Мил и човечен консерватор срещу авторитарния Ердоган

| от |

Махир Зейналов, вестник „Заман“ за телевизия „Ал-Арабия“

След като не успя да победи влиятелния премиер Реджеп Ердоган на последните 8 избори, турската опозиция обедини силите си и направи необикновен избор на личност, която ще се изправи срещу премиера на президентските избори на 10 август.

За пръв път в историята на Турция двама консервативни политици се кандидатират за церемониалния пост на президент. Номинацията на Екмеледин Ихсаноглу, предишен председател на Организацията Ислямска конференция (ОИК), от двете най-големи опозиционни партии в страната е удар срещу Ердоган, чиято кампания се базира на внушението, че премиерът е консервативен и благочестив мюсюлманин.

Заради корупционните скандали и спорната реторика на Ердоган опозицията погрешно повярва, че хората ще го накажат на местните избори, състояли се на 30 март. Това не се случи. Това бе шок за либералите на Турция, които преди подкрепяха „добрия“ Ердоган, но решиха, че е време той да си замине.

Резултатът от изборите на 30 март изпрати ясен сигнал: консервативните избиратели няма да гласуват за кандидати с проблемното минало на недемократичните практики. В Турция разкаянието не върви. Трябваше да има нова глътка въздух, да се появи един консервативен кандидат, който може да предизвика Ердоган. Така опозицията се спря на Екмеледин Ихсаноглу, за да прекрати най-ефективния начин, чрез който Ердоган събира гласове – консервативните ценности на хората. Тези, които не харесваха Ердоган, но не можаха да пуснат бюлетина за някой със светски нагласи, сега се чувстват свободни да изберат алтернативата на премиера.

Екмеледин Ихсаноглу е син на виден турски ислямски духовник, който дори получи предложение да застане начело на религиозните дела в Турция. За разлика от баща си Ихсаноглу получава образованието си в университетите „Ал-Азхар“ и „Айн Шамс“ в Египет. Той говори добре английски и арабски език и е уважаван дипломат по целия свят. Автор е на много книги за исляма, съвременността, както и за културното наследство на Османската империя в Египет и Сирия. Изявленията на Ихсаноглу показват рязко отдалечаване от войнствената реторика, която доминира в турската политика, подхранена допълнително от агресивния стил на Ердоган. Ихсаноглу е уважаван от критиците на правителството, защото е „твърде интелигентен, мил и човечен“ – всеки случай повече от съперника му Ердоган.

Ден след като Ихсаноглу обяви кандидатурата си за президент, проправителствена медия в Турция започна клеветническа кампания срещу него. Според тази медия той е „саудитска, американска и израелска марионетка“, финансирана от „Кока-Кола“ и изпълняваща тайните цели на „тъмни кръгове от целия свят“. На първата си страница един ислямистки вестник публикува увеличена снимка на съпругата му, която не носи забрадка. Изданието описва кандидатурата му като „марш да свали забулената първа дама“. Известно е, че Хайруниса, съпругата на сегашния президент Абудалх Гюл, се забулва.

Друг е въпросът колко влиятелен може да бъде Ихсаноглу. Президентският пост има до голяма степен церемониална роля, но Ердоган обеща да го превърне във влиятелна позиция, като се възползва от всички правомощия на президента. Вероятната победа на Ердоган ще му позволи да събере още повече власт в ръцете си. Ихсаноглу няма такава цел, а и способността да го направи. Властта на президента има съвършено различно значение за двамата кандидати. Позицията на Ердоган е за увеличение на силата му, а Ихсаноглу вижда поста като начин за повторно обединение на силно разделената нация и като препятствие пред Ердоган да се превърне в диктатор.

Ихсаноглу ясно заявява в изказванията си, че политическите препирни имат по-дълбоки негативни последици за обществото, а хората от високите етажи на властта трябва да избягват публичните караници. Той посочи дебат между премиера и президента през февруари 2001 г., който разкри финансова криза и политически хаос. Според Ихсаноглу тази ситуация е трябвало да се избегне. Ясно е, че той поне публично няма да се противопоставя на Ердоган, тъй като това може да предизвика криза в държавата. Сътрудничеството между двама избрани лидери няма аналог в света и без съмнение ще се отрази тежко на турското общество.

Ихсаноглу често подчертава, че ще опита да успокои напрежението сред народа и ще има поведение на лидер обединител – една от характеристиките на президентския пост. Въпреки че той не е представил подробна програма, от изказванията му се разбира, че за него опасната поляризация е най-голямото предизвикателство пред обществото. Той обвинява сегашната политическа реторика за разцеплението на обществото.

От разбиранията му за външната политика става ясно, че Ихсаноглу е центрист реалист и поставя националните интереси на Турция над идеологията – нещо, което е твърде опасно за мюсюлманските общества и държави. Според него заемането на страна в конфликтите в Близкия Изток няма нищо общо с националните интереси на Турция, чието най-ефективното оръжие е да може да разговаря с всяка страна в региона.

