Колко дълго ще може да оцелее Китайската Комунистическа Партия?

| от |

Ако беше преди време, щях да представя Иван Петров като нашия експерт по китайските въпроси. Понеже обаче думата експерт вече не е с екзактното си значение, и за да не вземат да го назначат за зам.-министър без да знае, ще се дозирам да кажа, че Иван е просто едно „news junkie“, прекарало прекалено много време в Китай,  където е учил и работил с китайци и като добър наблюдател на човешката природа има какво да сподели. А тъй като текстът е много адекватен и за българската политическа система към момента съм сигурен, че ще ви бъде интересен.

Скътано между училището за шпиони и древния императорски дворец, намиращ се в източен Пекин, се намира единственото място, където крахът на управляващата ККП може да бъде свободно обсъждан. Но там не е адресът на спонсориран от САЩ think tank или група от образовани дисиденти. Там се намира Партийната Школа на Централния Комитет на ККП, елитна академия, в която се обучават лидерите на бъдещия Китай. Тази академия е „пещ за насърчаване духа на партийните членове“ както е обявено от официалната пропагандна машина.

10 000 years of Prosperity for CCP

Училището е учредено през 1933 с цел да обучи кадрите в идеалите на Марксизма, Ленинизма, а по-късно и в теорията на Маоизма. Мао, сегашният президент на КНР Си Цинпин и неговият предшественик Ху Дзинтао са сред директорите на академията. За да са в крак с времето, учениците освен да изучават „Капиталът“ и „Теорията на Дън Сяопин“ имат часове по икономика, право, религия, военни стратегии и западни политически течения. Бъдещите кадри на ККП гледат анти-корупционни документални филми и пеят революционни песни.

На професорите в академията не е разрешено да комуникират с западни журналисти, но някои от тях споделят „Провеждаме семинари с групи от много влиятелни членове на Партията и си задаваме въпроси като „Колко дълго ще остане ККП на власт?“ или „Какво ще стане когато ККП падне““
Колко дълго наследниците на Мао ще могат да задържат властта е основен въпрос още от протестите на площад Тиенанмън от 1989 и разпада на СССР. Въпреки всички прогнози за колапса на системата, Партията е успяла да оцелее и даже просперира, след като отваря вратите си за капитализма по времето на Дън.

China Congress

След по-малко от пет години ККП ще стане най-дълго управлявалата партия, повече от СССР (69 години) и Институционната Революционна Партия на Мексико (71 години до 2000). Теорията на модернизацията на Дюркер обаче твърди, че авторитарните режими се демократизират с нарастването на доходите, а създаването на голяма средна класа ускорява процеса. Забавянето на икономическия ръст след дълъг период на растеж прави този преход все по-вероятен, а голямото неравенство в съчетание с високи нива на корупция добавят към желанието за промяна.

 

Всички тези фактори вече ги има в Китай, но някои политолози, включително много от академиците в Партийната Школа, твърдят, че страната е изключение и Арабската Пролет, която сваля много авторитарни режими, никога няма да се случи там. Други, включително голяма част от китайската интелигенция, западни синолози, а даже и по-либерални членове на Партията, смятат, че крахът на комунистическата ера е близо и Партията няма да може да оцелее, ако не се реформира.

Чън Шу е професор по „История на ККП“ и „Маоизъм“ в академията и неговите възгледи са споделяни от висшите ешелони на ККП. „Теориите за кризата в Китай или колапса на ККП са западна пропаганда. Колкото повече натиск се оказва върху ККП, толкова по-единна и сплотена става тя. Така се постигат чудеса“, твърди професор Чън.

Лин Джъ е професор, която е посветила последните две години да изучава как Партията се бори с корупцията в редиците си. Тя смята, че ККП ще празнува своята стогодишнина във властта през 2049 и ще бъде готова да управлява, както е в старата китайска поговорка, „хиляда есени и десет хиляди поколения“ (бел. 10 000 е символ на безкрайност в китайската култура). Но Лин и Чън също така предупреждават, че легитимността на Партията е заплашена от корупцията, която се е разпространила във всички нива на системата. „Този проблем е много опасен и както Президентът Си спомена, това може да доведе до разпадането на ККП и краха на нацията“, казва Лин.

