Майка на(сила)време

| от Цвети Иванова |

Вече няколко дни се чувствам като преследвана лисица от кампанията-хрътка. Тя ме дебне от билбордове, хили ми се зловещо през радио приемника, сръчква ме от уебсайтове.

„Майка навреме“ е кампания, която цели да информира младите жени за тяхното репродуктивно здраве и да ги осведоми какво представлява „женския часовник“ и да стартира превенция на „проблема късно забременяване“.

Разбирам много добре, че противодействието на демографската криза е важно. Осъзнавам също така, че телата ни имат собствен часовников механизъм и често онзи в главите ни избързва или изостава от него. И съм наясно, че ако родя на 45, шансът на абитуриенсткия бал на дъщеря ми да изглеждам като нейната по-голяма сестра значително намалява. Както и шансът да съм жива въобще.

Но моля ви! Не така грубо!

След като изчетох посланията на кампанията, се почувствах като 29-годишна бездетна развалина. Яйцеклетките ми кретат с бастуни, търсейки заветния сперматозоид, който да ги оплоди. Взират се със слепи очи в празните, кънтящи яйчници. Бродят самотни и тъжни като Далчевите стари моми. Гърдите ми не са пълни с мляко и по никакъв начин не приличам на богиня на плодородието. И още по-лошо – сърцето  ми изглежда е пусто, тъй като според авторите на проекта думата „любов“ се асоциира предимно с отношенията майка-дете и онези, които още не са познали благодатта на майчинството не са достойни да я имат в живота си. И може би са прави. В подкрепа на това твърдение идва чудесната стара градска песен „Сал майчино сърце“, в която се пее „Сал майчино сърце, знае истински да люби на света, сал майчино сърце, знае истински да страда“.

Но знаете ли, има нещо по-страшно от това да не си майка. И то е да си лоша майка. Да родиш, защото социалният натиск те е смачкал и ти е внушил, че липсата на деца преди 30 е порок и риск. Да родиш, защото така е „нормално“ и така „се прави“. Или да превърнеш бъдещото си дете в своя цел и фикс идея.

Раждането на дете не бива да бъде самоцел. То е решение, което следва да бъде продиктувано от любов, от вътрешна необходимост, от желание, от удовлетворение. А не от нужда да бъдеш вписан в порядките на обществото или от жертвоготовност в името на демографското процъфтяване. Защото жените, които предприемат тази стъпка поради грешните мотиви, рискуват в един момент да се обърнат назад и да си кажат „Защо ми беше…“. Те няма да го кажат гласно. Ще си го кажат тихо, засрамено, само на себе си. Но това ще е достатъчно да ги блъсне в посока лошо родителство.

Агресивното бомбардиране на младите жени с информацията, че нямат време и трябва да станат майки преди 25/30/35 открива пролука към лошото майчинство.

А лоши майки можем да станем такива по много начини. Може да неглижираме детето си. Да го обвиняваме за нашата умора, за стриите, за болките, за надебеляването, за неуспехите, за неосъществените ни идеи, проекти или мечти. Да го натоварим с отговорността да направи вместо нас нещата, които сме искали да направим, но не сме, защото сме били възпрепятствани от неговото раждане и отглеждане. Можем да го обгрижваме прекалено, да го превърнем в работа, кариера, цел.

А то не е нито едно от тези неща. То е личност и заслужава да дойде на този свят, когато е истински желано, за да бъде обичано и отгледано по един зрял, отговорен начин. Някой мъдър човек беше казал, че да се родиш, е като да те отвлекат. Е, ако ще „отвличаме“ някого, нека поне го заведем на хубаво място и му създадем предпоставки за хубав живот.

В случаите, в които ритъмът на остаряване на нашите клетки съвпадне с ритъма на ментално съзряване и с раждането на желание за дете, всичко е наред. Но когато тези два часовника се разминат, кой от двата да послушаме?

Мен ако питате – не биологичният, а онзи другият. Но все пак, ако сте на 54 и внезапно ви хрумне, че искате да имате дете, за да има кой да ви гледа на стари години, по-добре напишете книга. Или стартирайте кампания за ранно майчинство. Припирнята за създаване на потомство е стресираща и вредна, но не можем да си кривим душата. Тялото ни все пак има някакъв срок на годност. Както, впрочем, и животът.

 
 
2 коментара
  • villich

    Този въпрос, като оставим биологията на страна, има други два важни аспекта. От една страна, населението на света расте неимоверно бързо и скоро може да останем без ресурси на нашата малка планета. От друга страна, едни глупави народи с фанатични и разрушителни религиозни възгледи, раждат и се множат значително повече. Въпросът е: дали да се погрижим за планетата като намалим раждаемостта или да се погрижим за народа и нас самите като си създадем повече себеподобни?

  • Hristina Filipova

    Авторката изтъква едни от основните причини, които си повтарят младите жени, за да оправдаят факта, че не създават семейство – надебеляване? стрии? болка? умора? неуспех? неосъществени идеи? Всички те, до една, звучат безумно и безсмислено на фона на това да дадеш живот и да посветиш живота си на него. Може би истинската причина се крие в страха от това да поемем отговорност за някой друг освен себе си, страх от това, да бъдем само с един мъж и да му се доверим, че ще може да се грижи за нас и децата ни, страх от това да се отдадем, напълно, изцяло, безвъзвратно. И ако чакаме подходящия момент може би той никога няма да настъпи, защото ни е по-лесно да сме егоисти. А точно със създаването на семейство човек започва да преодолява този свой вроден недостатък.

