Левче

| от | |

books-text

Петриела Бачева

-В заключение ще кажа…

,,Хайде, отиде, сега ще си объркам речта”.

– Хей, усмихни се, какво си се намръщила така?

– Мисля си за провала.

– Я стига, работиш от три месеца по тази реч, няма начин да се провалиш – той погалва бузата ми, а аз се радвам на хладината от неговата ръка. – Нали затова те доведох тук, да се разведриш малко.

Пред нас се спира момче с майка си. След миг от малките му пръстчета полита една монета и със звучно плясване се приземява на дъното на фонтана. Бледосинята вода продължи да залива купчината от ръждясали стотинки долу. А монетката на момчето проблясва при допира със слънчевите лъчи.

– Искаш ли да ти дам стотинка? – пита ме той и ме гледа със закачлив поглед. – Казвали са ми, че желанията, споделени с този фонтан, винаги се сбъдват.

– И кой точно ти е казал това? – правило номередно на адвокатската дъщеря-никога не се доверявай на нещо без доказателства.

– Доста хора… които вярват в щастието и мечтите.

– Защо ти не опиташ първи? – как един фонтан може да ти сбъдне мечтите?!

– С удоволствие, но имам само една монета – вади той от джоба си левче, което веднага започва да си играе със светлината. – Хайде, мила, поне веднъж повярвай, че мечтите не са неосъществими. Ето, вземи – подава ми той монетата.

– Е, какво пък – съгласявам се аз, грабвам левчето, ставам и се приближавам до ръба на фонтана.

Като се вглеждам по-внимателно, забелязвам, че на дъното има толкова много монети…Ами ако наистина всички желания се сбъдват! Колко ли мечти са видели бял свят заради една купчина от цветни плочки и вода. Не, не може да е истина. Как едно левче ще ми помогне да си кажа речта без грешка следващата седмица?! Най-голямото състезание в страната… Другите сега се упражняват, а аз стоя тук и се надявам на фонтани.

– Хайде, хвърли монетата! – чувам го да крещи зад мен. Обръщам се – още е на пейката. – Моля те, направи го, няма да изгубиш нищо.

Обръщам се пак към фонтана. Малки капчици непрестанно разкъсват покривката на водата. Левчето вече се е нагряло в ръката ми, слънцето го държи в страстна прегръдка. Затварям очи, протягам ръка напред и…споделям желанието си с фонтана. След миг виждам последните лупинги на монетата преди да се присъедини към себеподобните си на дъното.

Връщам се при него, а на лицето му грее голяма усмивка.

– Е, какво си пожела?

– Теб.

– Ами речта, състезанието, съвършенството, към което винаги се стремиш?

– Няма значение. Нищо от това няма смисъл. Съвършенството си ти.

– И защо мислиш така? – той ме прегръща и все още усмихнат очаква отговор.

– Ти вярваш в мечтите, а това е най-хубавото нещо – сгушвам се в него.

– Да разбирам ли тогава, че за теб няма значение какво ще се случи следващата седмица с речта?

– Точно така. Няма значение, защото знам, че ти ще ме чакаш независимо от това, какво ще се случи. Ти винаги ще си там с ей такава широка усмивка и едно левче, което да ми сбъдне мечтата.

Той се умълчава. В продължение на минута просто седим на пейката и слушаме шума от фонатана.

– Права си, ще съм там. Но дори и нищо да не направиш, аз ще ти дам половината от меото съвършенство, съгласна? – О,милият ми той.

– Съгласна – усмихвам се и го целувам по бузата.

– В заключение ще кажа, че щастието не е мит – лепвам си най-голямата усмивка, а публиката избухва в аплодисменти.

,,Ето, и то съществувало. Моето съвършенство. Но половината е за него…Винаги ще е за него, защото успехите, свързани с другия, са по-сладки… По-ценни. По-пълни!”

 
 

Защо по-скъпото вино има по-добър вкус

| от chronicle.bg, БТА |

Изследователи от Германия и Франция са открили защо скъпото вино има по-добър вкус от евтиното, предаде ДПА, позовавайки се на публикация в сп. „Сайънтифик рипортс“.

Причината се в крие в наградната система на мозъка.

„Въпросната система е по-активна, когато пием по-скъпи вина и това съответно се отразява върху възприемането на вкуса им“, обяснява Бернд Вебер от университета на Бон, Германия, един от авторите на изследването, осъществено съвместно с Европейския институт по бизнес администрация (INSEAD) във Франция.

„Сега въпросът е дали можем да тренираме наградната система и да я направим по-слабо податлива на подобни „плацебо“ маркетингови ефекти“, допълва специалистът.

За да разберат защо скъпото вино ни се струва по-вкусно, учените са изследвали със скенер за ядрено магнитен резонанс мозъчната активност на 15 мъже и 15 жени. Участниците в експеримента са били уведомявани колко струва всяко едно вино, преди да им бъде подаден милилитър от течността през маркуч. След това изследваните лица е трябвало да натиснат бутон, за да оценят вкуса на виното по деветстепенна скала.

В действителност напитката е била една и съща, но на участниците са били съобщавани различни цени – 3, 6 или 18 евро на бутилка.

„Както се очакваше, тестваните лица твърдяха, че виното с по-висока цена има по-добър вкус от евтиното“, отбелязва Хилке Пласман от изследователския екип.

