Мистичното хоби и „Envelope“

| от |

Преди време събирах старинни ключове и катинари, но честно казано много отдавна не ми е попадало нещо наистина изключително интересно и стойностно. Сега хобито ми е на тема стари фотографии.
Един приятел, също запален по издирването на такива фотографии, казва че сме „фотоархеолози“.

0_97ff2_a6969a34_XL
Чувал съм за всякакви странни колекционерски хобита, дори за леко откачени или ексцентрични такива. Обаче, за хобито за което ще прочетете по-надолу не бях чувал. Намирам го за доста интригуващо. А края на историята свършва и малко мистично.

Става въпрос за съветския писател Евгений Петров, същия, който съвместно с другия гений на фейлетоните Илья Илф написват знаменитите и неповторими и досега „Дванадесет стола“ и „Златния телец“. Евгений е имал хоби да събира пликове от писма. Но, не става дума за всички хартиени пликове попаднали в ръцете му от безбройните редакционни кореспонденции, а за собственоръчно изпратени пликове. Човекът измисля прекрасен метод за колекциониране на пликове и марки от неизвестни места или места, които никога няма да посети. Сяда и съставя писмо, което изпраща в чужбина, но адресът е напълно измислен, в това число и името на получатела. Естествено, след няколко месеца писмото се връщало до домашния му адрес цялото облепено с печати и шарени екзотични марки и червена щампа – „Адресата на получателя е неверен“.

Именно такива пликове за писма колекционирал писателя. И ето го чудото:
– през пролетта на 1939 година, Евгений Петров решил да пусне един плик до поредния несъществуващ адресат. Този път посока до Нова Зеландия. Ах, така искал да получи след месец-два съответния шарен плик!!!! Измислил си и града на получателя – Хайдбервил, в който на улица Райтбич, в дом №7 живяла някоя си Мерил Юджийн Уийзли. Този път Евгений се увлякъл в играта и дори вложил в плика и кратко писмо:

„Драга моя Мерил! Приеми Моите Искренни съболезнования за кончината на чичо Пийт!
Кураж приятелко!!
И моля те да ми простиш, че толкова дълго не съм ти отговарял на писмата.
Как е Ингрид? Целуни дъщеря си, навярно тя вече е голямо момиче.
Чакам с нетърпение твоя отговор,
твой Евгений“.

От момента на изпращането на писмото минали повече от два месеца, а върнатият плик не се получавал обратно. Писателя решил, че пратката се е загубила някъде по трасето и започнал дори да забравя за него. Но, през август – присмо все пак пристигнало. За огромно учудване на Евгений – имал и съответния отговор!

Изначално Петров решил, че някой се майтапи с него в духа на собственото му послание. Но, когато прочел обратния адрес на гърба на плика, разбрал че няма шега. На мястото за адреса на изпращача пишело: “Нова Зеландия, Хайдбердвил, ул. Райтбич 7, от Мерил Оджийн Уeйзли”. И всичко останало било подпечатано със син печат: “Нова Зеландия, поща Хайдбердвил”!

Текста на писмото гласял:

„Драги Евгений! Благодаря за съболезнованията!
Нелепата смърто на чичо Пийт ни изкара от релси за около половин година, но се пооправихме. Надявам се искренно да ми простиш за задръжката на отговора на твоето писмо.
Ние с Ингрид често си спомняме двата чудесни дни прекарани с теб заедно.
Глория е пораснала страшно много и есента ще бъде 2-ри крлас. Тя и досега пази мечока, който ти и донесе от Русия”.

Петров никода не е пътувал в посока Нова Зеландия и затова бил повече от поразен. Още повече се зачудил на фотографията, вложена в писмото, на която някакъв висок и едър човек ….прегръща самия него – Евгений Петров! На обратната страна на снимката било написано „9 окт.1938 година”.
Писателя си спомнил, как точно на тази дата му призляло страшно в работата и бил откаран по спешност в болница, почти в безсъзнание. Диагнозата била: тежко възпаление на белите дробове – двойна бронхопневмония. В следващия период от няколко седмици, лекарите се борели за живота на Евгений. На роднините било съобщено, че писателят няма почти никакви шансове да оцелее.

На Петров все пак му се сторило, че писмото от Нова Зеландия е повече недоразумение, отколкото мистика, затова седнал да драсне два реда в отговор на Мерил. Която и да е тя. 

Малко след като пратил плика със съдържанието му, започнала Втората Световна Война. Евгений Петров още от първите дни на военните действия бил мобилизиран за военен кореспондент на в.“Правда” и “Информбюро”. Променил се доста, вероятно подтиснат от трудните военни дни. Не разговарял с никой – нетипично за веселяка Женя. Колегите му вадили думите с ченгел от устата – едвам дочаквали отговор от него, толкова станал затворен и мълчалив. А чувството му за хумор изглежда съвсем се изпарило.

