Можем да нарушаваме писаните закони, но не и природните

| от |

Можем да нарушаваме писаните закони, защото те са измислени от хора и не са съвършени, но не можем да си позволим да не спазваме природните закони, законите на Вселената.


Хората сме като скачени съдове и това трябва да се осъзнава. Ние сме едно цяло и състоянието на лицето Х рефлектира върху състоянието на лицето У.

По дефиниция ние действаме в своя живот, водени от мечтите и стремежите ни. Ръководени сме от това, което искаме. Но понякога има подмяна на това, което нашето вътрешно Аз иска с това, което околните очакват от нас. Тогава влизаме в роля и играем, не сме Себе си. Но защо слушаме гласа на хората, които имат конкретни очаквания от нас и изискват да станем съпруга, майка или да направим кариера? Няма правилно или неправилно щастие. Всяко щастие е правилно. Затова трябва да се върнем към собствената си посока, която може би за другите е странна, но за нас е правилната. Именно затова следва да си дадем отговор на въпросите:”Кой съм Аз на ниво мечта?; Какво иска моята душа?” Всеки един от нас има право да живее себе си. И този избор се нарича поемане на отговорност за живота ни. Защото ние имаме право да бъдем щастливи, дори ако хората около нас са избрали да бъдат нещастни. Не сме отговорни за изборите на околните. Освен това няма как да предадем на другите това, което сами нямаме. За да сме способни да обичаме останалите, първо трябва да обичаме себе си. За да предадем вибрацията на щастие, ние също трябва да се намираме на тази вибрация. Ако искаме да мотивираме хората да се развиват, трябва да им дадем личен пример. Когато видят промяната в нас, те сами ще поискат да се усъвършенстват. Нещо повече, общуването им с нас преминава на друго ниво.
Всички можем да летим. Просто трябва да си го позволим! Много е важно да слагаме себе си на първо място. Ако нямаме време и желание за истински грижи към себе си, за вглеждане и вслушване в гласа на вътрешното си дете, за следване на мисията си, то ние предаваме себе си. Целта на живота е да живеем на духовно ниво и да не позволяваме на хората, на които духовното им е непознато и функционират само и единствено на физическо ниво, да ни дърпат в посока на тяхната ниска вибрация на съществуване.
Разбира се, това не означава че сме егоисти. Когато себеактуализацията е наш път и наша мисия, ние даваме много на околните. Но даваме, водени от безусловната любов, без очаквания. В същото време трябва да умеем и да получаваме, както и да оценяваме това, което имаме. Да гледаме пълната половина от чашата и да не се взираме в празната. И да сме благодарни! За всичко, което имаме в живота си!

Животът е един непрекъснат процес на метаморфози, на обмяна на енергии. Затова е важно не само да умеем да даваме и да получаваме, но и да има баланс в този процес. Понякога прекалената щедрост към човек, който не може да ни отвърне еквивалентно, е липса на уважение. От другата страна на полюса е, ако даваш до безкрайност-тогава не позволяваш на теб да ти се даде. Нашата готовност да получим от партньора ни прави уязвими. Колкото по-голямо давене и получаване имаме, толкова по-надълбоко може да остане връзката с другия. И ето отговора на въпроса, който вероятно сега си задавате:”Как можем да избегнем пресмятането?” Много просто-недей да пресмяташ, давай от любов! Ако даваме много, това не означава обезателно, че обичаме много или че уважаваме много. Това не е вярно! Много пъти даваме, за да получим. Затова сме ядосани, когато не получим. Когато давам много, за да получа, всъщност гласът на несъзнаваното ни казва:”Не заслужавам да получа; трябва много да работя, за да получа нещо.” Затова трябва да забележим във връзките си къде даваме твърде много или къде не искаме да получаваме от партньорите си.