Скенерът същевременно е показал, че предните дялове и част от мозъка, известна като вентрален стриатум, за които се смята, че играят роля в наградния процес, са били по-активни при по-високите цени на виното.

„В крайна сметка изглежда, че наградната и мотивационната система ни мамят“, казва Лиане Шмит от изследователския екип.

 
 

Берлин въвежда унисекс обществени писоари за мъже и жени

| от chronicle.bg, БТА |

Полово неутрални писоари, които да могат да бъдат ползвани и от мъже, и от жени, ще бъдат инсталирани в обществените тоалетни съгласно плановете на лявата коалиционна управа в Берлин, пише в. „Дейли мейл“.

В документ от 99 страници се изтъква, че това е шанс да се покаже иновативното лице на столицата. Докладът е озаглавен „Концепцията за тоалетните в Берлин“ и в него е залегнала идеята за унисекс писоарите. Замисълът е те да намалят опашките в дамските обществени WC. В бъдеще берлинчани и от двата пола ще могат да ползват по малка нужда съседни писоари.

Вестникът цитира мнението на проф. Мете Демилиц от университета в Гелзенкирхен, че писоарите за дами /frauenpissoir/ ще спестят големи количества вода. При обикновените тоалетни представителките на нежния пол често натискали три пъти копчето на тоалетното казанче.

 
 

Какво присъства задължително във филмите за апокалипсис

| от chronicle.bg |

От далечния „Армагедон“, на който целият свят плака при вида на ръката на Лив Тайлър върху телевизора, през „След утрешния ден“, където младият Джейк Джиленхол спаси хубавото момиче от „Shameless“ , и като стигнем до  „2012“, който ни показа какво се случва с лошите хора в лицето на апокалипсиса, всички филми за края на света съдържат някои неизбежни елементи, без които просто не може да бъдат.

Например:

Развод

В началото на филма става ясно, че мъжът и жената са пред развод, във развод или след развод. Децата им страдат. Докато от небето се сипят астероиди обаче, и извънземни бомбардират Айфеловата кула, двамата разбират, че всъщност още се обичат. Преминават през много перипетии заедно и накрая се прибират заедно у дома, в Алабама. Децата са щастливи.

Тъпа шега в напрегнат момент

Подводницата е пълна с последните оцеляващи от атака с атомни бомби, тръгва да се потапя, а главният герой се спуска отгоре с хеликоптер и държи под мишницата си сладкото кученце. Шансът да се вмъкне вътре е едно на милион, напрежението стига своя пик, чернокож актьор се подава от люка на подводницата, докато цунамито диша във врата на пекинеза и в последния момент дръпва главния герой и кучето вътре. Героят диша тежко, има десет огнестрелни рани, нанесени от лош руснак, и мозъчно сътресение вследствие на паднал небостъргач върху главата. Поглежда сериозно чернокожия и казва: „Нямаше нужда да бързаш толкова“. Смеем се.

Сладко кученце, което оцелява

Няма начин поне един пекинез или ши-тцу да не участва във филма. Много честно зрителите нехаят за съдбата на главните герои, но тръпнат в напрежение при всяка опасност, която заплашва кученцето. Добре е, че то винаги оцелява – въпреки земетресението, торнадото, цунамито и акулите-зомбита.

Реч на американския президент

Абсолютно неизбежно. Какво се случва с президентите на други държави обичайно не става ясно, но американският държавен глава винаги произнася реч, която се слуша от всички замесени, навсякъде по света.

Жена, която се съблича

Ситуацията го налага. Ако апокалипсисът е воден, така ще плува по-добре. Ако е огнен – така ще се пребори. Ако има акули – ще стъпи на дрехите си, за да стигне до кабел, който да набута в устата на акулата. Във всички случаи, по някое време се появява сутиен.

Смирение

След като всичко приключи и 3/4 от населението на Земята вече се е пренесло в отвъдното, останалите хора се замислят и се смиряват. Всички са приятели и са готови да пазят Земята от глобалното затопляне – настава мир и хармония.

 

 
 

Ема Стоун e най-високоплатена актриса в света

| от chronicle.bg, БТА |

Списание „Форбс“ обяви носителката на „Оскар“ Ема Стоун за най-високоплатената актриса в света. Според рейтинга за 2017 г., публикуван днес на сайта на изданието, звездата от филма „La La Land“ е заработила през последната година 26 милиона долара, предадоха ТАСС и Ройтерс.

Двайсет и осем годишната Стоун, която спечели награда „Оскар“ за най-добра актриса за ролята си в мюзикъла, е изкарала тази сума в периода от юни 2016 г. до юни 2017 година. В нея не са взети предвид данъците върху доходите, които актрисата е платила или трябва да плати.

Стоун изпреварва Дженифър Анинстън, която се нарежда на второ място с доходи в размер на 25,5 милиона долара. Сериалът „Приятели“ продължава да носи доходи на 48-годишната актриса, която също така е рекламно лице на бутилираната вода „СмартУотър“ и на авиокомпания „Емирейтс“.

Трета се нарежда Дженифър Лорънс с 24 милиона долара, която бележи значителен спад в сравнение с миналогодишните доходи от 46 милиона.

Актрисата, която се бори за равно заплащане на мъжете и жените в Холивуд, изпреварва в класацията Чарлийз Терон, Ема Уотсън и Мелиса Маккарти.

Десетте най-високоплатени актриси в света са изкарали общо 172,5 милиона долара, което е с 16 процента по-малко от предходната година.