Историята не свършва забавно.

През 1942 година Евгений Петров лети със самолет от град Севастопол към столицата. През нощта самолетът е свален от немците някъде в Ростовска Област. Мистика – в същия този ден, когато станало известно за крушението на самолета и гибелта на пътниците му, на домашния адрес на писателя пристигнало писмо от Нова Зеландия. Мерил Уийзли пишела, как се възхищава от героизма на съветските воини и се безпокои за живота на Евгений.

Впрочем, отговора на новозеландката съдържал и следните редове:

– “Помниш ли Евгений, как се изплаших, когато ти влезе да се къпеш в езерото?!
Водата бе ужасно студена. Но, тогава ти ми каза, че по-скоро ти е било писано да катастрофираш със самолет, а не да се удавиш. Моля те – пази се! И ако може избягвай да летиш!”.

По мотиви на тази история наскоро бе заснет филмът „Envelope“, в главната роля бе Кевин Спейси:

Николай Крижитски

 
 

7 условия да бъдеш „нормален човек“

| от Георги Развигоров |

Нормална делнична сутрин. По телевизора върви „На кафе“ и Гала е поканила Джино Бианкалана. Ако това име не ви говори нищо, значи не сте нормални. Двамата с видима наслада дискутират скорошната катастрофа, която е преживял – счупени крака, екстензии, припадъци в линейка, такива неща. Като за фон на сутрешен тоалет е перфектно. След малко обаче Джино казва: „Аз съм нормален човек“.

Не съм чул контекста и внезапно изпадам в шок. Как така Джино е нормален човек? Та нали спечели VIP Brother? Нали живее в Щатите? Има пари, папарашки снимки с полски модел с уста колкото Аржентина, бившо гадже – чалга певица т.н.? Ако той е нормален, тогава какво можем да кажем за Сийчето с червената коса, която продава баници долу, и тя ли е нормална? А Пепи от центъра за градска мобилност, който завърши „Киров“ и сега чака второ дете от Надя и двамата живеят под наем в двустаен в „Надежда“, и той ли е нормален? А ако ТОЙ е нормален, тогава какво да кажем за Марчето от „Иван Вазов“, която от четири месеца лежи в психодиспансера с още неизяснена диагноза и смята, че от ГДБОП я тровят с болничната супа? И тя ли е нормална? Не, не. Настава тотална обърквация.

Време е да се поставят рамки кой е нормален и кой не е. Ето няколко базисни условия:

За да си нормален, трябва да:

Имаш здраво тяло.

Ако имаш диабет, не си точно нормален. Мериш си кръвната захар често, отваряш си кенче с кока-кола насред магазина, бодеш се с разни игли…Знаем, че не си наркоман, ама нещо не ти е чиста работата. Ако имаш високо кръвно…абе може и да си нормален, защото е много масово, но не си съвсем. За да си нормален, трябва да си в съвършено здраве. И по възможност да спортуваш три пъти седмично. За здраве.

Имаш здрава психика.

Ако се е случвало да получиш паник атака, ако си имал епизод на тревожност, ако пиеш антидепресанти, ако някога си пил ксанакс или си бил в лошо настроение за повече от ден, нещо ти има. Не си нормален. Даже май…как да го кажем…си луд.

Имаш апартамент.

Абе може и под наем, но някак ПО-нормално е да имаш собствен. Такъв, който са ти купили родителите, разбира се. С парите, с които продадоха нивите във Видинско.

Имаш деца след 30.

Да кажем, че времената са се променили и човек може да си позволи да остане бездетен, докато навърши 30. След това обаче не е нормално. Нормално е да са две, защото едно „си няма компания“, а три „са твърде много, планетата е пренаселена“. Нормално е да имат от 2 до 4 години разлика. Ако са с 10 години разлика, никой няма да ви осъди видимо, защото все пак сте родители. Но някак не е нормално.

Ходиш в офис от 9 до 6.

Да, вече има разни фрийлансъри-мрийлансъри, но нормалната работа е в офис. С нормирано работно време. От 9 до 6 , с един час обедна почивка, в която е нормално набързо да се сгъне един айрян с дъх на краставица, звучно наречен „таратор“ и едно кюфте с лютеница. Ако работиш от 11 до 8, е странно. Ако не работиш…нещо със сигурност никак не е наред.

Имаш хетеросексуален партньор.

Ама не ти да си хомосексуален, пък партньорът – хетеросексуален. Условието е и двамата да сте с нормална сексуалност. Това е ОК до 30-тата годишнина. После не е достатъчно – както стана ясно и по-горе, трябва да направите дете. Иначе нещо във връзката ви не е нормално.