Често трябва да си задаваме въпросите:
-Къде се чувствам наистина удовлетворен?;
-Каква е моята цел?;
-Къде сърцето ми се чувства удовлетворено?;

Когато се свържем с искрените отговори на тези въпроси и ги материализираме на практика, ние имаме усещане за подхраненост и усещане, че живеем в своята мисия.
В контекста на взаимодействието с околните е важно и това, че за да видим някого, понякога ни е необходима определена дистанция.
Ако все пак чувстваме очаквания и гняв към някого, то ако му кажем „Благодаря!”, ще признаем, че сме пълни. Ако сме пълни, можем да се грижим за себе си, защото вече сме възрастни.

Също така трябва да харесваме себе си напълно. И то да се харесваме такива, каквито сме. Още сега! А не:”Ще се харесвам, когато отслабна!” Не на последно място трябва да почитаме, да уважаваме и да приемаме родителите си. Ако не приемаме 50% от баща си и 50% от майка си, то това означава, че не приемаме 100% от себе си.

Това, което трябва наистина да практикуваме ежедневно, е някакъв вид на духовно пробуждане. Да се пробудим за факта, че не сме отделни. Че не сме специални и нямаме специални проблеми. Да признаем, че имаме такива проблеми, каквито имат и други хора.

Людмила Гюрова

 
 

Онова, което няма да ви се случи тази есен

| от |

Готови ли сте за есента? Защото тя е готова за вас и вдругиден официално ще е тук. Пригответе блузите с дълъг ръкав, саката, якетата, пуловерите и всички есенни атрибути. Запасете се с достатъчно количество чай, не забравяйте чадъра. Ако не разполагате с човек да ви топли, пригответе и дебелите завивки.

И се въоръжете с очаквания. Това може би не е нужно да го казваме, защото носталгията към края на лятото, което е било супер яко, неизменно еволюира в представи за наближаващата есен. Тя винаги изглежда много хубава в средата на септември. Мечтаем за всичките неща, които искаме да ни се случат с началото на новия сезон. Но бързо забравяме за тях до средата на октомври. Защото в този живот не всичко става според представите ни (за щастие).

По повод наближаващата носталгична и романтична есен ви подготвяме за няколко неща, които по всяка вероятност няма да ви се случат.

Нали знаете как си мечтаете да лежите в топлото си легло и да слушате есенния дъжд, който барабани по прозореца? До вас лениво се е излегнало кучето или котката, пиете домашно приготвен горещ шоколад. В реалността нещата вървят в друга посока. Дъждът обикновено ви заварва на път за работа или в колата (по време на задръстване), намокря ви до кости и се прибирате кисели и настинали с подгизнал тоалет.

Ако все пак лежите с кучето и е есен, то най-вероятно целият диван, одеялото, и вие самите, сте покрити с козината, която хвърчи от животното на талази. Защото есента е време за смяна на козината. Не можете да се съсредоточите върху книгата, защото няма как да се разделите с телефона си за няколко часа. А дори да го оставите настрана, някой досадник веднага ще започне да пише и да ви разсейва. Единственият ви шанс за четене е да залеете без да искате топлия шоколад върху телефона… 

Собственият ви сос вече е сварил всичките ви вътрешности под влияние на летните жеги и с нетърпение очаквате есенното захлаждане. Вече си представяте как обличате новото си сако и се спускате по софийските улици като един Марчело Мастрояни от „Обеля“. Минимум корица на Vogue! Забравяте къде живеете. Единият ден, ако сте с нещо повече от къс ръкав, завирате. А на следващия, ако не сте с дебел пуловер, умирате от студ. Накрая свършвате навлечени като мечка и бързате да стигнете до затворено помещение. Идеята за корицата на модно списание се оказва мираж.

За лятото флиртовете са супер, но за есента си трябва нещо по-сериозно. Достатъчно сериозно, че да има с кого да се гушкате под звуците на All of You на Джон Леджънд или Photograph на Ед Шийран, докато минат студовете. Всичко е супер. Дори си намирате такъв човек. Уви, той се оказва психопат, който има странни желания, ревнува ви до непоносимост и ужас… не харесва All of You (значи все пак може и да не е психопат, обмислете го). Или пък е толкова задръстен, че дори не се сеща да ви покани у тях да се стоплите. Съответно и не се сеща да се самопокани у вас. И тази есен ще се завивате с родопското одеяло, което боде като милион игли.

