Нашият български живот

| от |

Автор: Мел Барбър за секцията посветена на 100 Years UK in BG в блога на британското посолство в София : http://blogs.fco.gov.uk/100yearsukinbg/bg

След историята на Кенуърд Хил за поредицата #100UKBG, днес поглеждаме към най-яркия спомен на Мел Барбър, която  се влюбва в България, българите и начина им на живот почти веднага. Само месец след като тя и приятелятѝ остават в наскоро закупената им ваканционна къща в България, те решават да се преместят в страната за постоянно. Днес, пет години по-късно, двамата се наслаждават на спокойствието на българската провинция и на възможността да отделят време за по думите им важните неща”.

Селото на Мел

Селото на Мел

„Ако, докато живеех в Англия, някой ми беше казал, че ще имам малка ферма, щях да се засмея, но вижте ме сега. Много е различно от Англия, но по хубав начин.” – Мел Барбър

Скоро след като пристигнахме в България (с приятели, които вече си бяха купили скромна вила тук) разбрахме, че тази страна много прилича на Великобритания от преди повече от 20 години. Животът не е толкова забързан, хората отделят време за важните неща, например да се заговорят на улицата, а не да се подминават, да отидат на кафе и да прекарат деня си спокойно.

Помолихме да ни упътят до крайбрежния град, в който бяхме резервирали къща. Жената се опита да ни ориентира, но бързо осъзна, че не разбирам нищо и настоя да се качи в колата и да ни заведе до мястото, въпреки че бе в обратна посока. Когато пристигнахме, тя слезе от колата и ни заведе точно до къщата, след което махна за довиждане и тръгна към мястото, на което я бяхме срещнали. Беше отделила от времето си, за да ни накара да се почувстваме добре дошли в нейната страна и да ни пожелае късмет.

Селото, в което се намираше къщата на нашите приятели, беше много приятно, но, някак изостанало. Повечето села тук си приличат – носят следи от миналото: красива архитектура, която се разпада, занемарени фасади, олющена боя. Малко е тъжно. Между старите сгради обаче има и обновени къщи, които кипят с живот с безупречните си градини.

Посетихме жената, която беше продала имота на нашите приятели. Тя ни разказа, че е наела човек, който идва от място на повече от два часа път с кола, за да нареди паважа и подреди градината ѝ. Заслушах се и се замислих, че приятелят ми работи точно това във Великобритания. На колко човека си продала имот тук? На повече от 20? Брой и нас. Това си е сигурна работа. Приятелят ми щеше да печели по-малко, но и да харчи по-малко и да има по-добър живот.

Разгледахме много къщи – аз харесвах една, той – друга, много не ни харесаха, а една оставихме за краен случай. Като цяло нямаше изгледи нещата да се получат. Върнахме се във Великобритания, убедени, че цялата случка е била просто една налудничава ваканционна идея, докато дамата не ми писа през декември. Изпрати ми снимка с обяснение „Намерих я – това е вашата къща!” Така си и беше!

Възнамерявахме това да е вилата ни за няколко години преди да се преместим там за постоянно, но след месец през първото ни лято се влюбихме в мястото и поискахме да останем.

Вече сме тук от 5 години, в малко селце в Централна България, по средата на пътя между София и морето. Намираме се между две планини, в Долината на розите, наречена така заради розовото масло, което се произвежда тук. Селото ни има само 300 жители – брой, който за съжаление очевидно намалява, защото църковните камбани редовно бият.

Всички се постараха да ни посрещнат топло и да ни накарат да се почувстваме добре дошли, което бе прекрасно. Доста са любопитни да научат какво правим тук, а ние се поглеждаме и им казваме, че е много красиво, а животът в Англия е много забързан, има твърде много хора и е прекалено скъпо, за да може човек да се наслади. Хората там работят денонощно само, за да оцелеят.

Сега отглеждаме зеленчуците си сами и правим зимнина, точно както старите баби в селото. Имаме и кокошки носачки, бройлери, зайци, гъски и прасета.

Ако, докато живеех в Англия, някой ми беше казал, че ще имам малка ферма, щях да се засмея, но вижте ме сега. Много е различно от Англия, но по хубав начин. Знам, че ако имам проблем с нещо в градината или с животните, винаги мога да се обадя на някой съсед и той ще дойде веднага да ми помогне. Не мога да кажа същото за Англия. Повечето хора дори не познават съседите си, което е тъжно. Ако можех и да напредна още малко с езика, всичко щеше да е идеално!

 
 

Автомобилът на злодея в новия филм за Бонд

| от |

Новият модел на латвийската компания Dartz – „Черният алигатор“ ще се появи в следващия филм за Джеймс Бонд и той ще бъде управляван от злодея, който ще се опита да убие агент 007, пише сайтът Лента.

Порталът цитира собственика на компанията Леонард Янкелович. По неговите думи тяхната кола е била избрана да участва в 25-ия филм за специалния агент на Нейно Величество.

