НАТО вижда целта си в това да възпира Русия, без да я провокира

| от |

Джон-Тор Далбърг от Асошиейтед прес

Опияняващите времена, когато живеехме с мисълта, че сме спечелили Студената война, отминаха. Когато президентът Обама и другите лидери на НАТО се съберат тук утре за ключова среща на върха, тяхната цел номер 1 ще бъде стара и добре позната: защита на уязвимите членове на алианса от Русия, без да провокират Кремъл към военни мерки. 

След продължили две десетилетия опити за привличане на Русия като потенциален партньор, НАТО отново търси начини да охлади териториалните амбиции на Кремъл, опитвайки се при това да избегне тоталното връщане към скъпоструващата и рискована конфронтация от годините на Студената война. 

Но настъплението на предвождания от САЩ алианс в старата сфера на влияние на Москва и очевидната готовност на руския президент Владимир Путин да използва военна мощ за отпор, когато това съответства на стратегическите цели на Москва, създават нестабилна и потенциално опасна ситуация. 

Пораждат се страхове от въвличане в спирала от мерки и контрамерки, които в най-кошмарния сценарий могат да прераснат в челна конфронтация между въоръжената с ядрени оръжия руска военна машина и силите на НАТО. 

В понеделник НАТО обяви планове за нови сили за бързо реагиране и за предварително складиране на муниции и горива с цел по-добра защита на Полша и на други страни членки на алианса в Източна Европа, които са чувстват застрашени от Русия. На другия ден, наливайки още масло в огъня, висш руски военен обяви, че Москва ще преразгледа своята стратегия, за да вземе предвид „променящите се военни опасности и военни заплахи“. 

Вече месеци наред САЩ и техните съюзници обвиняват Русия в неприкрита и продължаваща военна интервенция в Източна Украйна от името на местното руско малцинство, след като Москва завзе и анексира украинския Кримски полуостров през март. Въпреки че Москва многократно отрича, по оценки на НАТО най-малко 1000 руски войници са навлезли в Украйна, което помага везните във военния конфликт да натежат в полза на проруските бунтовници. 

Миналия месец главнокомандващият на силите на НАТО в Европа ген. Филип Брийдлав заяви пред германски вестник, че ако Кремъл предприеме подобни дестабилизиращи мерки спрямо балтийската страна Латвия, например, която е членка на НАТО, където 27 процента от жителите й се смятат за руснаци, това ще се разглежда като нападение срещу член на алианса съгласно член 5 от договора, с който бе създадена НАТО през 1949 г. 

Според този договор „САЩ имат толкова силен ангажимент да защитават Рига, както биха защитавали Берлин или Ричмонд“, каза Хорхе Бенитес – висш експерт по НАТО в Атлантическия съвет на САЩ – базиран във Вашингтон мозъчен тръст.  

В доклад, публикуван през юли, комисията по отбраната при долната камара на британския парламент отбеляза, че НАТО е особено уязвима от вече доказаната способност на Русия да води нов тип война, която съчетава военни и невоенни компоненти, включително дезинформационни кампании в социалните медии, подстрекаването на граждански безредици и използването на войски, действащи  с маскировка или без отличителни символи. 

Висш натовски служител, говорейки при условие за анонимност, тъй като не е упълномощен да прави публични изявления, каза в понеделник, че укрепването на способността на алианса да противодейства на такива „хибридни“ и „асиметрични“ войни е едно от пакетните предложения, които Обама и лидерите на останалите 27 страни членки на НАТО ще обсъдят по време на срещите си в Южен Уелс. 

Но паралелно с обещанията да направят повече за защитаa на „фронтовите“  членки на алианса, лидерите на НАТО изглежда са решени и да минимизират рисковете от провокиране на Путин и неговите генерали. Един от предполагаемите фактори за тези предпазливи нагласи са тазгодишните отрезвяващи възпоменания по повод на 100-годишнината от избухването на Първата световна война – 4-годишна касапница, в която според някои историци великите европейски сили глупаво се въвлякоха, преди да си дадат сметка за последствията от своите действия. 

На срещата в Уелс „ние ще решим за нови мерки, които да укрепят още повече възможностите на алианса за реагиране и отбрана“, каза германският канцлер Ангела Меркел пред Бундестага в понеделник. Правейки това, добави Меркел, важно е НАТО да спазва ангажиментите, поети в по-добри времена пред Русия, които включват обещание да не се базират за постоянно голям брой войници в бившата съветска сфера на влияние в Източна Европа. 

