Нашата къща на ул. „Оборище” № 69

| от |

Автор: Джейн Бърнър за секцията посветена на 100 Years UK in BG в блога на британското посолство в София : http://blogs.fco.gov.uk/100yearsukinbg/bg

 

След историята на Хилъри Артър за поредицата #100UKBG  днес продължаваме с  разказа на Джейн Бърнър за къщата им на ул.“‘Оборище“.

Джейн Бърнър живее в България между 1970-1972 г. и 1984-1987 г., когато съпругът ѝ Алън Бърнър заема две дипломатически мисии в страната – съответно на трети секретар в британското посолство и на британски заместник-посланик.

Къщата на ул. „Оборище” 69 е била дом на редица чуждестранни дипломати и техните семейства.

По време на втората дипломатическа мисия на съпруга ми в България живеехме в къща недалеч от първия ни апартамент на ул. „Страшимиров” преди 10 години. Къщата се намираше на ул. „Оборище” № 69. Номерът беше изписан с огромни цифри на портата и бе обект на шеги от страна на тинейджърите, с които дъщерите ни бяха приятели.

Обичахме къщата най-вече, защото тя не беше апартамент в огромен, анонимен блок. Освен това я познавахме добре от предишната ни дипломатическа мисия преди 10 години. Имаше дори и малка градинка отпред. Когато се преместихме в банята на втория етаж видяхме нещо озадачаващо да виси от огромна стоманена кука – боксова круша. Разбирам, о, колко добре разбирам, колко натоварен може да е животът в дипломатическата служба. Може би това е бил удобен метод, с който някой наш предшественик е освобождавал напрежението. Никога няма да разберем.

Номер 69 имаше най-разнообразни предимства, но модерните въведения не бяха между тях. Къщата беше с локална отоплителна система. За всички останали отоплението се включваше, когато температурите падаха под определен градус за даден брой дни. Същото се случваше и напролет, когато изключваха парното само ако температурите се качваха за няколко поредни дни. Това довеждаше до ужасно студени периоди, както и до непоносимо горещи дни. Нямаше как да регулираш температурата, тъй като нямаше термостат на друго място, освен в кабинета на другаря, който отговаряше за отоплението.

За нас нямаше подобни изтощителни грижи, защото имахме собствено котле. То беше истински, жив, съскащ, трептящ звяр, който може и да е служил добре на борда на „Титаник” преди сблъсъка с айсберга. Можех да си представя, че самото тегло и размери на това нещо биха допринесли, поне частично, за бързото пътуване на „Титаник”. Котлето си имаше собствена стая под къщата и във всеки свободен сантиметър около него бяха натрупани дървени трупчета и купчини въглища. Нашият свещен звяр трябваше да бъде хранен на всеки час денем и нощем. В противен случай просто угасваше, а ние замръзвахме. Изискваше много повече грижи от всяко бебе, което съм срещала.

Човек от посолството идваше много рано всяка сутрин и му вдъхваше живот. Оттам нататък зависеше от мен дали ще ни е топло. На всеки час слизах, отварях железните му челюсти и го хранех с дърва и въглища, докато беше достатъчно пълен, за да издържи още час. Ръцете ми станаха силни като на моряк и така и не се отървах от миризмата на въглища и дим от косата и дрехите си. Ако не беше нахранен след час, котлето изгасваше и щеше да остане така до следващата сутрин.

В една злощастна случка, съпругът ми Алън, синът ни Андрю и аз заминахме за уикенда. Опаковахме багажа, доволни, че ще напуснем града за почивка. След като се прибрахме в къщи и не успяхме да отворим входната врата обаче разбрахме, че нещо не е наред. Вратата бе замръзнала.

По някакъв начин разчупихме и изстъргахме леда и успяхме да влезем вкъщи, при което пред нас се откри гледка на арктическо опустошение. Не бяхме източили тежките и старомодни радиатори, на които простирах прането, и те бяха избухнали. Навсякъде по пода имаше метални парчета. Бяха се образували висулки, които висяха от тавана; саксиите с цветя също се бяха взривили, а килимите шумяха като есенни листа под краката ни. Студът ни обвиваше като с пипала. Замразени езерца бяха превърнали всяка стая в ледена площадка.

Имахме много ограничен запас от топла вода от един бързовар и тъй като стаите на горния етаж не бяха в толкова лошо състояние, всички заедно влязохме във ваната. След това се облякохме с всяка дреха, която намерихме, и се сгушихме в леглото заедно, за да се топлим.

На следващия ден хората от поддръжката дойдоха да видят тъжната гледка и казаха, че в къщата не може да се живее и трябва да отидем в хотел, докато ремонтират. Опитът ни от български хотели не беше добър и затова отказахме и решихме да останем у дома.

Хората ни дадоха назаем радиатори, научихме се да ядем с ръкавици и с толкова дрехи, че не можехме да движим ръцете си; запалихме огън, който не помагаше особено, но излъчваше едно утешително сияние. Човекът-чудо от посолството дойде и поправи котлето. След това висулките започнаха да се топят и да капят, затова трябваше да слагаме кофи под тях.

Аз се заех отново с работата си по поддръжката на котлето, в чиято малка стаичка беше топло и приятно. Андрю учеше в Англо-американското училище, така че той бе на топло, както и Алън, който бе в офиса, а аз скоро стигнах до етап, в който можех да свалям едното палто.

Сигурно най-лошата част от „Голямото разтопяване” беше „Голямата влага”. Много неща бяха унищожени; килимите трябваше да се сменят, тъй като не можаха да изсъхнат и започваха да миришат. Случката ни научи на два полезни урока – да не взимаме котлето за даденост и да не напускаме дома си без да източим радиаторите.

