Най-големите музикални клишета

| от | |

Ники Русиновски http://binar.bg/

Да се пише за музика е изключително трудно. По-лесно е да напишеш политически или даже икономически коментар, отколкото музикален. В това ще ви се закълне всеки, опитвал някога да пише и двете.

Една от причините е, че музиката изисква много по-задълбочени познания за много по-голямо количество факти, отколкото почти всяка друга област. Друга е убеждението, че всеки разбира от музика – както и от футбол и политика…

В резултат на това често четем големи глупости, писани от некадърни журналисти и пълни с клишета. Въпросните журналисти – пък и изпълнители и музиканти – явно смятат, че така говорят на езика на аудиторията си, докато всъщност просто се излагат.

Ето някои от най-дразнещите и често срещани клишета, които имат твърде малко общо с действителността.

Групата Хикс взриви стадиона/арената/залата

Аллах акбар! Те да не са терористи, че да взривяват нещо/някого, бе?! Това, че някой е изнесъл (вероятно добър) концерт и ти не знаеш как да напишеш/съобщиш това на читателите, не е оправдание да си служиш с такова безсмислено клише.

„Взриви“, „размаза“, „изтрещя“ са нелепи метафори от езика на тийнейджър под 15 години с мисловни способности малко над тези на млад орангутан. „Взриви“ е разрешено да се използва само за Рамщайн – по понятни причини. И по изключение за AC/DC – ако са изпълнили „T.N.T“.

Певецът Игрек се завръща с нов албум

Откъде се завръща, питам аз? Да не е бил случайно последните 3 години на Марс? Или нещо се е отдал на пост и молитва в Индия за някоя и друга петилетка? Ако не е нито едно от двете – значи пишете/четете глупости.

Особено забавна разновидност на това клише е „Еди кои си се завръщат в България с нов концерт“. Още веднъж – завръщат се в България само ако са живели тук и ги е нямало няколко години например. „Да се завърнеш в бащината къща“, нещо такова, ду ю ъндърстенд ми (четете класиците, бе!)?

Стинг или Хулио Иглесиас няма как „да се завърнат“ в България, след като нито са българи, нито някога са живели тук. В случая на Иглесиас той е вече толкова сенилен и отнесен/напушен, че дори не знае дали някога е бил в България и в най-добрия случай си мисли, че е пял в Букурещ…

Новата тава на…

Тави имаше баба ти на село едно време. Всички ние останалите имахме грамофонни плочи – или винил, както му казват сега. Черните винилови 12-инчови плочи може и някога да са приличали на загорели тави на някого, но това е било за последно сигурно през 70-те. Наистина, предимно рок музиканти в миналото употребяваха този израз, но определено влагайки в него солидна доза ирония. „Баба носила е бозаво, внуците й носим розово“, ако пак трябва да цитираме едни класици.

Днес грамофонните плочи вече поне от 20 години не са част от бита ни. Факт е, че винилът още съществува и дори бележи известен ръст в производството си, предназначено за някои специфични групи (DJ-еи, аудиофили и заклети фенове). Албумите обаче излизат на дискове, даже на флашки и в iTunes – което прави думата „тава“ силно неадекватна, архаична и профанска.

Новият ми сингъл

„Сингъл“ е едно много точно определено понятие – малка грамофонна плоча с най-често две парчета. CD сингъл или само сингъл се употребява по изключение и за компакт диск със същите характеристики. Когато на Запад казват „сингъл“, често имат предвид всъщност едно от тези две парчета, което е влязло в класациите и се върти по радиата.

У нас понятието обаче е нелепо, доколкото никой не е издавал сингъл на винил след 1990 г., а CD синглите тук бяха екзотика, при това също отминала. Имаше опити да се наложи терминът „радио сингъл“, но това не се получи.

Всъщност „сингъл“ е синоним на „хит“. След като нито имаш сингъл като физически носител, а често нямаш и никакъв хит (освен ако не си Графа или Ъпсурт например), не употребявай този термин. Кажи си „нова песен/трак/парче“. Ще те разберем. Всички.