Тези ангажименти са част от Основополагащия акт НАТО-Русия от 1997 г., който, подчерта Меркел, „е пропит от виждането, че сигурността в Европа може да бъде постигната не чрез конфронтация, а само чрез сътрудничество. Това е и и ще остане наше убеждение“.

В Париж служители от обкръжението на президента Франсоа Оланд дадоха брифинг за журналисти относно целите на Франция на срещата на върха. Те казаха, че НАТО трябва да внесе „успокоителен тон“ в руско-украинския спор и да съчетава натиск върху Москва с продължаваща готовност да се преговаря за политически изход от кризата. 

Според цитирания по-горе Бенитес резултатът е, че източните членки на НАТО няма да получат постоянното масирано (военно) присъствие на алианса, за което са настоявали – нищо от рода на стотиците хиляди войници и фаланги от танкове, които бяха разположени в Западна Германия за отбраната й от оглавявания от СССР Варшавски договор. 

„Дипломати и експерти ще си играят на думи с термини като „продължително присъствие“, но крайният резултат ще бъде, че отсега нататък натовски войски ще провеждат учения в източните страни членки практически всеки ден. Тези дислокации ще бъдат краткосрочни и в по-малки мащаби, отколкото застрашените съюзници смятат за необходимо“, каза Бенитес. 

Базираният в САЩ анализатор лично смята, че алиансът трябва да показва повече мускули, за да възпира амбициите на Путин. Цитирайки медийни съобщения за военни маневри, проведени неотдавна от двете страни на руската граница с алианса, Бенитес задава риторичния въпрос: „Ще накарат ли 6000 натовски войници, дошли на учения във вашата страна, тя да се чувства по-сигурна пред лицето на 150-хилядна руска войска, провеждаща учения край вашата граница?“ 

Натовски служители и представители на страните членки също изразиха позицията си, че сега не е време да се преначертава картата на Европа заради отрицателните ефекти, които това би имало върху и без това вече непредсказуемия климат в сферата на сигурността. На натовската среща на върха в Букурещ през 2008 г. тогавашният американски президент Джордж Буш-младши и другите натовски лидери се договориха, че двете бивши съветски републики Украйна и Грузия, които Русия смята за част от своята „близка чужбина“, един ден ще бъдат приети в алианса. 

Миналата седмица украинският премиер Арсений Яценюк каза, че ще представи в парламента на страната законопроект, предлагащ Украйна да се откаже от своя статут на неприсъединена държава и да иска членство в НАТО. Когато обаче отговаряше на журналистически въпроси в понеделник, генералният секретар на алианса Андерс Фог Расмусен увъртя отговора на въпроса кога точно на Украйна може да бъде позволено да стане членка, говорейки неща като „ранен етап на процеса“. 

Френски правителствен служител категорично изключи приемане на Украйна и Грузия на на този етап, като подчерта, че „НАТО със своите действия не трябва да допринася за напрежение или за влошаване на климата около Украйна“. /БТА/ 

 
 

Обир на музея в Берген в стила на Агата Кристи

| от |

Музейният обир в Бергенския университет е най-големият в историята на страната, като злосторниците са похитили над 400 експоната, много от които се отнасят към епохата на викингите, съобщава ТАСС.

Ударът е бил добре подготвен. Миналия уикенд във временно музейно хранилище са били разположени много експонати, които в понеделник е било предвидено да бъдат отправени на по-сигурно място.

Злосторниците са действали в музея час и половина, като за това време сигнализацията се е задействала два пъти. Но дошлите на място служители от частната охранителна фирма, отговаряща за опазването на колекцията, не открили нищо подозрително.

Сред откраднатите предмети фигурират гривни, фибули, огърлици, брошки от злато, сребро и бронз. Стойността им не е висока, но те представляват огромна културна и историческа ценност. Престъпниците са проникнали в музея миналата събота, но кражбата е била открита едва в понеделник.

 
 

Почина Величко Чолаков

| от |

Почина щангистът Величко Чолаков. Информацията бе потвърдена от Центъра за спешна медицинска помощ в Смолян. Шампионът в най-тежка категория издъхна на 35-годишна възраст в родния си град. Екип на Спешна помощ се е отзовал днес на повикване в дома на атлета, след като на Величко му прилошало. Предполага се, че е починал от емболия, но причините за смъртта ще бъдат изяснени след аутопсията. Щангистът е имал здравословни кардиологични проблеми.

