На „Стрелбище“ с любов и загриженост

| от |

Всяко пространство носи своя дух и въздействие: плажът Ипанема привечер мирише на вълнение, катедралата във Варна – на любов, центърът на Валета – на бъдеще, Паметника на Съветската армия – на Загорка Ретро т.н., т.н. За всеки човек е различно.

Мястото, на което минава детството ни обаче винаги носи идентичен аромат: на сладка носталгия, на обич и безвремие. Предполагам, че няма значение дали човек е роден във Филиповци, в Стара Загора или в Бъкингамския дворец – онова пространство, в което той е посрещал живота с пълни гърди винаги си остава за него своеобразен храм на детството, чието потенциално разрушаване се усеща като взлом в интимното съществуване на един отминал, но незаличим космос. За нас, децата на квартал „Стрелбище“, той се заключва между 126-то училище, пазара „Иван Вазов“, булевард „България“ и Южния парк.

За строителната фирма НИКМИ, която иска да построи при кръстовището на булевардите „България“ и „Петко Тодоров“ 43-етажна сграда, на терен, който според Общият Устройствен план на Столична община е защитен като място за локални паркове и градини, кварталът е място, от което може да се изкарат някакви пари.

Но нека да ви кажа какво още е той: „Стрелбище“ са зелените кестенови тунели, в които се превръщат улиците „Траянови врата“ и „Йордан Йовков“ през май. Той е читалище „Светлина“, където от десетки години децата на квартала играят народни танци и четат комикси в библиотеката. Той е черниците зад „СДС-то“ и крушите зад 40-ти блок. Същият блок, на улица „Тулча“, където навремето беше единственият магазин за риба в квартала и единствената видеотека, от която Митко с брадата ни даваше VHS касети с филми. „Стрелбище“ е тополите зад „Дедеагач 19-21, БЛОКЪТ НЯМА НОМЕР, ТАКА СЕ ВОДИ АДРЕСЪТ“. Аптеката на Любка, чорапите на Таня, фризьорският салон на Цвети, бутикът за месо, 93-ти блок, където живее половината квартал, и магазинът „Хъни“, който преди беше кръчмата на Илия, а още по-преди – сладкарница, в която продаваха божествен кадаиф.

IMG_0349

„Стрелбище“ е пътят към Южния парк, когато го изминаваш на кънки с родителите си. И асфалта, по който си оставял кръвта си, падайки от колелото за девети път. И денонощните аптеки, и корпуса на 126-то, който сме изрисували със собствените си ръце. „Стрелбище“ е малкият фитнес, който беше месарски магазин, и вечният строеж с бездомните кучета, където горяхме контролни, на които имаме тройки – там, където сега се помещава елитната Втора Английска гимназия, чиито възпитаници крадат бири от магазините и тъпчат фасове в градинките. „Стрелбище“ е некрологът на дядото с очилата-лупи и прастарият кокер шпаньол, и некрологът на чичо Серги – пазителят на мира с дъх на тютюн. И градинките с игликите между ниските блокове между „Траянови врата“ и „Йордан Йовков“, където се носи мелодия на пиано.

„Стрелбище“ са сините балкони на блока на леля Дора и всички приятели от „Митничарския“ блок – там, където кучето Джеси живя дълги години, след като стопанката й се метна от върха на блока – още един минус на многоетажните сгради. „Стрелбище“ са катерушките, на които се пребивахме като деца и пързалките, на които си раздирахме панталоните. И не, не казвам, че не трябва да има промяна. Нито че градинките не трябва да се поддържат и обновяват. Нито че е лошо, че в квартала има престижна столична гимназия, макар личната ми неприязън към обитателите й да е осезаема.

Но когато един квартал е устоял на времето и някак се е съхранил като мини вселена в големия град, към неговия дух и облик трябва да се проявява уважение.

IMG_0384

По стария Общ Устройствен план (ОУП), когато НИКМИ става собственик на терена, той е отреден за обществено обслужване – демек там може да се построят само църква, кафене или обществена тоалетна. Заради ъгловото местоположение обаче собственикът може да направи промяна в предназначението – такава възможност дава вратичка в Закона за устройство на територията (ЗУТ).
След 9 години съдебни битки между Столична община и НИКМИ, през ноември миналата година Върховният административен съд (ВАС) решава, че НИКМИ имат право и техният Подробен Устройствен план (ПУП) следва да бъде приет от Столична община без тълкуване и възражения.

Оказва се обаче, че ПУП-ът на НИКМИ не е съобразен и с подземната инфраструктура на района, а в близост до имота, трябва да мине третият лъч на метрото в София. Самото кръстовище на бул. „България“ и „Петко Тодоров“ е предвидено да се превърне в кръстовище на две нива, за да бъде облекчен трафикът.

Ако искаме да се върнем отново е миналото, става дума за кръстовището над онзи подлез, в който тийнейджърите на „Стрелбище“ играеха в компютърния клуб MicMouse до колапс.

Вече имаше един протест на хората от квартала, които някак странно не желаят нелепият мастодонт да им скрива гледката към Витоша (планината, не булеварда), нито още стотици хора да се нанесат в един квартал, който вече издиша под натиска на автомобилите в него – квартал, който далеч не е инфраструктурно предвиден за толкова много живущи. На 13 юли от 19ч. жителите на „Стрелбище“ отново ще излязат на протест. Те не искат този абсурден дори на политическо ниво проект (чийто абсурдизъм се доказва от това, че двама главни архитекти са се обявили „против“) да превърне квартала от едно добро място за живеене в обезвъздушен коптор, подобен на китайски плаж, но без морето.

И мнението им следва да се вземе предвид.

Всеки град и квартал трябва да се развива – но ако това се случва с извратена представа за „развитие“ и за сметка на хората, тяхното здраве и комфорт, посредством вратички в закона, то този процес е престъпление. И следва да бъде спряно.
 
 
Коментарите са изключени за На „Стрелбище“ с любов и загриженост