69-Oborishte-Garden

 

 
 

Ема Стоун e най-високоплатена актриса в света

| от chronicle.bg, БТА |

Списание „Форбс“ обяви носителката на „Оскар“ Ема Стоун за най-високоплатената актриса в света. Според рейтинга за 2017 г., публикуван днес на сайта на изданието, звездата от филма „La La Land“ е заработила през последната година 26 милиона долара, предадоха ТАСС и Ройтерс.

Двайсет и осем годишната Стоун, която спечели награда „Оскар“ за най-добра актриса за ролята си в мюзикъла, е изкарала тази сума в периода от юни 2016 г. до юни 2017 година. В нея не са взети предвид данъците върху доходите, които актрисата е платила или трябва да плати.

Стоун изпреварва Дженифър Анинстън, която се нарежда на второ място с доходи в размер на 25,5 милиона долара. Сериалът „Приятели“ продължава да носи доходи на 48-годишната актриса, която също така е рекламно лице на бутилираната вода „СмартУотър“ и на авиокомпания „Емирейтс“.

Трета се нарежда Дженифър Лорънс с 24 милиона долара, която бележи значителен спад в сравнение с миналогодишните доходи от 46 милиона.

Актрисата, която се бори за равно заплащане на мъжете и жените в Холивуд, изпреварва в класацията Чарлийз Терон, Ема Уотсън и Мелиса Маккарти.

Десетте най-високоплатени актриси в света са изкарали общо 172,5 милиона долара, което е с 16 процента по-малко от предходната година.

 
 

Даниъл Крейг отрече, че ще се снима в нови филми за Джеймс Бонд

| от chronicle.bg, БТА |

Британският актьор Даниъл Крейг отрече информацията за това, че е дал съгласието си да се снима в два нови филма за Джеймс Бонд, съобщава ТАСС.

Агенцията цитира интервю на екранния агент 007 за една от радиостанциите в град Бостън, щата Масачузетс. „Никакво решение до този момент не е взето, отбеляза Крейг. Това не значи, че аз се стремя да ми платят повече пари. Сега просто ми предстои да взема решение от личен характер“, добави актьорът, без да се впуска в детайли.

По-рано вестник „Дейли телеграф“ съобщи, че 49-годишният Крейг се е поддал на уговорките на продуцентката на шпионската сага Барбара Броколи. В публикацията се казваше, че изигралият четири пъти ролята на Бонд артист ще се превъплъти в образа на агента 007 в още две ленти. Преди това Крейг публично беше заявил, че никога повече няма да се завърне в ролята на Джеймс Бонд.

Междувременно кинокомпанията „Метро Голдуин Майер“ обяви, че новият филм за Джеймс Бонд ще излезе през 2019 година. Това ще бъде 25-ата лента от киноцикъла за знаменития персонаж

 
 

Зеленчуци, дървени въглища и още нови тенденции в храненето

| от chronicle.bg |

Не че искаме да акцентираме на това, но краят на лятото е все по-близо, а с него се случват две неща: започваме да очакваме какви ли не неща от идващата година и умишлено си създаваме тенденции, които да следваме. Тенденции в модата, в обзавеждането във всичко, за което се сетите. Днес обръщаме внимание на тенденциите в храненето, които ще дойдат през идващата 2018-та.

Основното, което можем да си направим като извод, гледайки накъде отиват нещата е, че манията по здравословното и природосъобразното хранене са на първо място. Човечеството сякаш отделя все повече внимание и върху начина, по който се добиват продуктите. Макар и да знаем, че е невъзможно всички да се храним само с биопродукти (по простата причина, че сме 7 млрд. души върху тази планета), потреблението към тях ще расте. Обърнато е внимание и на контрола и следенето на продуктите, откъде идват и какви съставки съдържат.

Кои ще са основните съставки и тенденции в кулинарията през идната 2018 г. вижте в галерията горе.

 
 

Защо по-скъпото вино има по-добър вкус

| от chronicle.bg, БТА |

Изследователи от Германия и Франция са открили защо скъпото вино има по-добър вкус от евтиното, предаде ДПА, позовавайки се на публикация в сп. „Сайънтифик рипортс“.

Причината се в крие в наградната система на мозъка.

„Въпросната система е по-активна, когато пием по-скъпи вина и това съответно се отразява върху възприемането на вкуса им“, обяснява Бернд Вебер от университета на Бон, Германия, един от авторите на изследването, осъществено съвместно с Европейския институт по бизнес администрация (INSEAD) във Франция.

„Сега въпросът е дали можем да тренираме наградната система и да я направим по-слабо податлива на подобни „плацебо“ маркетингови ефекти“, допълва специалистът.

За да разберат защо скъпото вино ни се струва по-вкусно, учените са изследвали със скенер за ядрено магнитен резонанс мозъчната активност на 15 мъже и 15 жени. Участниците в експеримента са били уведомявани колко струва всяко едно вино, преди да им бъде подаден милилитър от течността през маркуч. След това изследваните лица е трябвало да натиснат бутон, за да оценят вкуса на виното по деветстепенна скала.

В действителност напитката е била една и съща, но на участниците са били съобщавани различни цени – 3, 6 или 18 евро на бутилка.

„Както се очакваше, тестваните лица твърдяха, че виното с по-висока цена има по-добър вкус от евтиното“, отбелязва Хилке Пласман от изследователския екип.

Скенерът същевременно е показал, че предните дялове и част от мозъка, известна като вентрален стриатум, за които се смята, че играят роля в наградния процес, са били по-активни при по-високите цени на виното.

„В крайна сметка изглежда, че наградната и мотивационната система ни мамят“, казва Лиане Шмит от изследователския екип.