Колко струва Путин на Русия?

| от |

Vladimir-Putin

Илан Бърман, в. „Уолстрийт джърнъл“. БТА

Колко точно всъщност струва на Русия украинската авантюра на Владимир Путин? Оказва се, доста скъпо.

Нови статистически данни на централната банка на Русия показват, че през първото тримесечие на 2014 г. страната е била напусната от капитали на стойност почти 51 милиарда долара.

Според финансовия уебсайт Quartz.com този отток е резултат от паниката на инвеститорите заради намесата на Русия в Украйна и последвалото присъединяване на Крим.

Както отбелязва Quartz, това е било най-голямото изтичане на капитали от Руската федерация след четвъртото тримесечие на 2008 г. Макар че Русия може да смекчи част от вредите благодарение на значителните си запаси от чуждестранна валута, оценявани на над 400 милиарда долара, новите статистически данни на централната банка са знак, че най-лошото тепърва предстои.

Руското министерство на икономическото развитие понижи прогнозата за растежа на страната за тази година до под 1 процент; по-рано оценката беше 2,5 процента. Световната банка прогнозира, че руската икономика може да се свие с почти 2 процента през 2014 г. Това би струвало на Русия загуба на икономическо производство за 30 милиарда долара в съседните й държави.

Междувременно опитите на руското правителство да оказва натиск върху Украйна може в крайна сметка да предизвикат обратен ефект. Държавният газов гигант „Газпром“ повиши наскоро цената на газа за Украйна с 80 процента и наложи на Киев сметка за 11,4 милиарда долара за предишни енергийни продажби на занижени цени. Но наблюдатели казват, че повишаването на цената може да доведе до намаляване на покупките, след като Киев се преориентира от Русия към по-приятелски настроени европейски доставчици. Това може би вече се случва. На 9 април украинското правителство отвърна, като временно спря покупките на руски газ в очакване на решение на спора за цената.

Международните позиции на Москва стават все по-слаби. Русия вече е изключена от Г-8, а придвижването й към приемане в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие е спряно, поне временно. Последната новост беше решението на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа да лиши Русия от право на глас като протест за намесата й в Украйна.

Присъединяването на Крим от Русия се превръща в скъпоструващо безсмислено начинание. Кремъл вече определи почти
7 милиарда долара икономическа помощ за полуострова тази година. Тези пари ще бъдат похарчени за какво ли не – от инфраструктура до повишаване на пенсиите на местните жители. Дори да бъде компенсирана – освен всичко друго – с очакваните ползи от енергийните ресурси на Крим и спестяването на пари от ползването под наем на военноморски съоръжения, това е цена, която мудната икономика на Русия едва ли може да си позволи.

Положението може да стане още по-тежко, ако западният икономически натиск, който все още е минимален, се засили. Държавният секретар на САЩ Джон Кери заплашва Москва с допълнителни санкции в отговор на извършваното от нея подстрекаване на проруските протести в украинските градове Харков, Донецк и Луганск. Кери показва, че подобни мерки може да включват широки ограничения върху енергийния, банковия и минния отрасъл на Русия. Тези санкции може да имат значително, широкообхватно въздействие върху дългосрочното икономическо развитие на страната.

В момента президентът Путин се радва у дома на растяща популярност, подхранвана в не малка степен от настъпателните му действия в Украйна. Според проучване на социологическата агенция ВЦИОМ в средата на март одобрението за Путин е било почти 72 процента – с близо 10 процентни пункта повече в сравнение с по-рано тази година.

Но колкото повече продължава кризата с Украйна, толкова по-висока ще бъде вероятно икономическата цена за Русия. Бившият финансов министър Алексей Кудрин например прогнозира, че ходовете на Москва в Украйна може да предизвикат изтичане на капитали на стойност 160 милиарда долара тази година, и направи извода, че в резултат на това руската икономика ще изпадне в застой.

По някое време в не толкова далечното бъдеще за Кремъл може да стане значително по-трудно да продължи да пренебрегва действителната цена, която причинява неговата политика. /БТА/

 
 

Звездите, които никога няма да видим голи

| от chronicle.bg |

Голите сцени в киното са прекрасни, но и много сложни. Често актьори и актриси разказват как, за да излезе една еротична сцена добре на камера, тя изглежда ужасно в действителност.

