Квартира, квартира, квартира моя…

| от |

Нашият приятел Аксел Хилми отскоро е в Москва, където избра да учи. Ако го следвате в Twitter знаете всички драми, вълнения и забавни моменти около него. Ако не, ето кратък разказ как се търси квартира в Москва… 

Преди по-малко от година реших, че искам да уча в Русия. По-точно в Москва. Харесваше ми изражението на хората, когато им кажа РУСИЯ. И не само това, знаех, че там обучението е дисциплинирано, а аз точно от това се нуждая.

И така.. моята мечта се сбъдна, сега си стоя в стаята и ходя веднъж седмично на занятия. Но как стигнах до тук?

domodedovo

Всичко започна с кацането на Домодедово на 10 октомври. Проблем. Подавам си паспорта и жената казва да изчакам. Идва човек от имиграционните, взема паспорта и нарежда да чакам пред вратата. Проблема се коренеше в това, че визата ми е двукратна бизнес виза за 3 месеца, а аз съм прост сополанко на 19 г. с дълга незавързана коса и разпасана риза. Къде съм тръгнал аз из СССР да се разкарвам така и на всичкото отгоре с бизнес виза!!! От следващия ден насам не съм излизал от стаята си без да си вържа косата. Както и да е, след около час и половина ми удариха печат и ето ме в Москва!

Сега главния въпрос беше “Къде ще спя?”. Първите 4 дена бях заедно с шефовете в един апартамент и за мен живота беше хубав. Веднага се свързахме с една брокерка, позната на познати на познати, дет’се вика. Да работиш с брокерки тук е ужасно! Нямат нищо общо с тези в България. Работят както си искат, когато си искат и на всичкото отгоре – бавно.

Петък и събота бяхме на работа и нямахме време за огледи.

В неделя се освободихме и тръгнахме на оглед по апартаментите. Тогава почнаха и проблемите. Първото място беше ужасно, районът гаден, само заводи и азиатци наоколо. Отказахме се да наемаме там. Оставаше ни малко време до края на деня и още 2 места за оглед.

Отиваме на едното място. Звъним. Отваря една баба, видимо пияна. Ние сме облечени като хора, които нямат нужда от квартира, а шефът когато е изморен гледа много лошо и шлиферът го правеше още по-страшен. Бабата е тотално против да ми даде стаята, защото съм бил черен индиец и само на руски граждани отдавала стаята. Обяснихме ситуацията, но тя не приемаше. Всичко се срути пред очите ми.

Отидохме на второто място, вече беше около 9 часа вечерта. Отново баба, но тоя път не пияна, а луда. Реших, че ако лъжа малко, ще помогне. Пита ме какво съм учил, дали ще ме приемат в университета, дали съм завършил с медал… Казвам да, уверен съм в способностите си, ще ме приемат, мама е от Молдова и т. н. Накрая тя имаше контра-въпрос – кога ще излизаш и влизаш в апартамента. Шок и ужас, аз още не бях ходил в университета и нямах адекватен отговор. Ясно беше, че тя просто не иска да ми даде стаята..

Прибрахме се. Говорих пак с агентката, тя търсеше още варианти, а аз нямах никакво време.

Стана понеделник, отидох в университета, но жената, с която разговаряхме от България я нямаше. Следобяд останах официално сам в Москва. Шефовете ми си хванаха полета, а аз хванах онова, дето го пишем с главни букви в туитър. Целия следобяд бях вкъщи, а нощувката струваше много. От брокерката ни вест, ни кост. Теглих една класическа българска псувня и си легнах.

12

Вторник трябваше да напусна квартирата до 16 ч. Говорих с агентката и тя уговори оглед от 17 часа, но после намери вариант от 15 ч. Приготвих се и към 13 ч. напуснах квартирата. Вече официално нямах къде да остана и бях готов да приема варианта да се прибера в България в сряда. Глупавата агентка първо ме разкара до единия край на Москва (м. Митино) и ми се обажда с думите “там вече са я наели, ела на м. Медведково”.  Това е другия край на града. Вече беше около 18ч. Аз със целия багаж отивам на Медведково и я чакам да дойде. Накрая цъфна при мен. Качихме се в сегашния апартамент, тя обясни ситуацията на хазяйката (една много приятна дама с 2 много сладки деца). Тя се смили над мен и наехме стаята! Бях най-щастливия човек в Москва!

Накрая имах стая, където да остана, не се налагаше да се връщам в България, университета беше уреден. Но тези 5-6 дена бяха пълни със стрес, отчаяние, псувни (по адрес на майките на брокерката и глупавите хазяйки) и много потене!

От цялото ми разкарване в Москва изкарах много поуки. Ако искате да наемате квартира в Москва, трябва да дойдете поне една седмица по-рано, защото за 1-2 дена нищо не става. Да сте търпеливи, защото тук расизмът и всичко друго са на съвсем различно ниво. И разбира се, винаги трябва да поддържате чист и спретнат вид, ако искате да се впишете в обществото. Как беше… “Когато си в Рим, се дръж като римляните” …

И не забравяйте – с упоритост всичко се постига!