Мечтаете си за спокойна разходка сред поле от пожълтели листа, паднали от дърветата, в стила на „Имението Даунтън“. Избийте си го от главата. В провинцията може и да попаднете на няколко красиви дървета, но в градска среда листата обикновено са в колаж, заедно с кална локва и изхвърлена грозна мъжка обувка. Ако излезете в търсене на божествени есенни гледки, имайте предвид, че най-вероятно ще се насладите на есенния „ветрец“, който разнася учудващо богата гама от предмети, които нямате представа откъде е извадил. След малко не само, че ви става студено, ами и целите сте в прах и мръсотия.

Прибирате се с полепнали листа и тиня по обувките, взимате си душ, пускате телевизия, че ви мързи да четете, и лягате под родопското одеяло, заедно с кучето, което се скубе. В Instagram обаче поствате снимка на самотна пейка с покапали жълти листа от миналата година, когато прекарахте един секси уикенд в Хисаря.

И есеннатата идилия е пълна.

 
 

Как да превърнем дома си в уютна соц квартира с бабешки дъх

| от |

Ако ви липсват добрите, стари времена, в които не се чудехме дали да обзаведем дома си в индустриален, винтидж, модерен, рустик, ърбан или комбинация от всичко-стил, винаги може да се върнете към добрия стар соц интериор.

Ще коства някои усилия, но с малко пари и повече находчивост, можем да се върнем към доброто старо жилище в късния соц и ранните години на свободата. Ето как:

Деколин

Зарежете латекса и модерните тапети с нишки от конски косъм в тюркоаз. Облепете стените в добрия, стар деколин. Дървен или вишневочервен от онзи степан мокет, за който се захващат коткитe.

Покривка на калинки с кристален пепелник върху телевизора

Ако телевизорът ви е с плосък екран и няма как върху него да се позиционират вещи – лошо. Трябва ви нормален телевизор, върху който да позиционирате покривчица с извезани калинки, върху която пък да се мъдри девствен кристален пепелник.

Зелени или сини плочки в банята

Изкъртете буржоазните сиви, черни т.н. плочки и налепете нещо в зелено или синьо. Нека плочките са еднакви на пода и по стените. Може да са монохромни или на малки кръгчета.

Жълто пластмасово канче в банята

Необходимо ви е за много неща. Ако на гости дойде куче, може да му сипете да пие вода от него. Като спре водата, може да слагате в него бързовара и да се поливате. А и за декорация не е лошо.

Боб в чиния с памук

Позиционирайте боба, заровен в мокър памук в чинийка, някъде на перваза. Скоро ще покълне и ще е много красиво. Тогава може да го преместите в кофичка от кисело мляко.

Мушката на балкона

Пластмасовите саксии с мушката в различни цветове са задължителен интериорен елемент в соц квартирката с бабешки дъх. Нали знаете, че в случай на констипация може да се прилагат и като разхлабващо средство? Съчетайте полезното с приятното.

мушкато

Булана на дивана

За никой не е тайна, че диваните се перат трудно. Едно петно – цял живот срам. Затова е добре отгоре да се сложи червена булана, която хем ще придаде соц излъчване на хола, хем ще предпази диваните от изцапване. Върху нея е добре да спи котка. По принцип може и губер, но е по-скъп.

99002970_1_800x600_bulani-gr-veliko-tarnovo_rev003

Ракия в бутилка от кока-кола с капачка от Fanta

Някои деца до ден днешен смятат, че кОлата всъщност е ракия.

Тежка секция със стъклени витринки с ромбчета

Добре е зад витринките да позиционирате най-хубавите чаши за чай, които не сте ползвали никога, както Вътре може да сложите кичури от първата подстрижка на децата.

Балатум и дантелени пердета в кухнята

Тази комбинация от по-грубовата текстура за пода с ефирната дантелена нежност по прозорците ще спечели овации от гостите ви.

