Марио Варгас Льоса: Какво е да си либерал

| от | |

13-05-20-44630_1

Марио Варгас Льоса е перуански писател, един от водещите латиноамерикански романисти, публицисти и есеисти. Статията е публикувана в аржентинския вестник „La Nacion Argentina“

Също както и хората думите променят своя смисъл в зависимост от времето и мястото. Проследяването на тези промени е много поучително, макар че понякога подобна любознателност може да предизвика у нас многобройни съмнения. Например думата „либерал“.

В романа „Дон Кихот“ и в други литературни произведения от онази епоха тази дума се споменава няколко пъти. Какво е нейното значение тогава? Човек с открит характер, добре възпитан, толерантен, общителен. С други думи, човек, който предизвиква симпатия. В нея отсъстват каквито и да било политически и религиозни оттенъци. Само етнически и граждански – в най-широк смисъл.

В края на ХVІІІ век думата „либерал“ променя своето значение и придобива нов смисъл, свързан с идеалите за свобода на френските и британски мислители от епохата на Просвещението /Джон Стюърт Мил, Джон Лок, Дейвид Юм, Адам Смит, Волтер/. Либералите се борят с робството и намесата на държавата в живота на хората, защитават частната собственост, свободата на търговията, конкуренцията, личностната свобода и се обявяват против догмите и абсолютизма.

През ХІХ век либералът е човек, който преди всичко проповядва свобода. Той се бори за светска държава, за отделяне на църквата от държавата и за освобождаването на обществото от религиозния обскурантизъм. Неговите разногласия с консерваторите и авторитарните режими водят много често до граждански войни и революции.

Либералите от онова време са тези, които днес наричаме хора с прогресивни възгледи, обявяващи се в защита на гражданските права /самото понятие човешки права се заражда в епохата на Великата френска революция/ и демокрацията.

С появата на марксизма и разпространението на социалистическите идеи либерализмът отстъпва първите позиции, защото се обявява в защита на политическата и икономическа система /капитализма/, която социализмът и комунизмът смятат да премахнат в името на социалната справедливост, отъждествявана от тях с колективизма и одържавяването. Думата „либерал“ не променя навсякъде своето значение. В САЩ до ден-днешен с нея се обозначават хората с радикално мнение, социалдемократите или социалистите. Превръщането на комунистическото течение през социализма в авторитаризъм подтиква демократичният социализъм към центристки възгледи и го сближава /без да го обедини напълно/ с либерализма.

В наши дни „либерал“ и „либерализъм“, в зависимост от културата и страната, означават доста различни неща, а понякога дори са противоречиви. Партията на никарагуанския диктатор Самоса се наричаше либерална, също както се нарича и неофашистката партия в Австрия. Объркването достигна такъв размах, че диктаторските режими на Аугусто Пиночет в Чили и на Алберто Фухимори в Перу понякога се наричат „либерални“ или „неолиберални“, защото са приватизирали отделни предприятия и са открили достъп до пазара. С подобни извращение на либералното учение грешат и някои либерали, убедени, че то преди всичко има отношение към икономиката, в основата на която лежи пазарът, някакво вълшебно средство за разрешаването на всички социални проблеми. Тези хора, наричащи себе си либерали, достигат до такива форми на догматизъм и са готови да направят отстъпки на крайнодесните и неофашистите, че са дискредитирали либералните идеи, които мнозина днес смятат за прикритие на реакцията и експлоатацията.

При това трябва да се признае, че някои консервативни лидери като Роналд Рейгън /1981-1989/ в САЩ и Маргарет Тачър /1979-1990/ във Великобритания проведоха абсолютно либерални по своите цели и задачи икономически и социални реформи, давайки значителен тласък на културата на свободата, макар че в някои други области имаше движение назад. Същото може да се каже и по отношение на някои социалистически правителства, по-конкретно Фелипе Гонсалес /1982-1996/ в Испания и Хосе Мухика в Уругвай. Те постигнаха значителни успехи в областта на човешките права, слагайки край на вкоренилата се несправедливост по редица въпроси и създавайки по-широки възможности за по-бедните граждани.