Някои от звездите обаче отказват да се снимат голи и изтъкват доста добри причини. Някои имат деца и не мислят, че е удачно като родител да се разхождаш гол по екрана, не им харесва естетиката на голите сцени, или просто не е тяхното нещо и не се чувстват удобно.

Част от хората в галерията ни нямат абсолютно чисто досие по отношение показване на малко кожа. Те са там, заради генералната им нагласа към този тип сцени.

 
 

Куентин Тарантино е знаел за сексуалните посегателства на Харви Уайнстийн

| от chronicle.bg, БТА |

Американският режисьор Куентин Тарантино призна, че е знаел за сексуалните посегателства към жени от страна на продуцента Харви Уайнстийн, с когото е работил много години, съобщиха световните информационни агенции.

Те цитираха интервю на Тарантино, публикувано във в. „Ню Йорк таймс“. „Аз знаех достатъчно, за да направя много повече, от това което сторих“, констатира режисьорът. Той изрази съжаление във връзка с това, че не е предприел допълнителни мерки, когато е чул за поведението на продуцента. Тарантино отбеляза, че това е станало много преди да избухне скандалът с Уайнстийн, който през последните седмици беше обвинен в посегателства и изнасилвания от над 40 жени.

Тарантино довери, че неговата бивша приятелка, актрисата Мира Сорвино, е станала жертва на действията на Уайнстийн. Продуцентът без разрешение е започнал да й прави масажи и късно през нощта я посетил у дома й. Това се случило преди Тарантино и Сорвино да започнат връзката си през 1995 година. Друга актриса също се оплакала на Куентин от похотливия продуцент.

Тарантино поясни, че навремето той не е имал пълна представа за случващото се. Режисьорът на „Криминале“ предполагал, че става дума за единични посегателства от страна на Уайнстийн. „Но каквото и да говоря сега, то ще прозвучи като евтино оправдание!“, подчерта режисьорът.

Междувременно полицията в Лос Анджелис започна разследване на обвинения срещу Уайнстийн за сексуално нападение през 2013 г. Показания е дала жертва на действията на Уайнстийн. Според в. „Лос Анджелис таймс“ става дума за 38-годишна италианска актриса и манекенка, която е разпитвана два часа. Нейното име не беше огласено. Тя е потвърдила, че е станала обект на насилствени действия от сексуален характер от страна на Уайнстийн. Полицейските служби в Ню Йорк и Лондон също разследват американския продуцент по подобни обвинения.

 
 

Лиъм Галахър спечели две награди на сп. „Q“

| от chronicle.bg, БТА |

Лиъм Галахър спечели две награди на сп. „Q“ – за най-добро изпълнение на живо и „Икона“, съобщи Прес асосиейшън.

Бившият фронтмен на „Оейзис“ издаде първия си самостоятелен албум „As You Were“ само преди две седмици и веднага оглави британската класация.

Ед Шийран, който се появи на церемонията в Лондон с шина на счупената си китка, получи наградата за най-добър изпълнител в света. Неговият трети албум „Divide“, който излезе през март, стана седем пъти платинен. С него певецът постави рекорд, като зае първите пет места в британската класация за сингли, а всичките му 16 песни попаднаха в топ 20.

Грайм певците Стирмзи и Уайли също спечелиха награди. Стормзи се наложи в категорията за най-добър самостоятелен изпълнител, като успя да измести Шийран, Галахър, Лана Дел Рей и Сейнт Винсънт. Уайли беше отличен за иновационно звучене.

Група „Горилаз“ спечели наградата за най-добър албум за „Humanz“, а „Касейбиън“ – за най-добра песен – „You’re In Love With A Psycho“. Сред победителите беше и Раг ен Боун Ман, чийто албум „Human“ му донесе наградата за пробив.

Хедлайнери на шоуто в зала „Раундхаус“ бяха „Маник стрийт прийчърс“, отличени с наградата „Вдъхновение“, както и „Слийфорд Модс“.

Актрисата Мейзи Уилямс и певицата Палома Фейт бяха сред връчващите наградите.

Носителите на наградите на сп. „Q“ се определят чрез гласуване на читателите.

