Мечката

| от |

Тодор Коруев

„На вълците мечката (медун, мецан, мече) е голям душманин; ето защо, дето има мечки, вълк не борави. Заради това селяните не убиват мечка, освен ако тя е станала стръвница. Когато вали дъжд и после пече слънце – народната вяра казва, че тогава се жени някоя мечка“ – чета у народоведа Димитър Маринов. И още за поверията: „Ако сънуваш мечка – лошо е. Ако те гони – ще имаш неприятности. Ако се бориш и я надвиеш – избавил си се от душманин. Ако те гази – ще имаш премеждие.“ Напомням ги, иде Мечкинден, той, който не знае, е на 30 ноември, на св. апостол Андрей.

„Дай да ти побая – казала циганка на един селянин – да те не закача мечка, ако те срещне.“ „По-добре, бабо – отговаря селянинът, – побай ми да ме не срещне.“ Да, но конфликтът мечки-хора съществува. Посъбрах новини за последните золумства на Баба Меца, не оная от приказките. „Стръвница разкъса 19 овце в Забърдо“ е заглавие, зад което се крие трагедията на 52-годишния Славчо Каваржиков. Той няма мира от злосторницата: разкъсала най-хубавата му крава, после 8 прасета, а сега овцете. И вдига рамене: „Не знам вече какво да правя, да дойдат от министерството да бранят животните ми.“

И докато се получи разрешение за отстрел на опасния звяр (и защитено животно!), още много стопани изревават. Стръвницата обикаля по оборите на чепеларското село – ловците я гонят с гумени куршуми, пиратки и спрейове. В околността има 15 мечки, от които две са озверели. За десет години в Смолянско са разкъсани от мечки над 500 домашни животни. А спомняте ли си, че преди години стръвници взеха два човешки живота – в с. Кутела и в с. Малка Арда? Страхът от мечките е прогонил туристите по хижите в Смолянска община. Нищо, че еколозите от сдружението за дива природа „Балкани“ ни набиват в главите, че „мечките могат да бъдат магнит за туристите“, наблюдението на кафявата мечка щяло да привлече туристи в планината по примера на Триград, където край Музея на мечката има землянки, от които могат да се видят на живо. Но в Забърдо, което се обяви за първото европейско село, където има площад „Европейски съюз“ и самодеен състав „Евробаби“, не искат и да знаят, че през 2012 г. парламентът клекна пред Брюксел от страх от наказателна процедура против страната и прие закон, който отмени квотата за отстрел на кафявите мечки, сиреч въведе пълна забрана. Бойко Борисов се оказа паметен с думите: „Мечката е сигурно, че ако те гони, ще те хване.“

„Цял месец стръвница вечеря с овцете на Николай Бичев“- чета друго вестникарско заглавие. Звярът нападал стадото му в Калоферския Балкан, грабвал си овце и на километър от саята животновъдът намирал кожите. Изброил ги до седем. Още толкова умряха от „син език“. Едно зло не идва само. Изядените досега животни в Калофер са вече 20. Николай Бичев твърди, че от 30 години в Калоферския балкан не е виждал мечка вегетарианка. А други казват, че наесен зърнали до последните къщи на града мечка с две мечета да похапват сливи. Имало начин за разпознаване на мечките. Според родопския овчар Димитър Четроков  стръвницата е с тъмнокафява козина, от месото косъмът е по-загладен, а щом козината й е бледокафява, тя не е месоядна. Сам човекът подтиква животното да зареже вегетарианството – изпоряза горите, не останаха и сливи, ябълки и круши, какво да ручат мечките, преди да удари часът за зимен сън. Сега броят пари да садят горскоплодни насаждения за мечките.