Една от ясно изразените черти на либерализма в наши дни е това, че той се проявява там, където най-малко от всичко го очакват, и напълно отсъства там, където, според някои профани, трябва да се заяви. За хората и партиите трябва да се съди не по това какво те говорят, а по техните дела.

Лудвиг фон Мизес, философ и либерален икономист от така наречената австрийска икономическа школа, се обявяваше срещу либералните политически партии, защото според него, либерализмът трябваше да бъде култура, която захранва широк кръг от движения и течения, които даже при най-сериозните разногласия, имат общ знаменател в лицето на основополагащите либерални принципи.

Нещо подобно вече отдавна се случва във водещите демократични страни, където при всички различия /засягащи, преди всичко, не главните, а второстепенните въпроси/ между християндемократите, социалдемократите и социалистите, либералите и консерваторите, републиканците и демократите винаги съществува някакво съгласие, осигуряващо непрекъсната работа на всички държавни институции, приемственост на социалната и икономическа политика. Заплахата пред тази система представляват само екстремистките формации, като Националният фронт във Франция, Ломбардската лига в Италия, крайно левите и анархистичните групи и групички.

В Латинска Америка този процес не се развива толкова убедително. Заради слабата демократична култура, която има по-стабилна традиция само в Чили, Уругвай и Коста Рика, а в останалите страни се намира в зачатъчно състояние, там съществува по-сериозен риск от преобръщане на процесите и връщане към миналото, в сравнение с останалите части на света. Но демократичните процеси все пак набират сила и най-доброто доказателство за това са, че военните диктатури на практика прекратиха своето съществуване, а от въоръжените формирования останаха само ФАРК /Революционните въоръжени сили на Колумбия/. А и те самите са в състояние на клинична смърт, защото все по-малко хора ги подкрепят.

Освен анахронизма, каквато е Куба, съществуват правителства на популисти и демагози. Например Венецуела, мечтаеща да се превърне във велик катализатор на социалистическия революционен процес в Латинска Америка, преживява остра икономическа, политическа и социална криза, придружена от срив на националната валута, чудовищна скъпотия и разгул на престъпността и едва ли ще може да се превърне в образец на подражание, в какъвто искаше да я превърне Уго Чавес.

Либералите имат свой набор от основополагащи идеи. Че свободата – най-висшата ценност – е единна и неделима, именно тя осигурява настоящия напредък във всички области. Политическата, икономическата, социалната и културна свобода са неотделими една от друга и представляват единно цяло, което осигурява правосъдието, благоденствието, спазването на човешките права, равните възможности и мирния живот на обществата. Ако дори една от тези области на свобода бъде нарушена, тогава над всички останали надвисва опасност. Либералите смятат, че малката държава е по-ефективна, отколкото тази, която расте с големи темпове. И че когато това се случва, страдат не само икономиката, но и всички обществени свободи взети заедно. Те също смятат, че главната задача на държавата не е създаването на богатства, защото с това по-добре ще се справи гражданското общество в условията на свободния пазар, непризнаващ привилегии и уважаващ частната собственост. Осигуряването на безопасността, обществения ред, спазването на законността, образованието и здравеопазването са сред прерогативите на държавата, но не в монополна форма, а във формата на тясно сътрудничество с гражданското общество.

Тези и други либерални убеждения се реализират на практика по най-различен начин, зависейки от нивото на развитие на обществото, неговата култура и обичаи. За тяхното осъществяване няма строги формули и единни рецепти. Прибързаните и необмислени либерални реформи, които не почиват на съгласието на всички страни, могат да доведат до разочарование, да предизвикат безредици и политически кризи, поставящи под съмнение демократичния строй. Това е също толкова важен принцип на либералното мислене, както и икономическата свобода и уважението на човешките права. По тази причина либералите трябва да ценят преди всичко търпимостта, която ни се отдава с толкова много труд, особено на нас испанците и латиноамериканците, свикнали да смятаме единствено за правилно своето собствено мнение. Да проявиш търпимост означава да допуснеш вероятността, че твоите собствени възгледи може да се окажат погрешни, а чуждите – правилни.

