Колко е часът?

| от |

Автор: Кенуърд Хил за секцията посветена на 100 Years UK in BG в блога на британското посолство в София : http://blogs.fco.gov.uk/100yearsukinbg/bg

След историята на Кристин Дей за поредицата #100UKBG, днес поглеждаме към най-яркия спомен на Кенуърд Хил живеещ  в България вече повече от 20 години. Сам по себе си лингвист, Кен е и съпруг на Мариана Хил, известен преводач от английски и немски на български език. За блога „100 Years UK in BG”, Кен споделя спомен за едно паметно пътуване с влак от Бургас до София през 1985 г.

Снимка ©Railwaymodeling.com

Снимка ©Railwaymodeling.com

„Опитваш се да го разкажеш на младите днес, а те не ти вярват!” – Кенуърд Хил

През далечната 1985 г. нещата бяха много по-различни от сега – не само, че нямахме мобилни телефони и компютри, и GPS звучеше сякаш някой говори за лекари, но и Желязната завеса не даваше признаци за каквато и да е промяна. Във време, в което властите гледаха неодобрително всеки българин, който имаше какъвто и да е контакт с чужденец от капиталистическия свят, успях да дойда в София през август за едномесечен летен курс по български език с намерението да прекарам време с Мариана – хубавото българско момиче, което бях срещнал година по-рано във ФРГ.

Също както Джак и Джил*, или по-скоро като Том и Джери, успяхме да се контузим, докато се слизахме от планината във втората седмица от престоя ми. Резултатът за мен бе счупена лява китка и гипс. Последната седмица от летния курс трябваше да прекарам в курорта Елените близо до Бургас. Не ми беше разрешено да съм за повече от 48 часа където и да било без да се регистрирам в полицията, затова и дума не можеше да става да остана при Мариана и, въпреки че не можех да плувам заради ръката, заминах с групата към морето.

Решихме, че е добра идея да взема влака от Бургас до София ден преди всички останали. Отидох до гарата и се обадих, за да ѝ кажа, че ще хвана влака в 22:50 ч., който трябва да пристигне в София в 6:30 ч. на следващата сутрин. Намерих купето си и видях, че съм на горното легло; беше трудно да се достигне със счупена ръка, но се справих. Сложих сака и чантата си на безопасно място и се покатерих. Беше една от онези горещи нощи, в които се въртиш в леглото и просто не можеш да си намериш място, особено със счупена ръка. Нямах представа колко е часът, тъй като си бях изгубил часовника при инцидента в планината, но сигурно е било след четири сутринта, когато най-после заспах.

Когато се събудих, влакът беше спрял и беше много тихо. Погледнах към съседното легло и видях, че е празно. В цялото купе нямаше никой. Всъщност се оказа, че целият влак е празен. Успях да сляза от леглото и погледнах през прозореца, очаквайки да видя перони, но нямаше нито гара, нито къщи. Нямаше хора или познати места, само много успоредни линии и няколко вагона тук-там. Разбрах, че съм спал, когато влакът е спрял и всички са слезли. Но колко беше часът и къде се намирах, нямах никаква представа!

Имах късмет, че една от жените, които почистваха влака, ме подмина. Изглеждаше доста смутена и от тона ѝ ми се стори, че ме смъмри. Неразбираемите срички се изстрелваха като от Калашников и завършваха с „…милиция!”. Българският ми по това време беше доста ограничен и ѝ зададох единствения въпрос, който имаше значение тогава: „Колко е часът?”. Последва тирада от гневни звуци, която отново завърши с още по-натъртеното „…милиция!”. Повторих въпроса си: „Не, колко е часът?”, като се надявах „не”-то да я убеди, че това е много по-важното за мен. Тя отговори и разбрах, че е 8 часа. След още една тирада на български, успях да задам следващия си въпрос: „Къде е София?”. Жената се шашна, но след като пак я попитах, ми посочи железопътната линия, по която да тръгна. Успях да сляза от влака (не е лесно, когато няма перон, а и си с гипсирана ръка) и започнах да вървя. Осъзнах, че всъщност не знам колко далеч е София, но поне бях поел в правилната посока.