Как може да се разбере какъв вид мечка сте срещнали в гората? Промъквате се незабелязано отзад и с всичка сила изритвате мечката по задника. След това възможно най-бързо се качвате на близкото дърво. Ако мечката се качи на дървото и ви изяде, е стръвница. Ако обаче първо събори дървото и ви наплюе – е вегетарианка. Това казва вицът. А Карамфил Гърбелов от Смилян, като видял на няколко метра от себе си мечка, бързо се покатерил на една борика и се вкопчил здраво в дървото. Мецаната друсала дървото, но то издържало, накрая се отказала и се шмугнала в гората.

Още съобщения от вестниците: „Гладна мечка слиза вечер в Карлово“ (животното вилнее сред пчелините в кв. Сушица), „Гладни мечки нападат село, чакат ги с пушки“ (селото е Кладница – в полите на Витоша!), „Стръвница разкъса телета пред стопаните им в смолянското село Турян“, „Мечка напада стадо на Яне Янев“(убива теле и разкъсва юница)…

България е една от страните в Европа наред с Румъния, Русия, Швеция и Финландия със стабилна популация от кафяви мечки. По неофициални данни мечките у нас са между 500 и 700. Дори изнасяме мечки.

Мечкинден ще мине, децата ще напишат съчинение „Мечката – наш приятел“ (по европейски проект!), мечките ще заспят зимен сън. Стопаните ще порахатясат, ала вълците не спят зиме… Пък и напролет мечките ще се разбудят…

 
 

Кристофър Нолан за филма си „Дюнкерк“

| от chronicle.bg, по БТА |

Независимо че филмът „Дюнкерк“ описва онова, което се смята за най-голямото поражение на Великобритания във Втората световна война, режисьорът му Кристофър Нолан заяви, че историята за евакуацията на 330 000 британски войници от Франция през 1940 г. е в духа на холивудска традиция, свързана с уестърни и представяне на героични поражения, предаде ДПА.

Новият филм на Нолан е базиран върху събития, свързани с британската евакуация от френското пристанище Дюнкерк след изненадващото настъпление на германците през линиите на Съюзниците. Според преценки на историци, евакуацията оставя Великобритания „сама и застрашена от инвазия“, като военната й стратегия се е провалила. Последвалото прегрупиране на войски и цивилни срещу очакваната германска инвазия е в основата на „духа на Дюнкерк“, намерил отражение в прочута реч на тогавашния премиер Уинстън Чърчил.

Сред предишните филми на 46-годишния Нолан са „Генезис“, „Черният рицар“ и „Интерстелар“. Редица критици възхваляват военната драма „Дюнкерк“, която днес излиза по екраните във Великобритания и САЩ, като най-добрия му филм.

 
 

Двойка достига до невероятни оргазми само чрез гушкане

| от chronicle.bg, по БТА |

Тексаската двойка Мелани и Скот Маклюр достигат до невероятни оргазми, само чрез нежно прегръщане, благодарение на постигнатата химия между тях, пише в. „Метро“.

Ако единият от тях достигне любовен екстаз в същата стая, дори и без да се докосват, и другия започва да изпитва висшата наслада.

47-годишният Скот доверява, че благодарение на специфичните тантрични техники които използват заедно с Мелани, могат да достигнат до оргазъм без секс, а само чрез дишане, прегръщане и допир. Дори само звукове и определени споделени вкусови усещания могат да ги пратят в полов екстаз.

Сега двойката преподава в специални курсове на другите хора как да достигнат до тяхното състояние на пълен синхрон в половите изживявания. Докато тренирали с двама приятели на открито, Мелани, Скот и новото попълнение получили оргазми от разразили се светкавици.

Скот и съпругата му се хвалят, че оргазмите им траят с часове. Но не всичко въвряло по мед и масло за тексасеца. Преди години той страдал от преждевременна еякулация. Захванал се с тантричните практики, за да стане по-добър любовник. Той и съпругата му така се усъвършенствали, че стигали до екстаз по най-необичайни за околните начини.