Дългосвирещ албум

… е като „мокра вода“ – тавтология. „Краткосвирещ“ албум няма и изобщо никакви други „албуми“ няма. То въобще и албумите като музикална форма и продукт полека отиват на „няма“, но това е един друг въпрос. Има такова нещо като EP – „икстендид плей“, често наричано и мини албум в последните десетилетия, особено когато е издадено на CD. Но и то със сигурност не е „дългосвирещ албум“, хм.

Култовата група/парче

Това не е култово. Не е култово. Не е култово. Разбираш ли? Тъпо е.

Освен ако не пишеш за групата The Cult…

 
 

Най-големите музикални клишета

| от | |

По време на седмия сезон на „Игра на тронове“ на два пъти вече се случва епизод да бъде разпространен по-рано от официалната премиера. Причините за двата случая очевидно са различни, но следствията са едни и същи – рекордни рейтинги на епизодите по време на официалните премиери. 

Преди две седмици индийски дистрибутор пусна в интернет четвъртия епизод на седми сезон и той стана достъпен за всички. Въпреки това обаче 10,2 млн. зрители са гледали епизода, излъчен по HBO на 6 август. Това беше най-високият рейтинг на сериала дотогава. Вчера ситуацията се повтори, когато испанският канал на HBO по погрешка пусна в онлайн платформата си шестия епизод. Той беше премахнат бързо, но реакциите на феновете бяха бързи и една част от тях са наясно какво ще видят в неделя. Очевидно това не трябва да притеснява HBO, тъй като последният, пети, епизод (Eastwatch) беше гледан от 10,72 млн. души, с което постави последния рекорд по гледаемост. Тенденцията по всяка вероятност ще се засилва за последните два епизода от седмия сезон на „Игра на тронове“.

game-of-thrones-season-7-episode-5-jon-snow-dragon

Защо обаче премиерите на епизодите бележат рекорд след рекорд, след като можем да ги гледаме дни преди това? Ето няколко от причините:

Сериалът си остава телевизионното събитие на лятото
Също както в киното, където нелегално се разпространят филмите, преждевременното изтичане се случва и в телевизията. Но ритуалът по гледането на продукциите заедно, по едно и също време от милиони хора, не може да изчезне. Едно е да гледаш сериала сам вкъщи пред компютъра и съвсем друго е да си част от голямата вълна всяка неделя. Освен това седмият сезон на „Игра на тронове“ е телевизионното събитие на лятото. Обикновено сезоните излизат през пролетта, за да могат да се класират за наградите Еми през есента, но тази година снимките отложиха премиерата за лятото. А понастоящему, няма друга продукция, която да си съперничи със сериала.

юрон  грейджой,  игра на тронове

Изтеклите епизоди са с лошо качество
„Игра на тронове“ може да се похвали с най-ефектните режисьорски похвати, декор и кинематография и всеки епизод е чудовищно добър по отношение на кадри. Всичко това няма как да се усети, когато ги гледаме на запис с лошо качество. Повечето фенове не биха жертвали преживяването. И това е напълно разбираемо. Представете си битката от четвъртия епизод или Джон, който се доближава до Дрогон, гледани сякаш през завеса от органза… Не става.

Много от зрителите ще гледат и двата епизода
Въпреки непрестанните гневни възгласи относно спойлери, проучванията сочат, че информацията за това какво предстои, всъщност повишава интереса. Когато знаем какво ще видим накрая, успяваме повече да се насладим на цялостното преживяване. Цялото нещо прилича на аперитив преди главно събитие, а това се харесва на запалените фенове.

тирион ланистър, игра на тронове

Така и така сме си платили
Ако сте фен на „Игра на тронове“ най-вероятно плащате по някакъв начин, за да имате достъп до платформата, било тя онлайн или телевизия. Понякога тази инвестиция е достатъчно стимулираща, за да ви накара да гледате в реално време.