В книгата си „Краят на историята и последният човек“ Францис Фукояма твърди, че западният тип демокрация представлява окончателната форма на управление и е крайна точна на идеологическата еволюция. Този негов аргумент бива подкрепен от демократизирането на стотици държави през 20-ти век. През 1900 г. нито една нация не е имала мулти-партийна система, в която всички да имат право на глас, а само 12% от човечеството е живеело във форма на управление, която сега би била разглеждана като демократична, според Freedom House. В зората на 21-ви век, 120 страни в света са управлявани от демократично избрани правителства.

Фукояма, който сега е старши научен сътрудник в Станфордския Университет, е убеден, че Китай ще последва пътя на повечето други страни, най-вероятно чрез постепенна либерализация, която ще доведе до демократизация в управлението. Но ако това не стане, „революции“ от типа на Арабската Пролет също са възможни.

„Политическият модел на Китай просто не е устойчив заради създаването на средната класа – същата сила, която е двигател на демокрацията в другите страни,“ казва той. „Новото поколение в Китай е много по-различно от това, което е било зад индустриализацията на Запад. Те са по-добре образовани и доста по-богати, имат изисквания, като чист въздух, чиста вода, безопасни храни и други въпроси, които не могат да бъдат решени с бърз икономически растеж.“

Оценките за размера на средната класа в Китай се различават в зависимост от използваното определени, но едно е сигурно: тя почти не е съществувала преди две десетилетия, но в момента расте експоненциално. McKinsey твърди, че това, което в момента се нарича „горна средна класа“ – сегмент от населението с годишни доходи между $17,350 и $37,500 – сега е 14% от градското население в Китай, но ще достигне до 54% в рамките на по-малко от десетилетие.

ShowDataServlet-1

Китай често е сочен като доказателство против теорията на Фукояма от неговите критици. Те твърдят, че ККП е в постоянен процес на преоткриване и е далеч по-отзивчива към нуждите на хората, отколкото другите авторитарни режими. До преди няколко години, Дейвид Шамбо, директор на Програмата за Политика в Китай от Университета Джордж Вашингтон и водещ експерт в областта, беше силен привърженик на този възглед. Но той бързо променя мнението си и сега вярва, че страната е в състояние на упадък, което напомня за последните дни на династия Цин.     Признаците включват празна държавна идеология, в която обществото не вярва, но се преструва, че спазва, влошаване на корупцията, липса на адекватна социална помощ и широко разпространено обществено чувство за несигурност и неудовлетвореност. Други признаци включват нарастването на неравенството в доходите, свръх данъчно облагане на приходите, което остава в джобовете на партийния апарат, и липса на върховенството на закона.

Шамбо казва, че силен индикатор за това колко малко вяра съществува в системата е броят на богатите китайци с офшорни сметки, чужди паспорти и деца, които учат в западни университети. „Тези хора са готови да забегнат във всеки един момент, но ще останат в Китай до краха на система, за да успеят да се облагодетелстват до последния юан. Тяхното поведение говори много за крехката стабилност на Китай днес“

 
 

Най-богатите актьори, които не са актьори

| от |

Вчера списание „Форбс“ публикува списъка с най-високо платените актьори за 2017 година. Не е като да не очаквахме някои неща. Работата е в това, че когато те се открояват до такава степен, няма как да не ни избодат очите.

Фактът, че всеки един от 14-те най-високоплатените актьори печели повече от най-високо платената актриса е само едната страна на монетата. Тя показва очевидното неравенство при заплащането между мъжете и жените. Това не е новина, която идва като гръм от ясно небе – в Холивуд от много време се водят дебати относно дискриминацията на жените и сексизма.

Освен по чисто финансовия признак, двата списъка се различават и по друго: този с актрисите наистина включва актриси, докато в другия, актьорите в истинския смисъл на тази дума са малцинство. Виждаме Робърт Дауни Джуниър, Раян Гослинг, Том Круз и Том Ханкс, които могат да бъдат сложени в графата „изключения“. При жените пък е точно обратното. От изненадите е Дженифър Анистън(25.5 млн), чийто приходи идват основно от бизнес отношенията й с известни компании, както и от сериала „Приятели“, който все още й носи финансови постъпления.

От другата страна са актриси, които през последната (и не само) година се откроиха предимно с добрата си работа на екрана – това са Ейми Адамс(11.5 млн.), Джулия Робъртс(12 млн.), Кейт Бланшет(12 млн.), Шарлийз Терон(14 млн.), Мелиса Маккарти(18 млн.) и Ема Стоун(26 млн). Всички изброени имат немалко стойностни филми в кариерата си, това е сигурно. Сега нека сложим до тях съответните мъжки имена в челната десятка – Дуейн Джонсън „Скалата“(65 млн.), Вин Дизел(54,5 млн.), Адам Сандлър(50.5 млн.), Джеки Чан(49 млн.) и Марк Уолбърг, който стои на върха(68 млн.).

