Красотата ще спаси света. Модерен прочит

| от |

Автор : Лола Монтескьо (http://chuime.bg)

В някои отношения България е една малка Англия. Ето, например, от няколко месеца всички гледаме тенис. Много ми е елитно, когато вечер целият фейсбук коментира пасовете на Гришо и се радва, че и Маша е наша. Абе глобализацията е добра за световния мир – бием сърбите на тенис и покоряваме руснаците с любов. Кой си ги е представял така тези работи едно време?

346_2_29812_1

Глобализацията може да донесе и други добрини. Примерно да ни направи вкупом по-красиви. Щото освен, че Маша е супер тенисистка и е гадже на Гришо, тя има и страаашни бедра. Всяка средностатистическа домакиня в „Красно село” иска да има такива. И всяка може да ги получи с няколко клика и десетина месеца глад и спорт. Кликовете се правят в интернет, за да се намери хранителният режим на Маша, Бионсе и Николета Лозанова. Според един сайт трите имат едно общо нещо – зелевата супа. Зелевата супа била по-добра от пластичен хирург. Един казан от нея и около година ежедневен джогинг вършели чудеса срещу целулита.

Аз в това отношение не се отличавам от средностатистическите жени и непрекъснато пробвам диети, спорт и магии за тяло като на Маша. Откакто станах на 14 се опитвам да сваля някъде между 5 и 10 килограма. Независимо дали кантарът показва 50 или 70. Отдавна съм си признала, че явно не ми е проблемът във фигурата, но въпреки това продължавам да вярвам, че всяка трудност в живота може да се пребори с кило-две по-малко. А свалени пет вършат направо чудеса! Това е моята религия.

Проблеми във връзката? Ми да, щото съм дебела. Ако бях поне 5 кила по-малко, всичко щеше да върви по мед и масло. Гадни са колежките? Да, щото съм дебела. Ако стегна малко задника, няма да имат никакъв аргумент срещу мен. Не ми върви в работата? Уф, ми как ще ми върви с тия паласчици. По цял ден се опитвам да седя, така че никой да не ги забелязва и цялото ми усърдие отива в това. Заплатата ми не е достатъчно висока? Е как ще е, нали психолозите твърдят, че слабите и красивите автоматично получават повече. Понякога не съм сигурна дори кое е по-добре – да отслабна с 5-6 килограма, или да спечеля шестица от тотото. Макар че житейският ми опит вече показа – и за двете вероятността да се случат е едно към 614 000.

От време на време се усещам, че може и да съм жертва на някаква манипулация, но след това отново се оставям да бъда приспана от холивудските красавици, които с искрящо белозъбни усмивки внушават, че всичките си готини мъже и милиарди долари са спечелили благодарение на мегакльощавите си задници.

Така че съм лесен таргет за всякакви гадни зелеви супи. Запушвам нос и ги поглъщам с почти садистично удоволствие, докато стомахът ми се гърчи – така му се пада на този предател! Шоколади, сладоледи и пържоли може, а зелева супа да не може! Ми тя е пълна с витамин С! Или В. Или каквото и да е там, но със сигурност е много полезна. Според хвалбите в интернет сайтовете, пълни със съвети за хубави бедра, диетата със зелева супа оправя тена, вдига тонуса, повишава IQ-то и либидото, регулира кръвното и глобалното затопляне, пази от уроки, важна е за демокрацията и най-вече – от нея се отслабва ЕФЕКТИВНО! Вероятно, ако всички в България едновременно се подложим на зелева диета, ще влезем в еврозоната и Шенген накуп, без да чакаме, Сидеров ще открие златна мина в Лудогорието, а БМВ ще потърси икономическо убежище в Ямбол.

