Не ги яжте тези марули!

| от |

Анита Райкова

Всяко едно мое действие е свързано с полет. И всеки един полет ме отвежда до невъобразими висини. И глупости. Да вземем за пример полета на мисълта ми. Кълна се в кожените панталони на Жената Котка, че един ден ще свърша пребита от някоя феминистична формация. Или полета ми към плажа? Това това лято се пробвах да отида пет пъти, като последния вече стигнах и чак тогава заваля.

И други полети имам. Ето, например на шест години си помислих, че като си вържа чаршаф на врата ще стана Батман. И полетях от третия етаж. Простих се с терасите. Да, ама мама не можа да обуздае буйния ми нрав просто с една забрана. За това на осем се хвърлих от скалите февруари месец (живеех в Созопол). Ей тъй – да си поплувам малко. Добре де, и някакъв бас имаше, но все пак… Абе и край скалите ми забраниха да се навъртам. Но пък си струваше! Подарих си един чудесен хроничен бронхит за спомен и до днес! После летях и от една лодка, щото я преобърнах със себе си вътре. Знаете ли колко трудно се преобръща мауна? Трудно. Ама аз от къде да знам, че Посейдон си взел отпуска баш същия ден?! Пък отделно дето още си летя редовно от близо два метра към земята, защото се спъвам.

Но най – страхотният ми полет беше този от Лутън Еърпорт към Бургаското вкъщи. Общо – взето, седалката ми отлетя без мен. Стигнах до летището тъкмо на време за да ѝ помахам за сбогом. Което беше повече от ужасно, защото си бях пратила багажа за България с карго, а парите ми ги изяде Ойстера в гонене на пустия му самолет. Ама всичките. Е, да, и онзи бар вечерта също беше помогнал доста на пътната ми карта. Както и бутилката ром дето я пихме после вкъщи. И още… Абе само Ойстера ми е виновен, честно ви казвам! Без малко да се подслоня при лелите на чек – ина за седмица, две.

После пък летях до Египет. И ми предложиха салата от марули в самолета, ама по – добре било да не я ям. Викам, ба! Каква е тая работа, хем ми я предлагат – хем не я дават! Обясниха ми, че в египетските марули имало нещо като наркотик, който не можел да се усвои от европейския организъм и предизвиквал дезинтерия. Възмутих се. Той европейския организъм да не е кат’ българския? Пък и ми предлагат хем маруля, хем весела маруля! От таквизи чудеса не се пести – похапнах си. И докато не кацнахме в Хургада не излязох от тоалетната.

Скоро пък летях до Чехия. Бях се позиционирала точно до крилото и си зяпах замечтано през прозореца, докато въображението ми рисуваше райски картини на катапултиращи самолети, заяждащи колесници и такива ми ти работи. Добре ама зад мен очевидно стоеше още по – голям пъзльо. И определено летеше за първи път. След около близо час пуфтене и охкане, реших да му дам храна за душата. Гледам аз елероните, па си промрънквам „Ау… Крилото е счупено!“. Съдбата също ме подкрепи в измамата – в момента в който го казвам влязохме в турбуленция. Бре, този като скочи! Хукна паникьосан към стюардесата, заблъска по вратата на пилотската кабина, абе шоу страшно „Пилоте, ако ни призéмиш живо, че те черпим три ракио!“. Счупих се от смях. И си обещах повече да не се страхувам. Обещанието ми изтрая до следващия полет.

После в чешкия хотел имах същия проблем какъвто и в египетския самолет. А уж повече марули не съм яла, да не попадна пак на африканска. A в Лувъра какви съм ги вършила. Бегом в мъжката тоалетна, че пред дамската имаше опашка. То и пред мъжката имаше, ама горките французи бяха толкова смутени, че нищо не ми казаха, докато ги пререждах. Другите жени като ме видяха и те си опитаха късмета, ама ги изгониха. Ай, сиктир! От Буля Ганьовица ще се учите, па ужким европейци! 

И други истории имам, ама тях ме е срам да ги разкажа. Хайде със здраве и да си знаете – да ви убиват, не ги яжте тези марули!

