Мъжът с мустаците

| от |

Автор : Kathleen Kelly (http://sladuranasinecura.wordpress.com)

Дните ми често започват с един мустакат италианец – с него пием кафе: l’omino coi baffi – дребният мъж с мустаците, емблемата на фирмата Биалети, която произвежда култовата кафеварка Moka Express.

1639

Има хора, които не правят разлика между това човече, нарисувано от Паул Кампани, и героя на италианския аниматор Бруно Бодзето, господин Роси. Макар и да са почти връстници, signor Rossi и l’omino coi baffi са съвсем различни фигури. Друг въпрос е, че няма единомислие относно това кой е прототипът на Мустакатия – едни източници твърдят, че е карикатура на основателя на фирмата Алфонсо Биалети, но според съобщения до пресата от самата компания изобразява неговия син Ренато. Едва ли е толкова важно.

Кои са Алфонсо и Ренато и какво толкова са направили?

Алфонсо Биалети е от Пиемонт – област с утвърдени традиции в металообработването. Години наред работил във Франция, където натрупал опит в работата с алуминий. Като се върнал у дома, през 1918 година основал своя работилница в малкото пиемонтско градче Crusinallo – имал малка пещ, наковалня и фреза и произвеждал полуготови алуминиеви елементи за други работилници, като използвал техника, която овладял във Франция – гравитационно леене в калъпи от ковано желязо. Постепенно започнал да произвежда и готови за употреба кухненски потреби.

Следва една част от историята, в която дългото ми ровене из разни източници не внесе яснота, а напротив – още повече я замъгли. Не разбрах добре как точно и от кого бива изобретена кафеварката Мока експрес. Може би трябва да отделя повече време и да се запозная с документи от епохата. Но да се върна на известните ми факти.

Очевидно потребност от домашна кафеварка е имало, защото по онова време кафе се пиело основно навън, в барове и кафетерии, където имало специални големи машини с високо налягане – вече било измислено еспресото! В края на 19-ти век като алтернатива се появяват кафеварките napoletana и milanese, които улеснявали домашното варене на кафе и за които бих разказала отделно, защото към първата имам особена слабост.

И значи, според корпоративната легенда, тъй като Алфонсо бил осъзнал наличието на пазарната ниша “качествено и силно кафе в домашна обстановка”, идеята как да я запълни му хрумнала докато наблюдавал как жена му пере (според едни източници, а според други – как перат жените в селото) – прането се варяло в големи казани с тръба в средата, през която врящата сапунена вода се засмуквала нагоре и се преразпределяла над дрехите.

Ето тук сега почва да ми става неясно – как точно тази идея се превръща в кафеварка? На едни места пише, че Алфонсо дълго правил прототипи докато се стигне до дизайна, устоял и до днес. На други – че придобил изобретението на някой си Луиджи да Понти, за когото не намирам никъде да се споменава освен в статиите, в които се разказва тази история. На трети места пък пише, че същият Луиджи работел за Алфонсо и заедно конструирали и майсторили. Наложило се да се видоизменя сплавта и да се играе с дебелината на стените, за да не се пука металът от налягането, да се добави малка клапичка, да се измисли как точно течността се излива в каничката отгоре…

Отделно от това Алфонсо, макар и отличен майстор, не бил дизайнер в сегашния смисъл на тази дума – поради което до голяма степен изкопирал външния вид на кафеварката от луксозни дизайнерски съдове, които се продавали в Милано. Вещ изследовател на кафето, алуминия и тяхната взаимовръзка, например, изтъква с илюстративно доказателство, че в един брой на списанието за архитектура и дизайн La Casa Bella от 1932 г. е публикувана снимка на сервиз на Henin с канички за кафе и мляко, на които силно прилича завършената година по-късно Moka Express.

01111161

И така, през 1933 г. кафеварката, състояща се от три части, е вече факт – първоначалният й вид се променя съвсем малко в годините оттогава насам: от изпъкнала долната част става конична, а дръжката и хватката на капачето само в началото са били дървени. Принципът й на работа е наистина елегантен и прост: в долната част (контейнер) се налива вода, в контейнера се поставя фуниевиден филтър, пълен със смляното кафе, отгоре се завърта нещо като каничка с капаче, като всичко е добре уплътнено, така че, когато цялото се постави на котлона и водата в долната част заври, тя бива избутана през фунийката нагоре, през кафето към каната.