Следователно е напълно нормално сред либералите да възникнат различни гледни точки по такива въпроси като абортите, еднополовите бракове и други. По отношение на всички споменати по-горе проблеми либералите нямат единен каноничен подход. Както е казал Карл Попър истината винаги има временен характер. Тя съществува дотогава, докато не възникне друга, която да я потвърди или опровергае. Конгресите и срещите на либералите много често напомнят събранията на троцкистите /когато троцкизмът все още съществуваше/: борбата на умовете, защитаващи противоположните идеи. Някои виждат в това признаци на неефективност и откъсване от действителността. Аз самият смятам, че благодарение на тези спорове, които Исая Бърлин наричаше „противоречиви истини“, либерализмът продължава да остава това учение, което в най-голяма степен съдейства за съвместното съществуване на различните социални класи и укрепването на човешката свобода.

 
 

Видяхте ли вече трейлъра на „Снежният човек“?

| от chronicle.bg |

Вече сме много нетърпелилви да видим екранизацията на Ю Несбьо „Снежният човек“. Подизираме, че ако филмът следва книгата, ще се получи наистина смразяващ кръвта трилър и това ни изпълва с ентусиазъм.

Филмът е с участието на Майкъл Фасбендър (поредицата X-Men), сексапилната Ребека Фъргюсън (Мисията невъзможна: Престъпна нация), Вал Килмър (Жега) и носителя на Оскар Джей Кей Симънс (Камшичен удар). Режисьорът Томас Алфредсон, който ще съживи романа, е познат на публиката от шпионския трилър Дама, поп, асо, шпионин и Пусни ме да вляза.

Когато главният инспектор на елитна полицейска група (Фасбендър) започва разследването на убийство по време на първия сняг, опасенията му, че мистериозен сериен убиец отново се е развилнял, се засилват с всеки изминал ден.

С помощта на находчива новобранка (Фъргюсън), полицаят ще трябва да разнищи случаи на повече от десетилетие, както и най-новия такъв, с надеждата, че ще успее да надхитри злодея, преди да е паднал следващият сняг.

Филмът е заснет изцяло на локации в Норвегия – градовете Осло и Берген, както и местността Рюкан.

Това прави сцените и смразяващия ужас, който сковава всички, още по-реалистични. Остава само да се надяваме да не завали сняг…

Снежния човек е продуциран от Тим Беван и Ерик Фелнър (Теорията на всичко, Клетниците), както и от Пиодор Густафсон (Мъжете, които мразеха жените) и Робин Слово (Дама, поп, асо, шпионин).

Снежния човек идва в кината на 13 октомври 2017 г. А ето го и трейлъра:

 
 

София ще има три ситита с небостъргачи

| от chronicle.bg |

В София ще бъдат обособени три зони, където да има свободно високо строителство, обяви главният архитект на София Здравко Здравков пред БТВ. Според него тези „ситита“ ще гарантират запазване на гледката към планината на столичани, тъй като ще се запази изискването на височина до 75 метра в останалата част от града. Едната зона за високо строителство ще е по протежението на бул. „Цариградско шосе”, другата по бул. „Царица Йоана” до Околовръстното и третата – до Централна гара.

„Има редица вратички в закона да се появяват небостъргачите хаотично из града и желанието ни е да затворим нормативните пропуски“, посочи Здравков. По думите му вече са представили промените в закона за устройството и застрояването на столичната община на депутатите от ГЕРБ и от общината се надяват парламентът да ги приеме.

Главният архитект добави, че до момента е издал едно разрешение за небостъргач – за 202 метровата сграда на „Скай форт” до Експо центъра.

Има обаче инвестиционни намерения и за терен в близост до Пирогов, а за спорния строеж на бул. „Черни връх” се очаква да приключат административните производства.