 
 

Не ги яжте тези марули!

| от |

Lenovo обяви актуалните си финансови резултати и малко изненадващо те не са добри. Китайският производител губи доминиращата си позиция на глобалния пазар на персонални компютри, а мобилното им подразделение продължава да е на загуба.

За периода април – юни 2017 г. компанията отчита загуби от 72 милиона долара, на фона на очаквани 32.9 милиона долара печалби.

Реакцията на борсата не закъсня и акциите на Lenovo паднаха с 4.2 процента, достигайки най-ниско ниво за повече от година насам. Така в шест от последните седем тримесечия компанията регистрира отрицателен резултат.

Най-зле стоят нещата на РС пазара, където Lenovo предаде водещата си позиция. Печеливши са НР и Dell, които изглежда са успели да си върнат част от загубените клиенти. HP излиза с много малък процент на първа позиция.

 
 

Не ги яжте тези марули!

| от |

Много се говори за темите-табу, които трябва да спрат да бъдат такива: психичните заболявания, абортите, причините за срив в семейството, разводите, детската агресия, трудностите на родителството и още, и още. На другия полюс обаче, стои един набор от теми, чието непрекъснато дъвчене по медии и социални мрежи предизвиква вълна от повтаряемост, а отговорността за това остава неосъзната или размита.

Може би ви е направило впечатление колко случаи на изоставени бебета има напоследък. Почти през ден, отваряйки някой новинарски сайт, ще попаднете на поредната новина за малолетна/пълнолетна/многодетна/малцинствена/“съвсем нормална“ майка, която е изоставила бебето си до някоя кофа за боклук. Присъдата на Върховният Facebook Съд не закъснява: под новината започват да се роят коментари за акъла на българките, клетви, съвети, мнения и прочувствени, сърцераздителни, псевдочовеколюбиви отзиви.

Резултатът? Два дни по-късно отново имаме случай с изоставено бебе. Никой от коментиращите и никой от журналистите не чувства вина. Те просто отразяват и коментират действителността, не й въздействат. Но дали?

Хората масово не си дават сметка, че освен Големия брат, който не спи и наблюдава, много „малки братя“ също дебнат. И новини за хора в тяхната или подобна на тяхната ситуация им дават подтик да постъпят по същия начин.

Спомняте си невероятно широкия медиен отзвук, който получи опитът за самоубийство на гимнастичката Цвети Стоянова през юни миналата година. Слава Богу, неуспешен. Три седмици по-късно психиатърът д-р Захари Зарков каза, че вследствие на раздухването на случая, се е получила такава мощна вълна на суицидни опити, извършени по същия начин, че психиатрите в София едва смогват да овладеят положението.

За пациентите с тежка или дълбока депресия, суицидният опит на едно красиво, успяло, привидно щастливо момиче, е мощен ритник в и без това болезненото отчаяние, в което се е удавил целия им психичен свят. И новите опити не закъсняват.

Поради това, отразяването на суицидните опити, както и на реализираните самоубийства, е тема, която не трябва да се нищи безразсъдно в публичното пространство. Принцип, който ни е трудно да възприемем, когато гледаме поредната еуфорична репортерка, която със смесица от прискърбие и превъзбуда разказва за случая „там, зад нея, точно на това място“.

Разбира се, не става дума за заклеймяване на темите и упорито избягване на този тип проблематика. Не става дума да се лъже, че Крис Корнел е загинал в катастрофа с тротинетка, а Честър Бенингтън е намерил кончината си след задавяне с парче сладкиш.

Лошите неща се случват и когато не говорим за тях. Но понякога, в някои случаи, говоренето мултиплицира риска те да се случват, и го мултиплицира неимоверно.

Навярно си спомняте случаите със самозапалванията през 2013г. На 18 февруари 2013, 26-годишният Траян Маречков се самозапали на една от главните улици в Търново по време на зимните антиправителствени протести в страната. На 26 февруари 2013г. в Раднево се самозапали 53-годишният Венцислав Василев. Последва смъртта на Пламен Горанов, който загина на 3 март 2013г., а на 13 март 51-годишен мъж се запали през президенството. На 1 април пред Община Варна 70-годишната Елена Златева се опита да се самозапали от отчаяние поради бедност и отказана социална помощ от общината.

