Когато отвратените не гласуват…

| от |

…отвратителните управляват

Любимата ми поредица от опорни точки, целящи да повишат избирателната активност. И ако досега нямам пропуснат вот, то подобни кампании стремящи се да ми вменят вина, са способни да ме накарат да пропусна ходенето до урните. Приликата с кампанията „Стани майка!“ е умопомрачаваща. „Ти си ги избра!“, „Той ти благодари“ са само част от леко променящите се лозунги. Основната идея – „Да изберем по-малкото зло“. Ами не мерси. По-малкото зло и най-малкото зло ни управляват в коалиция с по-малкото зло в ляво и по-малкото зло сред националистите и раждат глупост след глупост. Данък „Уикенд“ и данък „Пържени картофи“ са само последните два примера.

Внимание! Не призовавам към негласуване. В по-голямата част от страната има кандидати, които си заслужават. Такива, които заслужават подкрепа. Мога да дам веднага няколко примера от Реформаторския блок, от Зелените, от ГЕРБ, дори от АБВ или БСП. Тези хора не попадат в категорията „по-малкото зло“.

„То не се разбра, че има избори“

А дали виновни са само партиите? В нормален ден без извънредни събития, около 90% от новините на националните медии се правят за София, 9% за Пловдив, Варна и Бургас и останалия 1% отделя внимание на джунглата извън. В София, Бургас и Стара Загора резултата е почти ясен, в Пловдив и Варна събитията се случват под масата. Как да се разбере, че има избори?

Освен това местните избори винаги и навсякъде са един вид парадокс. Най-важните избори за хората са тези с най-малко значение за държавата. Не се заблуждавайте. Ако и държавата да не ляга и става с кандидатите за местна власт в Димитровград, Харманли и Бяла Слатина, то местните жители много добре знаят кой е кандидат, кои роднини ще уреди на работа в общината и на кои фирми ще повери зареждането на училищния стол, будката за вестници и боядисването на оградата на детската градина. В сравнение с местния „бизнес“ КОЙ е просто някакъв аматьор на национално ниво. А понякога за всеки случай „жената е от другия кандидат“.

Ама как почти ясно?

Ами така! За Бургас спор няма. Там дори Радан Кънев предрече победа на Димитър Николов и на следващите избори. Колкото до София, вие видяхте ли другите кандидати? Чухте ли от тяхната уста нещо, което заслужава повече от искрен смях? Аз не. Има няколко светли искри в листите за съветници и толкова. Проблемите на София пък са ясни на всички с изключение на самите кандидати. От най-малкото зло толкова. И един Петър Диков бонус.

А реферeндума?

Ами и референдума така. Който разбрал – разбрал. Това е смисълът на народното допитване. Който не е способен да се информира, че предстои такова, как точно според вас ще вземе информирано решение? На последния референдум питаха народа за ядрена енергетика след подробни обяснения как се рисува „Х“. Тъй че не е голяма драма колко много хора не са разбрали.

Аз лично бих гласувал с „ДА“. Защото не съм чул нито един валиден довод за „НЕ“. А в днешно време и това е много.

Българите в чужбина

Такова обобщение е много грешно, защото тези хора са толкова много и различни категории, колкото и тези вътре. Не, те не са предатели, не са и герои. Изборът им няма да бъде нито по-правилен, защото са видели как е по света, нито по-грешен, защото не познават истинската ситуация в страната. Всичко останало са опорни точки. Нещо като „Скрий личната карта на баба си“. Нещо, което смятам за изключително обидно към възрастните хора. Мога да уверя всички псевдодемократи, че моята баба за годините, в които живя в демокрация, е гласувала далеч по-мъдро от тях. А и дори да не е така, това е нейният избор и кой ви каза, че вашият е по-правилен?

Но да се върнем на българите в чужбина. Едно електронно гласуване може би ще увеличи броя на гласували сред тях с всички позитиви и негативи от това. Не, резултатите от изборите едва ли ще станат по-хубави, но със сигурност ще станат по-представителни. Това е демокрацията. Дори да не се харесва на малките ви диктаторски мозъчета.

