Надникване в бъдещето

| от |

Прогноза на Ивайло Калфин (http://kalfin.eu) във връзка с избирането му в група за натиск за бъдещето на ЕС.

the-future

Не след дълго науката ще даде възможност човешкият живот да се удължава до 120-150 години. Все повече изкуствени органи ще могат да се имплантират на мястото на увредените, от работата на всяка клетка от тялото ни ще се извлича информация, която ще се преработва бързо и ще позволява всяко отклонение да се открива и да се коригира незабавно.

Киборгите ще заместят човека във все повече рутинни дейности, като получават и преработват информация от околната среда и съобразяват действията си по определени алгоритми. Хората ще могат да работят, играят и учат от раждането до смъртта си.

Целевите и „необходимите“ знания ще заместят традиционното общо образование. Само 10% от хората ще са достатъчни да осигуряват успешното нарастване на качеството на живот на останалите 90 процента.

Хладилникът ще пазарува сам, а колата ще ни отвежда на работа, докато си доспиваме в нея. Ако въобще се налага до ходим в офис, за да работим, разбира се.

Това ви се вижда далечна фантазия?

Съвсем не. Теоретично науката вече е намерила решение на повечето от тези въпроси. Въпрос на десетилетия е те да станат достъпни. И това ме кара с още по-голямо нетърпение да мисля как ще изглежда животът на децата ни през 2050-2060 г.

Този вид проучвания за бъдещето са известни с английския термин foresight, който може да се преведе на български донякъде като „прогнозиране“. В него се анализира развитието на науката и технологиите, икономическите перспективи и развитието на обществото за следващите десетилетия. Правенето на такива прогнози не е просто гимнастика за ума за неколцина любители на научната фантастика с необичайно висок коефициент на интелигентност. Това упражнение е полезно, за да се разположат в този анализ целите на провежданите политики.

Всеки американски президент получава своята „прогноза” още в деня на встъпването си в длъжност. Колко европейски държавни глави разполагат с подобен анализ? Вие знаете ли? И аз не знам.

Затова с неколцина членове на ЕП, имаме амбицията това да се случва и в Европа.

От известно време Европейската комисия прави подобна организация чрез една междуинституционална група, в която участват хора от трите основни евроинституции: Европейският парламент, Комисията и Съвета. След, като парламентът подкрепи наскоро доклада на един мой колега – британски консерватор, Джеймс Елис, тази дейност ще бъде трайно уредена.

Амбицирани сме още пилотната фаза да се увенчае с резултат и новата Европейска комисия, която ще бъде избрана през октомври, да разполага с първия европейски прогнозен доклад. Неговият хоризонт е скромен – следващите 15 г. Разговорите по тази прогноза вече започнаха в Европейската интернет фондация, в която членувам. През февруари и март ще направим и първите представяния на прогнозата до 2030 г.

Надявам се, че тя ще влезе в плановете за развитие на България и съм готов да работя това да се случи. Теми като образование, здравеопазване и доходи ще излязат на първо място, ако искаме да следваме тенденциите в Европа. Ето една хубава тема за дискусия: Как да стане това?

 

 
 

“Kingsman: Златният кръг“ е тук и Слава Богу!

| от |

 Все още е рано да говорим за хубавото кино, което ни предстои да видим и което, в крайна сметка, ще се бори за престижни награди, но първите студени подухвания и листата по земята говорят на върлия киноман, че по-доброто идва и той може да си отдъхне.

Летните заглавия се провалиха не само финансово, но и чисто творчески в очите на хората, които обичат кино. Простите неща като забавата, добрият сюжет и интересните персонажи бяха натикани някъде в ъгъла, за сметка на бомбастик ефекти, много силни саундтраци и мерене на пишки откъм тъпи сюжети. Дори епичното чудо „Дюнкерк“ трудно успя да измие срама от неприятното кино, на което бедният зрител беше подложен многократно през изминалите няколко месеца.

Есента е предвестник, че по-добрите истории предстоят да бъдат разказани. Кината ще се пълнят с истории, страхотии, добри актьори и крайности, които могат да шокират някои, но ще бъдат запомнени.

Kingsman: Златният кръгне е заглавие, което ще ви шокира или ужаси и не това е неговата цел. Тя е по-скоро да ви забавлява и умело да отмие срама на летните си събратя и той го прави на няколко доста прилични нива.