И все пак през следващите години кафеварката не се превръща в потресаващ пазарен хит. Първоначално я продава самият Алфонсо на ежеседмичните пазари в градчетата в региона. После почва да прави доставки за магазини, но не прави крачка към индустриализиране на производството или завладяване на масовия пазар. До началото на войната продава по не повече от 10 000 бройки на година.

Истинският възход на продукта идва след края на Втората световна, когато на сцената излиза синът Ренато, завърнал се след няколко години, прекарани във военнопленнически лагер. Ренато бил опитен в металолеенето, но освен това имал визия и търговски нюх. През 1946 година той пуска затворения през войната цех на баща си и предприема дързък ход – започва да произвежда само един продукт, кафеварката, като същевременно пуска няколко размера за различен брой кафета. Паралелно с това подема масирана рекламна кампания – във вестници и списания, по радиото, на билбордове. В началото дори финансира всичко това със заеми, защото осъзнава колко е важно да се отличи от нароилите се имитатори, да се набие в съзнанието на потребителите и продавачите като марка. Години наред по време на Панаира в Милано той правел всичко възможно навсякъде да висят постери на Moka Express. Постерите гласяли: „in casa un espresso come al bar“ – “домашното еспресо – като това в бара”. Стремежът бил всячески да се привлича вниманието: на панаира през 1956, например, пред шатрата на фирмата била поставена скулптурна група, представляваща огромна кафеварка, от която се изливала струя кафе в съразмерна чаша.

Тук се появява и мустакатото човече – символ на компанията, l’omino coi baffi. Вероятно основната идея е била емблемата да се поставя на всички изделия, за да ги отличава от конкурентните. Наред с това мустакатият чичко става и главен герой във всички реклами – печатни, по радиото и телевизионни. На практика e една от основните фигури в Carosello (Въртележка), най-популярното предаване на единствената тогава италианска телевизия – нещо средно между рекламен блок и развлекателна програма, излъчвано веднага след вечерните новини цели 20 години – от 1957 до 1977. Шоуто е толкова обичано, че в Италия имат фраза, подобна на българската “След Сънчо”: “dopo Carosello, tutti a nanna” (след Carosello всички да си лягат).

Рекламните филмчета в Carosello са разточително дълги според сегашните ни представи, тези на Биалети стигат и до 5 минути! Много от тях се въртят около ключовата фраза Sembra facile! (Изглежда лесно!) – например, показва се някаква проста на пръв поглед задача в домакинството като поправяне на капещо кранче или приготвяне на определено ястие, после се вижда, че не е никак лесно, след това се прави паралел с правенето на кафе, което също изглежда лесно, но се изисква опит, внимание и добра кафеварка… Omino-то е много забавен, наперен, говори бързо, а докато говори всичко, което казва, се изписва на лицето му от бързо сменящи се букви на мястото на устата му.

Ето едно клипче, в което се разказва за приготвянето на фритата, а накрая се стига до хубавата кафеварка Мока Експрес.

Ще спра дотук с нетолкова кратката моя извадка от историята за дребния мъж с мустаците, кафеварката Мока експрес, двамата Биалети и тяхната компания. Тази история се оказа толкова интересна, че ме държа любопитна с дни – оказа се, че зад малката метална машинка стои плетеница от нишки: историята на Италия и Европа в края на 19-ти и началото на 20-ти век, двете световни войни, фашизма, икономиката на Италия, развитието на металознанието, рекламните похвати от онва време, дизайнерските концепции на различните школи и т.н. и т.н. Направо не остана място да дам ценни указания за ползването на macchinetta-та – другия път.

 
 

Кара Делевин играе в новия филм на Люк Бесон

| от chronicle.bg, по БТА |

През 2015 г. Кара Делевин обикаляше телевизионни студиа, за да направи промоция на филма „Хартиени градове“, в който се е снимала. Младата жена току-що бе обърнала една страница – бе приключила с манекенството, за да се посвети на киното.

Две години по-късно тя се превъплъти в образа на Лорелин в суперпродукцията на Люк Бесон „Валериан и градът на хилядите планети“, която днес излиза по екраните в САЩ, а следващата седмица във Франция. Навремето 24-годишната британска актриса се появи в американското сутрешно телевизионно предаване „Добър ден, Сакраменто“ и водещият я попита дали е чела книгата на Джон Грийн, по коята е адаптиран филмът на Джейк Шрайър. Тя отговори, че не само я е чела, но и написала разказ по темата.