Дистанционно в пликче

Знаете, че пликчетата на дистанционните не се изхвърлят, нали?

Порт манто върху кожена облицовка

105251553_2_171x132_portmanto-zakachalka-snimki_rev003

Печка Диана

83659648_1_585x461_pechka-elektricheska-diana-gr-gorna-oryahovitsa

 
 

Наградите Emmy 2017: мъжките тоалети, които ни отвяха главата

| от |

Ако сте очаквали скандални облекла, много открита плът и футуристични модни визии на церемонията по връчването на Наградите Еми преди два дена, ще сте останете разочаровани.

И мъжете, и жените се появиха на червения килим облечени както подобава за събитие от такъв характер. С изключение на няколко известни личности, които биха могли да се справят по-добре, всички останали поне бяха премерени.

При жените цветните принтове, изрязаните части в областта на гърдите или корема, ефирните материи и широките в долната част рокли бяха сред общите елементи. Мъжете бяха заложили на традиционните тъмни цветове.  И  все пак онези, които си  бяха позволили да заложат на по нестандартни тоалети, се откроиха най-много.  При някои става въпрос само за един аксесоар – акцентът, който завършва тоалета.

Ние спираме да анализираме и оставяме на вас да се насладите на най-открояващите се мъжки тоалети от снощи. Независимо дали бихме ги носили, едно е ясно – притежателите им заслужават адмирации за добрия вкус.

 
 

Защо плачат жените и мъжете

| от |

Едва ли е изненадващо за някого, че жените плачат повече през съзнателния си живот от мъжете. Представителите на силния пол обаче по-рядко се свенят да ронят сълзи пред други хора, пише в. „Дейли експрес“, позовавайки се на резултатите от британско проучване.

Допитването по поръчка на производителите на капки за очи Hycosan Fresh e обхванало 2000 души. Резултатите показват, че жените плачат 4680 пъти през съзнателния си живот – два пъти повече от мъжете.

Тъжни книги или филми, умора или скандали с партньора карат средностатистическата представителка на нежния пол да рони сълзи шест пъти в месеца. Това се равнява на 72 пъти годишно. За сравнение – на мъжете се случва да плачат само три пъти в месеца.

Интересното обаче е, че представителите на силния пол не се свенят да показват слабост пред други хора – 40 процента от тях казват, че това не ги притеснява, в сравнение с една трета от жените.

Проучването потвърждава още, че дамите са „големи ревли“, които плачат често или ронят сълзи за дребни неща.
Мъжете от друга страна не само не се срамуват да плачат „пред публика“ – 30 процента от тях изобщо не крият, че очите им често се насълзяват.

Анкетата разкрива още, че представителките на нежния пол са по-склонни да плачат от щастие – 40 процента срещу едва 24 процента от мъжете.

И докато 64 процента от жените признават, че често им се случва да ронят сълзи без причина, само 30 процента от мъжете споделят същото.

Въпреки че не се свенят да плачат пред други хора, само 44 процента от мъжете, участвали в анкетата, споделят, че им се е случвало срещу внушителните 80 процента от жените.

Участниците в допитването най-често се притесняват да плачат пред колеги, началници и непознати. Близо десет на сто обаче признават, че ги е срам да показват подобна слабост пред партньорите си.

 

Основните причини, които подтикват жените да плачат:

1. Тъжен филм, книга или телевизионна програма

2. Тъжни моменти или спомени

3. Погребения

4. Мъка

5. Тревога или страх

6. Щастливи моменти или спомени

7. Умора

8. Болка или дискомфорт

9. Скандали с партньора

10. Гордост от децата

Основните причини, поради които плачат мъжете:

1. Тъжни моменти или спомени

2. Тъжен филм, книга или телевизионна програма

3. Погребения

4. Мъка

5. Щастливи моменти или спомени

6. Болка или дискомфорт

7. Тревога или страх

8. Скандали с партньорката

9. Възпалени очи

10. Умора.