Спазвайте тези условия и ще бъдете…Джино Бианкалана!

 
 

Останките на Салвадор Дали бяха ексхумирани

| от chronicle.bg, по БТА |

Останките на испанския художник сюрреалист Салвадор Дали (1904 – 1989) бяха ексхумирани късно снощи в каталунския град Фигерас, Североизточна Испания. Причината е съдебен иск, подаден от Пилар Абел, която твърди, че е негова дъщеря, съобщиха осведомителните агенции.

В присъствието на юристи съдебни медици са взели ДНК проби от балсамираното тяло на твореца.

Родената през 1956 г. Пилар Абел казва, че майка й е имала връзка с художника. Тя научила това от баба си и от 2007 г. се опитва да докаже, че Дали е неин баща. Ако ДНК тестът установи, че Абел наистина е дъщеря на художника, според испанските закони тя ще има право на една четвърт от наследството на художника.

Резултатите се очакват след няколко седмици. Те ще бъдат представени на процеса през септември.

 
 

Кой е Свети пророк Илия, чиято памет почитаме днес?

| от chronicle.bg, БТА |

Българската православна църква почита днес паметта на Свети пророк Илия. Църковният празник е наречен от народа Илинден. Свети Илия се тачи от всички християни като най-големия библейски пророк и заедно с Моисей – като един от двамата най-велики старозаветни мъже.

Илия е живял по времето на израилския цар Ахав. Родил се е в град Тезвия. Името му означава „крепост Господня“. Израилските царе се покланяли на идоли и живеели нечестиво. От всички най-недостойни били Ахав и жена му. Илия отишъл при нечестивия цар и му предрекъл поради греховете суша, която продължила три години и шест месеца. Тогава Илия събрал народа, жреците и пророците на Ваал в планината Кармил. Помолил се на истинския Бог и огън паднал от небето и запалил жертвеника.

Житието на пророка представя как при смъртта му огнена колесница с огнени коне го отнесла с вихър на небето. Същия образ рисува и иконографията – Свети Илия е в позлатена небесна колесница, теглена от четири бели коня.

В християнизираните митологични представи, отразени и в песенната традиция, при подялбата на света на Свети Илия се паднали „летните гръмотевици, летните трескавици“.

Според народните представи Свети Илия е господар на летните небесни стихии и градушката. Той ходи по небето със златна колесница и преследва ламята, която „пасе“ житата. Светкавиците са огнени стремена, които хвърля по ламята. Огънят, излизащ от ноздрите и изпод копитата на конете му, дава дъжд и роса.

На този ден се спазва строго забраната за работа. В чест на светеца се коли курбан от най-стария петел и се изпича погача. Трапезата се прекадява от най-възрастния член на семейството. Организират се и общоселски сборове с жертвоприношение на мъжко животно – овен или вол. Общоселската трапеза се нарежда на високо място или под вековни дъбови дървета.

Илинден е празник на кожарите, на кожухарите, самарджиите и на керемидарите.

Имен ден празнуват Илия, Илиян, Илияна, Илко, Илка.

 
 

Камбаната бие за Хемингуей

| от Дилян Ценов |

Руснаците имат Чехов, Толстой, Достоевски, британците имат Шекспир, Дикенс, Остин, французите имат Молиер, Мопасан, Саган. Американците имат Хемингуей! Автор толкова голям, че само той е достатъчен, за да бъде емблема на американската художествена литература.

Ърнест Хемингуей омагьосва. Той привлича и тегли към себе си, дори през фотографиите. Това явление няма име. Всеки го нарича по различен начин. Гений, талант, сияние… Каквото и да е то, едно е сигурно – обективът го улавя и образът свети дори от остарелите вече черно-бели снимки. Този огромен мъж, с грубовати черти и силна челюст не може да не събуди интерес у всеки. И същевременно цялата тази мъжка грубост влиза в силен конфликт с двете големи кафяви очи, побрали и видели толкова много неща за 61 години.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Животът на Хемингуей е една непрестанна борба. Битките, които води не свършват до последния му дъх. Всичко в този човек си противоречи. Най-голямото противоречие обаче е това, че това е мъж с душата на пеперуда и тялото на лъв. Онази пеперуда, която е толкова ефирна и усеща дори най-малкия повей на вятъра. Тази, която никога не лети в правя линия, винаги се лута, каца върху някое красиво цвете (в случая жена) за да създаде илюзията, че ще остане върху него вечно, а после за миг отново отлита. На другия полюс е огромният хищен лъв, който живее като цар на Саваната. Лъвът, който ходи бавно по нагорещената земя, убива безскрупулно, и предпочита да умре като цар, отколкото да позволи нещо да не се случи както той иска. Точно такъв е най-великият американски писател. Груб отвън и деликатен отвътре.