Искам да помоля гражданските активисти и партийните такива, да решат живеещите в чужбина „ясно показали чувството си за съпричастност български граждани, за които електронното гласуване е шанс да участват по-активно“ ли са или са „категория външни наблюдатели, които са си събрали куфарите, за да живеят в спокойна среда и които дават дълбокомислени коментари, въпреки липсата на личен ангажимент за преодоляване на проблемите“. Не може това да зависи от еднаквото мнение с дадения активист.

Уважение към чуждото мнение

Което ме довежда до основния проблем на обществото според мен – липсата на уважение и търпимост към останалите. Не се разрешава различно мнение, различен вкус, различно поведение.

Дали ще става въпрос за критика към Протестна мрежа или Реформаторския блок, за гей парада, за концертите на Слави или Планета, е все тая. За бежанците да не говорим.

Ако не сте разбрали няма два цвята – черно и бяло. Има поне 50 нюанса сиво. Дори да не сте открили цветния телевизор. Иначе можем да продължим да си раздаваме билетчета за праведна журналистика, политика, която не е част от статуквото и родолюбие, гражданска активност и каквото още се сетите. Разликата между всички нас и CSI „Има ли наркотици тук“ е неоткриваема. Троловете и контра троловете са еднакви независимо дали опорните точки ни харесват или не. От един приятел го знам.

Ще завърша с едно фундаментално откритие на Саркози.

„Искам да ви кажа, че получихме шут в задника, но защото искате да обърнете масата, не слизате от колата, на която отказвате да изберете шофьор“.

Най-забавното е, че дори се разбира какво е искал да каже. Колкото до канадския премиер, на който половин България е фен от вчера, дори не е сигурно, че е най-малкото зло, но канадците си го избраха. И ще си носят последствията – добри или лоши. Българите не е зле да потърсят своя секси сладур с татуировка в листите в Несебър, Самоков или Нова Загора. Кой знае, може следващият секс символ да се крие там някъде, зад високо вдигнатия кок на Лейди Гаганица.

И не, няма значение каква ни е избирателната система, докато сами се заливаме с тролове и клетбайт. Защото в цялото крякане от блатото никой не чу интересните идеи и интелигентни решения, които някои кандидати се опитаха да предложат на вашето внимание. Губещите от това сме всички. Хубавото в цялата тази работа е, че уличните кучета все пак нямат право на глас. Защото ако можеха да гласуват…

 
 

Досиетата CHR: Дисидентът, който не успя да прескочи Стената

| от Дилян Ценов |

 

Всеизвестен факт е, че обикновените хора не искат да бъдат част от войните и последствията от тях. Мъжете не отиват на фронта по свое желание и не копнеят да се убиват взаимно. И със сигурност нито една майка не би предпочела  изкуствено провокирания патриотизъм пред живота на детето си.

Още по-всеизвестен факт е, че обикновените хора страдат от всичко, което се случва след като дулата утихнат и градовете се превърнат в руини.

Петер Фехтер е един от милионите, които стават жертви на абсурдите на историята – най-престижната куртизанка на нашата планета.

1200px-Peter_Fechter
Петер Фехтер; Getty Images

Датата е 17 август 1962 г. Точно преди една година Берлин е разделен на две. Двама строителни работници (тухлари) ще преминават отвъд стената. Единият успява и се озовава от западната й страна, другият – не.

Всичко става случайно и не е планирано за този ден. Двете момчета са в обедна почивка, когато чуват гласове и, тръгвайки по следите им, се озовават в близост до стената. Хелмут (другото момче) се покатерва, но куршумите на милиционерите пронизват Петер в стомаха, докато е на върха на стената. От западната страна искат да помогнат, но не могат.

Тялото му пада от източната страна и остава там в продължение на 45 минути. Наоколо има хора, той вика за помощ, виковете постепенно преминават в стенания, докато накрая не утихват напълно. Никой не се притичва на помощ. Никой не може да се притече и да иска. Така е във времената на политкоректността и номенклатурата. Животът си е живот, но и дисидентът си е дисидент.