Не знам какво ми става, но когато започвам нова диета, мозъкът ми категорично отказва да ми праща сигнали, които да припомнят, че това е поредната ЕФЕКТИВНА диета. Пробвала съм да карам само на месо и веднъж в седмицата марули – издържах 15 дни! Отслабнах, но и до днес като видя някъде да въртят набучен на шиш бройлер, ридая с глас. Хората си мислят, че съм твърде емоционална вегетарианка, а аз просто съм травмирана от тоновете пилешки пържоли на скара. Била съм и само на кисело мляко – две от предписаните три седмици. Не помня дали имаше резултат, нямах сили за мозъчна дейност. Веднъж пет дни издържах само на чай. Проядох, малко преди Господ да ми проговори. Пробвала съм всичко и в повечето случаи винаги с краткотраен успех. Но не се отказвам. Поне веднъж в месеца започвам да комбинирам протеини, въглехидрати и мазнини по някакви чудодейни формули, с които по-скоро ще направиш от камък злато, отколкото да стопиш излишната мазнина от бедрата, но нейсе… В крайна сметка диетите са религия – нужна е само вяра.

Разбира се, че съм опитвала и със спорт. Отношението ми към спорта е като към храната – и двете са създадени, за да ни измъчват. Периодично се подлагам на някое изтезание като джогинг при минус 4 градуса, каране на колело при плюс 36 или просто упражнения на степер с щанга на раменете и крака, вързани с верига за парното, че да е по-трудно. Щото колкото по-гадно, толкова по-добре! В крайна сметка килограми се свалят по-трудно и от арабски диктатор, това го знаят и децата. Имам приятелки, които не се занимават с диети и спорт, а си забъркват разни чудодейни прахчета и сиропи, които уж улавят калориите още във въздуха, като софийски общинари снежинки. Вярвам, че мъчението да изпиеш чаша от тези смеси не е по-малко от това да изсърбаш купа зелева супа. И че ефектът от тях е точно толкова голям, колкото и от табелка “Пазете чистота” в градския транспорт. Но това си е тяхната религия.

Като се замисля, повечето ми познати жени са или на постоянна диета, или спортуват до припадък, или просто си бъркат в гърлото след всеки обяд. С една-единствена мисъл в изцъкления от глад поглед: ако съм по-слаба, ще съм по-щастлива!

Преди нас е имало поколения на възраждането, на революцията, на икономическия възход, на литературния разцвет или на сексуалното освобождаване. Ние пък сме поколението на хранителните разстройства. Ние сме онези малки, непрекъснато мачкани от перфектния свят на рекламата женици, обречени да гладуват в свят, в който изобилства от вкусна храна. Онези, които броят седмиците, месеците и годините в живота си по калориите, които са изяли или още по-добре – не са изяли.

Едно нещо около тази масова и вечна диета обаче не ми дава мира. Как така, хем никой в нашия богат свят не яде, хем храната в по-бедните региони не достига? Дали няма да е хем хуманно, хем ползотворно за красотата, вместо да правим диети, просто да опаковаме всяка торба с пържоли, шоколади, чипс и вино, която си купуваме, и да я пращаме директно в Латинска Америка. Или Африка. Или Китай. Или на революционерите в арабските страни. Така хем те ща са сити, хем ние красиви. И светът ще стане по-добър!

 
 

Индия е третата държава с най-много тероризъм в света

| от chronicle.bg |

Индия измести Пакистан като третата страна в списък с държави с най-много терористични нападения в света, съобщава „Times of India“, позовавайки се на доклад на Държавния департамент на САЩ.

Данните, анализирани от национален консорциум за изследване на тероризма, който работи с Държавния департамент на САЩ, разкриват, че Индия заема трето място след Ирак и Афганистан по най-смъртоносни терористични нападения. Преди третата позиция се заемаше от Пакистан.

От 11 072 терористични атаки в света през 2016 г., в Индия са извършени 927, 16% повече от 2015 г. (798). Също процентът на загиналите хора в Индия е нараснал със 17% от 289 през 2015 г. до 337 тази година, докато броят на ранените се е увеличил от 500 през 2015 г. до 636 миналата година.