Първата битка е тази с майка му. Грейс Хол Хемингуей е музикант по професия. Майка на 4 деца  и амбициозна до краен предел, тя задължава Хемингуей да стане музикант. Когато е дете, тя го облича като момиче, за да прилича на сестра си. Отношенията между тях завинаги ще останат крехки, а в бъдеще синът й дори ще я нарече „кучка“. Типично в негов стил. Рязък и лаконичен. Като книгите му.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Всичко в романите на Хемингуей е изтръскано от ненужното, остава само същественото. Онова, което ще придвижи историята напред, ще хвърли светлина върху героите и ще накара читателя да настръхне. Всичко е толкова реално, че дори днес, в XXI век, имаш чувството, че циганката Пилар от „За кого бие камбаната“ ще излезе от страниците и ще насочи пушката си към теб. Мъжете са груби, водят войни, убиват се като кръвожадни зверове и са безскрупулни. Живеят като за последно, независимо дали убиват или правят любов. Също като създателя си, Робърт Джордан от „За кого бие камбаната“ преминава през крайности, за да докаже накрая, че никой мъж не е толкова силен. Че слабости има всеки, и че дори най-едрият и най-силният може да изчезне и да се погуби в собствената си вселена. Защото когато мъжът намери своята Мария, борбата престава да има значение.

Животът на Ърнест Хемингуей е един безкраен празник точно като заглавието на неговия автобиографичен роман, превърнал се в шедьовър. Геният на американската литература така и не завършва колеж. Започва кариерата си като журналист във вестник. Никога не се разделя с бурния си нрав. Иска да бъде част от въртележката, която върти света. През второто десетилетие на ХХ век тази въртележка е Втората световна война. Не го приемат в армията заради проблем с едното око, но успява да стане шофьор на линейка и за първи път среща ужаса, който години по-късно ще се отрази на страниците на „За кого бие камбаната“ и „Сбогом на оръжията“. Ранен е почти смъртоносно в крака, но след тежка операция се възстановява.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Приключенията в живота му следват едно след друго. След войната започва най-романтичният период в живота му. През 1921 г. със съпругата му, Хадли Ричардсън, се местят от Чикаго в Париж. Градът, който е в разцвета си през 20-те години, обещава на всяка бедна двойка само мизерия, несигурност, алкохол, бохемски живот… и любов. Хемингуей пише разкази и двамата живеят ден за ден. Тук се запознава със своите ментори Езра Паунд и Гертруд Стайн и заформя приятелство със Скот Фицджералд. След години бурният му нрав ще доведе дотам, че ще се скара с всички тях. Но през 20-те години животът е само „Безкраен празник“.

Слънцето в литературната му кариера изгрява през 1926 г. с публикуването на романа „И изгрява слънце“. Талантът на писателя е признат и следват десетилетия, в които той не спира да пътува и да пише. Изключение прави десетгодишната творческа пауза, но накрая, през 1952 г.,  е публикуван „Старецът и морето“. Книгата му донася Нобелова награда за литература.

Истината е, че този автор няма най-добра книга. Всичко от „И изгрява слънце“ до романите му издадени след смъртта му е най-добро. Всичко свети по своя уникален начин. „Безкраен празник“ например говори за лудостта на младостта и вярата, че морето наистина е до колене, „За кого бие камбаната“ е разказ за каузата на бореца и любовта, „Старецът и морето“ е борбата за оцеляване и приятелството… Геният живее навсякъде между хилядите изписани страници, написани на крак и редактирани с часове, докато бъдат намерени верните думи.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Битката със себе си. Вечната, най-важна, най-трудна и непрестанна – това е битката на Ърнест Хемингуей. Кой знае къде започва тя? Кой знае каква е причината за 61-годишната война в душата на писателя. Едва ли и той самият е знаел. Можем ли да кажем дори , че я е загубил? На 2 юли 1961г. Хемингуей се самоубива с любимата си пушка – „Винченцо Бернардели“. Това е краят на неговата борба, но дали е загуба?

Както пише Е.Е.Шмит в чудесния си роман „Оскар и розовата дама“, „Болестта е като смъртта – тя не е наказание, тя е факт.“ Самоубийството на Хемингуей е факт – физическият край на една личност, живяла бурен бохемски живот, опитала от всички сладости и гадости, които може да поднесе животът.

Трябва ли изобщо да има загуби и победи? Може би за Папа трябва. За всички хора на литературата обаче със сигурност е по-важно, че животът, благодарение на литературния му талант, е един безкраен празник, в който и слънце изгрява, и всички казваме сбогом на оръжията сред зелените хълмове на Африка, плачем и се смеем със „Старецът и морето“ и няма значение за кого бие камбаната. Защото тя бие за нас.

Благодарим ти, Папа!