Мишел Рокар: „Английски приятели, тръгнете си, преди да сте счупили всичко!“

| от |

Мишел Рокар, бивш министър-председател на Франция

Le Monde, 5 юни 2014 Превод: Христо Христев

michel-rocard-dr1

Между вас и нас, европейците от континента, съществува неразбиране, което заплашва да се превърне в драма. Вашата велика история ви дава самочувствие, понякога без задръжки. Откриватели на демокрацията преди близо триста години, също и на правата на човека, вие господствахте над света два века, по море и чрез флота, а след това и чрез силата на парите. В тази област впрочем, вашите американски наследници създадоха такова безредие, прераснало в световна криза, което ни кара да си спомняме, че управлявайки световните финанси вие успяхте да останете мъдри. Накрая, когато се изправихме пред Апокалипсиса, вашата смелост запази достойнството на Европа, вашата твърдост да устоите дълго, докато дойде американската и руска помощ, спаси свободата.

Ние добре знаем всичко това и не ни е срам да си го припомняме, дори и в тази паметна седмица, ние ви дължим много, безкрайно много! Всичко това обаче не може да стигне дотам, да ви позволим на наш терен да играете двойната игра на презрението.

Вие не обичате Европа, това е ваше право и ние ви разбираме. Въпреки това, вие влязохте в Европа преди 42 години, но поради недоразумение.  Вие никога не споделихте смисъла на големия европейски проект, който впрочем великият Уинстън Чърчил, в реч от ваше име, в Цюрих през 1946 предложи с тези нечувани дотогава думи: “За да се предпазите от такива злини, вие, другите европейци, трябва да изградите нещо като Съединени щати на Европа…Ако успеете да постигнете това, ще получите незабавното и вдъхновено одобрение на Британската общност и на Съединените американски щати“…

Защо не го послушахте? Мисли на гигант, чути от един друг гигант, Шарл де Гол…

Вие искате да правите търговия, и нищо друго не ви интересува. След смъртта на де Гол, влизането ви стана възможно. Никога след това, никога, вие не подкрепихте и най-малката стъпка към повече интеграция, откриването на малко повече място за истински общи решения. Обединена Европа работи за търговията, това ви харесва, но търговията е невъзможна без общи решения относно данъците, разрешaването на конфликтите в обществото, управлението на социалните сили, по всички тези въпроси вие искате и налагате решаване с единодушие, вие търсите парализирането на Европа.

Многобройни съседи аплодираха и завиждаха на нашите първи успехи. Те искаха да бъдат част от тях. Вие подкрепяхте всички разширявания, ние също впрочем, и не успяхме да разкрием навреме какви са истинските ви планове: вие искахте отслабването на Общността. Вие не позволявахте решително задълбочаване на интеграцията. Европа остана затруднена и зле управляване, икономически гигант и политическо джудже.

Дойде времето, когато мащабът и успехите на нашата Общност направиха невъзможно ограничаването й до икономиката. Външна политика, отбрана, правосъдие бяха поставени на дневен ред. Вие успяхте да наложите ограничаването ни до полвинчати стъпки, тясно определени общи действия, да попречите на формирането на същинска обща политика по тези жизненоважни въпроси. Договорът от Маастрихт (1992) благодарение на вас, е провал. Не ви трябваше много, за да направите това, което зависи от вас, за да може Договорите от Амстердам (1997), Ница (2001), а след това и Европейската конституция да се превърнат в пропуснати възможности, тъй като не променят нищо по същество и парализата остава. Вие постигнахте своето.

Може би затова, два народа, френският и холандският, които поставиха основите на европейското обединение, отхвърлиха Европейската конституция, спомняйки си, че всъщност са искали да постигнат нещо различно. За техен срам в Югославия, в Африка, в Близкия Изток, Европа не съществуваше…

Но можете да бъдете и по-лоши. Когато правилата не ви устройват, налагахте с изнудване дерогирането на тези правила…“искам моите пари обратно“, английският чек и правото да участвате, само когато ви устройва, opting out.

Вие всъщност можете да правите още по-недостойни неща. Когато парализата предизвиква желание за промяна, на континента се формира воля за избор на лидери със сила и характер. Нито Жан-Люк Деане от Белгия, нито Жан-Клод Юнкер от Люксембург представляваха проблем за вас, идвайки от държави-членки, които нямат вашата относителна тежест в процеса на решаване на европейска ниво. Достатъчно беше обаче, че са федералисти, имат силни характери и говорят ясно, за да са неудобни за вас. Два пъти налагане на вето при избор на председател на Комисията за десет години е нещо нечувано. Дори това си позволихте.

