Малки градски нормалности: Атина

| от |

Автор : Анета Василева (http://whata.org)

И така, какво да прави един архитект в Атина през февруари, ако е там по работа и му останат 12 свободни часа?

00:00-08:00. Хотел

Най-лесния начин да се види малко добър интериор. А и дизайнерските хотели в Атина са съвсем достъпни. В случая става дума за един хотел на Карим Рашид.

2526t

Оказа се, обаче, че поп-артът в архитектурата не остарява добре. И въпреки това всеки град има нужда от истински дизайнерски хотели с приятелски персонал.

2522

08:00-14:00. Разходка

Пешеходна настилка на автомобилна улица в атинския квартал Кифисия. Автоматично намалява скоростта на движение и придава жилищен характер на целия район. Очевидно работи даже в държава, където подбират керемидени тротоарни плочи като в София (да, BMW-то е спряло на тротоара).

2521t

14:00-16:00. Нова сграда

New Acropolis Museum на швейцарско-американския (почти) стархитект Бернар Чуми е чудесна сграда, каквато има все по-малък шанс да се появи в България. Голяма обществена постройка в много трудна историческа среда, която е перфектно мащабирана, въздейства силно и предлага фина сценография на посетителя, без шанс да му омръзнат безбройните късове мрамор и керамика, изложени вътре.

2527t

2523t

2524t

16:00-17:00. Кафе

2525t

 
 

Защо по-скъпото вино има по-добър вкус

| от chronicle.bg, БТА |

Изследователи от Германия и Франция са открили защо скъпото вино има по-добър вкус от евтиното, предаде ДПА, позовавайки се на публикация в сп. „Сайънтифик рипортс“.

Причината се в крие в наградната система на мозъка.

„Въпросната система е по-активна, когато пием по-скъпи вина и това съответно се отразява върху възприемането на вкуса им“, обяснява Бернд Вебер от университета на Бон, Германия, един от авторите на изследването, осъществено съвместно с Европейския институт по бизнес администрация (INSEAD) във Франция.

„Сега въпросът е дали можем да тренираме наградната система и да я направим по-слабо податлива на подобни „плацебо“ маркетингови ефекти“, допълва специалистът.

За да разберат защо скъпото вино ни се струва по-вкусно, учените са изследвали със скенер за ядрено магнитен резонанс мозъчната активност на 15 мъже и 15 жени. Участниците в експеримента са били уведомявани колко струва всяко едно вино, преди да им бъде подаден милилитър от течността през маркуч. След това изследваните лица е трябвало да натиснат бутон, за да оценят вкуса на виното по деветстепенна скала.

В действителност напитката е била една и съща, но на участниците са били съобщавани различни цени – 3, 6 или 18 евро на бутилка.

„Както се очакваше, тестваните лица твърдяха, че виното с по-висока цена има по-добър вкус от евтиното“, отбелязва Хилке Пласман от изследователския екип.

Скенерът същевременно е показал, че предните дялове и част от мозъка, известна като вентрален стриатум, за които се смята, че играят роля в наградния процес, са били по-активни при по-високите цени на виното.

„В крайна сметка изглежда, че наградната и мотивационната система ни мамят“, казва Лиане Шмит от изследователския екип.

 
 

Заразното психично: по някои теми трябва да се мълчи

| от |

Много се говори за темите-табу, които трябва да спрат да бъдат такива: психичните заболявания, абортите, причините за срив в семейството, разводите, детската агресия, трудностите на родителството и още, и още. На другия полюс обаче, стои един набор от теми, чието непрекъснато дъвчене по медии и социални мрежи предизвиква вълна от повтаряемост, а отговорността за това остава неосъзната или размита.

Може би ви е направило впечатление колко случаи на изоставени бебета има напоследък. Почти през ден, отваряйки някой новинарски сайт, ще попаднете на поредната новина за малолетна/пълнолетна/многодетна/малцинствена/“съвсем нормална“ майка, която е изоставила бебето си до някоя кофа за боклук. Присъдата на Върховният Facebook Съд не закъснява: под новината започват да се роят коментари за акъла на българките, клетви, съвети, мнения и прочувствени, сърцераздителни, псевдочовеколюбиви отзиви.

Резултатът? Два дни по-късно отново имаме случай с изоставено бебе. Никой от коментиращите и никой от журналистите не чувства вина. Те просто отразяват и коментират действителността, не й въздействат. Но дали?