Британската шрионска комедия е логично продължение на своята първа част от 2014 година. Тогава „Kingsman“ прави приличен боксофис по света и има доста приятен успех, както сред критиците, така и сред обикновените зрители, но не и у нас. Тук той минава незабелязано от повечето, въпреки наличието на първосигнални знаци за комерсиален успех, каквито са Колин Фърт, Марк Стронг, Самюел Л. Джаксън и ефектите.

Слава богу, че световното кино не се влияе от родния пазар, така че „Kingsman“ получава своята втора част три години по-късно. И тя е толкова забавна, цветна и крещяща, колкото трябва да бъде.

Адаптация по комикс, „Kingsman“ няма никакви претенции, че ще е киното, което ще се хареса на всеки. Той разполага с няколко ключови елемента, които могат да ви допаднат обаче – има хубави ефекти, много звезди, готин саундтрак и боже, великолепно чувство за хумор, което понякога минава границите на добрия вкус, но по онзи начин, по който само британците могат да го направят.

Ако не сте гледали първата част е редно да си я причините и няма да съжалявате нито за миг. „Kingsman“ е забавното guilty pleasure вълнение, което ще ви оправи деня. Историята разказва за тайни служби във Великобритания, маскирани като скъпа марка за мъжки дрехи, които се борят с голямото зло, за което обикновения гражданин няма и идея.

Както се очаква от филм адаптиращ комикс всичко вътре е хипербола. Злодеите са почти всесилни и доста ненормални, ефектите са много, а супер агентите са толкова супер, че дори Спайдърмен ще се срамува пред тях. В центъра на цялата тази епохална цветна британска истерия стои великолепният Колин Фърт, за когото са измислени добрите смокинги и перфектните маниери.

Той е най-добрият таен агент, който вербува млад келеш и го превръща в джентълмен, който може да ти направи чай и да те убие с чадър в рамките на пет минути, и не непременно в този ред.

Втората част на комиксовото удоволствие логично е продължение на първата част. Тоест, ако не сте гледали „Kingsman 1вероятността да не разберете „Kingsman 2е много голяма, затова препоръчвам неговото гледане в прилични дози в някой следобед.

Във втората част на тази великолепна поредица, която може да продължи колкото си иска и има вероятност да е феномен след комиксовите адаптации и да не омръзне, голяма част от сюжетните линии заплетени в първата част се разплитат и се заплитат нови.

Kingsman са унищожени, за да могат да потърсят помощ от своите американски събратя – чаровни реднеци предвождани гордо от Джеф Бриджис и с антураж от Чанинг Тейтъм и Педро Паскал. В компанията на младото британско секси бижу Тайрън Еджъртън и Марк Стронг те се впускат в неравна битка срещу новото всемогъщо зло в лицето на ухилената до уши Джулиан Мур, която буквално може да те направи на кайма и да те изпече.

Към цялата тази палитра от приятни хора събрани на едно място, добавяме и щипка от Колин Фърт, Хали Бери, Попи Делевин и гост участието на сър Елтън Джон в ролята на сър Елтън Джон.

Kingsman: Златният кръге забавното бижу в ранния есенен киноафиш, което има чувство за хумор на интелигентен простак, шокиращо добри ефекти – благодарение на чудесния Матю Вон, на когото дължим и чудния Kick-Ass, готин сюжет, чувство за хумор, чувство за мярка и достатъчно кръв, за да задоволи и най-претенциозните от вас. Изобретателността и бързината, с която „Kingsman“ убива своите персонажи е наистина трогателна и ще допадне на повечето зрители с афинитет към насилие и сарказъм.

Kingsman: Златният кръге онова, което може да си причините на кино и няма да съжалявате в нито един от двата часа, които ще прекарате там. Да, „Kingsman: Златният кръге вече по кината и у нас, въпреки възможността за неуспех, и Слава Богу, иначе ще бъдем принудени да дъвчем плоски сюжети и тъпи смешки, докато падне първия сняг. А никой не иска това!

 
 

Кога започва астрономическата есен

| от |

Астрономическата есен започва днес у нас в 23.02 часа българско време с есенното равноденствие, се посочва в Астрономическия календар за 2017 г. на Института по астрономия при БАН.

Есента е един от четирите сезона в умерения пояс. Астрономически тя започва с есенното равноденствие, което е около 23 септември в Северното полукълбо и около 21 март в Южното полукълбо.