В същото време терористичните атаки в Пакистан са намалели с 27 на сто до 734 през 2016 г. от 1 010 през 2015 г.

В анализа като третата най-опасна терористична организация е посочена Naxals. Тя е след ДАЕШ („Ислямска държава“), талибаните и пред „Боко харам“.

Около 55% от всички атаки са извършени в Ирак, Афганистан, Индия, Пакистан и Филипините. Засегнати са общо 104 държави. 75% от смъртните случаи са в Ирак, Афганистан, Сирия, Нигерия и Пакистан.

Като цяло през 2016 г. в световен мащаб има спад на терористичните нападения с 9% (11 072) в сравнение с 12 121 през 2015 г. Има и спад на смъртните случаи с 13% през 2016 г. (25 621) в сравнение с 2015 г. (29 424).

 
 

Онова, което не ми липсва, ме прави по-силна

| от Chronicle.bg |

Знаете ли какво става, когато две стоножки се прегърнат? Много просто – става цип. Няма да ви питаме с какво се храни папата (с папая, разбира се), защото отиваме да гледаме „Наистина любов”. Заедно с Мари, една от трите симпатични героини на „Първият ден от остатъка от живота ми”.

Шегата настрана, тази книга е много забавна. Разказва историята на Ан, Мари и Камий – три жени, чиито съдби се пресичат в най-подходящия момент от живота им – когато се нуждаят от кураж. Мари е на прага на четирeсетте и грубите забежки на съпруга й Родолф й идват в повече. След като собствените й дъщери започват да я умоляват да предприеме нещо, тя набира смелост и го напуска. В навечерието на рождения му ден.

По време на околосветското пътешествие на борда на специален лайнер Мари не намира усамотение, но среща младата Камий, затрупана от комплекси заради някогашното си тегло, и шейсетгодишната Ан, по-точно останките на разбитото й сърце. Трите се сприятеляват и скоро стигат до съгласие, че раят се намира в Пукет. Или в Сан Франциско, но на кого му пука, когато е в добра компания?

Скоро от навалицата с нови познати изплуват Лоик – кисел вдовец с необяснимо поведение, и Франческа – свадлива италианка, чието его е на висотата на Бурж Халифа. Към тях можем да добавим Арнолд, Анжелик и „нелегитимната” възрастна двойка Мариан и Жорж, заплашени да напуснат кораба преждевременно.

„Бих искала да отговаря, че съм много сериозен човек, зрял и организиран, но близките ми веднага ще ме изобличат. Обичам всекидневието да е леко, засмяно и приятно. Защото това ми позволява да неутрализирам сериозната и тревожна част, която се спотайва дълбоко в мен.”

Virginie-Grimaldi

Думите са на Виржини Грималди, авторката на книгата. Известна блогърка с няколко хумористични романа в биографията си. Знае що е тъга, но вярва, че „колкото по-дълбоко тъгата дълбае съществото ни, толкова повече радост може да се побере в него.” Още с появата си, „Първият ден от остатъка от живота ми” я изстрелва в орбитата на знаменитостите и се превръща в любимо четиво на всеки, който има нужда от „глътка кислород”.

Между другото, списъкът с любимите филми на Мари започва с „Дневникът на Бриджет Джоунс”, минава по „Мостовете на Медисън и стига до „Добрият Уил Хънтинг”. А някъде към края на круиза в него влиза и „Наистина любов”. Само че с обновен сюжет, като този път режисьор е Животът.

 
 

„Дюнкерк“ е епичен!

| от |

 Има нещо, което Кристофър Нолан прави добре, и това е наистина епично кино. Независимо дали харесвате „Интерстелар“, или не, ако обичате киното, сте гледали поне един негов филм и той ви е впечатлил.