 
 

„Дюнкерк“ е епичен!

| от |

 Има нещо, което Кристофър Нолан прави добре, и това е наистина епично кино. Независимо дали харесвате „Интерстелар“, или не, ако обичате киното, сте гледали поне един негов филм и той ви е впечатлил.

За някои хора Нолан е фугатната структура на киночука „Мементо“, за други е леко подценяваният „Инсомния“, за трети е Батман. Колкото и различен да е Нолановия Батман от комиксовите версии, много хора го предпочитат именно такъв. И, разбира се, Нолан е Inception и дори „Интерстелар“. Но едно е сигурно – Кристофър Нолан е кино и някак го разбира това изкуство.

Три години след „Интерстелар“ Нолан влиза рязко и с бутонките в летните блокбастър заглавия с „Дюнкерк“. Историята разказва за реални събития случили се по време на Втората световна война, когато войници от Белгия, Франция и Англия биват притиснати от германската армия в Дюнкерк и трябва да бъдат или спасени, или избити.

Подобно на почти всичко, което обича да разказва, и тук Нолан не спазва линейната структура на историята. Защото на зрителя не винаги трябва да му е лесно. Той избира да разкаже тази история от три различни позиции, не персонажи, а позиции – тази на армията, която се опитва да откара максимално много войници през вълнолома, тази на изтребителите – пратени, за да свалят колкото се може повече вражески бомбандировачи, и тази на малките лодки, пълни с обикновени граждани, призовани да се включат в спасителната мисия. Нолан избира да няма една конкретна и плътна сюжетна линия, с дълбоки и ярки образи, а разпределя даденото му време, този пък само някакви си 1 и 45 минути, между трите без да акцентира.

Освен всичко друго трите сюжетни линии са разказани по различен начин времево – едната се случва в рамките на седмица, другата за ден, а третата само за един час. Като умел физик и човек, за когото времето и пространството са триизмерни, Нолан успява логично и хомогенно да разпредели сюжета времево и дори да вплете различните линии една в друга, когато това е необходимо. Човекът владее времето, физиката и визията.

В трите си сюжета, съставляващи този епичен филмов шут, той набутва хора като Кенет Брана, Марк Райлънс, Килиън Мърфи и Том Харди. Добавя им Джеймс Д`арси, гласът на Майкъл Кейн и няколко млади звезди от британското и френското кино и телевизия. И ги пуска на бойното поле.

„Дюнкерк“ не е филм за войната, макар реално да е такъв. В случая обаче тематиката е просто спомагателно колело към онази епичност, която той носи сам по себе си. И онази трогателност и дори онази горчиво-сладка подправка, която седмото изкуство така обича, за да може по-лесно да акцентира и мелодраматизира, когато това му е нужно. Но тук всичко това стои добре и винаги на място.

Да, „Дюнкерк“ е епичен. Не мислете друго.

 
 

Трус от 6,7 по Рихтер удари Гърция и Турция

| от chronicle.bg |

Земетресение с магнитуд 6,7 по скалата на Рихтер беше регистрирано в Егейско море към 1.30 ч. българско време в нощта срещу петък. Трусът е достигнал до Западна Турция и островите на Гърция. Има две жертви, а ранените са повече от 100 в Гърция и най-малко 70 – в Турция.

Втори трус от 5,1 по Рихтер е регистриран минути след първото земетресение, в района на гръцките острови Додеканези. Също и в западна Турция – 4,8.

По първоначална информация загиналите намерили смъртта си в бар, след като таванът на помещението паднал и ги затрупал.

На остров Кос, където е най-сериозно, има срутени сгради. Земетресението е нанесло щети и на крепостта на рицарите от Ордена на Свети Йоан, известни като хоспиталиери.

В турския град Бодрум също има щети – напукани стени, предимно на по-стари сгради, а болницата в града е била евакуирана от съображения за сигурност.

Турската брегова охрана пък съобщи, че земетресението е предизвикало „малко цунами“.

От БАН увериха, че опасност от сеизмична активност в България няма.