Наръчник за коментатори на мондиала

| от | |

Лола Монтескьо

Футболът е игра, в която 22-ма души тичат след една топка, докато Кедъра прави комплименти на Елито Гигова.

10425172_901138466568668_6756008775699800195_n

Гари Линекер твърди, че в един мач накрая винаги побеждава Германия, но ние няма как да разберем дали е прав, освен ако не спрем звука на телевизора. Иначе рискуваме да научим колко е висок съдията, каква заплата взема треньорът и каква по професия е бабата на център-нападателя, но не и как върви играта. Да, световното е в разгара си и да си коментатор, не е лесно. Изискванията са големи, възможностите – невинаги.

Но аз като един истински запалянко винаги съм готова да помогна с неколко деградивни критики.

Не се бъркам на играчите, но виж, като класическо българче, мога да дам акъл на коментаторите.

Забелязвам, че те спазват две основни правила, докато крещят в микрофоните на някакъв странен език.

Първо: зашемети слушателя със статистика. Примерно, докато Томас Мюлер прави хеттрик, коментаторът крещи в екстаз как през 1963 година на „Уембли“ Гошо почти успял да стори същото, обаче  съдията го прецакал и не се получил хеттрик
. Тоест станал, ама в нашата врата. После се оказва, че ние всъщност никога не сме играли на „Уембли“. Тоест играли сме, ма 10-ина години по-късно. А и Гошо не бил център-нападател, ми масажист. Все едно. В най-напрегнатия момент на някоя дузпа пък от телевизора кресчендото ни оглушава с детайлната биография на всички дузпи от световните първенства през 70-те и 80-те години на миналия век, но не и с обяснения за точно тази в момента. Имената на футболистите са подробност, важното е да знаем колко са високи.

Това спестява някои трудности при игра на южнокорейците или иранците. Там дори е препоръчително да се черпи опит от Пената и коментарът да е в стил: „Оня, високият вдясно, подаде на дребния в центъра, дребният губи топката и един от двамата треньори изпада в амок. Не, и двамата са в амок, защото съдията не знае какво прави, което ни напомня на свиренето на мондиала преди 12 години, когато по същия начин бе отстранен друг един фаворит с по-височки в отбора, а освен това заплатата на единия треньор е 40 милиона годишно, а другият току-що се разведе.

Дребният пак печели топката, тя лети към вратата, драги зрители и не мога да повярвам, но…“ Следва общ кадър в студиото, в което дузина водещи отегчено си чекват фейсбука и оправят гримчето. Леко изтощен, Кедъра дава думата на някой от гостите си, за да ни каже има ли гол, или няма. Преди това обаче прави комплимент на Елито и на някакви момичета с абитуриентски прически в студиото, които по думите му са ослепителни, защото са Мис Световно. Дали е прав, така и няма да разберем, тъй като камерата ги дава само от птичи поглед.

Второто правило на българския коментатор гласи: Използвай синоними. До пълно объркване! Хубаво е повечето да си си ги измислил сам. Българският футболен коментатор е като професор Балан и Колумб в едно тяло. Те живеят в една друга география: там няма държави, а местности, в които битуват „петлите“, „адзурите“, „кариоките“, „Страната на изгряващото слънце“, „братушките“ или „сборная“, „канарчетата“, „канибала“, „небесносините“, „оранжевите“, „маншафта“… Ако човек слуша със затворени очи, ще помисли, че става дума за криминалната сводка на Пето районно и поредните подвизи на престъпната ни фауна и флора. В тия сводки обикновено се говори с подобен език: „За убийството на Картофа и Репата са заподозрени Глигана и Пешо Слонския.“

Докато драгият зрител трескаво се опитва да си преведе какво означава „Въпреки тежките метеорологични условия (тоест ръми) „небесносините“ (Уругвай) мачкат „скуадра адзура“ (Италия), след като освежиха сили през уикенда във вана с мехурчета по примера на тима на Страната на изгряващото слънце (тоест и японците са отпочивали с джакузи)“, на екрана отново се появяват Кедъра и Ели Гигова, които дипломатично сменят темата. А тя е какъв е бил в предишния си живот съдията и коя е новата приятелка на острието на „петлите“. Отново ни увещават, че миските са изключително красиви, а камерата тактично ги дава от километър разстояние. В някой момент операторът, вдъхновен от творческите попадения на коментаторите, прилага хватка, с която колегите му натягат напрежението в скандинавските филми на ужасите, и ни показва как изглежда Кедъра изотзад и отдолу, ама снимано през мрежата на футболната врата, декорираща ъгъла на студиото. Зрителят, тотално объркан, чеква какво е положението с мача в интернет.