Приходите на тези актьори съвсем не идват от игра, а от други дейности, като продуцентство, рекламни кампании, търговия на чуждестранни пазари и бизнес отношения с големите компании. За всички е ясно, че съвременният актьор е стока, от която печелят много други хора. И всеки, дори най-добрите прибягват до реклами или странични източници на приходи. Тази година обаче списъкът с мъжете се състои предимно от популярни мускулести звезди, превърнали се в обикновена краткотрайна стока.

Тъжното в случая не са приходите на Марк Уолбърг, които тройно надхвърлят тези на Ема Стоун (която си ги изкара от „La La Land“, а не от „Transformers: The Last Knight“). Тъжното е, че двата списъка само подчертават проблемите на съвременния Холивуд – несправедливото възнаграждение на мъже и жени, царуването на блокбъстърите на широкия екран и ниското мястото на таланта в йерархията.

Нищо ново под слънцето, но това не прави картината по-приятна. Блокбъстъри е имало, има и ще има. Временни звезди без отпечатък върху киното също. Добри актьори и актриси е имало и ще има. Това просто е от онези гадни моменти на годината, когато хората, които гледат киното заради киното като изкуство, а не заради леснотодостъпното, елементарно забавление, си дават сметка, че качеството многократно отстъпва пред количеството. Повече от допустимото. И това е тъжно. 

 
 

Пълното слънчево затъмнение: къде да го гледаме онлайн

| от |

Днес жителите на Северна и Централна Америка ще могат да наблюдават пълното слънчево затъмнение, което ще се вижда от тази част на света от 99 години.

В рамките на два часа сянката, която хвърля Луната, застанала на пътя между Земята и Слънцето, ще прекоси щатите от Орегон и Южна Каролина, което са 113 километра.

Затъмнението ще бъде видимо над северното полукълбо, Атлантическия океан, Северна и Централна Америка и част от Тихия океан. То ще започне в 18:46 ч. българско време и ще приключи в 00:04 на 22 август.

Няма как да наблюдаваме космическото събитие в България наживо, но можем да го гледаме онлайн.

НАСА излъчва затъмнението от 12 ч. местно време – 19 ч. българско. Можете да го гледате от официалния сайт на американската космическа агенция, като и от Facebook live и YouTube.

Космическата камера Slooh започва излъчването си на живо от 11:30 ч. местно време – 18:30 ч. българско време, малко преди началото на затъмнението.

Може да гледате и излъчването на научния музей Еxploratorium в Сан Франциско. То ще започне в 19:15 ч.

 
 

Морган Фрийман с почетна награда от Гилдията на филмовите актьори

| от |

Морган Фрийман ще бъде почетен с приз за цялостно творчество от американската Гилдия на филмовите актьори, предаде Асошиейтед прес.

80-годишният Фрийман ще получи почетното отличие на 21 януари 2018 г. на церемонията за годишните награди на професионалната организация.
Актьорът ветеран преди е отличаван с призове за цялостно творчество от Американския филмов институт и Асоциацията на чуждестранната преса в Холивуд, която присъжда наградите „Златен глобус“.

Морган Фрийман е номиниран за „Оскар“ пет пъти. Печелил е най-престижното киноотличие за актьор в поддържаща роля за изпълнението си в „Момиче за милиони“ (2004), припомня агенцията.

Сред предишните носители на приза за цялостно творчество на американската Гилдия на филмовите актьори са Деби Рейнолдс, Каръл Бърнет, Бети Уайт, Елизабет Тейлър, Сидни Поатие, Джордж Бърнс, Джеймс Ърл Джоунс. На тазгодишната церемония за наградите на организацията с почетното отличие беше удостоена Лили Томлин.

 
 

Най-добрите гей филми от началото на 2017 до сега

| от |

Филмите с ЛГБТИ участие не са най-популярните, но в последно време се появяват все повече и повече.

ЛГБТИ филмите не е задължително да изследват сексуалността на персонажите. Те спокойно могат да са криминални, например, или комедии, в които персонажите са лесбийки, гей мъже, бисексуални, трансджендър или интерсекс хора.