 
 

„Не работиме, КАЗАХ!“: прочутото гостоприемство на банскалии

| от |

Ако играете на асоциации и ви кажат „Банско“, вероятно в главата ви ще се завъртят фразите „Бански старец“, „ски курорт“, „джаз фестивал“, „хотели“, „пирински върхове“ др. Банско е всичко това и още много. И никой не очаква от града на Паисий Хилендарски, Неофит Рилски и Никола Вапцаров да произлизат сервилни хора, чиято цел в живота е доброто обслужване на клиенти.

И все пак, щем – не щем и щат – не щат, освен град на горди българи с богата и славна история, Банско е и туристическа дестинация. А всяка туристическа дестинация неизбежно се нуждае от обслужващ персонал, който да посреща нуждите на туристите, без да ги мрази. В повечето световни курорти персоналът е обучен да възприема клиентите като източници на пари, към които човек трябва да се отнася с умерена любезност и внимание. В най-лошите случаи клиентите се приемат като необходимо зло.

Не и в Банско обаче. Там може да разберете защо на английски думата „hospitality“ (в превод – гостоприемство) има в корена си „hospital“ (болница). 

Попадам там по време на тест-драйв на нов автомобил, резервирали сме хотел за една вечер и всичко е супер. Рецепционистът е видимо недоволен от пристигането ни и с отегчение, граничещо с депресия, взима личните ни карти. След около час слизаме обратно долу с наивното намерение да отидем на вечеря.

„Само момент ако може да изчакате да ви впиша личните карти“, отсича рецепционистът, който този път е видимо зает с по-важни неща, както явно е бил и през последния час. Изчакваме и поемаме към центъра на Банско гладни като вегани, които току що са проумяли, че от 10 години не са вкусвали месо.

Ако вечерята в механа в Банско през лятото ви се струва като проста теорема, трябва сериозно да размислите. Тътрейки се по главната улица, сме силно привлечени от разкошна градина на една механа, в която сякаш влизаш в приказка. Намъкваме се вътре със замечтани погледи и се лутаме като Ахасфер в продължение на десетина минути. По едно време заета сервитьорка ни изтръгва от ступора, изблъсквайки ни с лакът, тъй като очевидно й пречим, и казва, че няма места.

Продължаваме към известната механа „Дядо Пене“, където сядаме обикновено, когато сме в Банско. Влизаме в градината, в която има три свободни маси, без надпис „РезервЕ“ или друга индикация за заетост на масите. Настаняваме се щастливи и започваме ентусиазирано да обсъждаме менюто. Вече саливирам обилно над идеята за огромна овчарска салата, когато мъжът ми се отправя „все пак да пита“ сервитьора дали всичко е наред с масата ни. „Не, не, не“ – отсича келнерът. „Четирима души сме…“, заеква мъжът ми в опит да получи съдействие. „Не, не, не, казах НЕ, всичко е заето.“, бълва сервитьорът в някакво умопомрачение.

Ставаме и излизаме с подвити опашки, леко наплашени. Вече минава 21ч. и рискът да не намерим кухня, която работи става все по-голям. С което нараства и вероятността да си легнем гладни, а дори банскалии не биха искали да се сблъскват с гладни софиянци.

Една пряка по-надолу виждаме оазис: отворена механа, народна музика, която не е наживо, миризма на храна. Влизаме предпазливо, отиваме в градината – пет празни маси и една заета. Йес. Все пак изчакваме келнера, за да не попаднем в тъпа ситуация отново.

И той наистина се задава, носейки в двете си ръце две чинии с катино мезе. Видът му ни действа по-превъзбуждащо от новия епизод на „Game of Thrones“. Той обаче ни подминава като в зла шега и просъсква: „Не работиме.“. „Ама как така не работите? А какво е това катино мезе?“, понечвам да възроптая. „Не работиме, КАЗАХ“, отсича човекът и ни насочва към изхода.

Докато излизаме, приятелят ни промрънква, че „на тия май не им се работи“. И тогава пада лавината. Не, не от Вихрен. Вербална помийна лавина се изсипва от устата на гневния сервитьор, който ни обяснява на висок обертон, че „не работят, защото ИМАТ ПАРТИ“ и „не са ТИЯ, нито са ОНИЯ“.

Бързо се изсулваме от механата, имплицитно заплашени от побой, а сервитьорът върви след нас с една визитка и ни обяснява как „ако толкова искаме, може утре да дойдем, но да имаме предвид, че те не са ТИЯ и ОНИЯ“. Взимам визитката за всеки случай, ако спешно ни се наложи да бъдем навикани на другата вечер.