Той обвинява сегашните управляващи заради пренебрегване на реалността в региона и разделянето на държавните лидери на „добри“ и „лоши“. Смята, че военният преврат в Египет е стъпка назад от прохождащата демокрация и сегашният президент Абдел Фатах Сиси дърпа назад Египет по отношение на правата и свободите. Той обвинява движението „Мюсюлмански братя“ за неправилното управление по време на преходния период. Според Ихсаноглу Анкара няма друг избор, освен да разговаря с лидерите на другите държави, без значение колко недемократични са те – иначе тя рискува да навреди на турските интереси и да пропусне шанса да помогне на съседите си да се върнат или поемат по верния път. Той смята, че сегашното правителство е опетнило репутацията на Турция твърде много и ролята му като президент ще има голямо значение за укрепване на връзките с други държави и за възстановяването на имиджа на страната като съвременна нация. /БГНЕС

 
 

Харви Уайнстийн може да бъде изключен от американската Гилдия на режисьорите

| от chronicle.bg, БТА |

Американската Гилдия на режисьорите е започнала дисциплинарна процедура срещу скандалния продуцент Харви Уайнстийн, която може да доведе до изключването му.

От организацията съобщават, че процедурата е задействана на 13 октомври.

Ден след срещата на управителния съвет в събота, Гилдията на режисьорите разпространи изявление, с което осъжда сексуалния тормоз като цяло.

Преди броени дни американската Академия за телевизионно изкуство и наука, която присъжда наградите „Еми“, също гласува да започне дисциплинарна процедура срещу изпадналия в немилост продуцент. Организацията ще реши съдбата на Харви Уайнстийн през ноември.

След като десетки жени обвиниха Уайнстийн в сексуален тормоз, продуцентът беше уволнен от собствената си компания, съосновател на която е заедно с брат си Боб.

Харви Уайнстийн впоследствие беше изключен от Академията за кинематографично изкуство и наука, която присъжда наградите „Оскар“, от Гилдията на продуцентите и от Британския филмов институт, припомня агенцията.

 
 

Пинк оглави британската класация за албуми

| от chronicle.bg, БТА |

Пинк оглави за втори път в кариерата си британската класация за албуми.

Изпълнителката покори върха в седмичния чарт, след като от седмия й студиен албум „Beautiful Trauma“ за периода на отчитане са продадени 70 000 единици.

Пинк, истинското име на която е Алиша Мур, оглави за първи път британската албумна класация през 2008 г. с тавата „Funhouse“.

Второ място в седмичния чарт заема първенецът от миналата седмица Лиъм Галахър с албума „As You Were“. Следва рок музикантът Робърт Плант с новата си тава „Carry Fire“.

Челната петица в британската класация за албуми се допълва от певците Ед Шийран с „:“ (Divide) и Бек с „Colors“.

 
 

Джорджо Армани разкри плановете си за модния бранд

| от chronicle.bg, БТА |

Джорджо Армани планира да прехвърли дял от модната къща към благотворителната си фондация в опит да предотврати разцеплението на бранда, съобщиха Ройтерс и Асошиейтед прес.

Миналата година 83-годишният Армани създаде фондация, носеща неговото име, и заяви, че смята да я управлява до края на живота си. Със състоянието си, оценено на близо 6 милиарда щатски долара, той все още е водеща фигура във втория по големина моден гигант на Италия, но не е посочил свой наследник.

Армани няма деца. Племенниците му Роберта и Силвана работят в „Армани“, а братовчедката им Андреа Камерана наскоро напусна, но остава член на борда на директорите. Дългогодишният асистент Панталео Дел’Орко отговаря за мъжката мода и членува в борда на фондацията.

Модният дизайнер каза, че след смъртта му трима души, които той посочи, ще управляват фондацията. Тя ще има финалната дума, ако бордът на директорите на модния бранд достигне задънена улица при вземането на решение.

 
 

Режисьорът Джеймс Тобак беше обвинен в сексуален тормоз от 38 жени

| от chronicle.bg, БТА |

Американският режисьор и сценарист Джеймс Тобак, който бе номиниран за „Оскар“ за най-добър сценарий за филма „Бъгси“, е обвинен в сексуален тормоз от 38 жени.

Според в. „Лос Анджелис таймс“ обвиненията към Тобак са отправени от млади мимичета, най-вече студентки, колежанки и ученички, които той срещал по улиците и в паркове в Ню Йорк. Тобак завързвал разговори с тях и им обещавал да ги направи холивудски звезди. Момичетата уверяват, че по време на прослушванията станали жертви на сексуални посегателства от негова страна.

Нито едно от тях не се е оплакало в полицията. Тобак отхвърли всички обвинения. Той заяви, че никога не се е срещал с тези жени, а ако случайно някога ги е срещал, не ги е запомнил. Тобак отбеляза също, че през последните 22 години е било физически невъзможно да се държи по описания от въпросните жени начин, защото има диабет, а и сърдечни увреждания, които изискват приемане на лекарства.

72-годишният Тобак е работил като режисьор, сценарист или продуцент над повече от 10 филма, сред които „Черно и бяло“ (1999) с Робърт Дауни младши и Клаудия Шифър и „В опасност“ (1983) с Настася Кински. Първият му сценарий е за филма „Комарджията“ (1974) с Джеймс Каан. През 2014 г. беше заснет римейк на същия филм с участието на Марк Уолбърг и Бри Ларсън.

Тобак е също режисьор и сценарист на „Свалячът“ (1987) с Робърт Дауни младши и Моли Рингуолд, „Две момичета и едно момче“ (1998) с Дауни младши и Хедър Греъм. Той засне документалния филм „Тайсън“ за боксьора Майк Тайсън.