    Няма нищо страшно в това да станеш майка. Не съм зарязала мечтите и идеите си. Напротив, да бъда съпруга и майка ми даде здрава основа, на която да стъпвам, когато градя останалите аспекти на живота си. Силно съм мотивирана да бъда най-доброто от себе си, не само заради себе си, но заради съпруга си и заради децата си, които взимат пример от мен. Прекрасно е усещането да се отдадеш до такава степен. Без страх, а със сърце пълно с любов!

Официална позиция на YALTA CLUB за събитията в Слънчев бряг

| от chronicle.bg |

Текстът е взет от фейсбук страницата на YALTA CLUB. Chronicle го представя без редакторска намеса.

 

Официална позиция на YALTA CLUB:

Във връзка със случващото се в курортен комплекс Слънчев бряг, взехме решение да прекратим преждевременно ежегодния фестивал SOLAR Summer 2017. Към този момент, а и през целия сезон, липсват подходящите условия, които да гарантират характерните за SOLAR качествен звук, ефектна сцена и безпроблемно протичане на събитията.

SOLAR Summer е фестивал, който се провежда повече от 10 години в Слънчев бряг и в частност на южния плаж на курорта – Cacao Beach. През всички тези години на този плаж сме организирали участия на най-големите имена в света на електронната музика, а през курорта са минали хиляди фенове дошли да видят имена като Fatboy Slim, Armin van Buuren, Pete Tong, Tiesto, Richie Hawtin, Fedde Le Grand, Mark Knight, Victor Calderone и други, което направи Слънчев бряг една от най-желаните парти дестинации в Европа, наред с Ибиза и Миконос, и постави курорта на челни места в редица световни класации.

Никога не сме си представяли ситуация, в която на световен топ артист музиката може да бъде спряна, а техниката конфискувана. Във времената на социалните мрежи, новината за това ще се разпространи мълниеносно в цял свят, което ще се отрази изключително негативно на имиджа, както на България, така и на нас като организатори.

Очакваме всички компетентни органи да вземат адекватно становище по въпроса без постоянно да си прехвърлят отговорности, както се случва в последните 10 дни.

Примерите от света за това как държавата може да се възползва от подобни фестивали и да ги добави в туристическото си портфолио са вече почти безброй – Сърбия (EXIT), Румъния (Untold), Унгария (Sziget), Белгия (Tomorrowland), Испания (Ibiza) и т.н. За съжаление, както в много други области, така и тук, страната ни изостава сериозно от тенденциите и дори в някои отношения върви назад, а като резултат, редица добри събития и фестивали по Черноморието спряха своето съществуване, което пък доведе до сериозен отлив на младите хора и платежоспособните туристи от България.

YALTA CLUB поднася своите извинения на всички, които вече са планирали своя уикенд. В момента се договарят нови дати за участията на Adam Beyer и Paco Osuna, като най-вероятно такива ще бъдат насрочени още до края на тази година в София. Закупените билети ще важат за новите дати, но могат да бъдат и върнати в офисите на Ивентим или на касите, където са били купени от 16.08.2017

До нови срещи!

 
 

Режисьорите, които започнаха кариерите си с шедьоври

| от chronicle.bg |

Да си режисьор и да направиш фурор още с първия си филм може да бъде най-добрият и най-лошият старт на кариерата ти.

От една страна е високата заявка, която показва, че имаш потенциал да създаваш качествени филми, а от друга е очакването дали ще надскочиш собствената си летва. Защото това е лакмусът за добрия режисьор. На всеки се случва да има едно добро заглавие в биографията си, трудното е да повториш успеха, с което да докажеш мястото си на върха.

Все пак киното познава немалко режисьори, чийто първи филми се превръщат в шедьоври, а следващите им са също толкова добри.

Вижте в галерията горе част от режисьорите, които започнаха кариерата си с едни от най-добрите филми на всички времена, а след това успяха да се възползват от шанса, който им беше предоставен.

 
 

Шинейд О’Конър влиза в болница

| от chronicle.bg |

Миналата седмица певицата Шинейд О’Конър привлече вниманието с публикуването на две видеа във фейсбук, в които говори открито за тежкото си състояние и борбата с депресията. Преди два дена изпълнителката на хита Nothing Compares 2U публикува ново видео, в което съобщава, че влиза в болница, където ще се лекува.

„Напълно съм разрушена. Трябва да се върна в болницата. Не съм спала цяла нощ. Кошмар. Просто нямам силите да се справя с това извън болницата.“ заявява Шинейд О’Конър. „Това е непоносимо. Абсолютно непоносимо без децата ми, близките ми. Не мога да живея вкъщи. Но ще бъда добре, защото в болницата е чудесно. Линейката е път.“ В края на видеото певицата пее песента на Ани Ленъкс, Tomorrow.

Това е третото видео в рамките на две седмици, в което О’Конър говори за болестта си. Тя беше диагностицирана с биполярно разстройство през 2007 г. Ани Ленъкс, приятелка на Шинейд, също изрази подкрепата си в публикация на своята фейсбук страница.

 
 

Честит имен ден, днес е Успение Богородично

| от chronicle.bg, БТА |

Църковният празник Успение – заспиване, на Пресвета Богородица, който е един от 12-те големи християнски празници, се чества днес. Той се отбелязва на 15 август и от православни, и от католици.

Според Светото писание, това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуска земния си живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта й Архангел Гавраил съобщава на Пресвета Богородица, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното й желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим.

Три дни след това, сам Исус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа й с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата й.

Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“

В памет на явяването на Пресвета Богородица пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „въздигане на хляба“.

Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица за житейските си проблеми.

На този ден се правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – с курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде.

Днес празнуват всички, които носят благословеното име Мария, както и имената Мара, Марияна, Мариана, Мариян и Мариан.