След известно време видях фигурата на мъж, който стоеше край линията. Трябва да съм бил странна гледка – човек със счупена ръка, преметната чанта през рамо и торба в здравата си ръка да върви по ЖП линията към него. Усмихнах се, когато го наближих, и попитах: „София?”, сочейки посоката, по която бях тръгнал. Той каза „Да.” И после добави „Идва влак!”. Бях благодарен за загрижеността му, мислейки си колко мило от негова страна да ме предупреди да не ме прегази идващият влак. Благодарих му и щях да продължа по пътя си, но той повтори казаното и направи жест да остана с него.

Малко след това до нас бавно се приближи локомотив. Върху него стояха няколко ЖП работника – очевидно беше краят на нощната смяна и работници от сигналните постове (предполагам) се прибираха вкъщи. Когато локомотивът ни доближи, намали скоростта, но не спря напълно и някакси успяхме да се качим на него. Озовах се пред учудените погледи на работниците. Кой знае какво са си мислели! Не бях сигурен какво да направя освен да се усмихна леко. Поне транспортът беше за предпочитане пред вървенето пеша!

След известно време, не съм сигурен след колко точно, пристигнахме на Централна гара София. Слязох от локомотива и се огледах за телефон. Обадих се на Мариана, която дойде до гарата и ме посрещна, очевидно успокоена да види, че съм невредим. В дните, в които стени и чадъри бяха в новините, не беше налудничаво да реши, че нещо лошо ми се е случило. Ще завърша с реплика от скеча „Четиримата йоркширци”: „Опитваш се да го разкажеш на младите днес, а те не ти вярват!”

*Джак и Джил са герои от популярна детска песен

 
 

Кристофър Нолан за филма си „Дюнкерк“

| от chronicle.bg, по БТА |

Независимо че филмът „Дюнкерк“ описва онова, което се смята за най-голямото поражение на Великобритания във Втората световна война, режисьорът му Кристофър Нолан заяви, че историята за евакуацията на 330 000 британски войници от Франция през 1940 г. е в духа на холивудска традиция, свързана с уестърни и представяне на героични поражения, предаде ДПА.

Новият филм на Нолан е базиран върху събития, свързани с британската евакуация от френското пристанище Дюнкерк след изненадващото настъпление на германците през линиите на Съюзниците. Според преценки на историци, евакуацията оставя Великобритания „сама и застрашена от инвазия“, като военната й стратегия се е провалила. Последвалото прегрупиране на войски и цивилни срещу очакваната германска инвазия е в основата на „духа на Дюнкерк“, намерил отражение в прочута реч на тогавашния премиер Уинстън Чърчил.

Сред предишните филми на 46-годишния Нолан са „Генезис“, „Черният рицар“ и „Интерстелар“. Редица критици възхваляват военната драма „Дюнкерк“, която днес излиза по екраните във Великобритания и САЩ, като най-добрия му филм.

 
 

Бруклин Декър и Анди Родик очакват второ дете

| от chronicle.bg по БТА |

Актрисата и модел Бруклин Декър и тенисистът Анди Родик ще стават родители за втори път.

За щастливото събитие е намекнал лично 34-годишният Родик на церемонията за въвеждането си в Залата на славата на тениса.

Изразявайки възхищението от съпругата си, Анди Родик, цитиран от И!Нюз, е споделил: „Ханк някой ден ще осъзнае какъв късметлия е. Дъщеря ни, която е на път, също ще разбере, че има най-добрата майка на Земята“.

Ханк е 21-месечният син на Родик и 30-годишната Бруклин Декър, които са семейство от 2009 г..

В галерията може да видите снимки на прекрасната Бруклин Декър.

 
 

Вижте трейлъра на „Wonderstruck“ с Джулиан Мур

| от chronicle.bg |

„Wonderstruck” разказва историите на две деца – Бен и Роуз, които си мечтаят животът им да е различен. Роуз е младо глухо момиче, което избягва от дома си в Ню Джърси през 1927 г., за да се срещне със своя идол – актрисата Лилиан Мейхю, чиито живот Роуз „събира” чрез изрезки в личния си алманах. Бен е момче, родено глухо с едното ухо, което живее с леля си и чичо си през 1977 г., след като майка му загива в автомобилна катастрофа. Бен не познава баща си и когато открива улика в книгата на майка си, се отправя към Ню Йорк, за да го открие.

Трейлърът, който излезе снощи, определено ни дава надежди, че ще гледаме един много добър филм.

Режисьор на „Wonderstruck” е Тод Хейнс (когото познаваме от филмите „Златно кадифе”, „Далеч от Рая”, „Няма ме”, „Каръл”), сценарият е дело на Брайън Селзник, който адаптира собствения си роман. Освен Джулиан Мур, в ролите ще видим Оукс Фегли, Милисент Симъндс, Ейми Харгрейвс, Мишел Уилямс, Кори Майкъл Смит, Джейдън Майкъл, Том Нунан и други.

Премиерата е 20 октомври.

 
 

5 неща, които могат да ви се случат на автомагистрала „Тракия“

| от chronicle.bg |

От всички места по света, включително Токио и Какао бийч, най-много хора тия дни има по автомагистрала „Тракия“. Яхнали своите железни коне, българи от цялата западна част на България, демек София и Перник, се стичат по централния път до Бургас в устрем да хванат едно запотено „Бургаско“ с отрудените си ръце и да накиснат в морска вода с мазут уморените си нозе.

Тези стремежи са разбираеми и човешки. И ако и вие сте тръгнали към Бургас по основната пътна артерия, по която тече желанието за морски нощи и дни…ето няколко изненади, които може да ви се случат:

Бъбречна криза

Предвид състоянието на „новия участък“ на магистралата между Пловдив и Стара Загора, трябва да подготвите бъбреците си с много вода, бира и добавки с екстракт от бреза. Понякога обаче и това няма да ви спаси и след един час блажен офроуд по магистрала, ще псувате целулита на асфалта от болницата в Стара Загора. Жалко. А щеше да е такъв приятен морски уикенд.

Изпразване на джобовете от турски дечица с жални очи

Тръгнали сте от София преди час и вече ви се пие кафенце. Тамън спирате на бензиностанцията да си вземете едно късо (в бензиностанция – разбирайте късото колкото половинка бира) и те са там. Гастарбайтери от Турция, возещи целите си фамилии в мерцедеси, аудита и беемвета. Забрадените им жени похапват локум на тревата до бензиностанцията, а дечицата ви гледат с влажни очи. Те не просят, но гледат толкова жално, а и седят на одеяло в тревата… Докато се усетите, вадите всички стотинки и банкноти от джобовете ви, печелите малко добра карма, а и децата са щастливи.

Засичане от ТИР

Шофирате си в лява лента със 140км/ч като пичове. Тук там някой се тутка със 120 пред вас, а от време на време някакви смърфове в едри автомобили ви присветкват нервно отзад. Но като цяло всичко е наред. До момента, в който от дясната лента свежарски ТИР с милиарди плюшени играчки и светодиодни кръстове на предното стъкло се врязва на метър пред вас. Честито, попаднали сте на демиург на пътя. Такива са повечето шофьори на ТИР, просто защото гледат света отвисоко, както Зевс от Олимп. Ловко избягвате катастрофата, но след това седите в аварийната лента да пушите цигари за успокоение до края на деня.

Внезапна загуба на видимост

Както си карате в задръстването преди Бургас, изведнъж губите зрението си. Не, чакайте, виждате скоростния лост, самото стъкло и размазаните мухи по него…Но уви, не виждате нищо по пътя около себе си. Внезапната загуба на видимост може да се дължи на неовладян пожар, запален от селяни, взрив във фабрика за бенгалски огън, остро настъпваща късноюлска балканска мъгла или ексцентричен радомирец с дизелов Фиат. Каквато и да е причината, едно е ясно. Деликатното обарване на предната кола е неизбежно. Ех, а точно я бяхте взели от тенекеджията…

Уретрална инконтиненция

В превод от медицински – незадържане на урина. Дори по принцип да умеете да задържате урината си завидно добре, ако последно сте изпразвали мехура на Happy до Пловдив и сте го заредили с вода, бира и айрян пак там, е много вероятно около Стара Загора да ви се доходи до тоалетната. Няма да стане. Откакто откраднаха ЕКОТОА тоалетничките от отбивките, гледките на гордо изправени пикаещи мъже и небрежно приклекнали пикаещи жени по магистралата са все по-чести. А ако сте свенливи и не искате да бъдете магистрални нудисти, просто задръжте и изчакайте. Голямата синя тоалетна ви чака.