Най-бързата рецепта за порастване

| от | |

Юлия Кошаревска

Много ме е страх да летя.

Така де… мразя излитането и кацането – през другото време, ако не се клати много, нямам проблем.

Вероятно именно за това тази година не е имало месец, през който да не съм летяла на някъде. Не, не съм мазохист, просто обичам да излизам от зоната си на комфорт.

Това е тази удобна зона, в която всички ние често се настаняваме. Мястото, където всичко ни е познато, обичано и лесно. Извън нея нещата изглеждат мрачни, неясни и страшни.

Веднъж излезеш ли от тази зона, неусетно ще разбереш, че се опитваш да стигаш все по-далеч и по-далеч в пространството отвъд нея. И така малко по малко, тя ще се разшири, а ти ще пораснеш…

За първи път се качих на самолет в ранната утрин на 14-ти септември 2012; дестинация: Лондон; причина за пътуването: начало на учебната година в UniversityoftheWestofEngland, Бристол.

До мен се настани един батко (вероятно тогава втора година студент на Острова), с който имах огромно желание да си общувам. Просто така щях да имам оправдание да го питам непрекъснато: „А сега какво следва?”

Това ми беше едно от първите големи излизания от зоната на комфорт и комуникацията, с някой, който вече е минал оттам, щеше да направи всичко толкова по-лесно.

Той обаче заспа щом излетяхме и с това и моите блянове за весело и спокойно летене се изпариха.

Трите часа до Лондон сигурно ще си останат най-дългите три часа в живота ми.

Всъщност това май беше последното пътуване от всички прибирания и заминавания, в което бях сама. След това винаги случайно се озовавах в един самолет с някой познат или приятел. Така тези плюс/минус три часа (голям плюс за всеки полет до София, защото до сега нито веднъж не съм стигала с по-малко от час и половина закъснение) бяха отделени за сладки приказки и нищене на политическата ситуация в България и двата основни въпроса: „Колко баница, сирене и кисело мляко мога да изям щом кацнем?” (на прибиране) и „Ако тези на летището ни набарат ракията и луканката, какво можем да им причиним?” (на заминаване).

Самото излитане и кацане обаче все още си оставаше страшно. Така де… просто хич не го харесвам.

И така след като маршрутите ми започнаха да не се ограничават с Лондон-София-Лондон, а полетите зачестиха, нямаше по-логично нещо от това да прочета малко повече за излитането и кацането и кога всъщност наистина бих имала повод за притеснение. Това помогна! Топката непосредствено преди излитане и кацане все още си е там, но, както с всяко нещо в живота, щом веднъж можеш да си го обясниш, щом то стане познато, вече не е толкова страшно!

А пък и винаги ме мотивира това, което ще видя щом кацна: дали ще е някой скъп приятел или куп нови и интересни хора, с които ще мога да прекарам известно време – все ще има нещо, за което си струва да си повтарям „Няма да паднем, няма да паднем”.

За мен, а и навярно за много други студенти в чужбина, летенето към вкъщи е един от най-ценните моменти през годината, за който сме готови да прекараме неограничено количество часове в автобуси и влакове, за да се доберем до летището. Летенето по Коледа е най-приятно, защото самолетът е пълен с твои братя по съдба, решени да забравят за изпитите за малко и да се опитат в рамките на три седмици да наваксат последните (поне) три месеца.

Ако не е към вкъщи, за мен летенето е равносилно на опознаване на нови кътчета от широкия свят; нови култури, нови истории и поводи за усмивки. Но знам, че за други хора, то е нещо съвсем различно: имах приятел, за когото то беше сбъдване на мечта и шанс за живот; запознах се с хора, за които то е професия и съзнателно подлагане на живота им на риск – професия, заради която са летели над някои от най-горещите военни точки в последните години, а в момента говорят за тях просто като за работа; има и хора, които редовно летят, за да могат да съвместяват личния с професионалния живот.

Както с всичко в живота, и в летенето всеки вижда нещо различно.

Открий какво е то за теб; позволи си да рискуваш, да пътуваш и да бленуваш за още нови изживявания.

Летенето може да е и само метафора.

Позволи си да бъдеш окрилен от новото и неизвестното: да напуснеш зоната си на комфорт; да се завърнеш към детското си любопитство. Само така можеш да пораснеш.