 
 

GoT сезон 7, епизод 1: Какво се случи и какво предстои?

| от |

Ако някъде е имало страхове, че в новия сезон Аря ще бере цветя, облечена в тиролска рокличка, Церсей ще е  започнала да ходи на йога и ще е станала миролюбива будистка, а Джон Сноу ще е загрозен от кокошки тръни по лицето и съответно – озлобен, спокойно. Няма нищо такова.

Над 16.1 милиона души снощи са гледали първия епизод от предпоследния сезон на „Game of Thrones“. Очакванията бяха огромни, самото чакане – безумно дълго, а вълнението преди снощния епизод – нажежено до степен паника.

И да, ВНИМАНИЕ! ТОЗИ ТЕКСТ СЪДЪРЖА СПОЙЛЕРИ!. Ако не искате да бъдете безжалостно спойлнати, спрете да четете СЕГА. Но имайте предвид, че щом закъснявате с повече от ден с гледането на сериал с популярността на GoT, не може да се сърдите, ако отнякъде ви издебне лош спойлер.

Епизодът започва в любимия ни GoT стил – с масова смърт. Аря Старк не просто не носи тиролска рокличка, а се е превърнала в малка интелигентна машина за убиване на врагове. Зимата дойде в дома Фрей в чаши арборско златно с отрова, а зрителите разбраха, че „Северът помни“. И още как.

След това начало звучно си отдъхваме. Всичко е каквото го помним – с интриги, насилствена смърт, силни думи, многопластови персонажи и относителна непредсказуемост. Лошото обаче е, че когато някой сериал вдигне летвата толкова високо, колкото GoT, поддържането на нивото става голямо предизвикателство. Особено изненадването на зрителите и пазенето на сюжета в тайна. Сценаристите и режисьорите са умни, но и сред милионите фенове има умници и теориите около бъдещото развитие на сериала се множат като скакалци по време на библейско нашествие.

Няма да ви занимаваме с теории на конспирацията, но нека да се спрем на няколко факта от снощния епизод и да видим какви изводи можем да извлечем:

Церсей е по-красива и по-властна отвсякога

церсей

След като видяхме Церсей съсипана, гола и замервана с мръсотия, и след като предишният сезон завърши с нея ликуваща, сега я виждаме като кралица на Седемте кралства (макар и поправена от Джайм, че всъщност са най-много три), обмисляща следващите ходове, с които да срази враговете си, и брилянтно красива в невероятен костюм. Неразбирателството й с Джайм става все по-явно, което може да е в подкрепа на една от теориите, че той ще бъде братът от пророчеството, който ще отнеме живота й.

Но каква трансформация трябва да се случи с Кралеубиеца, за да убие своята сестра и любима? Със сигурност голяма. И все пак, от безжалостен убиец, по-големият брат Ланистър се превърна в положителен герой с чувство за справедливост и отявлена тъга по загиналите му деца. В този смисъл можем да очакваме Джайм отново да се завърти на 180 градуса. Или да пожертва любовта си в името на справедливостта. Безценна беше физиономията му, когато наглият Юрон Грейджой поиска ръката на Церсей, изтъквайки, че има две здрави ръце. Тези двамата няма да се спогодят, макар че Ланистър очевидно имат неотложна нужда от съюзници, а флотата на Грейджой няма да им е излишна.

Ед Шийран пее войнишка песен

game-of-thrones-season-7-episode-1-6

След като носи зимата в дома Фрей, Аря Старк язди през гората на Речните земи и се натъква на група войници на Ланистър, които я канят на прясно заешко и чаша вино. Сред тях разпознаваме Ед Шийран, чиято роля, държим да кажем, е далеч по-незначителна, от тази, която изигра Захари Бахаров в сериала. А в погледа, който си размениха той и Аря, която отпива от силното вино и за първи път от много време се усмихва искрено и смутено, можем да разберем, че той би й попял „The Shape of You“ с удоволствие. И все пак…едва ли.