След като се осведоми за резултата, отново се връща в телевизионното студио, в което дузината присъстващи спорят купен ли е съдията, налага ли се освен спрей с бяла боя да ползва и спрей за самоотбрана и има ли достатъчно белтъчини в менюто на уругвайците. До консенсус не се стига, но пък част от хубавите момичета най-сетне получават думата, защото са съдийки, и докато поемат въздух, за да кажат какво мислят по въпроса, тя отново им е иззета, защото е време за реклама. В това време някъде в Бразилия едни отбори (височки и нисички) играят футбол. А това е онази игра, в която, докато 22-ма души тичат след топката, българският зрител си чупи дистанционното.

 
 

Финалът на седми сезон на Game of Thrones събира всичките ни любимци

| от | |

Този текст съдържа спойлери!

Този сезон на Game of Thrones събра на едно място някои отдавна забравени и разпръснати в екранното време и пространство персонажи. Видяхме срещата на Аря с вълка (за който не сме напълно убедени дали не е нейният), Санса и Бран са заедно в Зимен хребет, Джендри се завърна и още редица герои с предистория помежду си се събраха и тръгнаха на север от Стената. Но нищо от това не може да се сравни със срещата, която се задава в последния, седми епизод на този сезон. Премиерата на епизода е тази неделя, (27 август), трейлърът вече е тук. И определено се задава поредният култов епизод, който ще ни помете със своя мащаб.

Всички кралици и крале се събират в Кралски чертог. Е, почти всички. Санса например имаше своя шанс да присъства, но вместо това изпрати Бриен. Нека обаче споменем, кои са героите, които ще видим на едно място в Юга идната неделя. В трейлъра виждаме Церсей и Джейми Ланистър, Брон, Юрон Грейджой(по-точно флотилията му), Тирион Ланистър, Сер Джора Мормон, Под, а зад него е Мисандей, Сив червей, Варис, Теон, Джон Сноу, Давос, Хрътката и Бриен. Не виждаме Денерис, но се обзалагаме, че също е там, както и други познати лица.

Интересно е обаче как Сив червей и Неопетнените са избягали от Скалата на Кастърли. Няма да питаме. Просто ще се радваме, че любимият ни „неопетнен“ е жив и здрав. А колкото до мястото на срещата, става дума за Dragonpoint, която дълго време очаквахме да видим. Още през август стана ясно, че една от реалните локации на сериала е амфитеатърът в града Италика (Севиля, Испания). Така че най-вероятно и Денерис ще е там, иначе какво е Dragonpoint без дракони?

Епизодът, който все още няма име, е режисиран от Джеръми Подесва. Въпреки крайните си похвати, той направи някои от най-запомнящите се сцени в предишните сезони като битката на Тирион и Джора с Каменните хора, спасяването на Санса и Теон от Бриен, и освобождаването на Регал и Визерион.

Задава се голяма война.

 
 

Game of Thrones сезон 7, епизод 6: на север от Стената

| от | |

Този текст съдържа спойлери за „Игра на тронове“ сезон 7, епизод 6!

Официалната премиера на шестия епизод от този сезон на „Игра на тронове“ мина и вече сме в правото си да разкриваме информация, да правим теории и да публикуваме смешни колажи с героите. 

В последния епизод Церсей не си помръдна пръста, но това не попречи да станем свидетели на редица ключови моменти. Денерис влезе в спор с Тирион (време беше), Кралят на севера за малко да бъде убит (няколко пъти?!), сестрите Старк са на нож, и Церсей вече е изправена „само“ пред два дракона.

В началото на епизода виждаме масата във форма на карта в Драконов камък. На фон има пукащ огън и шум на океански вълни. Няма никой. Кадърът на Стената в началото подсказва, че действието в този епизод ще се развива изцяло на север.

Конфликтът между Аря и Санса става все по-голям с всеки епизод. Началната искра, дадена от Литъфингър, вече прераства в по-големи спорове и една от най-добрите сцени на „Отвъд Стената“ беше именно между сестрите Старк. Изповедта на Аря, която разказваше за баща си, придава на мрачната сива крепост уют , с който едва ли бихме я свързали, поради географските й и архитектурни специфики.

3274917-061fa8add2325c6bc5b17f8ef9f0eb8a97808138874bfecc50d7adf7aeefa8b9011c512ed0cc63af1755779e768acb13

В сцената на балкона Аря разказа за детството си и спомените за Нед Старк, който я е наблюдавал как стреля с лък. Всичко това обаче е прелюдия преди хвърлянето на бомбата, когато Санса е обвинена в предателство спрямо собствения си род. Аря й показва бележката, която взе от стаята на Литълфингър, същата бележка, която Церсей кара Санса да напише в първи сезон. А след това разкрива, че е била в тълпата, когато баща й е екзекутиран.

По-късно в епизода Санса отказа да отиде в Кралски чертог и вместо това изпрати там заместник – Бриен.

3535817845b2327611e1d85a4aa350192adf5ade359c617bab1e49c0cd4ad3a1

Междувременно на север битките са повече от ожесточени. Видяхме опустошителни сражения между белите бродници и бандата на Джон Сноу, които оцеляха благодарение на Денерис. Тя пристигна с драконите си, получила вестта от Джендри. За съжаление обаче Визерион беше улучен и повален. А на финала на епизода вече имахме бял бродник дракон.

game-of-thrones-season-7-episode-6-dragon-1035835

Но абсурдният план със залавянето на бял бродник, който да бъде показан на Церсей, поне се увенча с успех. Тук е мястото да споменем, че това беше много феноугоден епизод. Джон Сноу не само се приближава до момента, в който с Денерис ще се съберат, но и се измъкна от ситуации, в които по всички параграфи би трябвало да умре. Дори успя да намери момент да се наслади на гледката на хилядите подивели бродници. Честно казано това дойде малко в повече. А накрая на епизода двамата с Денерис имаха прочувствен разговор насаме в каютата и по всичко личи, че двамата ще дадат шанс на евентуална връзка. Тук вече реакциите са на двата полюса, така че нека всеки сам прецени дали иска това. Важното е, че Джон взе решение да подвие коляно.

Като цяло видяхме един силен епизод. Очакваме следващия последен за този сезон. Трейлърът изглежда повече от обещаващо. А ние вече имаме усещането, че е неделя(седми сезон е към края си) и предстои дълга седмица преди следващата почивка (осмият сезон).

 
 

Лондон в дъжд и слънце

| от | |

 Лондон е от градовете, които всеки човек трябва да посети поне веднъж в живота си. Независим по дух, обединил в себе си новото и старото, винаги готов да те посрещне и изпрати… Британската столица е вълнуваща.  

Мечтата да отида до Лондон стои в главата ми,откакто се помня. Заради всичко, което този град олицетворява и носи в себе си. Той е нов и старедновременно. Бърз и бавен. Обичан от мнозина и мразен от също толкова много хора. Стар мегаполис в покрайнините на Европа и в сърцетона множество хора. Едно нещо е сигурно – трябва да му се отдели достатъчно време. Лондон е претенциозен град, към чийто ритъм или трябва да се нагласиш, или няма смисъл да ходиш. Тойноси осанката на древен аристократ и го знае.Както и хората, които са родени и израснали там.Ще ги познаете от 100 километра, тъй като лондончани не са като останалите пребиваващи вбританската столица. Множеството от хората садошли от другаде, но рядко се задържат, простозащото ритъмът на града не е за всеки. Там хората бързат, говорят високо, не се блъскат, не те поглеждат, мили са, но не прекаляват. Лондон екато живот от филм. В първата си бърза среща снего успях да видя стандартните забележителности като Биг Бен, Окото, Уестминстърското абатство, Бъкингамския дворец и Стамфорд Бридж.