 
 

Най-бързата рецепта за порастване

| от | |

Медията на свой ред цитира полицейски източници в столицата на испанската автономна област Каталуния. В Туитър каталунската полиция потвърди смъртта на един човек. Тя съобщи и за 32 пострадали, 10 от които със сериозни наранявания. Полицията обяви, че разглежда случая като терористична атака. Един заподозрян за нападението се е укрил в бар, съобщи полицейски източник, цитиран от Франс прес. Издирват се най-малко двама души. Открит е втори микробус, който вероятно принадлежи на извършителите на терористичния акт, предаде ТАСС, като се позова на телевизия „24 орас“. Френски турист, по думите му, оцелял по чудо, разказа в ефира на телевизия Бе Еф Ем – Те Ве, че микробусът убиец се е движил с висока скорост на зигзаг по туристическата улица „Рамбла“, за да смачка колкото се може повече хора. След атаката в района настана паника. През туристическия сезон по улица „Рамбла“ всеки ден минават не по-малко от 100 000 човека. Полицията е отцепила улица „Рамбла“ и е наредила магазините и близките станции на метрото и влака да бъдат затворени, предаде Асошиейтед прес. Хората са призовани да стоят настрана от района, за да не пречат на спасителните служби. Хеликоптер прелита над мястото на атаката.

 

 

 
 

Най-бързата рецепта за порастване

| от | |

Очаквах това приключение от толкова много време. Идеята бе да изберем  една определена част на България с най-близките ми приятели, за която знаем малко. След кратки разсъждения, решихме да се насочим към Североизточна България. Имахме само 6 дни на разположение да осъществим тази цел, но ни бяха достатъчни, за да прекараме едно незабравимо приключение. То ни донесе много емоции, невероятни гледки и специални моменти.

Потеглихме с кола от София рано сутринта и се бяхме запътили директно към Североизточната част на страната, нооо още в самото начало се разсеяхме по пътя и започнахме да следим за кафявите табелки, свързани с туристически обекти. Та само час, след като потеглихме от столицата намерихме и нашата непредвидена първа спирка- пещерата Съевата дупка. Тя не е толкова впечатляваща по дължина или големина, но те грабва с неземната красота, която е изразена чрез изключително богата гама от цветове върху многобройните варовикови образувания, които притежава.

Самата пещера впечатлява с факта, че притежава пет оформени от само себе си зали. Всяка, от тях носи интересно наименование: Белият замък, Концертна, Космос, Купене и Срутище. Неслучайно едната зала в пещерата носи името “Концертна” – благодарение на природно създадената акустика в пещерата, тук са изпълнявали свои концерти личности като Лили Иванова, Емил Димитров и Йорданка Христова.

Processed with VSCO with c7 preset

Полезна информация:

Заплаща се вход за възрастни: 4лв; ученици, студенти и пенсионери: 2лв;

Лятно работно време: 9:00-18:00 ч; Зимно работно време: 9:00 – 17:00 ч;

Препоръчително е да си носите връхна дреха, защото постоянната вътрешна темепература е между 8 – 11 градуса;

Близки населени места са град Луковит на 20 км и село Брестница на 2 км ( София – 60 км );

Маршрутът от София е по магистрала Хемус до самия край ( село Ябланица ), където се поема в посока Ловеч. Стигайки до село Брестница в самия център има табелка, която сочи към пътя за пещерата.;

След като успяхме да разгледаме пещерата, се насочихме към първата ни спирка от плана, който си бяхме създали. Именно Шумен или по-точно село Мадара. Отидохме до там, за да видим известния Мадарски конник, ако не знаете как изглежда или не сте виждали снимки, просто бръкнете в портмонето си и извадете една монета от ( 1, 2, 5, 10, 20 или 50 стотинки) и я обърнете – ще видите самия него.

Конникът изобразява изсечен владетел в естествен ръст, като е считано да символизира мощта на Първата българска държава. Самата забележителност предлага много повече! Самото място представлява един археологически комплекс, който позволява да се изкачите най-отгоре на Мадарското плато (431 м.), на което има останки от средновековна крепост и уникална гледка, която наистина си заслужава!