P.S. бел. ред. А всъщност освен една от „бабите“ и ние не разбрахме как му е руското име на младежа… Но може би в следващата история.

 
 

Докторите също шмъркат

| от |

Когато преди десет години двукратният световен шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки предизвика катастрофа, в която загина 23-годишно момче и вкара в будна кома 18-годишната тогава Мануела, много българи изпаднаха в шок. Не защото се е случила поредната катастрофа с фатален край, на тях сме им свикнали. Шокът дойде от това, че един човек – повод за национална гордост, се оказа разочарование за цял един народ.

В подобна ситуация, макар слава Богу, без жертви, се намираме и през последните дни, след като в неделя д-р Иван Сигридов, светило в инвитро процедурите, блъсна с BMW-то си друга кола (и о!ужас! не „прост Opel“, a Bentley) и в кръвта му бяха открити следи от кокаин и 0,70 промила алкохол. Катастрофата се случва, след като д-р Сигридов е карал личното си BMW320d с превишена скорост в аварийната лента на автомагистрала „Тракия“ – както правят „айдуците“ по пътя.

А не както правят известните лекари, за които са направени цели Facebook групи от благодарни пациенти.

Толкова сме свикнали да затваряме хората в клетки от клишета, че изпадаме в дълбока покруса всеки път, щом животът ни се разкрие в различни цветове от черното и бялото. Някак изобщо не допускаме, че плеймейтка може да е умна, шампион по борба да е талант с четка, или лекар, който спасява или спомага за създаването на животи, да шмърка кокаин.

Изненада! Може. Нелепа е реакцията на онези, които боготворят д-р Сигридов и го защитават. Никой не оборва лекарските му способности, но и никой не може да обори положителните резултати за кокаин от кръвната проба.

Ето ви още един изненадващ факт от шарения живот: компетентността в професията, дори когато тази професия изисква високо ниво на морал, не гарантира въпросното високо ниво на морал. Особено когато става дума за хора, които страдат от тежките странични ефекти на своите успехи: главозамайване, арогантност, чувство за безнаказаност, дори хюбрис*. Подобни пример неведнъж са били реализирани в кино и телевизионната индустрия, а още повече от тях сме виждали на живо.

Нали си спомняте началото на филма „Доктор Стрейндж“, когато героят на Бенедикт Къмбърбач шофира бясно ламборджинито си по тесен път със завои и в същото време разрешава сложни неврологични казуси? Е, ако сте гледали филма, знаете как завършва сцената – в дере. А след това – в болницата, в която доктор Стрейндж се събужда с ръце, негодни за работа. Няма и да споменаваме всички нравствени „особености“ на гениалния доктор Хаус и зависимостта му от Викодина.

Парите, успехите и известността изискват много здрав психичен гръбнак, за да могат да бъдат понесени. Много хора не успяват, ценностната им система се срива и те се развращават. Самозабравянето е деструктивно.

Тъжното в случая не е това, че д-р Сигридов и 31-годишният шофьор на Бентли-то от Бели Искър (който сам по себе си е повод за други разсъждения) са изживели някакъв дистрес. Нито в това, че хубави автомобили са се потрошили, уви. Дори не е тъжно, че известен лекар е взимал кокаин. Идеята, че наркотиците у нас са изобразени в картината на цигане, което диша лепило и на тийнейджър, който пуши трева, е обидно наивна.

Тъжното е в това, че обществото ни очевидно е зациклило на някое от най-долните стъпала на съзнателност и критичност и все още е склонно да издигне на трон „героя“ и да стъпче в прахта „престъпника“. Но какво правим, когато героят и престъпникът съжителстват в едно тяло?

Шашкаме се. Лутаме се между „Осанна“ и „Разпни го“ като лоботомирани овце и не можем да повярваме, че някой, с когото се гордеем е направил грешка. Тук идва и третата изненада: всеки може да направи грешка. Да се посрами, да се провали, да сгафи. Това е човешкото. Другото е божествено.

Навярно двойките с репродуктивни затруднения няма да спрат да ходят при д-р Сигридов заради агресивното му поведение на пътя. И не бива да го правят. Там, където има грешка, следва да има и прошка – това е най-християнският принцип.

Но ако вместо него на шофьорското място седеше татуиран батка от Люлин или 21-годишен циганин без книжка, всички щяхме да сме някак по-спокойни.

А това просто не е честно.

*Хюбрис означава арогантност и надменност, липса на връзка с реалността, надценяване на собственото положение и обида към боговете, което води до последващо наказание и поражение. В Древна Гърция  смисълът на това понятие има конкретиката на грешната постъпка за надпоставяне на някого над боговете или забравяне да им се отдаде благодарност, когато са оказали помощ. Хюбрисът е най-страшната постъпка в Древна Гърция, която е последвана и от най-страшни наказания и разрушение.

 
 

Може да надбягате тиранозавър, но не и велосираптор

| от chronicle.bg, БТА |

Тиранозавър рекс е бил толкова огромен, че не би могъл да бяга по-бързо от умерен тръс, установиха германски учени, които оборват показаното в „Джурасик парк“.