Хората масово не си дават сметка, че освен Големия брат, който не спи и наблюдава, много „малки братя“ също дебнат. И новини за хора в тяхната или подобна на тяхната ситуация им дават подтик да постъпят по същия начин.

Спомняте си невероятно широкия медиен отзвук, който получи опитът за самоубийство на гимнастичката Цвети Стоянова през юни миналата година. Слава Богу, неуспешен. Три седмици по-късно психиатърът д-р Захари Зарков каза, че вследствие на раздухването на случая, се е получила такава мощна вълна на суицидни опити, извършени по същия начин, че психиатрите в София едва смогват да овладеят положението.

За пациентите с тежка или дълбока депресия, суицидният опит на едно красиво, успяло, привидно щастливо момиче, е мощен ритник в и без това болезненото отчаяние, в което се е удавил целия им психичен свят. И новите опити не закъсняват.

Поради това, отразяването на суицидните опити, както и на реализираните самоубийства, е тема, която не трябва да се нищи безразсъдно в публичното пространство. Принцип, който ни е трудно да възприемем, когато гледаме поредната еуфорична репортерка, която със смесица от прискърбие и превъзбуда разказва за случая „там, зад нея, точно на това място“.

Разбира се, не става дума за заклеймяване на темите и упорито избягване на този тип проблематика. Не става дума да се лъже, че Крис Корнел е загинал в катастрофа с тротинетка, а Честър Бенингтън е намерил кончината си след задавяне с парче сладкиш.

Лошите неща се случват и когато не говорим за тях. Но понякога, в някои случаи, говоренето мултиплицира риска те да се случват, и го мултиплицира неимоверно.

Навярно си спомняте случаите със самозапалванията през 2013г. На 18 февруари 2013, 26-годишният Траян Маречков се самозапали на една от главните улици в Търново по време на зимните антиправителствени протести в страната. На 26 февруари 2013г. в Раднево се самозапали 53-годишният Венцислав Василев. Последва смъртта на Пламен Горанов, който загина на 3 март 2013г., а на 13 март 51-годишен мъж се запали през президенството. На 1 април пред Община Варна 70-годишната Елена Златева се опита да се самозапали от отчаяние поради бедност и отказана социална помощ от общината.

Въпреки призивите да не се романтизира самозапалзването и да не се героизират самоубийството, медийната политика по отношение на отразяването на гражданските протести, не се промени.

Важно е да си дадем сметка, че не само варицелата и грипът са заразни. Някои психични състояния също се предават от човек на човек. Подобно на инфекциозните заболявания, те се прихващат по-лесно от хора с имунокомпрометиран организъм, като в случая ролята на отслабналата имунна система се поема от психиката, натоварена с особен дистрес в съответния момент.

Психолозите са наясно с тези факти. Неслучайно онези от тях, които работят с наркозависими например, задължително посещават психотерапевт, тъй като инстинкът към смъртта при наркоманите е много мощен. А той също е заразен. И неслучайно повечето студенти по психологията стават „психо-хипохондрици“. И неслучайно някои психотерапевтични школи задължават терапевите си самите те да ходят на терапия. Защото досегът до чуждото психично може да ни опари. Той неизбежно предизвиква сблъсък със собственото ни психично. Провокира въпроси, поражда страхове и разбива удобната илюзия за „познаване на себе си“.

Накратко казано: нещата не са прости. И във времена, в които всеки с достъп до интернет и профил в социалните мрежи е един мини журналист, коментарите под статии трябва да се пишат с усещане за отговорност. Същото усещане за отговорност, което трябва да носят и официалните медии.

Да, още се учим да живеем в света на свръхинформацията и често сме като деца, в чиито ръце е попаднал M16 и те не знаят какво да правят с него – дали е за игра, дали е за убийство…Нормално е да се лутаме и интуитивно да разбираме какво е редно да се пише онлайн и какво – не е.

Но колко жертви трябва да паднат, докато усвоим базисните уроци?

 
 

Жените на Холивуд, които си приличат

| от chronicle.bg |

Минаха 25 години от премиерата на „Single White Female“ на 14 август 1992 година. Бриджид Фонда играе Али, нюйоркчанка без късмет, която пуска обява, за да си намери съквартирантка. Така попада на Нейди (Дженифър Джейсън Лейт).

Нещата отиват на зле, когато Хейли е обзета от новата си приятелка и започва да копира външния й вид и дори да се представя за нея. Това те кара да гледаш със съмнение на всички групи за намиране на съквартиранти във фейсбук.

Интересно е обаче да видим колко много от известните хора си приличат. Кейти Пери и Зоуи Дешанел са почти неразличими по снимки и те не са единствените. Разгледайте галерията ни и ще видите.

