Мнението на Бог за майонезата

| от Иван Стамболов, 5corners.eu |

Често ги виждам да стоят на улицата със специално изработени стелажи, на които са подредени книги, списания и брошури. Обещават бързо и лесно да ни осветлят по редица важни въпроси – как да се справиш, когато те сполети трагедия; по какво се познава добрият приятел; интересува ли се Бог от теб; ще имат ли край страданията и т.н. Обикновено ги подминавам, пък и те не ми досаждат и не ме спират, прочели измамното затишие в стъкления ми поглед. Преди няколко дни обаче ме привлече едно от поредните заглавия:

Божият възглед за пушенето

Останах поразен от две неща: първо, че Бог е толкова всеобхватен, че има възгледи дори и по теми като тютюнопушенето, макар че Бог не би трябвало да има никакви възгледи, защото възгледи има наблюдаващ субект относно обекти извън него, а спрямо Бог външни обекти няма – Бог е „нещо, от което нищо по-голямо не можем да мислим“, както казва Анселм Кентърбърийски. Второ, порази ме откритието, че има хора, които очевидно са наясно с възгледите на Бог, знаят Неговото мнение и са в състояние да го споделят с нас, които не го знаем.

До стелажа стояха две луничави жени с балто-славянски вид, които се оказа, че говорят съвсем приличен български. Приближих се и поведох разговор:

- Виждам, че сте наясно какво мисли Бог за пушенето – казах.

- Да! – щастливо отговориха те и тутакси ми подариха брошура.

- А можете ли да ми кажете какво е мнението Му за пикантните сосове и холестерола? – попитах.

Жените започнаха да се кискат като нащипани ученички:

- Еми, такова… Хе-хе… Ама ние…

- Останах с впечатлението, че Бог има мнение по всички въпроси и че вие сте наясно с това Негово мнение.

- Да, но за сосовете и холестерола…

- Добре – снизходително отстъпих, – кажете ми какъв е възгледът Му за пушенето.

- В брошурата пише всичко.

- Не, искам вие да ми кажете.

- Добре. Животът е дар и като пушим, ние отхвърляме този дар. Това е в общи линии.

- Тоест, пушенето е тежък грях като самоубийството. И холестерола.

- Точно така! – зарадваха се жените задето им помогнах да са по-убедителни.

- А вие откъде знаете?

- Пише го в Библията! – отговориха те и веднага извадиха да ми подарят Библия.

- Не е ли много малка?

- Имаме и по-големи – грейнаха жените.

Обясних им, че не ми трябва нито един от размерите на техните Библии, защото притежавам две: новото синодално издание и цариградското издание от 1874 – Библията на пра-пра-прадядо ми, купена на връщане от Божи гроб. Обясних им също, че съм ги чел и двете, но не помня Бог да е говорил на някого от Пророците за пушенето, храносмилането, алергиите или модните прически. Дали не биха могли да се аргументират с цитати?

- Разбира се, вижте! – едната жена разтвори брошурата. – „Вие сте роби на онзи, на когото сте послушни.“ (Римляни 6:16) Можеш ли наистина да си послушен на Бога, ако си роб на тютюнопушенето?

Всъщност точният цитат от Посланието до римляните гласи: „Не знаете ли, че комуто предавате себе си като роби за послушание, роби сте на оногова, комуто се покорявате: или роби на греха, за смърт, или – на послушанието, за оправдание?“. Но реших да не издребнявам, макар че може би трябваше, защото когато се цитират такива текстове, трябва наистина да се цитират. Вместо това обаче реших да продам душата си на логиката:

- Казвате, че съм роб на този, на когото съм послушен, което ми пречи да съм послушен на Бог, ако съм роб на тютюнопушенето. Очевидно робството произлиза от послушанието и ако не си послушен на пушенето, не си и негов роб. От друга страна казвате, че послушанието е резултат от съзнателен избор на кого да си послушен, следователно няма проблем – пушенето, на което не си роб, защото не си избрал да си му послушен, по никакъв начин не пречи на послушанието ти към Бог. Но това са излишни разсъждения, защото Св. апостол Павел не споменава нищо за пушенето, следователно думите му не могат да служат като аргумент на тезата ви. Ако можеха, на основание същия текст аз щях да посъветвам малките деца да не слушат бабите си, защото ще станат техни роби, неспособни да са послушни на Бог.

Двете балто-славянски жени се посмутиха. Дожаля ми и реших да сменя темата.