Изморени, наритани и гладни се влачим в посока хотела с надеждата някъде да ни приемат. Вече съм готова да чукам по вратите на къщите и да моля някой да ни нагости с къшей хляб като в добрите стари времена, когато попадаме на Мицурината механа. Влизаме плахо. Никой не ни крещи и не ни пъди. Оказва се, че едни хора тъкмо стават и можем да седнем на тяхната маса. Натъпкваме се с храна и оставяме на момичето, което ни обслужва бакшиш, който сигурно ще й стигне да си плати висшето образование. Не защото храната е била някакво кулинарно чудо, нито защото тя е била много внимателна, а просто защото не ни изгони. Благодарни сме.

На прибиране влизам в супермаркета в близост до хотела, за да си купя минерална вода. „Бързо, бързо, по-бързичко“, проехтява гласа на касиерката. „Затваря магазинът вече, така че ако може да се задействате малко“. Мамка му. Тичам към хладилника за вода, взимам една „Горна баня“ и се препъвам към касата, преди касиерката да ме извлачи навън за косата.

Прибираме се в хотела малко уморени, но сити и доволни. На другата сутрин отварям прозореца и виждам Вихрен, Голям Полежан и Газей, облизани от слънцето. Банско си струва. Въпреки хората.

 
 

Митовете за самолетите, на които се връзваме

| от |

В някой момент от живота ви ще се сблъскате с всякакви истории и теории около летенето със самолет. Някои от тях дори могат да ви откажат да пътувате. Други са толкова нелепи и нереални, но все пак хората ги смятат за верни.

Ето няколко мита за летенето, които може да чуете и чувате и в които не трябва да вярвате… защото законите не планетата просто не работят така.

Можеш да бъдеш засмукан от тоалетната в самолета
Тоалетните в самолета функционират благодарение на вакуума. Когато пуснете водата, уред за създаване на вакуум прави така че всичко в нея да отиде в контейнера. Понякога хората са откривали меко казано странни предмети в този контейнер. Но никога хора! Причината за това е, че вакуум се създава в сифона на тоалетната. Ако седалката и тоалетната чиния бяха слети това би могло да има неприятни последици, ако пуснете водата, докато сте върху тоалетната. Но системата е създадена така че да няма опасност от това да ви засмуче… тоалетна чиния.

Вратата на самолета може да се отвори по време на полет… от пътник
Тя може да се отвори само и единствено ако наляганията от двете й страни се уравновесят. Което е малко вероятно. Атмосферното налягане на високи надморски височини е много ниско, а налягането в самолета се увеличава изкуствено. Разликата в наляганията се отразява в прилагането на сила върху повърхността на вратата, която сила е много по-голяма от човешката. И вратите я издържат. Така че няма начин човек да успее да се справи с това, с което и природата не може.

Бурите могат да доведат до катастрофа
Светкавиците и мълниите действително могат да нанесат щети на самолета. Но не такива, че да е засегната безопасността на пътниците. Причината пилотите да не ги обичат е, че те са предпоставки за турбуленция и дискомфорт на пътниците.

Тоалетните изхвърлят отпадъци във въздуха
Не. Отпадните води се отвеждат в резервоар на края на самолета, който след всяко кацане е изпразван.

Турбуленцията е опасна
Неприятна – да, опасна – не. Това е естествена част от полета и със сигурност не създава предпоставки за катастрофи.

Телефоните причиняват проблеми
Няма еднопосочни доказателства, според които използването на мобилен телефон уврежда системата на самолета. В САЩ дори в момента тече кампания по разрешаването на телефонните разговори по време на полет.

В кислородната маска има наркотични вещества
Не бива да се вярва на всичко по филмите. Кислородните маски са там , за да ви снабдят с кислород, ако атмосферното налягане падне под нормите. Тяхната задача е да ви помогнат да дишате, докато пилотът приземи самолета на височина, на която човек може да диша самостоятелно.

Въздухът в кабината не се рециклира
Повечето хора погрешно си мислят, че ако пътник кихне в самолета има опасност всички да се заразят. Но петдесет процента от въздуха минава през система за рециклиране, другата част идва от вън. Системата за рециклиране включва от 20 до 30 филтъра, а последните технологии унищожават 99,9 процента от вредните бактерии и вещества във въздуха.