Колкото по-дълго е преживяването, толкова по-добре
От появата си през 2011 г., сериалът влезе в животите на милиони зрители. И всичко това ще продължи само още един сезон. Дори да има вероятност да се появи нещо в духа на „Фантастични животни и как да ги открием“ за „Игра на тронове“, няма да е същото. Никой не иска да бърза, особено при настоящия, по-кратък от обичайното, сезон. Чакането на епизода, ведно с ритуала, за който споменахме е в началото, добавя тръпка, очакване, а това съответно води и до по-наситено преживяване. Все пак си струва всеки миг във Вестерос да бъде преживян изцяло.

Игра на тронове

 
 

Най-големите музикални клишета

| от | |

Сочно, ароматно и толкова вкусно – гроздето вече узря, а зърната му, пълни с полезни витамини и минерали сякаш ни примамват да посегнем към тях от рафтовете на магазина.

В средата на август сме и точно сега е сезонът на най-вкусното българско десертно грозде. Според познавачи един от най-добрите сортове, които виреят у нас е „Велика“. Затова и агрономът Борис Кючуков залага именно на него – то е ароматно, с тънка ципа и има куп ценни качества. Лозята за които се грижи, се намират край село Малко Градище, Хасковска област, и са част от проекта ВILLA градини.

Ароматната долина

Село Малко Градище има хилядолетна история. Още в древността Траките отглеждали по плодородните склонове на долината прочутите лози, от които правели известното в целия древен свят гъсто тракийско вино.

Старото име на селото – Алвъндере, което в превод означава ароматното дере, говори за отличния климат в региона. Тук пролетите са топли, зимите кратки, а цветята в полето разцъфват още в края на март.

Долината, в която прониква топлият средиземноморски климат от Гърция и Турция е едно от най-добрите места в България за отглеждане на грозде, признават специалистите.
„Велика“ наслада за сетивата.

„Велика“ е сорт, създаден за да доставя наслада за сетивата, казват специалистите. Гроздовете са сочни, сладки, но не прекалено захарни и с меко семе. Това е много важно, защото сортовете с по-солидни семки могат да предизвикат някои стомашни проблеми.

Гроздето има някои изключително ценни качества, признава Цветан Хубенов, собственик на лозята, за които агрономът Борис Кючуков се грижи. „То е сладко, но леко. Има много добре балансиран плодов вкус, а сорта се гордее и с много едри зърна.“, казва Цветан Хубенов. За него лозето е първо хоби, след това бизнес. Ето защо и градините му са толкова плодородни – просто всичко, което расте там се отглежда с любов.

Но има и още нещо – Цветан е категоричен, че неговото грозде е чиста храна. Той залага на качествени и щадящи природата препарати, за да може да достави до хората чепките грозде вкусни, но и максимално полезни.

Този вкусен, вкусен август

Едрите чепки „Велика“, които ще срещнете на рафта в BILLA зреят до края на август. Затова и точно сега е времето да опитате от това вкусно българско грозде, което освен радост за небцето, носи и много полезни вещества на организма. Малцина знаят и че гроздовият сок е най-богат на хранителни и биологично активни вещества в сравнение с всички други натурални сокове.

В сладките зрънца се съдържа и много калий, който укрепва сърдечния мускул и подпомага отделянето на излишните течности, както и магнезий, калций, фосфор и желязо, които предпазват от анемия.

Гроздето е една от храните, които са особено полезни за спортисти и за хора, чието ежедневие е свързано с големи физически натоварвания.

И ако се питате, както в онази старя басня за лисицата и гарванът, дали гроздето е кисело, да знаете, че това, което отглеждат Борис Кючуков и Цветан Хубенов е сладко и вкусно. Ама много.

 
 

Най-големите музикални клишета

| от | |

БПЦ почита днес църковния празник Успение – заспиване, на Свети Иван /Йоан/ Рилски, обявен за небесен покровител на българския народ. Празникът се чества в деня на годишнината от кончината на светеца.

По традиция в Рилския манастир се отслужва литургия в памет на Свети Иван Рилски, който е основал църковната обител. Преподобният Иван Рилски е роден около 876 г. в село Скрино в Осоговската планина. Живял е по времето на княз Борис и на сина му Владимир, на цар Симеон и на сина му Петър – време на широко разпространение на християнството в пределите на България. Като юноша той копнеел да се посвети в служба на Бога и постъпил в манастир.

След като приел монашеството, напуснал манастира и се скитал на много места. Установил се в Рила и основал Рилския манастир. В края на живота си светецът се отдал на уединение и молитва. Той умира през 946 г. и е погребан в малката манастирска църква на Рилската обител. Около 980 г. мощите на Иван Рилски са открити и пренесени в София, а той е канонизиран. През 1183 г. унгарският крал Бела Трети отвоюва Средец от византийците и отнася мощите на българския светец в Унгария, откъдето са върнати след четири години.

След освобождението на България от византийско робство цар Асен Първи ги пренася през 1195 година в столицата Търново. Свети Иван Рилски е почитан като общобългарски светец, но славата му се разнася в Русия и на целия Балкански полуостров.

 
 

Най-големите музикални клишета

| от | |

От далечния „Армагедон“, на който целият свят плака при вида на ръката на Лив Тайлър върху телевизора, през „След утрешния ден“, където младият Джейк Джиленхол спаси хубавото момиче от „Shameless“ , и като стигнем до  „2012“, който ни показа какво се случва с лошите хора в лицето на апокалипсиса, всички филми за края на света съдържат някои неизбежни елементи, без които просто не може да бъдат.

Например:

Развод

В началото на филма става ясно, че мъжът и жената са пред развод, във развод или след развод. Децата им страдат. Докато от небето се сипят астероиди обаче, и извънземни бомбардират Айфеловата кула, двамата разбират, че всъщност още се обичат. Преминават през много перипетии заедно и накрая се прибират заедно у дома, в Алабама. Децата са щастливи.

Тъпа шега в напрегнат момент

Подводницата е пълна с последните оцеляващи от атака с атомни бомби, тръгва да се потапя, а главният герой се спуска отгоре с хеликоптер и държи под мишницата си сладкото кученце. Шансът да се вмъкне вътре е едно на милион, напрежението стига своя пик, чернокож актьор се подава от люка на подводницата, докато цунамито диша във врата на пекинеза и в последния момент дръпва главния герой и кучето вътре. Героят диша тежко, има десет огнестрелни рани, нанесени от лош руснак, и мозъчно сътресение вследствие на паднал небостъргач върху главата. Поглежда сериозно чернокожия и казва: „Нямаше нужда да бързаш толкова“. Смеем се.

Сладко кученце, което оцелява

Няма начин поне един пекинез или ши-тцу да не участва във филма. Много честно зрителите нехаят за съдбата на главните герои, но тръпнат в напрежение при всяка опасност, която заплашва кученцето. Добре е, че то винаги оцелява – въпреки земетресението, торнадото, цунамито и акулите-зомбита.

Реч на американския президент

Абсолютно неизбежно. Какво се случва с президентите на други държави обичайно не става ясно, но американският държавен глава винаги произнася реч, която се слуша от всички замесени, навсякъде по света.

Жена, която се съблича

Ситуацията го налага. Ако апокалипсисът е воден, така ще плува по-добре. Ако е огнен – така ще се пребори. Ако има акули – ще стъпи на дрехите си, за да стигне до кабел, който да набута в устата на акулата. Във всички случаи, по някое време се появява сутиен.

Смирение

След като всичко приключи и 3/4 от населението на Земята вече се е пренесло в отвъдното, останалите хора се замислят и се смиряват. Всички са приятели и са готови да пазят Земята от глобалното затопляне – настава мир и хармония.