Въпреки призивите да не се романтизира самозапалзването и да не се героизира самоубийството, медийната политика по отношение на отразяването на гражданските протести, не се промени.

Важно е да си дадем сметка, че не само варицелата и грипът са заразни. Някои психични състояния също се предават от човек на човек. Подобно на инфекциозните заболявания, те се прихващат по-лесно от хора с имунокомпрометиран организъм, като в случая ролята на отслабналата имунна система се поема от психиката, натоварена с особен дистрес в съответния момент.

Психолозите са наясно с тези факти. Неслучайно онези от тях, които работят с наркозависими например, задължително посещават психотерапевт, тъй като инстинктът към смъртта при наркоманите е много мощен. А той също е заразен. И неслучайно повечето студенти по психология стават „психо-хипохондрици“. И неслучайно някои психотерапевтични школи задължават терапевтите си самите те да ходят на терапия. Защото досегът до чуждото психично може да ни опари. Той неизбежно предизвиква сблъсък със собственото ни психично. Провокира въпроси, поражда страхове и разбива удобната илюзия за „познаване на себе си“.

Накратко казано: нещата не са прости. И във времена, в които всеки с достъп до интернет и профил в социалните мрежи е един мини журналист, коментарите под статии трябва да се пишат с усещане за отговорност. Същото усещане за отговорност, което трябва да носят и официалните медии.

Да, още се учим да живеем в света на свръхинформацията и често сме като деца, в чиито ръце е попаднал M16 и те не знаят какво да правят с него – дали е за игра, дали е за убийство…Нормално е да се лутаме и интуитивно да разбираме какво е редно да се пише онлайн и какво – не е.

Но колко жертви трябва да паднат, докато усвоим базисните уроци?

 
 

Не ги яжте тези марули!

| от |

Не че искаме да акцентираме на това, но краят на лятото е все по-близо, а с него се случват две неща: започваме да очакваме какви ли не неща от идващата година и умишлено си създаваме тенденции, които да следваме. Тенденции в модата, в обзавеждането във всичко, за което се сетите. Днес обръщаме внимание на тенденциите в храненето, които ще дойдат през идващата 2018-та.

Основното, което можем да си направим като извод, гледайки накъде отиват нещата е, че манията по здравословното и природосъобразното хранене са на първо място. Човечеството сякаш отделя все повече внимание и върху начина, по който се добиват продуктите. Макар и да знаем, че е невъзможно всички да се храним само с биопродукти (по простата причина, че сме 7 млрд. души върху тази планета), потреблението към тях ще расте. Обърнато е внимание и на контрола и следенето на продуктите, откъде идват и какви съставки съдържат.

Кои ще са основните съставки и тенденции в кулинарията през идната 2018 г. вижте в галерията горе.

 
 

Не ги яжте тези марули!

| от |

След Лондон, Париж, Ница и Брюксел, тероризмът акостира и в Испания. Бял ван се вряза в туристическия център на Барселона, прегазвайки пешеходците. До момента трагичната равносметка е от 13 загинали и стотици ранени.

Сред жертвите има и чужденци, потвърдена е самоличността на трима немци и един белгиец.

Издирват се двама българи

Двама български граждани се издирват от техните близки след атентата в Барселона“ – заяви българският консул Борислав Евлогиев. Те не могат да ги намерят по телефона. Първият сигнал е получен веднага след нападението, а вторият няколко часа по-късно.

Става въпрос за български граждани, живеещи в Барселона, а не за туристи.

Към момента няма данни за пострадали българи, сред загиналите има и чужденци, потвърдена е самоличността на трима немци и един белгиец.

Телефоните на българското консулство, на които можете да подавате сигнали за ваши близки или да потърсите информация за тях са: 0034 913 455 761 и 0034 913 456 651.

Испанските власти разпространиха и още два официални номера:0034 932 142 124 и 0034 900 400 01.

Кои са терористите?

Задържани са двама души – единият е Дрис Укабир от Северна Африка, а другият е с испанско гражданство, но роден също в Мелийа, испанска анклав в Северна Африка.