Вторият път, когато се върнах там,  Лондон и аз имахме петдневна афера, която стартира типично по британски – с дъжд. Петте дни, прекарани в града, се състояха в един великолепен апартамент, който се намира точно до Тауър Бридж и в непосредствена близост до Лондон Бридж. Второто ми посещение в британската столица премина през други важните места – Оксфорд Стрийт, която е най-голямата шопинг улица там, Мейфеър – мястото с най-скъпите магазини, стоковия пазар и най-скъпите аукционни къщи, Бейкър Стрийт 221B, където се намират домът и музеят на Шерлок Холмс, Хайд парк, където, ако е достатъчно топло, може да видите хора да се пекат, да четат, да са на пикник, а около тях жени да правят йога. Но дори и да не е топло, пак ще ги видите. Англия е държава, в която лятото трае само ден, а ниските температури не притесняват никой друг освен чужденците. И, разбира се, моят любим парк – St. James’s Park. Той се намира между Бъкингамския дворец и Уестминстърското абатство и там живеят най-любвеобилните животни на света.

Върнах се в Лондон година по-късно през март. Когато човек се връща на едно място пак и пак, вече не разглежда забележителностите, а се отдава на дневен и нощен живот, и музика. Много музика. Тоест, задължителен за виждане е Abbey Road. Легендарната улица, на която се намира известното студио, в което са записвани едни от най-големите хитове и песни, легендарни албуми, саундтраци на филми, е точно това, което очаквате – малка, но магнетична. А още по-известната пешеходна пътека, на която Ливърпулската четворка Beatles снима обложката на 11-тия си предпоследен албум, си стои непокътната. Има множество хора, които се опитват да наподобят снимката, а шофьорите, свикнали с тълпите притичващи и застиващи като Пол, Джордж, Джон и Ринго на пътя, са повече от толерантни. Но не бъркайте любезността им с нещо друго. Ако нарушите правилата, те няма да се поколебаят да покажат доброто си лондонско възпитание и студената си осанка.

По време на третото ми пътуване до този град имаше нощни заведения, пъбове, пазаруване в огромни магазини, срещи с нови приятели, много возене в метрото, много ходене пеша, много дъжд, театър, кино.

Четвъртата и последна засега среща, беше преди месец. Поводът беше събитие и съответно дните бяха малко. Но когато си виждал едно място толкова пъти и от най-различни ъгли, усещането вече е различно. Този път аз и Лодон си устроихме танц окъпан в слънце, защото оцелих трите най-топли дни, имахме пикник, видях Шекспир и нощен Лондон отвисоко, докато се къпех в басейн с топла вода. Видях отново Шерлок, усетих Агата Кристи и пих чай, уиски и бира, не непременно в този ред…

Лондон е афера. Пътешествие без посока и край, и винаги с интересни обрати. Неслучайно градът и държавата на Шерлок, Хари Потър, добрия футбол, чая, най-дълго царуващия монарх, най-великите жени управници, Биг Бен, най-добре облечените мъже и на дъжда, винаги е желана дестинация за мнозина. Лондон е като чаша чай, поднесена в скъп порцелан от красив мъж в добре ушит костюм, докато до теб се разиграва истинска мистерия по Агата Кристи – незабравим.

 
 

Проучване разкрива предпочитаните от жените места за секс на открито

| от | |

Много хора не се свенят да правят секс на открито. Традиционно предпочитаното място за „външни страсти“ е паркът, въпреки че на места подобно поведение е наказуемо. В представите на дамите обаче идеалната обстановка за целта е друга, пише в. „Дейли стар“.

Проучване, направено от Superdrug Online Doctor сред 1000 американци и 1000 европейци, е установило, че за участничките сред тях предпочитаното място за секс на открито е плажът. Дамите не крият, че морската обстановка им действа възбуждащо.

Във въжделенията си за интимност извън дома на второ място жените поставят парка, следван от съблекалнята. Изглежда височините също възбуждат представителките на нежния пол, тъй като на следващата позиция те поставят покрива на хотел или заведение.

Допитването показва още, че идеята за секс на открито е по-възбуждаща за мъжете, отколкото за жените – 57 процента срещу 44 процента