От това Европа умира. Последните европейски избори го потвърждават. Дори Еврото, единственото общо творение, което не успяхте да спрете, правилата за управлението на което обаче бяха писани заедно с вас и носят вашия отпечатък, е  отслабено и под заплаха поради липсата на същинска обща регулация, резултат, който успяхте да постигнете и в много други области на европейското обединение. Да знам, вие не сте напълно сами. Отказът да се признае един общ европейски интерес, абсолютното вглеждане в националните интереси във всякакви обстоятелства, обаче вие ги върнахте в Европа, вие пуснахте отново тази зараза. Никой не е идеален разбира се. Но поне признайте, че за това заслужавате награда.

Пред лицето на всички тези беди, подготвяйки изборите за Европейски парламент, тези, които все още не са загубили воля и решимост, се опитаха да вложат повече демократична легитимност и енергия в нашия общ проект. Най-накрая Европейският парламент да има водещата роля при определянето на Европейската комисия. Това съвсем не е решение на някой от основните проблеми, които поначало имаме, но е опит да си върнем подкрепата и доверието на гражданите. Аз лично гласувах в подкрепа на Мартин Шулц, защото се страхувам Европа или това, което е останало от нея, да бъде в ръцете на някой, който е твърде близо до монетарното мислене. Но урните казаха своята дума. Макар и относително, има мнозинство. Неговото лице е Жан-Клод Юнкер, смел и решителен федералист. И демокрацията изисква той да стане председател на Европейската комисия.

И отново, вие искате да преградите пътя напред. Вие искате да унищожите зародишът на демокрация в ЕС. Вие се опитвате да попречите Европа да мобилизира своите естествени сили, нещо от което тя има толкова нужда. Дори смел и издръжлив, Мишел Барние е такъв човек, един европейски лидер наложен по заобиколен път обаче, ще бъде слаб. И е ясно, че вие точно това искате.

Без пълноценна демокрация, Европа не е легитимна, тя умира. И вие точно натам ни тласкате. Вие всъщност ни презирате. Но внимавайте! Като светлината, презрението се отразява върху тези, към които е насочено. Ще се убедите в това.

Вие създавате впечатление, че искате да се оттеглите, мнозинството от британското общество очевидно също няма колебания в това. Но май все още имате някои финансови интереси, които искате да реализирате в безредието, което създавате…

Тръгнете си, преди да сте счупили всичко. Беше време, когато елегантността се разбираше като синоним на британското. Оставете ни да възродим Европа. Открийте отново елегантността и ще имате отново нашето уважение!

 
 

Мишел Рокар: „Английски приятели, тръгнете си, преди да сте счупили всичко!“

| от |

Почина щангистът Величко Чолаков. Информацията бе потвърдена от Центъра за спешна медицинска помощ в Смолян. Шампионът в най-тежка категория издъхна на 35-годишна възраст в родния си град. Екип на Спешна помощ се е отзовал днес на повикване в дома на атлета, след като на Величко му прилошало. Предполага се, че е починал от емболия, но причините за смъртта ще бъдат изяснени след аутопсията. Щангистът е имал здравословни кардиологични проблеми.

 
 

Мишел Рокар: „Английски приятели, тръгнете си, преди да сте счупили всичко!“

| от |

  Думите: „Никой не може да слага Бейби в ъгъла“, казани от Патрик Суейзи с най-сериозната физиономия на света на самия финал на „Мръсни танци“, заковават cheesy диалога на тази романтична класика и пращат филма в стратосферата на гига успеха.

Тази година, точно на 21 август, „Мръсни танци“ прави 30 години от излизането си на голям екран. Разбира се, в родната страна той достига година или две по-късно под формата на нелегални VHS касети, които се предлагат в полулегални квартални видеотеки, където с лоша баба правите алъж-вериж, като все едно, вместо касети тя ви продава наркотици.

Бизнесът с нелегално кино, дублирано в нечие мазе, беше в апогей в началото на 90-те, а „Мръсни танци“ са били неговата перла, бъдете сигурни.

Филмът с Патрик Суейзи и Дженифър Грей е изтъркал повече видеоглави от всеки друг, разплакал е повече момичета, дори от „Наистина любов“ и има един от най-неостаряващите саундтраци на света. Колкото и тъпа да е голяма част от комерсиалната музика през 80-те, „Мръсни танци“ OST е нещо, което може да се слуша винаги.

И веднага си признайте – колко от вас са се опитвали да направят повдигането в края на танца? И колко от вас са успявали?