 

 
 

Силви Вартан – първото рок момиче на Франция

| от Дилян Ценов |

Годината е 1944, България. В селото близо до София, Искрец, се ражда дъщерята на Жорж и Илона Вартан, Силви. Майката е дъщеря на известен унгарски архитект и живее от дълги години в България. Бащата, Жорж, е наполовина българин и работи като аташе във френското посолство в София. Семейството е част от висшето българско общество на следвоенна България. Силви израства заобиколена от любов.

Комунистическият режим обаче кара семейство Вартан да емигрира във Франция. Това се случва през 1952 г. Малко преди това обаче бъдещата икона на френската музика вече знае каква иска да бъде – режисьорът Дако Даковски я избира за епизодична роля в своята екранизация на „Под игото“ и тя знае, че иска да бъде пред камерата. След като семейството се мести в Париж, смелата, дръзка и луда Силви започва своето пътешествие, докато не се превръща в една от вечните френски певици, символ на музиката от 60-те и 70-те, най-яркото момиче „йе-йе“ (стил в музиката идващ от Франция).

Силви Вартан е от личностите, с които народът ни не просто може, а е длъжен да се гордее. Тя е Рудолф Нуреев на България. Руснакът, който мечтае да стане известен балетист, но родината му не му позволява да постигне желания успех. По същия начин България е тясна за чудовищния талант на певицата и тя получава успех първо и предимно във Франция.

maxresdefault

Започва кариерата си в началото на 60-те години, когато още няма двайсет. Веднага е забелязана от публиката. Скоро след първата й поява по телевизията се запознава с певецът и музикант Джони Холидей и двамата започват да работят заедно. Връзката бързо преминава в лична и двамата се женят през 1965 г. Двамата заедно се изкачват на върха на славата. Пеят в зала Олимпия в Париж, правят невиждани фурори в Palais des congrès de Paris (зала за концерти в Париж). Публиката ги обиква, появяват се по телевизията непрекъснато.

През 60-те тя е млада, енергична, руса, убийствено секси , която на всичкото отгоре пее безупречно. Тя е една от първите изпълнителки, която започва да танцува в клиповете към песните си. Със своя момичешки вид, танци и пеене пленява всички. Това е времето на възхода на „йе-йе“ стила. Това е стил в поп музиката, който възниква в началото на 60-те и негови типични представители са Бийтълс, а във Франция Серж Генсбур, Франсоаз Арди и Франс Гал. Момичетата от този стил са млади, наивни на вид, но примамващо хубави. Пеят за любов, за авантюри, загатват деликатно силното си желание да съзреят по-бързо, но същевременно остават труднодостъпни, само най-добрите момчета могат да ги имат. Обличат се с къси поли и понякога дълги ботуши, носят момичешки прически и живеят за удоволствието.

В този период тя създава най-известните си песни – La plus belle pour aller danser (1962), Tous mes copains (1962), Si je chante (1963), Le Loco-Motion (1962), Cette lettre-lа. След време ще създаде хитове като Nicolas, Comme un garçon и прекрасната L’amour c’est comme une cigarette. Работи активно през целия си живот. Остава женена за Джони Холидей до 1980 г. От този брак, през 1966 г., се ражда Дейвид Холидей. Джно и Силви са звездната двойка на Франция и медиите ги преследват на всяка крачка.

Мотото е едно единствено и то важи за целия й живот: Carpe diem – Улови мига.

Sylvie-Vartan_width1024

Живее в България в продължение само на 7 години. Седем години, които оставят отпечатък завинаги и тя се завръща в България през 1990 г. Споменът за първите години се превръща в любов към родното й място. Майка й е човекът, на когото посвещава автобиографичната си книга „Мама…“, която излезе у нас в края на миналата година. Тя е жената, от която научава как да бъде успешна майка и жена. Илона Вартан остава най-близкият й човек.

Nikos Aliagas : Photo Exhibition At Palais Brogniart In Paris

Днес Силви Вартан става на 73 години. Вече 73 години звездата на певицата, актриса и писател, родена в България и изпълнила едни от емблематичните френски хитове на миналия век продължава да свети в пълния си блясък. Живее така както винаги, на пълни обороти, между Париж, Лос Анжелис и София – градовете, които обожава, а последният, който е началото на дългия й и богат път.

Честит рожден ден, Силви! Бъди винаги la plus belle pour aller danser! (от фр. най-хубавата, за да отида да танцувам)