празнували са с нас много Коледи, както и всякакви други празници през всичките тези години. Днес, когато бе рождения им ден, всички колеги се бяхме разбрали предварително да им поднесем по някакъв малък, дребен подарък.
Направихме го. А те почти се разплакаха. В този момент дойдоха и нашите шефове. Ние не знаехме и че ръководството на компанията се е уговорило както и ние, да им даде някакъв подарък: връчиха им пликове с малка премия от по 500 лева за всеки, което бе окончателна изненада за двамата просълзени братя.
Всъщност, денят не свърши с това. Оказа се, че след работа, началниците са уговорили колективно посещение в един недалечен уютен ресторант. Всичко това – в чест на двамата рожденици.


Днес отново препрочетох предсмъртното си писмо, което написах на 2 септември 1966 година в 16.45, две минути преди позвъняването на приятелката ми, която ми съобщи че е бременна. Това тогава бе единствената причина, която ме удържа от страшната стъпка. Тази приятелка днес е моя съпруга, щастливи сме вече толкова много години и имаме три чудесни, големи деца. Понякога в 16.45 часа препрочитам тази бележка, която ми напомня, че няма ситуации без изход. Длъжен съм да благодаря на съдбата си за това, че ми предостави втори шанс за живот.


Днес седях в метрото в ужасно настроение. Проблемите ме бяха налегнали както в работата, така и в личния живот. Бях надебелял, приятелката ми ме беше напуснала грозно преди десетина дни. Беше отмъкнала всичката аудио техника, която бях купувал през годините, дори преди да я познавам. Бях си изгубил портфейла с няколкостотин лева, нямах никакви пари, а неплатените ми сметки висяха във въздуха. Не исках да взимам заеми, а на всичкото отгоре от кол-центровете на кредиторите ми звъняха на всеки три дни за да ме питат кога имам намерение да си погася окончателно вноските. Изобщо, бях фалирал за момента, нямах и грам настроение.
На седалката до мен седна една жена, която се зачете в една книга, но отвреме на време забелязвах с периферното си зрение, че ме поглежда скришом. По едно време тя се наклони към мен и ми каза тихо: „Изглеждате отлично. Нека нищо не ви разстройва“.
Моето настроение изведнъж се оправи и лошите мисли се изпариха завчас. Погледнах навън, а там грееше хубаво слънце. Как съм могъл да не го забележа?!


Вчера на плажа се срещнах с мой съученик с когото не се бяхме виждали поне от петнадесет години. Бяхмеабсолютните неразделни приятели, но се изгубихме след като баща му, който бе военен се премести със семейството си. Не успяхме да се сбогуваме, тъй като отсъствах към този момент. Преди да замине обаче, моя приятел беше се отбил набързо у нас и бе оставил на майка ми адрес и найлонов плик, в който имаше една черна фанелка на Metallica. Нещо като прощален подарък за спомен. В писмото си той ме информираше, че ще ми напише точния адрес след като се настанят окончателно на новото място и прочее. Както и че си е купил същата фанелка на Metallica, за да му напомня за нашето еднакво мислене.
Само че, по-късно аз и моето семейство също се преместихме и изгубих някъде неговото писмо. Изобщо, кореспонденцията ни изчезна безвъзвратно. От приятелството ни остана само… ..фанелката.
В деня, в който го видях отдалече веднага го разпознах – той бе облечен с неговата фанелка на Metallica. И най-интересното бе, че по странно стечение на обстоятелствата аз също бях навлякъл неговия подарък, макар че до този ден да не бях я слагал изобщо никога. С моя стар и верен приятел изпихме много бира до сутринта, веселихме се и плямпахме за всички теми на света. Беше съвсем както в старите времена.


Със сина ми сме родени почти на една и съща дата: днес той стана на шест годинки, а аз имах рожден ден вчера – навърших двадесет и три години. Да, аз го родих съвсем млада, когато бях на седемнадесет. Когато забременях, много дълго се колебаех и съмнявах – малка съм, дали ще мога наистина да отглеждам дете?
Днес в парка, по време на празнуването на рождения му ден, сина ми се заигра почти през цялото време с едно по-малко от него момиченце, което другите деца избягваха, защото лицето и цялото беше осеяно с някакви дълбоки белези. Когато се прибрахме в къщи, той ме попита:
- „Мамо, ама тя беше толкова красивааа!”.
Аз се учудих на думите му и същевремено много се зарадвах, че преди шест години съм направила правилния избор.

 
 

Останките на Салвадор Дали бяха ексхумирани

| от chronicle.bg, по БТА |

Останките на испанския художник сюрреалист Салвадор Дали (1904 – 1989) бяха ексхумирани късно снощи в каталунския град Фигерас, Североизточна Испания. Причината е съдебен иск, подаден от Пилар Абел, която твърди, че е негова дъщеря, съобщиха осведомителните агенции.

В присъствието на юристи съдебни медици са взели ДНК проби от балсамираното тяло на твореца.

Родената през 1956 г. Пилар Абел казва, че майка й е имала връзка с художника. Тя научила това от баба си и от 2007 г. се опитва да докаже, че Дали е неин баща. Ако ДНК тестът установи, че Абел наистина е дъщеря на художника, според испанските закони тя ще има право на една четвърт от наследството на художника.

Резултатите се очакват след няколко седмици. Те ще бъдат представени на процеса през септември.

 
 

Досиетата CHR: Актрисата Шанън Ричардсън и писмата й с рицин

| от chronicle.bg |

„Това писмо е нищо в сравнение с това, което ви готвя, господин Президент. Ще трябва да убиете мен и семейството ми преди да се доберете до оръжията ми. Всеки, който приближи до къщата ми, ще бъде застрелян право в лицето.“

Годината е 2013-та а получателят на съобщението е не кой да е, а президентът на САЩ Барак Обама. Освен него подателят изпраща подобни писма и до кмета на Ню Йорк, Майкъл Блумбърг и Марк Глейз, директор на организация на против незаконното притежание на оръжия.

Но нищо не е такова, каквото изглежда. Подателят е 35 – годишната актриса Шанън Ричардсън от Тексас. Макар да участва за кратко в сериалите The Walking Dead и The Vampire Diaries, тя става известна с изпращането на писма, намазани с рицин до висши държавници, сред които президентът Барак Обама.

Portrait Images Of Actress Shannon Rogers Guess Richardson Who Has Been Arrested In Connection With The Mailing Of Ricin-laced Letters To President Barack Obama And NYC Mayor Michael Bloomberg
Шанън и Нейтън Ричардсън; Getty Images

А мотивът е далеч по-прост и банален отколкото изглежда – отмъщение. Съпругът, Нейтън Ричардсън,  подава молба за развод и тя решава да му го върне. Един майски ден, след като той отива на работа, тя изпраща писма до въпросните личности, като планът й е да обвини съпруга си за деянието. Отива на 90 километра от жилището си в Ню Бостън – в Шривпорт, Луизиана, и изпраща три намазани с рицин писма. След това отива в полицията и съобщава за извършеното, според нея от мъжа й, престъпление. Жената наивно си мисли, че нито едно от писмата няма да бъде отворено в администрацията на държавния глава поради съображения за сигурност, но това ще бъде достатъчно, за да обвинят съпругът й.

Сметките й обаче излизат криви. След около месец тя е разкрита и започва съдебен процес. През юли 2014 г. присъдата е произнесена – 18 години затвор за притежание и произвеждане на високотоксично вещество.

По време на разпитите заявява, че не е лош човек и не е искала да нарани никого. Това обаче не смекчава обстоятелствата и не прави постъпката й по-приемлива за разследващите. След забелязани неточности в отговорите й, те задълбават oще. Става ясно, че Шанън Ричардсън е купувала семена и продукти по Интернет, за да произвежда рицин. Веществото е изключително опасно и води до болезнена смърт при поглъщане, инжектиране или вдишване на изпаренията му. По-късно самата тя признава, че е купувала семена от растението рицин, опитвайки се от тях да извлече токсичната течност. Всичко това е купувано през профили и сметки на името на съпруга, за които той не е знаел.

Първоначално я грози максималната присъда, но след направени самопризнания, тя е „смекчена“ на 18 години  затвор. Освен тях, жената трябва да плати глоба от 367 хил. долара.

Portrait Images Of Actress Shannon Rogers Guess Richardson Who Has Been Arrested In Connection With The Mailing Of Ricin-laced Letters To President Barack Obama And NYC Mayor Michael Bloomberg
Getty Images

Случаят с Шанън Ричардсън е  типичната история в стил Агата Кристи. Съпружеска двойка, която  е в процес на развод.  Жената решава да вземе нещата в свои ръце и да отмъсти. Фактът, че се изявява като  актриса прави нещата една идея по-екстравагантни. Имаме и типичните за дребните престъпници  недомислие и наивност, че не само ще им  се размине, но и планът им ще проработи. Но явно никой не бива да подценява американското правосъдие. Прокурорът на Тексас твърди, че това е най-странния криминален случай на територията на щата.

 
 

Борбата срещу тютюнопушенето отбелязва напредък

| от chronicle.bg |

Борбата срещу глобалната тютюнева епидемия дава добри резултати през последното десетилетие, благодарение на различни стратегии за справяне с вредния порок – графични здравни предупреждения, забрана за рекламиране, повишено облагане с данъци и приемане на закони срещу пушенето, съобщават Ройтерс и Франс прес, позовавайки се на доклад на Световната здравна организация (СЗО).

Към настоящия момент мерките за справяне с проблема са достигнали до 60 процента от глобалното население. Цифрата е четири пъти по-висока спрямо предходното десетилетие.

Препоръчаните от СЗО мерки за борба с тютюнопушенето, сред които предлагане на помощ за отказ от порока, контрол над употребата на тютюневи продукти и въвеждане на забрани, целящи да предпазят хората от пасивно пушене, са достигнали до 4,7 милиарда души на планетата.

„Работейки заедно можем да предотвратим милиони смъртни случаи годишно от болести, свързани с тютюнопушенето, и да пестим милиарди долари от разходи за здравеопазване, които могат да се избегнат“, казва генералният директор на СЗО Тедрос Аданом Гебрейесус.

Според данни на организацията седем милиона души умират всяка година от болести, свързани с вредния порок.

 
 

Трус от 6,7 по Рихтер удари Гърция и Турция

| от chronicle.bg |

Земетресение с магнитуд 6,7 по скалата на Рихтер беше регистрирано в Егейско море към 1.30 ч. българско време в нощта срещу петък. Трусът е достигнал до Западна Турция и островите на Гърция. Има две жертви, а ранените са повече от 100 в Гърция и най-малко 70 – в Турция.

Втори трус от 5,1 по Рихтер е регистриран минути след първото земетресение, в района на гръцките острови Додеканези. Също и в западна Турция – 4,8.

По първоначална информация загиналите намерили смъртта си в бар, след като таванът на помещението паднал и ги затрупал.

На остров Кос, където е най-сериозно, има срутени сгради. Земетресението е нанесло щети и на крепостта на рицарите от Ордена на Свети Йоан, известни като хоспиталиери.

В турския град Бодрум също има щети – напукани стени, предимно на по-стари сгради, а болницата в града е била евакуирана от съображения за сигурност.

Турската брегова охрана пък съобщи, че земетресението е предизвикало „малко цунами“.

От БАН увериха, че опасност от сеизмична активност в България няма.