За някои хора Нолан е фугатната структура на киночука „Мементо“, за други е леко подценяваният „Инсомния“, за трети е Батман. Колкото и различен да е Нолановия Батман от комиксовите версии, много хора го предпочитат именно такъв. И, разбира се, Нолан е Inception и дори „Интерстелар“. Но едно е сигурно – Кристофър Нолан е кино и някак го разбира това изкуство.

Три години след „Интерстелар“ Нолан влиза рязко и с бутонките в летните блокбастър заглавия с „Дюнкерк“. Историята разказва за реални събития случили се по време на Втората световна война, когато войници от Белгия, Франция и Англия биват притиснати от германската армия в Дюнкерк и трябва да бъдат или спасени, или избити.

Подобно на почти всичко, което обича да разказва, и тук Нолан не спазва линейната структура на историята. Защото на зрителя не винаги трябва да му е лесно. Той избира да разкаже тази история от три различни позиции, не персонажи, а позиции – тази на армията, която се опитва да откара максимално много войници през вълнолома, тази на изтребителите – пратени, за да свалят колкото се може повече вражески бомбандировачи, и тази на малките лодки, пълни с обикновени граждани, призовани да се включат в спасителната мисия. Нолан избира да няма една конкретна и плътна сюжетна линия, с дълбоки и ярки образи, а разпределя даденото му време, този пък само някакви си 1 и 45 минути, между трите без да акцентира.

Освен всичко друго трите сюжетни линии са разказани по различен начин времево – едната се случва в рамките на седмица, другата за ден, а третата само за един час. Като умел физик и човек, за когото времето и пространството са триизмерни, Нолан успява логично и хомогенно да разпредели сюжета времево и дори да вплете различните линии една в друга, когато това е необходимо. Човекът владее времето, физиката и визията.

В трите си сюжета, съставляващи този епичен филмов шут, той набутва хора като Кенет Брана, Марк Райлънс, Килиън Мърфи и Том Харди. Добавя им Джеймс Д`арси, гласът на Майкъл Кейн и няколко млади звезди от британското и френското кино и телевизия. И ги пуска на бойното поле.

„Дюнкерк“ не е филм за войната, макар реално да е такъв. В случая обаче тематиката е просто спомагателно колело към онази епичност, която той носи сам по себе си. И онази трогателност и дори онази горчиво-сладка подправка, която седмото изкуство така обича, за да може по-лесно да акцентира и мелодраматизира, когато това му е нужно. Но тук всичко това стои добре и винаги на място.

Да, „Дюнкерк“ е епичен. Не мислете друго.

 
 

Тайният двойник на Ема Уотсън

| от chronicle.bg |

 Изглежда, че всеки на Земята има своя двойник. Някъде там. Някои имат късмета да се срещнат с двойниците си, докато други остават в неведение за „изгубените си близнаци”.

Разбира се, най-често обръщаме внимание на хора, които приличат поразително на звездите. В този случай говорим за Ема Уотсън, или по-скоро за нейната двойничка.

Запознайте се с Кари Люис – майката от Индиана, която прилича поразително на любимата ни Хърмаяни.

Съдейки по профила й в Instagram, който наброява повече от 14 000 последователи, Кари е луда по cosplay и обожава да използва, в най-позитивния смисъл на думата, приликата си с Уотсън.

Кари пуска редица снимки, в които се преобразява не само в магьосница от Ходуортс, но и в една от последните роли на Ема Уотсън – тази от „Красавицата и звярът”.

„Не знаех коя е Ема Уотсън, когато няколко момичета за първи път ми казаха, че приличам на Хърмаяни Грейнджър. Не знаех и коя е Хърмаяни, тъй като това се случи горе-долу, когато излезе първият филм за Хари Потър. Така започнах да чета книгите и някак си нямаше как да не ми харесат. Супер е, че приличам на Хърмаяни, защото винаги съм се отъждествявала с героинята, докато четях книгите”, споделя Кари.

Вижте повече в галерията и се опитайте да разпознаете коя е Кари и коя Ема.