Когато в Ню Йорк е три часа, в Лондон все още е 1938

| от | |

Янислава Кирилова

Завършването на средното образование в България е съпътствано с драми и приготовления за изненадите и откритията, които ще са част от живота ти за в бъдеще. Един изпълнен с тичане, вайкне и постоянно учене (поне за мен) период. Ето защо не се бях замисляла за друго, което ще правя след бала, освен кандидатстването в университета.  Шокът беше голям, когато родителите ми ме изненадаха с пътуване до Лондон. Седмица в космополитния Лондон. Лондон, където можеш да видиш как крайностите рязко се сблъскват. Просяци и богаташи, история, която съжителства с  урбанизираното настояще.  Място, където нациите се прескачат една друга. И това всичко щеше да се разиграе пред мен– човекът, желаещ  да стане учител по история.

Пътуването до Хийтроу не е нещо екзотично. Много хора са били, а и скоро стана ясно, че ние българите се опитваме да го превземем. Беше обаче доста екзотично за 19-годишно момиче, напускащо за първи път страната и сблъскващо се с история, която за четвърти път препрочиташе.

Англия е прекрасна. А за хора, които обичат историята е една Terra incognita, очакваща да бъде открита и опозната. Една седмица не стига, но е добро начало.  Доста голяма лудница е да се оправяш сам на място, от което даже не знаеш къде се купуват билети за различните видове транспорт или че билетчето за метрото бива ,,погълнато‘‘ от машината, когато влизаш и след това ,,изплюто‘‘ от другата страна.  Не съм сигурна, но мисля, че метрото в Лондон е едно от малкото места, на които в рамките на един вагон може да чуеш как хората разговарят на шест езика. Шест! Броях.

Тауър е място, което всеки човек и особено романтичните момичета, знаещи историята на Хенри VIII, трябва да посети. Впечатление там прави стъкленият мемориал, на мястото, на което е обезглавена Ан Болейн. Мястото е превърнато в типичната туристическа атракция с магазини, ресторанти, аниматори, но и прекрасни музеи, които можеш да обикаляш цял ден. Като стана дума за това, задължително е да споменем и замъка Хийвър. Приказно място, излязло като че ли от детска книжка. Там всеки ще може да види портрети на Тюдорите, както и невероятни градини. А и най-важното- има лабиринт, както и впечатляващо с размерите си гробище за домашни любимци, което веднага напомня за друга великолепна творба на изкуството, само че литературна.

Британският музей е друго задължително за посещение място. Още повече, че всеки уважаващ себе си историк трябва да види как изглежда реално Розетският камък.  Именно музеят е едно от местата в Европа, на което може да се разбере и види най-много от историята на Древен Египет.  Колекциите от предмети от Древен Рим и Гърция също не са за изпускане. Из цял Лондон има малки музеи, в които съкровищата истински или реплика, могат да ви оставят без думи.

В Кралските паркове в Лондон спокойно може да почетете или просто да починете и да нахраните нахалните катерици. Ако не искате, те така или иначе ще вземат каквото държите. Дори да е запалка.

Ако сте като мен, т.е. неориентирани във времето и пространството и сигурни, че всички с изключение на вас са съсредоточени в едно измерение, а вие сте някъде, където просто картите показват различни от реалните места, а посоката винаги е грешна и най-често се въртите в кръг, без паника. Всеки път когато питах някой къде се намира точка А, той винаги ме упътваше. Често така, че ми ставаше неудобно. Продавач в магазин за сувенири например, направо си заключи търговското дюкянче и тръгна с мен да ми покаже как да стигна до Бъкингамския дворец, който за информация,  вече веднъж бях подминала, защото ми се стори малък. Не, не видях табелата.  Охраната в метрото, от друга страна, пък извади една малка карта на Лондон и ми начерта пътя до гарата. Накрая сложи и това ,, J ‘‘ .

Разходката ми до Брайтън, а.к.а средището на хомосексуалистите в Англия се оказа освен изморяваща и доста скъпа. Защото този град, по незнайни причини те кара да пазаруваш и да си харчиш парите на места и за неща, които никога не си харесвал. Например разни рулетки и игри, на които трябва да хващаш разни неща или да познаваш други. Освен това ‚,английски морски курорт‘‘ звучи като екзотично място, което трябваше да посетя.  Хубаво е и да знете, че глобата за запалена цигара на гарата е 100 паунда или поне така ме заплаши един от работещите там.

Подробното описание на Зоологическата градина в Лондон или на музея на Мадам Тюсо, всеки може да намери чрез Гугъл. Само ще кажа, че восъчните фигури са най- скучното нещо там. Лондонският зоопарк пък е място, на което не бих имала нищо против да бъда заключена. Да знаеш, че нещо е там, дори да знаеш какво е то, това не намалява очарованието, когато го видиш за първи път.

По улиците на Лондон може да видите много българи. От работещи до туристи, които като вас често обикалят с ясна цел, но с неясни начини за достигането ѝ. Даже жени, които крещят на ясен български по децата си, точно пред парадния вход на Тауъра, както и македонци, правещи се на мимове. Доста досадни, но все пак е забавно да викат след теб ,,Комши! Комши!‘‘, а дори да не си близко до Турция.

Разбира се, можем да кажем и нещо за самия полет. Два часа. Нищо работа, осен ако не пътуваш с англичани връщащи се от Слънчев бряг. Боси.  Вярно, че на летищото на връщане ме попитаха ,,Сan you take off  your shoes for me, darling?‘‘, но това не означава, че можеш да си шляпаш бос. Или пък баба, дошла на гости на децата, която понесла една от онези пластмасовите чанти на бели и сини квадратчета, старателно отказваше да остави чантата под предната седалка, защото вътре ѝ били всичките документи. Е, рано или късно всички оставят чантите под предните седалки. Било то и под най-предните такива, намиращи се в пилотската кабина.

И понеже знам, че да определиш, значи да ограничиш, ще спра. С надеждата, че този мой кратък разказ ще насочи някой любител авантюрист да смени билета си за някое диво място с такъв за Англия.  И да поеме с влак към местата, на които е съсредоточена толкова магия, колкото и история.

Заключението ми ще е отправено към хората, благодарение, на които тази моя първа мечта стана реалност. Знам, че животът не поема към нас задължението да осъществява мечтите ни. Благодаря ви, че вие го правите.

 
 

Когато в Ню Йорк е три часа, в Лондон все още е 1938

| от | |

Сочно, ароматно и толкова вкусно – гроздето вече узря, а зърната му, пълни с полезни витамини и минерали сякаш ни примамват да посегнем към тях от рафтовете на магазина.

В средата на август сме и точно сега е сезонът на най-вкусното българско десертно грозде. Според познавачи един от най-добрите сортове, които виреят у нас е „Велика“. Затова и агрономът Борис Кючуков залага именно на него – то е ароматно, с тънка ципа и има куп ценни качества. Лозята за които се грижи, се намират край село Малко Градище, Хасковска област, и са част от проекта ВILLA градини.

Ароматната долина

Село Малко Градище има хилядолетна история. Още в древността Траките отглеждали по плодородните склонове на долината прочутите лози, от които правели известното в целия древен свят гъсто тракийско вино.

Старото име на селото – Алвъндере, което в превод означава ароматното дере, говори за отличния климат в региона. Тук пролетите са топли, зимите кратки, а цветята в полето разцъфват още в края на март.

Долината, в която прониква топлият средиземноморски климат от Гърция и Турция е едно от най-добрите места в България за отглеждане на грозде, признават специалистите.
„Велика“ наслада за сетивата.

„Велика“ е сорт, създаден за да доставя наслада за сетивата, казват специалистите. Гроздовете са сочни, сладки, но не прекалено захарни и с меко семе. Това е много важно, защото сортовете с по-солидни семки могат да предизвикат някои стомашни проблеми.

Гроздето има някои изключително ценни качества, признава Цветан Хубенов, собственик на лозята, за които агрономът Борис Кючуков се грижи. „То е сладко, но леко. Има много добре балансиран плодов вкус, а сорта се гордее и с много едри зърна.“, казва Цветан Хубенов. За него лозето е първо хоби, след това бизнес. Ето защо и градините му са толкова плодородни – просто всичко, което расте там се отглежда с любов.

Но има и още нещо – Цветан е категоричен, че неговото грозде е чиста храна. Той залага на качествени и щадящи природата препарати, за да може да достави до хората чепките грозде вкусни, но и максимално полезни.

Този вкусен, вкусен август

Едрите чепки „Велика“, които ще срещнете на рафта в BILLA зреят до края на август. Затова и точно сега е времето да опитате от това вкусно българско грозде, което освен радост за небцето, носи и много полезни вещества на организма. Малцина знаят и че гроздовият сок е най-богат на хранителни и биологично активни вещества в сравнение с всички други натурални сокове.

В сладките зрънца се съдържа и много калий, който укрепва сърдечния мускул и подпомага отделянето на излишните течности, както и магнезий, калций, фосфор и желязо, които предпазват от анемия.

Гроздето е една от храните, които са особено полезни за спортисти и за хора, чието ежедневие е свързано с големи физически натоварвания.

И ако се питате, както в онази старя басня за лисицата и гарванът, дали гроздето е кисело, да знаете, че това, което отглеждат Борис Кючуков и Цветан Хубенов е сладко и вкусно. Ама много.

 
 

Когато в Ню Йорк е три часа, в Лондон все още е 1938

| от | |

Жените си падат най-много по мъже в добро здраве, ухаещи на зеленчуци, установиха учени от университета Маккуори в Австралия, цитирани от в. „Метро“.

По време на тестовете били изследвани млади мъже в добро здраве, като било отчитано колко зеленчуци и плодове те включват във всекидневната си консумация. За целта бил прилаган спектрофотометър върху тяхната кожа. Уредът може да отчете какъв е приемът на всеки индивид на каротеноиди.

Участниците с по-голяма консумация на зеленчуци и плодове се оказали с по-голяма концентрация на каротеноиди в кожата. След това те били помолени да извършат физически упражнения, носейки чисти фланелки, които им били раздадени. Доброволки трябвало да помиришат потното горно бельо и да дадат оценка за това колко им се струва атрактивно. Хората с високи концентрации на каротеноиди получили най-високи оценки за привлекателно ухание. Тяхната пот била с по-плодов и сладък мирис.

 
 

Когато в Ню Йорк е три часа, в Лондон все още е 1938

| от | |

Намерението на Дейвид и Виктория Бекъм да построят модерно селско имение в стил арт деко за над 7,7 милиона щатски долара ще се осъществи, след като управата на графство Оксфордшър най-накрая им разреши да изградят басейн и допълнителни постройки, съобщи в. „Дейли мейл“.

Звездното семейство планира да изгради екологичен басейн, който ще се пълни с пречистената вода, използвана в домакинството, включително тази от тоалетната. Размерите му ще са 12 х 7 метра и ще е дълбок малко над 1 метър. За почистването му няма да се използват химикали, а биофилтрационна система.

Освен плувния басейн в имението си, семейство Бекъм има намерение да построи градинска арка и сламени покриви на постройки в двора.

Двойката купи селския имот през декември 2016 г., но строителните дейности вървяха много бавно, тъй като бяха под наблюдение на властите. Звездите се надяваха да се преместят от дома си в Лос Анджелис до края на лятото. Техни представители отказаха да дадат коментар по въпроса.

 
 

Когато в Ню Йорк е три часа, в Лондон все още е 1938

| от | |

Когато действията ти и мотивите са абсурдни, естествените последствия са да бъдеш осмян. Добре е винаги да имаш ясна преценка за ситуацията, за да не станеш повод за създаването на колажи, мемета и снимки, които унищожават всяка вероятност да бъдеш взет насериозно (обикновено за дълъг период от време).

Милата седмица Валери Симеонов си навлече недоволството на много хора с внезапните проверки в Слънчев бряг. Шумът се оказа неприемлив в курорта, за който всеки знае с какво се слави и никой любител на тишината не посещава. И дори на някои да не им харесва, едва ли в задълженията на вицепремиера влиза лично да обикаля дискотеките с децибел метър… още по-малко да затваря заведения.

Естествено това дава идеалната възможност за осмиване на ситуацията и поглед откъм забавната страна на нещата. Както при всеки подобен случай, в социалните мрежи се появиха редица шеги с родния политик и препратките са повече от забавни. Остава да видим дали в крайна сметка град Шумен ще смени името си.

Ние ви предлагаме някои от добрите попадения в социалните мрежи около действията на Валери Симеонов в Слънчев бряг. Защото понякога смешната страна на нещата е най-адекватната.