Днес, 30 години по-късно, нещата за „Мръсни танци“ изглеждат различно. Патрик Суейзи умира от рак на 57-годишна възраст, Дженифър Грей се подлага на множество пластични операции и не, че не изглежда добре, просто е с различно лице, филмът е номиниран само за един „Оскар“, при това за музика и нито един от целия му екип така и не успява да направи друга подобна класика.

Опит за римейк, нов прочит, нова версия, продължение и прочие вариации по темата „Мръсни танци“ е правен многократно и то без успех.

Втората част „Мръсни танци: Нощи в Хавана“ излиза през 2004-а. И освен Диего Луна в кръшен потен танц с Ромола Гарай, в него няма нищо друго за гледане. И не съществува нито един толкова ярък и да, култов момент, като множеството събрани в класиката със Суейзи и Грей.

През тази година телевизия ABC решава да направи нов римейк на филма, по повод 30 години от създаването му, и сътворява нещо, което много хора умишлено подминаха и по-добре. Както беше написал един критик: „Това, което гледаме е сюжета на „Мръсни танци“, но без повечето танци и без никаква емоция“. Всички прецакани да участват в римейка горчиво съжаляват сега, а най-доволна трябва да е Дженифър Грей, която въпреки уговорки и сделки, в крайна сметка отказва малката роля, която й предлагат вътре.

„Мръсни танци“ няма нищо кой знае какво в себе си. Сюжетът е плосък, персонажите са стереотипни, историята имитира симбиоза между тези на „Пепеляшка“ и „Грозното патенце“, и въпреки това никой не успява да повтори успеха му.

Може би, защото през 80-те нямаше толкова добро романтично кино, което, нека да кажем само – изобщо не е вярно, може би е поради факта, че филмовият мюзикъл започва своя нов втори живот… Никой не знае и може би, заради това, никой не успява да го повтори.

Днес тази cheesy класика е великолепното напомняне, че понякога само танци, емоции и един Патрик Суейзи стигат, за да направят един филм онова кино, което дори 30 години по-късно, може да ти докара повече кеф от всеки един модерен филм.

Така че, пуснете си „Time of my life“ и се насладете на невероятната, но работеща перфектно комбинация между Грей и Суейзи. Както би казала нечия баба: „Не правят такива филми вече“.

 
 

Мишел Рокар: „Английски приятели, тръгнете си, преди да сте счупили всичко!“

| от |

Когато действията ти и мотивите са абсурдни, естествените последствия са да бъдеш осмян. Добре е винаги да имаш ясна преценка за ситуацията, за да не станеш повод за създаването на колажи, мемета и снимки, които унищожават всяка вероятност да бъдеш взет насериозно (обикновено за дълъг период от време).

Милата седмица Валери Симеонов си навлече недоволството на много хора с внезапните проверки в Слънчев бряг. Шумът се оказа неприемлив в курорта, за който всеки знае с какво се слави и никой любител на тишината не посещава. И дори на някои да не им харесва, едва ли в задълженията на вицепремиера влиза лично да обикаля дискотеките с децибел метър… още по-малко да затваря заведения.

Естествено това дава идеалната възможност за осмиване на ситуацията и поглед откъм забавната страна на нещата. Както при всеки подобен случай, в социалните мрежи се появиха редица шеги с родния политик и препратките са повече от забавни. Остава да видим дали в крайна сметка град Шумен ще смени името си.

Ние ви предлагаме някои от добрите попадения в социалните мрежи около действията на Валери Симеонов в Слънчев бряг. Защото понякога смешната страна на нещата е най-адекватната.

 
 

Мишел Рокар: „Английски приятели, тръгнете си, преди да сте счупили всичко!“

| от |

Очаквах това приключение от толкова много време. Идеята бе да изберем  една определена част на България с най-близките ми приятели, за която знаем малко. След кратки разсъждения, решихме да се насочим към Североизточна България. Имахме само 6 дни на разположение да осъществим тази цел, но ни бяха достатъчни, за да прекараме едно незабравимо приключение. То ни донесе много емоции, невероятни гледки и специални моменти.

Потеглихме с кола от София рано сутринта и се бяхме запътили директно към Североизточната част на страната, нооо още в самото начало се разсеяхме по пътя и започнахме да следим за кафявите табелки, свързани с туристически обекти. Та само час, след като потеглихме от столицата намерихме и нашата непредвидена първа спирка- пещерата Съевата дупка. Тя не е толкова впечатляваща по дължина или големина, но те грабва с неземната красота, която е изразена чрез изключително богата гама от цветове върху многобройните варовикови образувания, които притежава.