- Вие всъщност какво правите тук на улицата? Защо раздавате тези книги?

- Искаме да помогнем на хората да намерят Бог.

- Искате да помогнете на хилядолетни православни мистици, богомили и исихасти да подредят представите си за Бог? Имате ли представа с какво се захващате?

- Много хора се спират да говорят с нас и си тръгват променени.

- Човекът търси Бог в храма и в сърцето си, а не на сергия на улицата. Това, което правите вие, е само в този свят и няма нищо общо с другия свят. В това, което правите, няма никакво тайнство. А вие по-добре от мен би трябвало да знаете, че тайнството не е просто символ на чудо и на Царството Божие, а е самото чудо и самото Царство Божие. В този смисъл ползата от вас е една и съща, независимо дали раздавате Библии или ластичета за коса.

- Ама вижте, ние стоим тук съвсем смирено и искаме само да помогнем.

Изведнъж ми стана глупаво. Защо се разправях с тези жени? Не изпадах ли в грозния грях на пустославието? Може би са прави те, а не аз. Може би понякога „уличното християнство“ е по-полезно от закостенялото, прекалено небесно и трудно разбираемо за много хора догматично православие. Често безкнижният човек може да има много по-силно чувство за Бог дори и от най-начетения богослов. Ако един човек, довчера лош, стане добър, спре да се напива и да пребива жена си, спре да краде, спре да лъже и мами, спре да богохулства – какво значение има коя е била причината? Дали тържествената литургия на Петдесетница или брошурката от уличната сергия. Дали канонично изписаната абсида, пред която коленопреклонно отправя молитва, или простоватата проповед на протестантския пастор. Кое е по-добре – да останеш далеч от Бога, залутан в древни и отвлечени догмати, или да Го приемеш в сърцето си така, както приемаш радостта от цъфналите напролет череши?

Тръгнах си и пожелах на жените приятен ден. Казах им, че вероятно са прави те, а не аз. За малко дори да се извиня за гордостта си, но гордостта не ми позволи да го сторя. Докато вървях, завъртях брошурата в ръце, за да я огледам отвсякъде. И тогава видях ситните букви, които указваха, че четивото се издава и разпространява от „Свидетели на Йехова“. Ето защо ми прозвуча толкова странно цитатът от Евангелието – както е известно йеховистите се занимават главно с пренаписването на Стария и Новия завет, като за себе си оставят правото да бъдат последна инстанция при тълкуването им. Те са тези, които не признават троичността на единия Бог и приемат Христос за творение на Йехова, само малко по-съвършено от обикновените човеци. Те не признават празниците и националните символи, карат хората да се изолират от света и забраняват кръвопреливането, защото го смятат за канибализъм. Те са тези, които осъдиха България в Страсбург, за да я изнасилят да регистрира сектата им. Тази регистрация очевидно им дава право „смирено да стоят“ на улицата, да спират хората и да им казват, че Боговъплъщението не се е състояло, следователно не е възможен никакъв път за Спасение.

Прекръстих се, влязох в църквата и запалих свещ.

 
 

Мнението на Бог за майонезата

| от Иван Стамболов, 5corners.eu |

От последните проекти на българските строителни предприемачи става ясно, че върхът на архитектурата са небостъргачите: колкото по-високи, толкова по-яко.

Уви, закостенелите софиянци протестират и искат да продължават да си живеят в нелепите малки блокчета. Тъй като обаче градът трябва да върви към прогрес, ние измислихме няколко перфектни локации, на които трябва да се разположат небостъргачи и ги предлагаме на вниманието на инвеститори и предприемачи от напредничави строителни компании:

бул. Дондуков

В последно време хората не спряха да се дърлят да има ли по Дондуков павета или да няма. Разрешението на проблема е много просто: един небостъргач в непосредствена близост до Министерски съвет ще изкорени спора веднага. Няма булевард – няма проблем. Няма трафик – няма тежък трафик.

Зоологическата градина

Открай време е ясно, че зоологическата градина на София е декадентско място с грохнали слонове и кашлящи лъвове. Вместо да отглеждаме животни в клетки, които да стресират децата, по-добре теренът да се усвои порядъчно и на негово място да блесне стъклено-метална бизнес сграда с 98 етажа.  Ако се намираше в Париж, щеше да е по-висока от Айфеловата кула. Клетките с животни могат да бъдат вкарани в небостъргача за развлечение на служителите и живущите. Представете си само да имате възможността в обедната си почивка да нахраните пингвин с шиш-таук!