Хрътката започва да вярва

хрътката

Сандор Клегейн никога не е бил икона на вярата. При него всичко е tough, rough т.н. Но когато се взира в пламъците на Господаря на светлината Р’Хлоор, той вижда белите бродници, които идват. И в суровото му лице пробиват някакви наченки на вяра и страх. Дали пък Хрътката няма да се превърне в една леко по-несексапилна Мелисандра? Кой знае…

Белите бродници идват

Game-of-Thrones

Спор няма. Стотици хиляди мъртви с кристални очи носят леда и смъртта към Вестерос. И ако нишката Сам Тарли в Цитаделата – силата на Джон Сноу – Драконов камък не се оплете по един начин, който да сглоби най-малкото Сноу и Денерис в едно, ще има много мъртви. Впрочем, както знаете името на книжната поредица на Дж.Р.Р.Мартин е „Песен за огън и лед“, така че срещата между Джон Сноу и Денерис Таргериен е неизбежна. Дали ще бъде кървав сблъсък или еротичен вихър без мечове, предстои да видим.

Санса порасна

санса

Санса Старк далеч не е онова момиче, което беше влюбено в „красивия“ (кой може да го нарече „красив“) Джофри Баратеон. От гледката на екзекуцията на баща й, през тежките й дни в Орлово гнездо, до изнасилването й от Рамзи Болтън, Санса измина дълъг път и както я чухме да казва на Джон, „баща ми не може да ме предпази, нито ти ще можеш“. Редом до брат си и обградена от свои хора, Санса се чувства добре, а възхищението, което изпитва към Церсей не ни учудва. Не е лесно да не се възхищаваш на Церсей. Но дали Санса би могла да бъде кралица? От една страна, все си мислим, че колкото и да я очука животът, възпитанието от Кейтлин и Нед Старк и вроденото й добродушие няма да позволят тя да стане втора Церсей. Но пък видяхме какво направи с Рамзи, какво искаше да направи Джон с предателите, били се за Болтън, и с какъв хладен разум се отнесе към Кутрето.

Денерис се завърна „на дракон“

денерис

Денерис не е на кон, но няма нужда. Тя си има дракони. И армия, и ума на Тирион Ланистър, и хитростта на евнуха Варис. Тя се завърна в Драконов камък, където е родена. И сложи ръка на него. Няма как да не се сетим за теорията, според която именно Денерис е Азор Ахаи – избраника на Р’хлор, Червения бог, комуто е отредено да срази чедата на неговия вечен враг, Великия Друг. Онзи, който Мелисандра вярваше, че е Станис, но не се оказа права. Нека да припомним, че според сказанията, Азор Ахаи е роден сред камък и сол. Неуязвим е за огъня и неговите пламъци. И както Великият Друг има свои деца – бродниците, така и избраният има свои – драконите. Звучи логично. Но да видим…

 
 

Излезе трейлърът на „Baa Baa Land“- най-досадния филм на всички времена

| от chronicle.bg, БТА |

Излезе трейлърът на 8-часовия филм „Baa Baa Land“, окачествен от собствените си създатели като най-досадния на всички времена.

Питали ли се сте се някога дали броенето на овце наистина помага на човек да заспи? Скоро страдащите от безсъние и почитателите на киното вероятно ще научат отговора. Това ще стане благодарение на ексцентричния филм „Baa Baa Land“, който не представлява нищо друго, освен гледка на овце на забавен кадър. При това в продължение на осем часа. Продукцията няма сюжет, диалог и актьори. Само овце, заети със свои дейности.

„Baa Baa Land“ е не само първият филм изцяло с овче участие, но и първият, продуциран от калифорнийските разработчици на приложението за медитация Calm.

Продукцията е снимана изцяло в Есекс, Великобритания. След очакваната премиера на „Baa Baa Land“ през септември в Лондон, филмът ще тръгне и по кината на Острова.

Според продуцента Питър Фрийдман това е най-отегчителният филм, правен някога. „Щом ние смятаме така, се надяваме и публиката да се съгласи“, казва той.

Съоснователят на Calm и изпълнителен продуцент на „Baa Baa Land“ Алекс Тю допълва: „Филмът е по-добър от което и да е сънотворно хапче, най-доброто средство срещу безсъние“.

Заредете се с търпение и вижте трейлъра: