Консенсусът около нонсенси не е ключът към щастието

| от Деница Сачева* |

По избори всички търсят кой е най-големия национален проблем на българите и кой е месията, който може да го реши. Безсмисленото политическо говорене причинява най-масовата психоза, която води до пълно блокиране на реалността. Защото всяко мощно негативно убеждение изкривява възприятието. Теорема на Томас. За който иска да чете повече по темата.

От години наред главите на хората се пълнят с клишета и предразсъдъци – за проваления преход, за сбърканите модели, за лошия частник, за скапаната държава. В здравеопазването постоянно ще чувате от всеки – клинични пътеки, DRG, национална здравна карта, електронно досие, демонополизиция, реимбурсация. В социалната политика – борба с бедността, деинституционализация, личен асистент, програма за временна заетост, енергийни помощи, независим живот на хора с увреждания, достоен живот за пенсионери, безопасни условия на труд, минимална работна заплата.

Думите при всички се повтарят, говорещите си приличат и по това, че еднакво не разбират какво говорят. На пръв поглед има съгласие. Само, че консенсусът е около нонсенси.

Програмата на Коалиция „Десните“ за здравеопазване, социална политика, труд и индустриални отношения е написaна в точно противоположен на клишетата стил – с въображение, с нови идеи, с дългосрочна визия и без популизъм.

Как мислим ние и какво предлагаме?

Разглеждаме здравеопазването като основа на личното благосъстояние и свобода за всеки отделен човек и на икономиката като цяло, защото само здрави и работоспособни хора могат да създават блага – за себе си, за семействата си, за фирмите и обществото. Здравеопазването е пряко свързано с икономиката и всеки опит да се гледа на тази сфера само от хуманитарна гледна точка инвалидизира възможността за вземане на адекватни решения.

Ние смятаме, че е възможно увеличаване на разходите за здравеопазване в рамките на мандата от 4.1 на 6% от БВП, без да се вдига здравноосигурителната вноска, а чрез повишаване на събираемостта, намаляване на броя на неосигурените лица и намаляване на злоупотребите със средства.

Ето няколко примера. Държавата плаща над 2 пъти по-малко от частните работодатели  – средно по 20 лв. на месец срещу около 46 лв.  Така тя нарушава солидарността в сектора и увеличава хората, които отказват да заплащат здравни вноски. Това пък повишава бюджетния риск пред НЗОК, както и стабилността на лечебния сектор в здравеопазването.  На всичко отгоре НЗОК плаща 3 млн. лв. на НАП годишно, за да събира здравноосигурителните вноски. Никъде по света няма практика една държавна институция да плаща комисионна на друга, за да върши обществена работа. На всичко отгоре НАП не може да каже на НЗОК какъв е профила на тези здравнонеосигурени лица – дали това са българи, които вече живеят в чужбина, дали сред тях такива, които би следвало да са задължително осигурени от държавата социално слаби или безработни или пък това са хора с високи доходи, които не вярват на системата? Само адекватната диагностика на проблема може да ни даде основа за верния управленски отговор.

А по въпроса за злоупотребите нека да разгледаме следния пример. През първите 4 месеца на 2014 г. размерът на задлъжнялостта на болниците е нараствала средно с около 55 млн.лв. месечно,  а през май 2014 г. изведнъж са нараснали с 189,595 млн.лв. Този факт съвпада с периода, в който започна паническото говорене за дефицит в НЗОК, изчерпване на парите през м. септември (от страна на ГЕРБ) и исканията за актуализация на бюджета на НЗОК и държавния бюджет. Мащабното медийно отразяване на това паническо говорене доведе до наплив на пациенти към болниците, при това без направления за хоспитализация от специализираната извънболнична помощ – през спешните портали и отделения. Към момента са отчетени 48,5% хоспитализации по спешност, от които само около 5% остават за лечение в реанимация или интензивно отделение, което показва висок размер на злоупотреба със спешните хоспитализации, които са заобиколили извънболничния сектор. На 07.07.2014 г. се стигна до подписване на Споразумение между ГЕРБ и БЛС за актуализация на бюджета на НЗОК с 491 млн.лв., след което бяха провокирани лекарски протести вкл. символична стачка на медицинските специалисти пред лечебните заведения. Във същото време бе провокирана и банковата криза довела до квестура върху КТБ, одържавяване на банка Креди Агрикол и силен ликвиден натиск върху ПИБ.

Още ли мислите, че думите са нещо, което просто лети и нямат последствия?

И докато сме темата за спешна помощ, да кажа, че ние години наред повтаряхме, че инвестициите в линейки, а не в хора, ще доведат до наличие на здравни паркинги и гаражи, а не до спешна помощ. Тази система има нужда от нормативни промени,  алгоритми за работа, безопасни и сигурни условия на труд и достойно заплащане и перспективи за повишаване на квалификацията, възможности за ранно пенсиониране на заетите в нея.

От Коалиция „ДЕСНИТЕ“ предлагаме да се въведе нулева ставка на ДДС и да се премахне корпоративното данъчно облагане за държавните, общинските и частните лечебни заведения, както и да се премахне  ДДС за лекарствата финансирани от НЗОК и други здравни фондове, които плащат с пари от здравни вноски. Причината е проста – парите за здраве трябва да отиват за здраве. Дори по Конституция е противозаконно с пари от здравни осигуровки да се крепи държавния бюджет. Има вече едно решение по този въпрос, когато ГЕРБ прехвърляха пари от НЗОК  в МЗ.

НЗОК трябва да бъде поставена в остра конкурентна среда, за да се спре политизирането и бюрократизирането на институцията и да се  обърне внимание на най-важните хора в системата – осигурените лица и пациентите. Затова и ние предлагаме да се Възстановяване на доброволното здравно осигуряване, което в момента е преобразувано в здравно застраховане и да се въведе заместващо здравно осигуряване.

Смятаме, че принципа на информирано съгласие от страна на пациентите трябва да бъде заменен с принципа на информирания избор и това трябва да залегне в специален закон за защита правата на пациентите.

Абсурдно е за електронното здравеопазване да се грижи Министерство на транспорта. Никъде другаде по света няма чак такова авангардно решение. Електронното здравеопазване може да съществува при две задължителни условия – приемане на общ единен за цялата система речник на здравни данни (т.е. наличие на общ здравен език) и приемане на стандарти за здравно-информационна сигурност. Хората у нас по телефоните не говорят спокойно и пишат електронни писма с двойни пароли – какво ли би станало ако почувстват здравните си данни  незащитени. Другото важно условие е да има достатъчно обучени, които да могат да работят със здравно-информационни системи. И най-вече здравната система да е подредена и стабилна. Защото трябва да си даваме сметка, че всяка информационна система се разработва върху описание на процеси и процедури. Ако имаме пълен управленски здравен хаос, едно ИТ решение най-много да направи хаоса електронен.

Средно по 500 лекари напускат страната годишно, като 80% от младите лекари в България изявяват готовност да работят в чужбина. Лекарите на възраст до 30 години у нас са едва 5%, а половината от работещите специалисти са  между 45 и 60 г. Наред с по-добрите условия на труд и по-добрите възможности за кариерно развитие, лекарите посочват сред мотивите за напускането си умора от несвършената здравна реформа и продължаващата такава и липсата на доверие във водената здравна политика. Медицинските сестри също са на привършване. Младите лекари имат спешна нужда от подкрепа за специализации, за стартиране на предприемачески инициативи, както и от стимули да останат и да се развиват тук.  Ние предлагаме да се въведе ефективно планиране на човешките ресурси в здравеопазването, което да обвърже броя на обучаваните и специализиращите медицински специалисти с информацията за текущото състояние на здравните потребности на населението.

Смятаме, че създаването на център за европейско проектно финансиране за здравеопазването в България, както и за трансгранично сътрудничество в здравния сектор между страните членки на ЕС и други ще даде възможности за лично кариерно развитие на успели лекари, ще привлече чужди граждани за здравен туризъм, ще даде шанс за внедряване на иновации.

Много често хората ме питат как така ти си човек с дясно мислене, пък се занимаваш със социални работи? Дясното не е ли само за бизнеса? Не, дясното е начин на мислене. Да се човек с десни разбирания, означава да искаш сам да се грижиш за себе си, за съдбата на близките си, държавата да ти служи, а не да управлява живота ти.

Точно затова истинската дясна социална политика трябва да е насочена към създаване на условия за благополучие, а не към поддържане на бедността,  към създаване на зависимости и още по-лошо към купуване на души и гласове. Защото нека не се свеним да си кажем на глас – през системата за социално подпомагане, както и през порочните програми за временна заетост в много населени места се купуват гласове по изборите.

Ние смятаме, че регулациите на труда и идустриалните отношения не са обект на социална политика, а са в пряка връзка с икономиката и образованието и точно затова предлагаме разделянето на МТСП на министерство на труда и индустриалните отношения и на министерство на социалната политика.

Според нас, за да се раждат повече деца у нас, не са нужни по-високи майчински и по-дълги отпуски, а  наличие на условия за пълноценен труд и развитие на майките, алтернативни модели на заетост и законово уреждане на правата на майките, заети в семеен бизнес. Съвременният свят инвестира в комплекси за социални услуги за отглеждане, възпитание и развитие на децата до 6 годишна възраст, с което да се подобри възможността на младите семейства да участват пълноценно в пазара на труда – искаме това да се случва и тук. Искаме да работим за създаване на специална национална програма „Децата на България“ , насочена към деца от уязвими групи на населението, самотни родители, отдалечени населени места, в които няма достъп до образование. Твърдо вярваме в необходимостта от значителни обществени инвестиции в борбата с омразата, дискриминацията и расизма чрез информационни и комуникационни кампании и междукултурно образование.  Хората с ограничени физически възможности могат да бъдат приобщени към пазара на труда с инструментите на дигиталната икономика. Едни от добрите програмисти, с които съм работила, бяха незрящи всъщност.

Още в миналата кампания ми направи впечатление колко много британци живеят у нас.  С някои от тях бяхме рамо до рамо и при овладяването на хуманитарната криза с бежанците миналата зима. С тях обсъдихме възможностите за инвестиции в социални услуги за възрастни, включително и създаване на условия и възможности за предоставяне на социални услуги за възрастни хора от страни – членки на ЕС. Изобщо предприемчивостта в социалната сфера трябва да се стимулира, защото хората постоянно имат нужда от услуги, които да им бъдат предлагани от други хора – гледане на деца и възрастни, социален патронаж, хосписна грижа, дневни грижи за хора в нужда и др. Една от възможностите е например развитието на капиталовите пенсионни фондове като най-големия национален инвеститор включително и чрез разработването на специфичен данъчен модел относно инвестираните от фондовете средства в социалната сфера, които са генератор на работни места.

Десните решения за труда и индустриалните отношения минават не през това колко пари за временна заетост са дадени и колко души са регистрирани в бюрата по труда, а през това какво може и знае българина. България губи своята конкуретнопособност, защото най-добрите, образовани и потенциални създатели на просперитет всяка година напускат страната ни. Днес България се конкурира с ниските нива на заплащане, а трябва да се конкурира с високото качество на хора, които работят, създават и творят благосъстояние. Затова в центъра на нашите десни решения за бъдещето на България, ние поставяме конкурентноспособността на българина.

Необходимо е да сложим началото на  създаването на национални дългосрочни програми за непрекъсната и масова квалификация – поне веднъж на всеки 5 години всеки от нас трябва да има възможността и мотивацията да повишава своите знания и умения. Заедно с това трябва да има стимули за работодатели, които инвестират в повишаване на квалификацията на своите служители.  Специално внимание трябва да се насочи към младите хора до 29 години и да бъдат създадени предпоставки за тяхната заетост, чрез обучения и програми за предприемачество, насърчаване на старта на собствен малък бизнес, иновациите.

Ние предлагаме да се промени трудовото законодателство и да се премахне минималната работна заплата като регламентира трудово правоотношение за почасов труд с минимално заплащане на час. Това ще освободи работодателите от задължението да сключват договори на регулирана заплата и ще даде право на работещите да се трудят официално на повече от едно работно място. Мобилността на работната ръка и плащанията „на светло” са белези на конкуретен пазар на труда.

Компаниите, които възприемат като своя трайна политика основните принципи на корпоративната социална отговорност трябва да бъдат стимулирани – например да получават по-бързо връщане на ДДС, данъчни облекчения, по-бързи срокове за административно обслужване.

Все по-остра е е необходимостта от от създаването на специализиран трудов  или индустриален съд в България и развитие на институции за помирение и арбитраж, медиация и извънсъдебно решаване на трудови спорове. Нарушенията на трудовото и социалното законодателство подкопават доверието в пазарната икономика и развитието.

Това, от което хората като мен имат нужда е някой да вижда проблемите в цялост и перспектива и да предлага комплексни балансирани и етични решения. За да бъдем истински удовлетворени от това, че живеем в държава, която ни служи. Само имаме усещането, че живеем в такава държава, бихме намирали мотивация да продължаваме да я изграждаме и развиваме.


*Статията е част от новата ни инициатива да дадем безплатно платформа на политическите партии, както и на гражданските и неправителствените организации, за да споделят своите идеи, проекти или своите позиции и коментари по важни и актуални теми. Ако имате какво да споделите с нашите читатели можете да ни пишете или да изпратите свой текст на alex@chronicle.bg.

 
 

Лондон в дъжд и слънце

| от Деница Сачева* |

 Лондон е от градовете, които всеки човек трябва да посети поне веднъж в живота си. Независим по дух, обединил в себе си новото и старото, винаги готов да те посрещне и изпрати… Британската столица е вълнуваща.  

Мечтата да отида до Лондон стои в главата ми,откакто се помня. Заради всичко, което този град олицетворява и носи в себе си. Той е нов и старедновременно. Бърз и бавен. Обичан от мнозина и мразен от също толкова много хора. Стар мегаполис в покрайнините на Европа и в сърцетона множество хора. Едно нещо е сигурно – трябва да му се отдели достатъчно време. Лондон е претенциозен град, към чийто ритъм или трябва да се нагласиш, или няма смисъл да ходиш. Тойноси осанката на древен аристократ и го знае.Както и хората, които са родени и израснали там.Ще ги познаете от 100 километра, тъй като лондончани не са като останалите пребиваващи вбританската столица. Множеството от хората садошли от другаде, но рядко се задържат, простозащото ритъмът на града не е за всеки. Там хората бързат, говорят високо, не се блъскат, не те поглеждат, мили са, но не прекаляват. Лондон екато живот от филм. В първата си бърза среща снего успях да видя стандартните забележителности като Биг Бен, Окото, Уестминстърското абатство, Бъкингамския дворец и Стамфорд Бридж.

Вторият път, когато се върнах там,  Лондон и аз имахме петдневна афера, която стартира типично по британски – с дъжд. Петте дни, прекарани в града, се състояха в един великолепен апартамент, който се намира точно до Тауър Бридж и в непосредствена близост до Лондон Бридж. Второто ми посещение в британската столица премина през други важните места – Оксфорд Стрийт, която е най-голямата шопинг улица там, Мейфеър – мястото с най-скъпите магазини, стоковия пазар и най-скъпите аукционни къщи, Бейкър Стрийт 221B, където се намират домът и музеят на Шерлок Холмс, Хайд парк, където, ако е достатъчно топло, може да видите хора да се пекат, да четат, да са на пикник, а около тях жени да правят йога. Но дори и да не е топло, пак ще ги видите. Англия е държава, в която лятото трае само ден, а ниските температури не притесняват никой друг освен чужденците. И, разбира се, моят любим парк – St. James’s Park. Той се намира между Бъкингамския дворец и Уестминстърското абатство и там живеят най-любвеобилните животни на света.

Върнах се в Лондон година по-късно през март. Когато човек се връща на едно място пак и пак, вече не разглежда забележителностите, а се отдава на дневен и нощен живот, и музика. Много музика. Тоест, задължителен за виждане е Abbey Road. Легендарната улица, на която се намира известното студио, в което са записвани едни от най-големите хитове и песни, легендарни албуми, саундтраци на филми, е точно това, което очаквате – малка, но магнетична. А още по-известната пешеходна пътека, на която Ливърпулската четворка Beatles снима обложката на 11-тия си предпоследен албум, си стои непокътната. Има множество хора, които се опитват да наподобят снимката, а шофьорите, свикнали с тълпите притичващи и застиващи като Пол, Джордж, Джон и Ринго на пътя, са повече от толерантни. Но не бъркайте любезността им с нещо друго. Ако нарушите правилата, те няма да се поколебаят да покажат доброто си лондонско възпитание и студената си осанка.

По време на третото ми пътуване до този град имаше нощни заведения, пъбове, пазаруване в огромни магазини, срещи с нови приятели, много возене в метрото, много ходене пеша, много дъжд, театър, кино.

Четвъртата и последна засега среща, беше преди месец. Поводът беше събитие и съответно дните бяха малко. Но когато си виждал едно място толкова пъти и от най-различни ъгли, усещането вече е различно. Този път аз и Лодон си устроихме танц окъпан в слънце, защото оцелих трите най-топли дни, имахме пикник, видях Шекспир и нощен Лондон отвисоко, докато се къпех в басейн с топла вода. Видях отново Шерлок, усетих Агата Кристи и пих чай, уиски и бира, не непременно в този ред…

Лондон е афера. Пътешествие без посока и край, и винаги с интересни обрати. Неслучайно градът и държавата на Шерлок, Хари Потър, добрия футбол, чая, най-дълго царуващия монарх, най-великите жени управници, Биг Бен, най-добре облечените мъже и на дъжда, винаги е желана дестинация за мнозина. Лондон е като чаша чай, поднесена в скъп порцелан от красив мъж в добре ушит костюм, докато до теб се разиграва истинска мистерия по Агата Кристи – незабравим.

 
 

Game of Thrones сезон 7, епизод 6: на север от Стената

| от Деница Сачева* |

Този текст съдържа спойлери за „Игра на тронове“ сезон 7, епизод 6!

Официалната премиера на шестия епизод от този сезон на „Игра на тронове“ мина и вече сме в правото си да разкриваме информация, да правим теории и да публикуваме смешни колажи с героите. 

В последния епизод Церсей не си помръдна пръста, но това не попречи да станем свидетели на редица ключови моменти. Денерис влезе в спор с Тирион (време беше), Кралят на севера за малко да бъде убит (няколко пъти?!), сестрите Старк са на нож, и Церсей вече е изправена „само“ пред два дракона.

В началото на епизода виждаме масата във форма на карта в Драконов камък. На фон има пукащ огън и шум на океански вълни. Няма никой. Кадърът на Стената в началото подсказва, че действието в този епизод ще се развива изцяло на север.

Конфликтът между Аря и Санса става все по-голям с всеки епизод. Началната искра, дадена от Литъфингър, вече прераства в по-големи спорове и една от най-добрите сцени на „Отвъд Стената“ беше именно между сестрите Старк. Изповедта на Аря, която разказваше за баща си, придава на мрачната сива крепост уют , с който едва ли бихме я свързали, поради географските й и архитектурни специфики.

3274917-061fa8add2325c6bc5b17f8ef9f0eb8a97808138874bfecc50d7adf7aeefa8b9011c512ed0cc63af1755779e768acb13

В сцената на балкона Аря разказа за детството си и спомените за Нед Старк, който я е наблюдавал как стреля с лък. Всичко това обаче е прелюдия преди хвърлянето на бомбата, когато Санса е обвинена в предателство спрямо собствения си род. Аря й показва бележката, която взе от стаята на Литълфингър, същата бележка, която Церсей кара Санса да напише в първи сезон. А след това разкрива, че е била в тълпата, когато баща й е екзекутиран.

По-късно в епизода Санса отказа да отиде в Кралски чертог и вместо това изпрати там заместник – Бриен.

3535817845b2327611e1d85a4aa350192adf5ade359c617bab1e49c0cd4ad3a1

Междувременно на север битките са повече от ожесточени. Видяхме опустошителни сражения между белите бродници и бандата на Джон Сноу, които оцеляха благодарение на Денерис. Тя пристигна с драконите си, получила вестта от Джендри. За съжаление обаче Визерион беше улучен и повален. А на финала на епизода вече имахме бял бродник дракон.

game-of-thrones-season-7-episode-6-dragon-1035835

Но абсурдният план със залавянето на бял бродник, който да бъде показан на Церсей, поне се увенча с успех. Тук е мястото да споменем, че това беше много феноугоден епизод. Джон Сноу не само се приближава до момента, в който с Денерис ще се съберат, но и се измъкна от ситуации, в които по всички параграфи би трябвало да умре. Дори успя да намери момент да се наслади на гледката на хилядите подивели бродници. Честно казано това дойде малко в повече. А накрая на епизода двамата с Денерис имаха прочувствен разговор насаме в каютата и по всичко личи, че двамата ще дадат шанс на евентуална връзка. Тук вече реакциите са на двата полюса, така че нека всеки сам прецени дали иска това. Важното е, че Джон взе решение да подвие коляно.

Като цяло видяхме един силен епизод. Очакваме следващия последен за този сезон. Трейлърът изглежда повече от обещаващо. А ние вече имаме усещането, че е неделя(седми сезон е към края си) и предстои дълга седмица преди следващата почивка (осмият сезон).

 
 

Tематичната песен в новия филм за Бонд ще бъде на инди рок състав

| от Деница Сачева* |

Актьорът Даниъл Крейг, който потвърди, че ще се снима за пети път във филм за Джеймс Бонд, ще настоява тематичната песен на лентата да бъде поверена на инди рок състав, съобщава Контактмюзик.

Екранният 007 много харесвал алтернативната американска банда „Кар сийт хедрест“ и щял да положи усилия честта да изпълнят главния хит в 25-ия филм за Джеймс Бонд да се падне именно на нея.

Известен е фактът, че мнението на Даниъл Крейг се уважава от продуцентите на култовата шпионска сага. Така например по препоръка на актьора Адел бе избрана да изпее тематичната песен в „007 координати Скайфол“ от 2012 година.

Крейг настояваше „Рейдиохед“ да изпълнят хитовата композиция в 24-ия филм за Бонд „Спектър“,но тяхната песен впоследствие не беше използвана.

 
 

Проучване разкрива предпочитаните от жените места за секс на открито

| от Деница Сачева* |

Много хора не се свенят да правят секс на открито. Традиционно предпочитаното място за „външни страсти“ е паркът, въпреки че на места подобно поведение е наказуемо. В представите на дамите обаче идеалната обстановка за целта е друга, пише в. „Дейли стар“.

Проучване, направено от Superdrug Online Doctor сред 1000 американци и 1000 европейци, е установило, че за участничките сред тях предпочитаното място за секс на открито е плажът. Дамите не крият, че морската обстановка им действа възбуждащо.

Във въжделенията си за интимност извън дома на второ място жените поставят парка, следван от съблекалнята. Изглежда височините също възбуждат представителките на нежния пол, тъй като на следващата позиция те поставят покрива на хотел или заведение.

Допитването показва още, че идеята за секс на открито е по-възбуждаща за мъжете, отколкото за жените – 57 процента срещу 44 процента