Според метеорологията есенни са месеците – септември, октомври и ноември в Северното полукълбо, както и март, април и май – в Южното полукълбо

 
 

Бивша готвачка на Гуинет Полтроу разкри, че тя „не яде нищо“

| от |

Актрисата и лайфстайл гуру Гуинет Полтроу е смайващо слаба, но начинът, по който поддържа елегантната си фигура, никак не е за подражание. Бивша нейна готвачка разкри тайната й – тя практически „не яде нищо“, съобщи Контактмюзик.

Същият режим е спазвал и фронтменът на „Колдплей“ Крис Мартин, бивш съпруг на Гуинет Полтроу, когато шеф-готвачът Кейт Макълун е работила за суперзвездите. Тя се е грижела за храната им през 2008 г., по времето на снимките на първия филм „Железният човек“.

Кейт Макълун разкри изключителните ограничения, които звездите непрекъснато са си налагали. Когато личният асистент на двойката й ги съобщил първоначално, тя била шокирана. С такива продукти не можела да сготви нищо прилично.
„Те не ядяха нищо. Много са стриктни. Избягваха всякакви захари, всичко сладко, без млечни продукти, само зеленчуци“ – разказа Кейт Макълун.

За да има храната някакъв вкус, Кейт Макълун решила тайно да добавя забранени съставки. Семейството веднага започнало да хвали гозбите й.

„Така е като ядеш само трева“, коментира Кейт Макълун.

Лайфстайл сайтът на Гуинет Полтроу редовно предизвиква критики. Актрисата обаче настоява, че те са неоснователни и са базирани не на факти, а на предположения.

 
 

Другите войни освен войната на пътя

| от |

Войната на пътя ни е любимата война. Въпреки че е инцидентна, защото никой не иска реално да се блъска в нищо, да убива и да рискува себе си, което не я прави точно война.

Никой не сяда зад волана с идеята за целенасочена сеч. Е…освен ако не е някой, който е тръгнал да наказва неверниците. Освен това има къде-къде по-интересни войни, които остават ненаречени войни, а заслужават дори повече тази квалификация от тази по пътищата.

Войната в класната стая, например, е една прекрасна война! Има така необходимата за една война взаимна омраза между двете страни. Когато човек изпреварва на завой в насрещното, той не мрази идващия насреща ТИР. Каква война е това! Виж, учителите и учениците се ненавиждат кръвно, както трябва – със страстна, почти нацистка омраза. Административно доминиращата  страна нарича учениците „цигани“; съпротивата обаче отговаря с дървени колове. Война бе, война. Айнщайн май беше казал (по повод изобретяването на атомната бомба, ако не се лъжа), че не знае третата световна война с какво ще се води, но четвъртата ще е с пръчки и камъни. Еми, ето.

Войната в интернет. Тя е едновременно между съседи и между всички хора на света – тя е и Междусъюзническа, и Световна. Разбира се, основният продукт на спорадичните битки в интернет са накърнените достойнства и изобличените хомосексуални. Следващият по значение удар е икономически. Да речем, че искате да продадете Форда си (което е напълно разбираемо, ако имате Форд). Поствате обява с данни и снимки на колата в някоя от групите Купува/Продава във фейсбук. Точно след 5 наностотни се появява първият коментар, в който компетентно лице обяснява как вашият форд е разплетена кошница, не си заслужава парите, а вие сте тъп човек. Това застрашава вашето скромно търговско намерение и вие изпитвате нужда да направите кризисен пиар. Но вместо с факти, отговаряте на коментара с еквивалентен език, на огъня с огън. И ето ни война, от която в крайна сметка резултатът освен накърнени достойнства и изобличени хомосексуални, е и един непродаден Форд.

Войната на работното място, когато от понеделник до петък, от 9 до 6, работодателят и работникът гледат да се прецакат. Това става предимно по малките фирми, които наемат неквалифициран или нискоквалифициран персонал. Веднъж на един съсед мащехата му (текстът в тези скоби ви дава секунда да си го представите) маркира на касата на Фантастико 15 кисели млека вместо 1. Накрая се оказа, че тя трябва да плати 14-те допълннителни. Защо – не знам. Но ето такива подобни сражения се случват ежедневно на бойното поле наречено офис.

Това са само част от истинските войни, приятели. Войната по пътищата не е война, защото там хората умират заради характера си. Войната по пътищата е природно бедствие.

В другите битки индивидуалният войник има в много по-голяма степен думата да отиде ли на война или не. Не умират хора веднага, но след боя всички се чувстваме като ветерани.