Кой остави „половин София“ без вода?

| от |

Автор : Владимир Каролев (http://karolev.com)

Преди десетина дни някои медии прогърмяха, че половината столица е останала без вода. Всъщност както стана ясно, става въпрос за авария в квартал Оборище, която води до прекъсване на водоснабдяването на няколко блока. Общински служители обявиха, че подизпълнител на Софийска вода е направил огромна грешка и заради нехайството на лошите частници, гражданите са без вода.

12-08-23-99648_19

Имайки предвид пост-социалистическия манталитет на голяма част от българското общество, който е удобен за експлоатация от политиците, винаги ставам крайно мнителен, когато чуя държавни или общински чиновнци да говорят как лошите частници издевателстват над народа. Не, че това не се случва понякога – но обикновено реалните случаи се потулват от местните власти, а раздухваните такива са провали на държавните и общински служби, които си прехвърлят вината върху удобна мишена.

Какво всъщност, се случи в Оборище? Софийска вода АД е концесионер на водопреносната инфраструктура, като огромна част от нея продължава да бъде наследство от социалистическо време, не е сменена и дори на места не е изобщо виждана с просто око. Не малка част от обществото вярва в мита за безупречното строителство по времето на социалистическия режим, но практиката често е тотална различна. Например, ВиК фирмите боравят с предоставени от общината и държавата чертежи на водната инфраструктура, които често нямат почти нищо общо с фактическото разположение на съоръженията. Когато има нужда от ремонт, концесионерът праща свои екипи или подизпълнител да работят на дадено място като се ориентира по т.н. ГИС (географска информационна система) и предадените от общината и/или държавата чертежи. На теория, всичко трябва да е наред, но на практика, когато проблемът е в район, където скоро не е имало ремонт, твърде често се копае на сляпо, тъй като чертежите са абсолютно неточни. Такъв е и случаят в Оборище – Софийска вода праща подизпълнителя “Станилов ЕООД”, последният започва да копае и „прас“ – удря и поврежда заровен кран, който не съществува никъде по чертежи и проекти.

Откриването и отстраняването на подобни несъответствия между предоставените от държавата чертежи и проекти и реално съществуващата инфраструктура е възможно единствено по метода проба-грешка и не зависи нито от компетентност, нито от качество на изпълнение и професионализъм. Последните е трябвало да бъдат приложени по времето на социализма, когато се е строила и отразявала документално водопреносната система, но уви. Въпреки големия мащаб на извършената тогава работа и относително доброто качество на някои материали, много често изпълнението е било мърляво, хаотично и често некачествено като краен продукт.

За жалост, левите политици и медии през последните вече над 65 години умело са манипулирали обществото да вярва в редица митове за социалистическия режим. Не един и два се отнасят до водопреносната инфраструктура. Например, че тогава не е имало загуби на вода, а всъщност това изобщо не е било възможно да се отчете, тъй като нито влизащата, нито излизащата вода са били засичани. Другият мит е именно за висококачествената водопреносна инфраструктура, която днес концесионерите единствено експлоатирали за лесни печалби. Всъщност, социалистическите строители дори не са могли адекватно да документират къде копаят и къде – какво полагат, да не говорим за изработването на качествен краен продукт.

Поддържането на такива митове от медии и политици може да е полезно за изборните резултати на някои леви и популистки партии, но определено не и за потребителите на вода. Втълпяването на такава пропаганда помага на държавните и местни власти да прехвърлят последствията от собствената си некомпетентност, върху вечно виновните им частници. Но това не може да продължава до безкрайност, тъй като социалистическата водопреносна инфраструктура вече е безнадеждно остаряла, а държавата/общините нямат средства за сериозни инвестиции в сектора. И това се вижда с просто око – докато Софийска Вода възстанови водоснабдяването на три блока, поради авария на несъществуващ в държавната документация кран, в Добрич, където оперира „добро“ държавно ВиК, за пореден ден нямаха вода.

 
 

Джеймс Бонд се завръща на широкия екран през 2019 г.

| от chronicle.bg, по БТА |

Джеймс Бонд ще се завърне на големия екран през ноември 2019 г., предадоха Ройтерс и ДПА, позовавайки се на продуцентите. В изявление, направено от „Еон Ентъртейнмънт“ и „Метро Голдуин Майър“, се отбелязва, че 25-ият филм от поредицата за приключенията на агент 007 ще тръгне по кината в САЩ на 8 ноември 2019 г.

Във Великобритания продукцията ще излезе на екран по-рано, като точната дата не е посочена. Повече подробности около филма не се разкриват. Въпросът, който отдавна вълнува феновете на поредицата – дали Даниъл Крейг ще се завърне в образа на Бонд, също остава без отговор.

Крейг изигра ролята на агент 007 в четирите последни филма от поредицата. Дали той ще се превъплъти за пети път в образа обаче остава загадка. По темата се изговори много, след като през 2015 г. актьорът заяви, че по-скоро ще си отреже ръцете, отколкото да играе Джеймс Бонд отново.

Миналата година изпълнителният продуцент Калъм Макдугъл заяви за радио Би Би Си, че Даниъл Крейг е „абсолютният първи избор“ за ролята и че създателите на филма се надяват той да се завърне като Бонд. Междувременно за потенциални наследници на Даниъл Крейг в образа на прочутия агент от тайните служби се спрягат Идрис Елба, който може да стане първият чернокож Бонд, Том Хидълстън, Том Харди, Деймиън Луис, Ейдън Търнър.

През годините в най-дългата филмова поредица в историята на киното в образа на Джеймс Бонд са се превъплъщавали актьори от ранга на Шон Конъри, Роджър Мур и Пиърс Броснан, припомнят агенциите. След съобщението в официалния акаунт на поредицата в Туитър не липсват и коментари, че е крайно време ролята на агент 007 да бъде поверена на жена.

 
 

Game of Thrones: сезон 7, епизод 2: най-добрите моменти от снощи

| от chronicle.bg |

Браво, бе, браво, бе! Мистерия е как „Game of Thrones“ продължава да поддържа толкова високо ниво, сезон след сезон, и епизод след епизод. И все пак е факт. Снощният епизод изобилстваше от всичко, което обичаме в сериала: секс, смърт, любов, насилие, интриги.

И…най-после видяхме гърдите на Мисандей. Надяваме се да не е имала дубльорка.

Сега, ВНИМАНИЕ!СПОЙЛЕРИ! и да видим в галерията кои са най-важните моменти, които се случиха снощи!

 
 

Linkin Park отмени турнето си след смъртта на Честър

| от chronicle.bg по БТА |

 

Американската група „Линкин парк“ отмени предстоящото си турне в Северна Америка след смъртта на фронтмена Честър Бенингтън.

41-годишният Бенингтън сложи край на живота си на 20 юли в дома си в предградие на Лос Анджелис. В петък от лосанджелиската следователска служба потвърдиха, че причината за смъртта на музиканта е самоубийство чрез обесване. Изпълнителят не е оставил предсмъртна бележка.

„Дълбоко опечалени сме от вестта за кончината на Честър Бенингтън. Турнето на „Линкин парк“ в подкрепа на албума „One More Light“ е отменено. Притежателите на билети могат да получат парите си обратно в пунктовете за продажба“, се посочва в изявлението на промоутърите „Лайв нейшън“.

Концертната обиколка на „Линкин парк“ в Северна Америка трябваше да започне на 27 юли в Мансфийлд, Масачузетс, припомня Ройтерс.

Групата, основана през 1996 г., има шест номинации за наградите „Грами“. Печелила е най-престижните музикални отличия два пъти. „Линкин парк“ са издали седем студийни албума, от които са продадени над 70 милиона копия.

 
 

„Дюнкерк“ е епичен!

| от |

 Има нещо, което Кристофър Нолан прави добре, и това е наистина епично кино. Независимо дали харесвате „Интерстелар“, или не, ако обичате киното, сте гледали поне един негов филм и той ви е впечатлил.

За някои хора Нолан е фугатната структура на киночука „Мементо“, за други е леко подценяваният „Инсомния“, за трети е Батман. Колкото и различен да е Нолановия Батман от комиксовите версии, много хора го предпочитат именно такъв. И, разбира се, Нолан е Inception и дори „Интерстелар“. Но едно е сигурно – Кристофър Нолан е кино и някак го разбира това изкуство.

Три години след „Интерстелар“ Нолан влиза рязко и с бутонките в летните блокбастър заглавия с „Дюнкерк“. Историята разказва за реални събития случили се по време на Втората световна война, когато войници от Белгия, Франция и Англия биват притиснати от германската армия в Дюнкерк и трябва да бъдат или спасени, или избити.

Подобно на почти всичко, което обича да разказва, и тук Нолан не спазва линейната структура на историята. Защото на зрителя не винаги трябва да му е лесно. Той избира да разкаже тази история от три различни позиции, не персонажи, а позиции – тази на армията, която се опитва да откара максимално много войници през вълнолома, тази на изтребителите – пратени, за да свалят колкото се може повече вражески бомбандировачи, и тази на малките лодки, пълни с обикновени граждани, призовани да се включат в спасителната мисия. Нолан избира да няма една конкретна и плътна сюжетна линия, с дълбоки и ярки образи, а разпределя даденото му време, този пък само някакви си 1 и 45 минути, между трите без да акцентира.

Освен всичко друго трите сюжетни линии са разказани по различен начин времево – едната се случва в рамките на седмица, другата за ден, а третата само за един час. Като умел физик и човек, за когото времето и пространството са триизмерни, Нолан успява логично и хомогенно да разпредели сюжета времево и дори да вплете различните линии една в друга, когато това е необходимо. Човекът владее времето, физиката и визията.

В трите си сюжета, съставляващи този епичен филмов шут, той набутва хора като Кенет Брана, Марк Райлънс, Килиън Мърфи и Том Харди. Добавя им Джеймс Д`арси, гласът на Майкъл Кейн и няколко млади звезди от британското и френското кино и телевизия. И ги пуска на бойното поле.

„Дюнкерк“ не е филм за войната, макар реално да е такъв. В случая обаче тематиката е просто спомагателно колело към онази епичност, която той носи сам по себе си. И онази трогателност и дори онази горчиво-сладка подправка, която седмото изкуство така обича, за да може по-лесно да акцентира и мелодраматизира, когато това му е нужно. Но тук всичко това стои добре и винаги на място.

Да, „Дюнкерк“ е епичен. Не мислете друго.