 
 

Какво празнуват българските лекари?

| от |

„Лош лекар“ е като „дебел пилот“ или „стриптийзьорка с целулит“. Някак не върви. Всички професии носят стереотипите си , но при лекарите е най-страшно. Не помня някой да е вдигнал шум до Бога за това, че пилотът е приземил самолета така че всички пътници са се сдобили със синини на задниците. Напротив, хората си отдъхват, потъркват натъртените части и пляскат от благодарност, че самолетът все пак се е приземил.

Никой не тръгва да оспорва решението на пилота да дрънне самолета на пистата по-грубовато, може би защото никой не разбира от пилотската професия. А може би защото в Google има доста повече отговори на въпроса „Какво да си набутам в носа при остра хрема?“, отколкото на въпроса „Как да приземя самолет гладко?“

В лекарския кабинет нещата стоят другояче. Никой не ръкопляска, а хората си тръгват сърдити и със заплахи, че „‘ще се обадят в здравната каса“, ако лекарят не им се е усмихнал на влизане, ако не е изслушал оплакванията им от 1968г. насам, или ако не им е казал, че няма нужда да плащат, защото, нали, са здравно осигурени. Тоест – всичко им се полага безплатно.

С диагнозите и терапиите нещата тотално излизат извън контрол. От висотата на интернет форумите, фейсбук групите, прочетеното в „Журнал за жената“ и чутото в „На кафе“, пациентите масово оспорват решенията на лекарите. Те са винаги в бойна готовност да напишат в социалните мрежи, че „Докторката ми изписа антибиотик, но аз, РАЗБИРА СЕ, няма да го пия. Кажете нещо друго, с което мога да оправя двустранна си пневмония“.

Разбира се, е нормално хората да бъдат свръхизискващи към лекарите. Все пак онези държат в ръцете си здравето и живота им. Както и, впрочем, пилотите.

Българските лекари, тези ненавистни пешки на фармацевтичната мафия, тези презряни служители на общественото здраве, днес имат професионален празник. Въпросът е обаче, има ли какво да празнуват?

Може би финансовата си благосъстоятелност. Да, ама като изключим една шепа известни лекари, които се появяват по билбордовете, кориците на списанията и ТВ предаванията, заедно с още няколко мастити гинеколози и пластични хирурзи, повечето лекари у нас не карат Maserati и не живеят в позлатени палати в бароков стил. Самите факти, че в лекарските среди има корупция и че младите медици бягат от България като от остро заразна венерическа болест на жизнения стандарт, говорят, че едва ли лекарите ни празнуват материалното си благополучие.

Може би празнуват благодарността на пациентите. Ако се разровите малко в социалните мрежи обаче, или поседите за няколко часа в лекарски кабинет, ще видите, че не е и това. Свидната родна всезнайковщина, съчетана с хистеричното „търсене на права“, което избуя сред останките от социализма и с невротичното изискване за „добро обслужване“ в лечебните заведения, направо забиха в земята онези единици хора, които изпитват и изразяват признателност към лекари, от които са получили помощ.

Черните овце в съсловието, които искат подкупи, за да отпуснат направление, назначават излишни оперативни интервенции, за да вземат пари от клинични пътеки, забравят в коремите на пациентите инструменти с размера на градински лопати, и крещят на родилки с 10см разкритие, също не помагат. Нито помагат медиите, които хващат случаите с въпросните черни овце, напудрят ги е възмутени коментари и псевдоекспертни оценки, и ги раздухват максимално, така че да не остане никакво съмнение, че доверието между лекар и пациент е остаряло понятие, което трябва да се смаже в прахта.

Добре де, все нещо трябва да празнуват. Все пак са избрали да лекуват хора, вместо да станат регионални мениджъри на малка фирма за производство на плюшени калъфи за смартфон. Ако не са парите и пациентската благодарност, вероятно е самото удоволствие от работата.

Колкото и странно да звучи, че някой може да изпитва удовлетворение от гледането на големи, черни бенки под лупа или от смяната на катетър, много лекари наистина обичат самото естество на работата си.

Ако си смазан обаче от една система, която е превърнала работата ти в ежедневна борба с административни чудовища, недоволни пациенти и неудовлетворително заплащане, смяната на катетри не е достатъчна, за да те накара да обичаш професията си. И ставаш отегчен и ядосан.

Което е съвсем ОК за регионалните мениджъри, но никак не е приемливо за лекарите. Както, впрочем, и за пилотите.