Учените от германския център по интегративно изследване на биоразнообарзието в Лайпциг установиха, че динозаврите биха могли да развият най-много скорост 26,6 км/ч. Това е само с 1,5 км/ч по-бързо от средностатистическия човек и почти наполовина по-малко от най-бързия човек на земята Юсеин Болт. Те в никакъв случай не биха могли да надбягат движещ се джип като във филма на Спилбърг.

Дори Юсеин Болт обаче не би могъл да надбяга велосираптор, който е можел да развие 55 км/ч.

Германските учени са анализирали 500 животински вида – от мекотели до китове, за да установят как е свързан размерът със скоростта. Резултатите им съответстват на теориите, според които тиранозаврите, които са тежали до 9 тона, са бягали бавно.

Според д-р Мириам Хирт максималната скорост на животните зависи от способността им да ускоряват. Причината е, че при ускоряване мускулите функционират анаеробно, без кислород. В тази фаза те разполагат само с ограничено количество енергия.

Затова животните с малък до среден размер ускоряват бързо и имат достатъчно време да достигнат максимално възможната скорост. Големите животни изчерпват наличната енергия за ускоряване, преди да достигнат голяма скорост.
Най-бързите животни – гепардите, са със среден размер.

 
 

Излезе трейлърът на „Baa Baa Land“- най-досадния филм на всички времена

| от chronicle.bg, БТА |

Излезе трейлърът на 8-часовия филм „Baa Baa Land“, окачествен от собствените си създатели като най-досадния на всички времена.

Питали ли се сте се някога дали броенето на овце наистина помага на човек да заспи? Скоро страдащите от безсъние и почитателите на киното вероятно ще научат отговора. Това ще стане благодарение на ексцентричния филм „Baa Baa Land“, който не представлява нищо друго, освен гледка на овце на забавен кадър. При това в продължение на осем часа. Продукцията няма сюжет, диалог и актьори. Само овце, заети със свои дейности.

„Baa Baa Land“ е не само първият филм изцяло с овче участие, но и първият, продуциран от калифорнийските разработчици на приложението за медитация Calm.

Продукцията е снимана изцяло в Есекс, Великобритания. След очакваната премиера на „Baa Baa Land“ през септември в Лондон, филмът ще тръгне и по кината на Острова.

Според продуцента Питър Фрийдман това е най-отегчителният филм, правен някога. „Щом ние смятаме така, се надяваме и публиката да се съгласи“, казва той.

Съоснователят на Calm и изпълнителен продуцент на „Baa Baa Land“ Алекс Тю допълва: „Филмът е по-добър от което и да е сънотворно хапче, най-доброто средство срещу безсъние“.

Заредете се с търпение и вижте трейлъра:

 

 

 
 

Какво е технологията Октаспринг® и защо спечели „Оскара“ на авиационната индустрия?

| от |

Технологията Октаспринг® спечели престижната награда Кристъл Кейбин тази година в Хамбург в категория материали и компоненти. Кристъл Кейбин е престижна, международна награда, отличаваща иновациите в самолетната индустрия. Наградата отличава подобрения, които да направят пътуването по-комфортно. Това е голямо признание в иновациите за вътрешно обзавеждане на самолети, което отбелязва голямата крачка и разширение на приложението на тази технология извън индустрията за производство на продукти за сън.

Патентованата технология Октаспринг® е първо прилагана в матраците, за да осигури по-здравословен сън чрез повишен комфорт, ергономична опора и проветривост, се използва в брандовете Дормео® и Дормео Октаспринг® на повечето от 30 пазара по целия свят. Пружините Октаспринг® са с различна плътност и могат да се използват в един и същи слой, за да се създадат определени зони, увеличаващи комфорта и дълготрайността на използване на матрака. Отворената структура на пружините Октаспринг® създава 8 пъти по-голяма вентилация, за да може крайният продукт да предложи несравнимо комфортно и приятно усещане за потребителя.

spring-foam

Днес технологията Октаспринг® разширява приложението си, като се използва и в авиационната индустрия и скоро ще бъде налична в още много индустрии: автомобилната, тапицерската, обувната и др.

Патентованата Октаспринг® технология повишава нивото на опора със специални зони за индивидулана поддръжка и практически може да бъде интегрирана във всяка структура на седалка. Тази иновация представлява множество допълнителни бенефити, които включват подобрен комфорт, по-добра проветривост и до 50% намаляване на теглото. Това е главното нововъведение, което ще помогне на операторите да спестят гориво и намалят въглеродните емисии, като се възползват от екологично решение на проблема.

3 (1)

Първият прототип на самолетна седалка, произведена по технология Октаспринг® е направен от Ванема – изключителен производител за нови технологии в самолетната индустрия, в партньорство с Еърбъс, СТЕЛА АЕРОСПЕЙС и Боксмарк. Техните отдаденост в разработването на нови технологии и дългогодишен опит беше безценен, за да можем да представим своето предложение на наградите.

Разбери още за Октаспринг технологията при матраците Дормео Фреш Прима от Георги Тошев и Ана Пападопулу: