Кой е Нарендра Моди?

| от |

Владимир Каролев (http://karolev.com/)

Преди няколко дни приключиха най-големите демократични избори в историята на човечеството – над 550 000 000 гласували индийци наказаха тежко клана Ганди и дадоха властта на опозиционната партия Бхаратия Джаната със смазващо мнозинство от 282 от 543 места в долната камара на индийския парламент. От вчера премиер на най-голямата демокрация е Нарендра Моди. Кой е той и защо избирането му е от най-важните политически събития в света за тази година (а може би и десетилетие)?

narendra-modi

Моди е противоречива фигура. От една страна, уменията му на държавник са безспорни – под негово управление, регионът Гуджарат се превръща във водеща икономическа сила в индийската федерация. Според различни източници, регионът е един от най-бързо растящите в Индия със среден годишен ръст на реалното БВП между 10% и 14%. Ако второто число е вярно (статистиката в Индия определено не е на висота), то Гуджарат изпреварва Утаракханд и заема мястото на най-бързо растящата индийска област. Моди постига тези впечатляващи резултати чрез придържане към класически либерални политики, дългосрочна визия за икономиката и устояване на натиска да провежда краткосрочен популизъм, както и чрез учудващо ефективни управленски практики, изолиращи корупцията. Например, корупцията и държавния рекет в инфраструктурното строителство са ограничени критично, тъй като почти всички обществени поръчки се извършват изцяло електронно. Това е изключително нетипично за Индия, където завоюването на държавна поръчка е типично предшествано от чаени партита с местните политици, щедри дарения за кампанията на кмета и образованието на децата му, и т.н. В интервю за Таймс, шефът на една от най-големите индийски компании за пътно строителство казва, че още не може да повярва как е спечелил проект за $42 милиона в град, без дори да разбере името на кмета (а обикновено е нужно да му стане най-добър приятел).

Икономическият модел на Гуджарат следва типично класически либералната рецепта – глобализация, приватизация, намаляване на администрация, свободна търговия и приветлив инвестиционен климат. Шефът на индийският автомобилен гигант ТАТА казва пред CNN, че в Гуджарат е преминал през цялата инвестиционна процедура нужна за завършване на завод за три дни, а това в другите региони обикновено отнема цял един многогодишен мандат. Държавното управление в Гуджарат е често критикувано, че не полага достатъчно усилия за социалното включване. Но Моди вече дълги години е непреклонен – който не работи, не трябва да яде. Бедните и мързеливи индийци в гетата, които хронично отказват да се включат в пазара на труда, няма да живеят на гърба на все по-работливата и продуктивна средна класа в Гуджарат. Една от любимите му фрази е „обществено-държавно-частно“ партньорство, тоест взаимоотношения между хората, бизнеса и държавата, в които всички печелят. Гуджарат е абсолютен лидер в Индия по отношение на частното участие в инфраструктурата – почти изцяло приватизирано енергопроизводство, най-голямото частно пристанище в Индия и почти изцяло частна мрежа от малки пристанища, огромни терминали за внос на втечнен газ в публично-частно партньорство, частни летища, частни магистрали и ЖП линии, както и първи стъпки за изграждане на огромни частни водопроводи и водоснабдителни мрежи. И всичко това без злите частни капиталисти да изядат дори едно бедно индийско дете. Последното е и нещо, за което трябва да се замисли и родният бългаски избирател, а именно щом като частниците са толкова лоши, защо почти всички проблеми днес са в държавния сектор – разпаднал се НЕК, съсипани държавно-общински водоснабдителни дружества извън София, образование, произвеждащо неадекватно подготвени кадри, източено здравеопазване и т.н.

Новият индийски премиер е твърдо убеден, че единственият път към лично израстване е образованието. Самият той няма висше образование, но казва, че книгите са били най-добрите му приятели през целия му живот. Образователните политики на Моди в Гуджарат следват неговата обща философия, въпреки че навлизането на частния сектор там върви с по-бавен темп. Например, интеграцията на изолирани кланови и племенни групи в Индия се постига чрез създаването на специални за тях училища в публично-частни партньорства. Въпреки че в редица индийски региони частният сектор осигурява по-голям процент от образованието, Гуджарат също не се представя зле – 33% от медицинските колежи са частни, както и 64% от инженерните.

От друга страна, Моди е хиндуист-националист. Управлението му в Гуджарат е помрачено от огромните протести през 2002 година, когато хиндуисти избиват над 1000 души, повечето от тях – мюсюлмани. Моди е обвиняван в подкрепа за хиндуистите или поне в мълчаливо бездействие. Специална разследваща група на индийския върховен съд го оневинява, но съмненията остават, а корупцията в индийската съдебна система е сериозна. Получава и отказ от САЩ за получаване на американска виза. До ден днешен, Моди не е представил нито извинение, да не говорим за обяснение, за инцидента. Но това не означава, че Моди е подчинен на хиндуистите-националисти. Офисът му в Гандинагар е построен след разрушаването на 120 малки хинду храма – свещени места за собствените му съюзници. Толерансът на Моди към политическите разногласия също е много нисък. В Гуджарат партията се управлява еднолично от него – всеки с глас против бива заменян от послушен партиец, който няма да издига глас срещу икономическите реформи. Икономическият успех на Гуджарат не е и без своите противоречиви страни. Регионът се нарежда с „голям зор“ в челната десетка за Индия по редица социални показатели като нивата на смъртност сред новоредените или процентът на страдащи от анемия деца. Но това е причинено до голяма степен от нежеланието на определени индийски социални и етнически групи да се включат в разрастващата се средна класа. Моди не предоставя безплатни социални услуги „на килограм“, които да осигурят по-добър живот на хората, които не желаят да работят. Затова и подобряването на някои социални показатели отнема време – времето, нужно за „пречупването“ на желаещите да живеят в изолация и мизерия и включването им в активното и работещо население. С годините това се случва и през 2011-2013, Гуджарат се нарежда сред водачите по темпа на подобряване на тези социални показатели, докато за предходните 10 години е гравитирал около средното за страната.

Като премиер, Моди влиза в партньорство с шефа на индийската централна банка – Рагурам Раджан, който пък е един от най-разумните и грамотни централни банкери в целия свят. Раджан е един от хората, които още през 2005 предупреждават за нестабилността в американския ипотечен сектор, създадена до голяма степен от превръщането му в инструмент за социална политика от американските политици. Критикуте му към поведението на Федералния Резерв след избухването на финансовата криза са вече пословични, а книгата му „Fault Lines“ е спокойно, но безкомпромисно посочване на истинския виновник за колапса на американския ипотечен пазар – американските политици и централни банкери. Поради тези си позиции, Раджам е един от най-големите врагове на левите икономисти и бива постоянно подлежен на нападки и критики от лагера на кейнсианците и социалистите.

Колкото и да е противоречив, Моди предлага точно това, което всеки работещ човек иска да чуе – по-малко държавна намеса, повече държавност. И за разлика от много други, той е човек, който вече е доказал способността си да изпълни това обещание на регионално ниво. Ако не се случи нещо непредвидимо и Моди остане верен на себе си, Индия почти сигурно ще се превърне в суперзвездата на световната икономическа сцена през следващите години. А популистите, псевдо-националистите и социалистите от всички страни ще имат поредната трудна задача – да обяснят защо класическият либерален капитализъм при Моди работи за Индия по-добре от разпуснатата и прогнила от корупция социална държава на клана Ганди-Неру.

 
 

За Робин Уилямс между смеха и тъгата

| от chronicle.bg |

Не сме сигурни дали днешната дата ни носи повече тъга или радост. Днес си припомняме за един гений, който озари света на киното и този на всички зрители с неподправеното си присъствие.

Преди 66 години, на 21 юли 1951 г., се ражда Робин Уилямс. Само по себе си това е повод за празник за всички киномани по света. Почти всяко поколение от тази година нататък е отраснало с някой от неговите филми. Някои са гледали „Добро утро, Виетнам“, други „Добрият Уил Хънтинг“, а откакто на екран излиза „Мисис Даутфайър“, едва ли има някой, който като дете да не се е превивал от смях на абсурдите, които Уилямс прави в този филм.

Неминуемо обаче на днешната дата изпитваме и огромна тъга. Поне тези от нас, които наистина обичат киното. Защото Робин Уилямс е, и винаги ще си  остане, велико явление в световното кино. Със смъртта му през 2014 г. угасна смехът, развеселявал милиони хора. Но това не е най-същественото. Той не беше и никога няма да бъде актьорът, който просто ни развеселява, когато ни е тъжно. Той е онзи човек, който ни кара да погледнем с други очи на нещата и ни дърпа нагоре. Робин Уилямс ни показа как да се смеем, когато отвътре ни идва само да плачем. Това правеше и самият  той през целия си живот. Затова винаги ще го обичаме!

На днешната дата подбрахме най-добрите филми на Робин Уилямс според нас. Винаги е подходящото време за тях, независимо от време и настроение (в галерията горе).

 
 

Гадни улици, кръстени на велики личности

| от |

Представете си, че ей сега в този момент Цариградско шосе вече не се казва така, ами се казва с вашето име. Вие ще сте един от един от мацината удостоени с честта да нарекат този път на тяхно име. Заедно с Ленин и Хитлер. Но въпросът е – ще се радвате ли на мародерствата, които се случват там. Най-вероятно не.

Защо тогава кръщаваме тъмни, гадни улици на велики личности? Или по-скоро, защо допускаме улиците, кръстени на велики личности, да тънат в депресия?

улица „Алабин“

Алабин е едно тъмно, каширано уличе, което започва със Съдебната палата и свършва в площад Македония. Преди да обясня с какво е характерен площад Македония, искам изрично да отбележа, че нямаме нищо против хората с каквато и да е сексуалност. Проституцията обаче е нещо, което граф Пьотър Алабин не заслужава върху улицата си.
Той е инициатор на създаването на Самарското знаме за Българското опълчение, а също така, докато е губернатор в София, подпомага изграждането на паметника на Левски. Все хубави работи.

улица „Парчевич“

Общо взето всичко от ул. „Витошка“ към Руски паметник е като всичко от булевард Дондуков към Сточна гара – старият град. Гледали ли сте „The Interview“? Когато Джеймс Франко беше в Северна Корея и се разхождаше по улиците й по тъмно, видя, че всичко беше само фасада. Та на „Парчевич“ е така. Някой въобще живее ли там? Или Големият брат иска да си мислим така? Не знам. Мистерия.
Императорът на Свещената римска империя удостоява с баронска титла Петър Парчевич. Той е един от най-големите българи през 17 век.

булевард „Цар Борис III“

Ако велоалеята е най-безопасното място на улицата ти, значи нещата не са на център. Този и следващият булевард са единствените места в София, където да видиш дюнери не е обещаващо. Освен това, булевардът води към Нов Български Университет.
Няма да обясняваме кой е Цар Борис III.
Но докато сме на темата:

булевард „Княгиня Мария-Луиза“

Там е ужас. Криминален, черен, бежански ужас. Не че всички бежанци са задължително лоши хора, но изглеждат страшно. Само вижте какви са цените на квартирите около булеварда и около Руски паметник. Все едно мястото не е в столицата.
Мария-Луиза Бурбон-Пармска e италианска принцеса, първата съпруга на княз Фердинанд I. По-добре да си в горите на брат Симеон, отколкото на нейния булевард.

Това най-вероятно е част 1 от серия текстове, които ще направим на подобни теми. Защото има цели квартали, кръстени на националните ни герои, в които обаче се случват най-позорни работи.

Да не говорим пък за отборите.

 
 

Наоми Уотс и Били Крудъп са заедно

| от chronicle.bg, по БТА |

Британската актриса Наоми Уотс и колегата й от САЩ Били Крудъп изглежда са в плен на любовта, съобщи Контактмюзик.

Уотс и Крудъп, които си партнират в телевизионния сериал „Циганка“, са били забелязани през уикенда да обядват в заведение в Трайбека, Ню Йорк. Според очевидци, цитирани от Пейдж сикс на „Ню Йорк пост“, актрисата и колегата й са изглеждали щастливи и запленени един от друг, и са напуснали заведението, хванати за ръка.

Говорител на 48-годишната Наоми Уотс не е отговорил на молбите за коментар, докато представител на 49-годишния Били Крудъп е отвърнал само с „Без коментар“.

През септември миналата година Уотс и дългогодишният й партньор, актьорът Лив Шрайбър, които имат две момчета, оповестиха, че се разделят. Само преди два месеца актрисата заяви, че на този етап няма интерес към обвързване.

Били Крудъп е имал връзки с актрисите Клеър Дейнс и Мери-Луиз Паркър – майка на 13-годишния му син. През юни актьорът не скри желанието си да се задоми.

 
 

7 условия да бъдеш „нормален човек“

| от Георги Развигоров |

Нормална делнична сутрин. По телевизора върви „На кафе“ и Гала е поканила Джино Бианкалана. Ако това име не ви говори нищо, значи не сте нормални. Двамата с видима наслада дискутират скорошната катастрофа, която е преживял – счупени крака, екстензии, припадъци в линейка, такива неща. Като за фон на сутрешен тоалет е перфектно. След малко обаче Джино казва: „Аз съм нормален човек“.

Не съм чул контекста и внезапно изпадам в шок. Как така Джино е нормален човек? Та нали спечели VIP Brother? Нали живее в Щатите? Има пари, папарашки снимки с полски модел с уста колкото Аржентина, бившо гадже – чалга певица т.н.? Ако той е нормален, тогава какво можем да кажем за Сийчето с червената коса, която продава баници долу, и тя ли е нормална? А Пепи от центъра за градска мобилност, който завърши „Киров“ и сега чака второ дете от Надя и двамата живеят под наем в двустаен в „Надежда“, и той ли е нормален? А ако ТОЙ е нормален, тогава какво да кажем за Марчето от „Иван Вазов“, която от четири месеца лежи в психодиспансера с още неизяснена диагноза и смята, че от ГДБОП я тровят с болничната супа? И тя ли е нормална? Не, не. Настава тотална обърквация.

Време е да се поставят рамки кой е нормален и кой не е. Ето няколко базисни условия:

За да си нормален, трябва да:

Имаш здраво тяло.

Ако имаш диабет, не си точно нормален. Мериш си кръвната захар често, отваряш си кенче с кока-кола насред магазина, бодеш се с разни игли…Знаем, че не си наркоман, ама нещо не ти е чиста работата. Ако имаш високо кръвно…абе може и да си нормален, защото е много масово, но не си съвсем. За да си нормален, трябва да си в съвършено здраве. И по възможност да спортуваш три пъти седмично. За здраве.

Имаш здрава психика.

Ако се е случвало да получиш паник атака, ако си имал епизод на тревожност, ако пиеш антидепресанти, ако някога си пил ксанакс или си бил в лошо настроение за повече от ден, нещо ти има. Не си нормален. Даже май…как да го кажем…си луд.

Имаш апартамент.

Абе може и под наем, но някак ПО-нормално е да имаш собствен. Такъв, който са ти купили родителите, разбира се. С парите, с които продадоха нивите във Видинско.

Имаш деца след 30.

Да кажем, че времената са се променили и човек може да си позволи да остане бездетен, докато навърши 30. След това обаче не е нормално. Нормално е да са две, защото едно „си няма компания“, а три „са твърде много, планетата е пренаселена“. Нормално е да имат от 2 до 4 години разлика. Ако са с 10 години разлика, никой няма да ви осъди видимо, защото все пак сте родители. Но някак не е нормално.

Ходиш в офис от 9 до 6.

Да, вече има разни фрийлансъри-мрийлансъри, но нормалната работа е в офис. С нормирано работно време. От 9 до 6 , с един час обедна почивка, в която е нормално набързо да се сгъне един айрян с дъх на краставица, звучно наречен „таратор“ и едно кюфте с лютеница. Ако работиш от 11 до 8, е странно. Ако не работиш…нещо със сигурност никак не е наред.

Имаш хетеросексуален партньор.

Ама не ти да си хомосексуален, пък партньорът – хетеросексуален. Условието е и двамата да сте с нормална сексуалност. Това е ОК до 30-тата годишнина. После не е достатъчно – както стана ясно и по-горе, трябва да направите дете. Иначе нещо във връзката ви не е нормално.

Спазвайте тези условия и ще бъдете…Джино Бианкалана!