Намерен бе втори ван, използван от терористите в град Вик, северно от Барселона.Полицията разпространи снимка на Дрис Уакабир, чийто паспорт бе намерен в колата. Той е и човекът, наел микробуса.

Засега Уакабир твърди, че са му откраднали превозното средство. Но все още се издирва шофьорът на вана.

Според някои испански медии, 28-годишният Укабир може наистина да е невинен. Още повече, че се е предал в полицията в Рипол, каталунският град, където живее. В момента подозренията са насочени срещу брат му – 18-годишният Муса Укабир, който е пристигнал в Барселона от Мароко едва миналата неделя.

За момента не е ясно колко точно са били терористите и къде се намират. Арестувани са двама души, единият от които Укабир, друг мъж, който прегази полицаи при контролен пост бе застрелян, а шофьорът на злополучния фургон все още не е намерен.

Със сигурност не става дума за атентат на терорист – самотен вълк, а за организирана клетка.

 

Втората атака в курортния град Камбрилис

Междувременно в един часа през нощта на крайбрежната улица в Камбрилис, курортен град на морето близо до Терагона, се прави опит за втори атентат. Отново схемата е била да се връхлети с превозно средство върху пешеходците.

Полицията е стреляла по нападателите и петима от заподозрените терористи са мъртви. Някои от тях са носели колани с експлозиви.

Полицията предполага, че хората от Камбрилис са свързани с атентаторите от Барселона. Целта е била „да се убият колкото се може повече хора“.

След престрелката има шестима ранени минувачи и един полицай, те не са в тежко състояние.

На няколко места през нощта са правени контролирани взривове.

„Работим с хипотезата, че случилото се в Камбрилис е терористична атака. Предполагаемите извършители са обезвредени“ – написа каталунската полиция в Twitter.

Камбрилис е курортен град на 120 км от Барселона, целта на нападателите е била крайбрежната улица, където вечер се разхождат туристите.

Какво се случи в Барселона?

Вчера Ислямска държава пое отговорност за атаката, чрез един от сайтовете, които използва.

В пет часа бял микробус Фиат излиза от пътя и се врязва в тълпата в препълнения туристически пешеходен площад Ла Рамбла в Барселона. Той гази хората наред, като пешеходци и колоездачи са изхвърлени на 500 метра от мястото.

След това шофьорът избяга и полицията започна да го гони, търсейки допълнителни превозни средства, използвани от терористите. Още един микробус на терористите бе намерен по-късно в град Вик, северно от Барселона.

Булевард Лас Рамблас – сърцето на Барселона

Мястото на атаката е стратегически избрано – булевард Лас Рамблас, централен булевард, дълъг 1,2 километра, който минава през центъра на града.

Улицата тръгва от градския площад Каталуня до паметника на Христофор Колумб на морето. Районът е много популярен сред туристите, заради пазара, магазинчетата, баровете и ресторантите.

Това лято Барселона е изключително натоварена туристическа дестинация, даже имаше протесит от страна на местните жители заради големите струпвания на туристи.

Имало ли е втора атака?

В 21.24 в четвъртък, на полицейски контролен пункт в Барселона, двама полицаи са прегазени от автомобил. Няма доказателства, които да свързват случая с атаката в Рамблас.

Но силите на реда правят връзка между атентата и експлозия в сряда вечерта в Алканар, на 200 километра южно от Барселона. Инцидентът се случва в къща, която е напълно разрушена от взрива, има един загинали и седем ранени.

Къщата е била пълна с бутилки с пропан-бутан.

Минута-мъчлание в 12 часа

Местните власти изразиха увереност, че Барселона – град на мира и на гостоприемството ще превъзмогне този труден момент. Кметицата Ада Колау обяви минута -мълчание в памет на загиналите, която ще се състои точно в 12 часа местно време. „Няма да позволим терористите да унищожат нашия начин на живот. Ние сме силен град, по-силен от терористите, и го показваме в момента. Ние сме мултирелигиозен и космополитен град и ще продължим да бъдем такъв и след това нещастие“ – заяви градоначалничката.