Южният парк

Южният парк е много голям. Софиянци не се нуждаем от такова голямо зелено пространство, което да обслужва интересите на кучета, деца и досадни велосипедисти. Много по-удачно ще е ако част от парка се заеме от небостъргач по нюйоркски тертип. Представете си само колко ще струва квадратния метър в жилищна сграда в сърцето на парка. Ще привлечем чужденци, които ще искат да живеят там и София най-сетне ще стане космополитен град.

Градинката Кристал

Това свърталище на наркомани с долнопробен бар и стърчаща каменна глава на отдавна умрял политик загрозява столицата и ни кара да се замислим има ли изобщо нужда от такива места в града ни. Далеч по-целесъобразно би било и там да има небостъргач. На върха му може да се обособи елитен фитнес център, от който трениращите за по 100лв. на час да могат да наблюдават Руската църква докато въртят велоергометъра.

Драгалевският манастир

Църкви и манастири си имаме достатъчно. Небостъргачи – не. Какво по-хубаво от 101-етажна бизнес сграда в подножието на Витоша? Работещите там ще имат уникалната възможност през обедната почивка да се качват с Драгалевския лифт до Голи връх и да имат досег до природата, обядвайки сирене и домати на одеяло върху тревата.

На мястото на Шестоъгълния петох*йник

След дълги обществени дебати и скандали паметникът „1300 години България“ бе съборен. На негово място зее противна дупка, която няма да направи добро впечатление на посетителите по време на българското председателство на съвета на ЕС. Ако обаче успеем да вдигнем небостъргач до втората половина на 2018г. ще направим добро впечатление на чужденците. А представете си само колко ще е идейно небостъргачът да е във формата на бившия паметник?

*Текстът е написан с ирония. Смятаме, че високото строителство има своето място в големите градове на съответно подходящите за това инфраструктурно места. И със сигурност не извън тях.

 
 

Мнението на Бог за майонезата

| от Иван Стамболов, 5corners.eu |

Списъкът на списание Forbes с най-високоплатените актриси на годината вече в тук… и несъмнено някои от нещата предизвикват учудването ни. Листът е за периода от юни 2016 до юли 2017 г.

На първо място в него застава Ема Стоун, която измести досегашната лидерка Дженифър Лоурънс. Последната беше най-високоплатената актриса за последните две години, а тази година застава на трето място. Разбира се 24 млн. далеч не е лоша печалба. Актрисите в списъка са спечелили общо 172,5 млн. за последната година. От печалбите не са премахнати данъците, таксите за адвокати, агенти и всички останали разходи. Добрата новина тази година е, че 6 от 10-те  актриси в списъка с над 40 години.

Както може да се очаква, не всички средства идват от филмовата индустрия. Типичните примери са Дженифър Анистън, чийто основен доход идва от работата й с Emirater Airline, и Дженифър Лоурънс, която е рекламно лице на Диор (разбира се филмите й mother! И Red Sparrow също допринасят).

Кои са всичките 10 имена в списъка, колко са парите им и откъде идват, можете да видите в галерията горе. И останете нащрек, защото другата седмица излиза списъкът с най-богатите актьори. 

 
 

Мнението на Бог за майонезата

| от Иван Стамболов, 5corners.eu |

Актьорът Даниъл Крейг, който потвърди, че ще се снима за пети път във филм за Джеймс Бонд, ще настоява тематичната песен на лентата да бъде поверена на инди рок състав, съобщава Контактмюзик.

Екранният 007 много харесвал алтернативната американска банда „Кар сийт хедрест“ и щял да положи усилия честта да изпълнят главния хит в 25-ия филм за Джеймс Бонд да се падне именно на нея.

Известен е фактът, че мнението на Даниъл Крейг се уважава от продуцентите на култовата шпионска сага. Така например по препоръка на актьора Адел бе избрана да изпее тематичната песен в „007 координати Скайфол“ от 2012 година.

Крейг настояваше „Рейдиохед“ да изпълнят хитовата композиция в 24-ия филм за Бонд „Спектър“,но тяхната песен впоследствие не беше използвана.

 
 

Мнението на Бог за майонезата

| от Иван Стамболов, 5corners.eu |

 Лондон е от градовете, които всеки човек трябва да посети поне веднъж в живота си. Независим по дух, обединил в себе си новото и старото, винаги готов да те посрещне и изпрати… Британската столица е вълнуваща.  