Самата пещера впечатлява с факта, че притежава пет оформени от само себе си зали. Всяка, от тях носи интересно наименование: Белият замък, Концертна, Космос, Купене и Срутище. Неслучайно едната зала в пещерата носи името “Концертна” – благодарение на природно създадената акустика в пещерата, тук са изпълнявали свои концерти личности като Лили Иванова, Емил Димитров и Йорданка Христова.

Processed with VSCO with c7 preset

Полезна информация:

Заплаща се вход за възрастни: 4лв; ученици, студенти и пенсионери: 2лв;

Лятно работно време: 9:00-18:00 ч; Зимно работно време: 9:00 – 17:00 ч;

Препоръчително е да си носите връхна дреха, защото постоянната вътрешна темепература е между 8 – 11 градуса;

Близки населени места са град Луковит на 20 км и село Брестница на 2 км ( София – 60 км );

Маршрутът от София е по магистрала Хемус до самия край ( село Ябланица ), където се поема в посока Ловеч. Стигайки до село Брестница в самия център има табелка, която сочи към пътя за пещерата.;

След като успяхме да разгледаме пещерата, се насочихме към първата ни спирка от плана, който си бяхме създали. Именно Шумен или по-точно село Мадара. Отидохме до там, за да видим известния Мадарски конник, ако не знаете как изглежда или не сте виждали снимки, просто бръкнете в портмонето си и извадете една монета от ( 1, 2, 5, 10, 20 или 50 стотинки) и я обърнете – ще видите самия него.

Конникът изобразява изсечен владетел в естествен ръст, като е считано да символизира мощта на Първата българска държава. Самата забележителност предлага много повече! Самото място представлява един археологически комплекс, който позволява да се изкачите най-отгоре на Мадарското плато (431 м.), на което има останки от средновековна крепост и уникална гледка, която наистина си заслужава!

Processed with VSCO with c7 preset

 

Полезна информация:

Заплаща се вход за възрастни: 4лв; ученици, студенти и пенсионери: 1лв;

1 ноември – 31 март: 8:30 -17:00 ;. 1 април – 31 октомври: 8:30 – 20:00 ч;

Близки населени места са село Мадара 2 км и град Шумен 17 км. ( Варна 75 км );

Маршрутът от София до Шумен е по магистрала Хемус, от там вече е добре обозначено с табели до село Мадара и до самия археологически комплекс;

Processed with VSCO with c7 preset

Времето напредваше и трябваше да продължим към следващия обект по план- крепост Овеч, град Провадия. Не мога да го обясня с думи, но това място ме завладя от първия момент, в който стъпих на самата крепост. Гледката, атмосферата всичко бе толкова магическо и красиво! Самата крепост датира от Средновековието и може само да си представите какво е преживяло това място, като имате предвид богатата история, която притежава нашата страна. Разположено е над самото скално плато, което предоставя една от най-хубавите гледки, на които съм бил свидетел в България! Обектът ви позволява да направите една незабравима разходка върху добре поддържана пътека по платото.

 

Полезна информация:

Има символичен вход за възрастни: 2лв; ученици, студенти и пенсионери: 1лв;

Препоръчително е да се посети този обект при благоприятни метерологични условия;

Близки населени места: град Провадия ( под самата крепост ) и Варна на 53 км;

Накрая потеглихме и към финалната отбивка за деня – Варна, където имахме запазен апартамент чрез интернет страница, предлагаща този тип услуги. Престоят ни във Варна беше само за една нощ. Местоположението на града ни бе удобно да отседнем, за да можем на следващия ден да продължим своето пътешествие.

Processed with VSCO with 6 preset

За автора:

Дарио Диониси е бъдещ икономист по професия и авантюрист по душа. Макар и да звучи нескромно, прозвището Щастливеца е точно за него. Не само защото преминава през живота с характерния за годините му позитивизъм и смях, но и защото самият той е като герой от пътепис на Алеко Константинов. Любопитството му не познава граници, затова не спира да пътува. Иска да опознае различни места, култури, хора, обичаи, нрави и винаги е готов за приключение. Пътешествията са неговият двигател и с историите си иска да зарази и останалите да тръгнат по пътя на непознатото, дивото, красивото.

На страниците на нашия сайт публикуваме негови пътеписи, в които ще намерите както подробно описание на забележителностите, така и полезна информация, в случай че тръгнете на път. Ако искате да прочете още за неговите приключения, можете да го направите на блога му: https://beyondsofia.com/