Автомобилните модели на Янкелович са доста добре приети от продуцентите в Холивуд, отбелязва сайтът. Всъдеходи на Dartz участваха в снимките на „Мисия: Ноември“ с Пиърс Броснан и на „Диктгаторът“ със Саша Барън Коен.

„Черният алигатор“ има двигател с голяма мощност и салон, тапициран с кожи на алигатор и скат. На волана има копчета от злато и платина

 
 

Пола Уилямсън ще се венчае с най-жестокия английски затворник

| от |

Популярната актриса от британските сериали Пола Уилямсън възнамерява да се венчае за един от най-закоравелите английски рецидивисти – Чарлз Бронсън, излежаващ доживотна присъда, съобщава в. „Дейли мейл“.

Това ще бъде третият брак за 64-годишния затворник. За своето 43-годишно пребиваване зад решетките той е успял да смени 120 места за изтърпяване на наказанията. По време на пребиваването си в тях 38 години той е излежал изолиран в единична килия. Бракът ще бъде сключен в затвора в Уейкфийлд.

„Въобще не съм си представяла, че животът ми ще претърпи подобен обрат, коментира актрисата. Любовта може да бъде зла, но Чарлз в никакъв случай не е чудовище! Ние искаме да бъдем нормална двойка и в деня на венчавката ни той няма да бъде затворник, а младоженец!“.

Бронсън направил предложение на Пола през месец февруари 2017 година. Истинското име на затворника е Майкъл Гордън Питърсън, но той се прекръстил на известния холивудски актьор и взел имената му за свой псевдоним. Първата си присъда той получава през 1974 година за въоръжен грабеж. Чарлз не веднъж е пребивал надзиратели и съкилийници, с което си спечелва славата на най-жестокия затворник в историята на Великобритания. През 2008 година излезе филмът „Бронсън“, разказващ за жизнения му път и в който Том Харди изпълни главната роля.

 
 

Млади български артисти – фокус на фестивала „София диша“

| от |

Млади български артисти са на фокус във втория уикенд на фестивала „София диша“, съобщават организаторите от фондация „София диша“ и Столична община.

На 26 и 27 август ще се състои второто за тази година издание на фестивала, като мястото отново е площад „Св. Александър Невски“, където се събират на едно място знакови културно-исторически паметници – катедралният храм-паметник на „Св. Александър Невски“, базиликата „Св. София“, паметникът на Незнайния войн, Българската патриаршия – Свети синод, гробът на Иван Вазов, Националната галерия „Квадрат 500″, Националната художествена академия и др.

Популярността на летния фестивал се разрасна и през предстоящия уикенд фестивалът ще се проведе на 12 651 кв. м., с над 200 участници в културната програма и очаквана посещаемост от 50 000 човека.

„Тази година отново акцентираме върху творческите индустрии на града, като сме избрали да покажем проектите на младите творци от различни области на културата – музика, визуални изкуства, фотография, приложни изкуства, кино, спорт, образование, педагогика, социални каузи, храна“, казва Стоян Зиков – творчески директор на фондация „София Диша“.

За втора поредна година програмата е разделена на тематични зони – Творческа, Детска, Спортна, Релакс, Базарна и новата зона България.

В „Творческа зона“ на музикалната сцена на 26 и 27 август ще се изпълнява нова българска музика. Ще бъдат представени и черно-бели фотографии на Тотьо Тодоров, изложба живопис на млади български автори, организирана съвместно с галерия „Контраст“, първа изложба на непознатия българския артист – Morph, кино прожекция на нашумелия анимационен, приключенски сериал „Златната ябълка“ и др.

В „Детската зона“ и през двата дни ще има творчески занимания на „Детска архитектурна работилница“, които ще работят с малките по създаване на структури от дървени клечки и ластици. В „Зона България“ ще бъдат представени фотографска изложба на организирането на съвременни традиционни сватби. Посетителите на фестивала ще могат да се научат да танцуват известни български хора и ще разберат повече за ритмиката и графичния език на хорото от екипа на „Таратанци“.

В зона „Релакс“ ще се предлагат авторски коктейли и селекция наградени български вина.

 
 

Актьорите от „Мръсни танци“ преди и сега

| от |

 Този е от онези приятни носталгични спомени, за времето, когато Дженифър Грей скача в ръцете на Патрик Суейзи. Краят на 80-те и началото на 90-те в България са такива, че филмът с двамата става един от любимите на тийнейджърите тогава. А онези, които са го гледали години след излизането му, също остават пленени.

Каквото и да говорим, „Мръсни танци“ си остава една от вечните класики. Той и „Флашданс“ са марките на 80-те години, към които винаги ще се връщаме. Може актьорите да не са най-добрите и да не повтарят успеха си, но това не пречи още да ги обичаме. Все пак те станаха част от детството и юношеството на няколко поколения.

В галерията горе можете да видите как изглеждат Бейби, Джони и тяхната банда 30 години след премиерата на „Мръсни танци“.