Мечтата да отида до Лондон стои в главата ми,откакто се помня. Заради всичко, което този град олицетворява и носи в себе си. Той е нов и старедновременно. Бърз и бавен. Обичан от мнозина и мразен от също толкова много хора. Стар мегаполис в покрайнините на Европа и в сърцетона множество хора. Едно нещо е сигурно – трябва да му се отдели достатъчно време. Лондон е претенциозен град, към чийто ритъм или трябва да се нагласиш, или няма смисъл да ходиш. Тойноси осанката на древен аристократ и го знае.Както и хората, които са родени и израснали там.Ще ги познаете от 100 километра, тъй като лондончани не са като останалите пребиваващи вбританската столица. Множеството от хората садошли от другаде, но рядко се задържат, простозащото ритъмът на града не е за всеки. Там хората бързат, говорят високо, не се блъскат, не те поглеждат, мили са, но не прекаляват. Лондон екато живот от филм. В първата си бърза среща снего успях да видя стандартните забележителности като Биг Бен, Окото, Уестминстърското абатство, Бъкингамския дворец и Стамфорд Бридж.

Вторият път, когато се върнах там,  Лондон и аз имахме петдневна афера, която стартира типично по британски – с дъжд. Петте дни, прекарани в града, се състояха в един великолепен апартамент, който се намира точно до Тауър Бридж и в непосредствена близост до Лондон Бридж. Второто ми посещение в британската столица премина през други важните места – Оксфорд Стрийт, която е най-голямата шопинг улица там, Мейфеър – мястото с най-скъпите магазини, стоковия пазар и най-скъпите аукционни къщи, Бейкър Стрийт 221B, където се намират домът и музеят на Шерлок Холмс, Хайд парк, където, ако е достатъчно топло, може да видите хора да се пекат, да четат, да са на пикник, а около тях жени да правят йога. Но дори и да не е топло, пак ще ги видите. Англия е държава, в която лятото трае само ден, а ниските температури не притесняват никой друг освен чужденците. И, разбира се, моят любим парк – St. James’s Park. Той се намира между Бъкингамския дворец и Уестминстърското абатство и там живеят най-любвеобилните животни на света.

Върнах се в Лондон година по-късно през март. Когато човек се връща на едно място пак и пак, вече не разглежда забележителностите, а се отдава на дневен и нощен живот, и музика. Много музика. Тоест, задължителен за виждане е Abbey Road. Легендарната улица, на която се намира известното студио, в което са записвани едни от най-големите хитове и песни, легендарни албуми, саундтраци на филми, е точно това, което очаквате – малка, но магнетична. А още по-известната пешеходна пътека, на която Ливърпулската четворка Beatles снима обложката на 11-тия си предпоследен албум, си стои непокътната. Има множество хора, които се опитват да наподобят снимката, а шофьорите, свикнали с тълпите притичващи и застиващи като Пол, Джордж, Джон и Ринго на пътя, са повече от толерантни. Но не бъркайте любезността им с нещо друго. Ако нарушите правилата, те няма да се поколебаят да покажат доброто си лондонско възпитание и студената си осанка.

По време на третото ми пътуване до този град имаше нощни заведения, пъбове, пазаруване в огромни магазини, срещи с нови приятели, много возене в метрото, много ходене пеша, много дъжд, театър, кино.

Четвъртата и последна засега среща, беше преди месец. Поводът беше събитие и съответно дните бяха малко. Но когато си виждал едно място толкова пъти и от най-различни ъгли, усещането вече е различно. Този път аз и Лодон си устроихме танц окъпан в слънце, защото оцелих трите най-топли дни, имахме пикник, видях Шекспир и нощен Лондон отвисоко, докато се къпех в басейн с топла вода. Видях отново Шерлок, усетих Агата Кристи и пих чай, уиски и бира, не непременно в този ред…

Лондон е афера. Пътешествие без посока и край, и винаги с интересни обрати. Неслучайно градът и държавата на Шерлок, Хари Потър, добрия футбол, чая, най-дълго царуващия монарх, най-великите жени управници, Биг Бен, най-добре облечените мъже и на дъжда, винаги е желана дестинация за мнозина. Лондон е като чаша чай, поднесена в скъп порцелан от красив мъж в добре ушит костюм, докато до теб се разиграва истинска мистерия по Агата Кристи – незабравим.