Processed with VSCO with c7 preset

 

Полезна информация:

Заплаща се вход за възрастни: 4лв; ученици, студенти и пенсионери: 1лв;

1 ноември – 31 март: 8:30 -17:00 ;. 1 април – 31 октомври: 8:30 – 20:00 ч;

Близки населени места са село Мадара 2 км и град Шумен 17 км. ( Варна 75 км );

Маршрутът от София до Шумен е по магистрала Хемус, от там вече е добре обозначено с табели до село Мадара и до самия археологически комплекс;

Processed with VSCO with c7 preset

Времето напредваше и трябваше да продължим към следващия обект по план- крепост Овеч, град Провадия. Не мога да го обясня с думи, но това място ме завладя от първия момент, в който стъпих на самата крепост. Гледката, атмосферата всичко бе толкова магическо и красиво! Самата крепост датира от Средновековието и може само да си представите какво е преживяло това място, като имате предвид богатата история, която притежава нашата страна. Разположено е над самото скално плато, което предоставя една от най-хубавите гледки, на които съм бил свидетел в България! Обектът ви позволява да направите една незабравима разходка върху добре поддържана пътека по платото.

 

Полезна информация:

Има символичен вход за възрастни: 2лв; ученици, студенти и пенсионери: 1лв;

Препоръчително е да се посети този обект при благоприятни метерологични условия;

Близки населени места: град Провадия ( под самата крепост ) и Варна на 53 км;

Накрая потеглихме и към финалната отбивка за деня – Варна, където имахме запазен апартамент чрез интернет страница, предлагаща този тип услуги. Престоят ни във Варна беше само за една нощ. Местоположението на града ни бе удобно да отседнем, за да можем на следващия ден да продължим своето пътешествие.

Processed with VSCO with 6 preset

За автора:

Дарио Диониси е бъдещ икономист по професия и авантюрист по душа. Макар и да звучи нескромно, прозвището Щастливеца е точно за него. Не само защото преминава през живота с характерния за годините му позитивизъм и смях, но и защото самият той е като герой от пътепис на Алеко Константинов. Любопитството му не познава граници, затова не спира да пътува. Иска да опознае различни места, култури, хора, обичаи, нрави и винаги е готов за приключение. Пътешествията са неговият двигател и с историите си иска да зарази и останалите да тръгнат по пътя на непознатото, дивото, красивото.

На страниците на нашия сайт публикуваме негови пътеписи, в които ще намерите както подробно описание на забележителностите, така и полезна информация, в случай че тръгнете на път. Ако искате да прочете още за неговите приключения, можете да го направите на блога му: https://beyondsofia.com/

 
 

Най-бързата рецепта за порастване

| от | |

Съвременният джентълмен все още демонстрира добрите маниери на предшествениците си, но същевременно спазва изискванията на модерния етикет, пише в. „Сънди експрес“, позовавайки се на резултатите от проучване, направено във Великобритания по поръчка на компанията за мъжко облекло Moss Bros.

В духа на рицарските традиции джентълменът на новото време е почтителен, вежлив и любезен. Той прави път на другите, изслушва ги, а вместо да лъска доспехи, полира обувките си до блясък. Същевременно модерният етикет изисква от него да поставя мобилния си телефон на масата за вечеря, да носи спретнат костюм и да ходи на фитнес.

Въз основа на резултатите от проучването е изготвен портрет на съвременния джентълмен. Ето как изглежда той:

1. Съвременният джентълмен прави път на другите
2. Слуша, когато други хора говорят
3. Поставя телефона си на масата за вечеря
4. Поддържа добра лична хигиена
5. Пристига навреме за социални събития и срещи
6. Поддържа дома си спретнат
7. Услужва на дамата с връхната си дреха, когато навън е студено
8. Знае кога е моментът да признае, че е сгрешил
9. Лъска обувките си
10. Поддържа се в добра форма

 
 

Най-бързата рецепта за порастване

| от | |

Музикантът от популярния шведски поп квартет АББА Бени Андершон ще издаде албум със свои композиции и изпълнения на пиано, предаде Контактмюзик.

Тавата е озаглавена „Пиано“ и ще види бял свят на 29 септември. В нея са включени 21 популярни хита на музиканта от АББА, изпълнени на пиано. „Композициите, включени в албума, са неразделна част от мен! По време на записите имах чувството, че изпълнявам своите мемоари!“, коментира новата си продукция Андершон.

Шведската група АББА се раздели през 1982 година, но Бени след това издаде девет албума със своя състав „Бени Андершон Оркестра“.