„Винаги ще се намерят такива хора – каза сега тя на пресконференция в Бевърли хилс, докато представяше новата лента на Бесон, адаптирана по френски комикси. – Смятам, че това ми предоставя възможност да бележа територията си и да покажа, че съм се справила със задачата си. Работя усърдно и съм решила да докажа на онези, които имат някакви предубеждения, че грешат.“

Кара започва кариерата си като манекенка и бързо става един от най-търсените модели. Тя участва в дефилетата на модна къща „Бърбъри“ и става нейно лице. Истинското й увлечение обаче е киното.
Кариерата й на актриса започва с участие във филма „Ана Каренина“ (2012), в който изпълнява ролята на принцеса Сорокина. Следва участието й в няколко успешни филма, сред които „Отряд самоубийци“, излязъл по екраните през 2016 г.

Когато търсел актриса, която да изпълни ролята на смелата Лорелин, женското алтер его на Валериан, Бесон избрал Делевин. „Тя случайно станала манекенка, защото скаут й казал, че е фотогенична – разказа режисьорът. – Кара постигна успех като манекенка, защото е забавна, но според мен е родена актриса. Бях изумен от способностите й и смятам, че я чака много дълга актьорска кариера.“

 
 

Две нови книги за Хари Потър през октомври

| от chronicle.bg, по БТА |

Две нови книги за Хари Потър ще бъдат публикувани за британска изложба, посветена на 20-годишнината на поредицата, съобщи Асошиейтед прес.

Изложбата „История на магията“ ще бъде открита в Британската библиотека през октомври. Издателската къща „Блумсбъри“ обяви, че във връзка с нея ще публикува две нови книги за Хари Потър.

„Хари Потър: История на магията – книга за изложбата“ ще запознае читателите с предметите, изучавали в училището за магьосници на Хари Потър.

„Хари Потър – пътешествие в историята на магията“ ще разкаже за загадъчни неща, като алхимията, еднорозите, древните магии. И двете книги ще излязат от печат през октомври.

Изложбата „История на магията“ ще продължи до края на февруари 2018 г.

 
 

Почина Честър от „Linkin Park“

| от chronicle.bg |

Фронтменът на „Linkin Park“ Честър Бенингтън посегна на живота си.

Той се е самоубил чрез обесване днес в къщата си в Палос Вердас, Лос Анджелис.

Бенингтън е имал зависимост към алкохол и наркотици няколко пъти през живота си. Той имаше 6 деца от 2 брака.

 

Мир на праха му

 
 

Кой е Свети пророк Илия, чиято памет почитаме днес?

| от chronicle.bg, БТА |

Българската православна църква почита днес паметта на Свети пророк Илия. Църковният празник е наречен от народа Илинден. Свети Илия се тачи от всички християни като най-големия библейски пророк и заедно с Моисей – като един от двамата най-велики старозаветни мъже.

Илия е живял по времето на израилския цар Ахав. Родил се е в град Тезвия. Името му означава „крепост Господня“. Израилските царе се покланяли на идоли и живеели нечестиво. От всички най-недостойни били Ахав и жена му. Илия отишъл при нечестивия цар и му предрекъл поради греховете суша, която продължила три години и шест месеца. Тогава Илия събрал народа, жреците и пророците на Ваал в планината Кармил. Помолил се на истинския Бог и огън паднал от небето и запалил жертвеника.

Житието на пророка представя как при смъртта му огнена колесница с огнени коне го отнесла с вихър на небето. Същия образ рисува и иконографията – Свети Илия е в позлатена небесна колесница, теглена от четири бели коня.

В християнизираните митологични представи, отразени и в песенната традиция, при подялбата на света на Свети Илия се паднали „летните гръмотевици, летните трескавици“.

Според народните представи Свети Илия е господар на летните небесни стихии и градушката. Той ходи по небето със златна колесница и преследва ламята, която „пасе“ житата. Светкавиците са огнени стремена, които хвърля по ламята. Огънят, излизащ от ноздрите и изпод копитата на конете му, дава дъжд и роса.

На този ден се спазва строго забраната за работа. В чест на светеца се коли курбан от най-стария петел и се изпича погача. Трапезата се прекадява от най-възрастния член на семейството. Организират се и общоселски сборове с жертвоприношение на мъжко животно – овен или вол. Общоселската трапеза се нарежда на високо място или под вековни дъбови дървета.

Илинден е празник на кожарите, на кожухарите, самарджиите и на керемидарите.

Имен ден празнуват Илия, Илиян, Илияна, Илко, Илка.