И тялото му е отнесено на рамото на милиоционерите като чувал с картофи.

Известно време след стрелбата тълпата започва да се увеличава и скоро хиляди жители крещят „убийци“ и „бандити“ в лицето на офицерите, стреляли по Петер. Органите на реда отвръщат със сълзотворен газ. Пазачите са наградени с медали.

35 години по-късно сестрата на Петер Фехтер повдига обвинения срещу пазачите. „Бях назначен да върша тази работа и всичко, което мога да кажа е, че съжалявам.“ казва единият от тях. „Какво друго мога да кажа освен, че съжалявам? Но вече не мога да променя нищо. Това се е случило.“ заявява другият. Разследването показва, че двамата общо са изстреляли 24 куршума.

3377d6a8-a3c6-4d16-8a3f-2f8fb2bb832a-1024x768
Пазачите отнасят тялото на Петер Фехтер; Getty Images

Една от първите жертви на Стената не умира в полето и в морето, а в самия град, който тя разделя. Пред всички. В сърцето на абсурда, който засяга цяла Европа. А белезите се виждат и днес – 27 години след рухването.

Това се случва преди 55 години. И никой не иска да е част от него, и всички съжаляват. И всички сме част от него. Кои доброволно, кои по стечение на обстоятелствата, кои като жертви, кои като победители…

 
 

Официална позиция на YALTA CLUB за събитията в Слънчев бряг

| от chronicle.bg |

Текстът е взет от фейсбук страницата на YALTA CLUB. Chronicle го представя без редакторска намеса.

 

Официална позиция на YALTA CLUB:

Във връзка със случващото се в курортен комплекс Слънчев бряг, взехме решение да прекратим преждевременно ежегодния фестивал SOLAR Summer 2017. Към този момент, а и през целия сезон, липсват подходящите условия, които да гарантират характерните за SOLAR качествен звук, ефектна сцена и безпроблемно протичане на събитията.

SOLAR Summer е фестивал, който се провежда повече от 10 години в Слънчев бряг и в частност на южния плаж на курорта – Cacao Beach. През всички тези години на този плаж сме организирали участия на най-големите имена в света на електронната музика, а през курорта са минали хиляди фенове дошли да видят имена като Fatboy Slim, Armin van Buuren, Pete Tong, Tiesto, Richie Hawtin, Fedde Le Grand, Mark Knight, Victor Calderone и други, което направи Слънчев бряг една от най-желаните парти дестинации в Европа, наред с Ибиза и Миконос, и постави курорта на челни места в редица световни класации.

Никога не сме си представяли ситуация, в която на световен топ артист музиката може да бъде спряна, а техниката конфискувана. Във времената на социалните мрежи, новината за това ще се разпространи мълниеносно в цял свят, което ще се отрази изключително негативно на имиджа, както на България, така и на нас като организатори.

Очакваме всички компетентни органи да вземат адекватно становище по въпроса без постоянно да си прехвърлят отговорности, както се случва в последните 10 дни.

Примерите от света за това как държавата може да се възползва от подобни фестивали и да ги добави в туристическото си портфолио са вече почти безброй – Сърбия (EXIT), Румъния (Untold), Унгария (Sziget), Белгия (Tomorrowland), Испания (Ibiza) и т.н. За съжаление, както в много други области, така и тук, страната ни изостава сериозно от тенденциите и дори в някои отношения върви назад, а като резултат, редица добри събития и фестивали по Черноморието спряха своето съществуване, което пък доведе до сериозен отлив на младите хора и платежоспособните туристи от България.

YALTA CLUB поднася своите извинения на всички, които вече са планирали своя уикенд. В момента се договарят нови дати за участията на Adam Beyer и Paco Osuna, като най-вероятно такива ще бъдат насрочени още до края на тази година в София. Закупените билети ще важат за новите дати, но могат да бъдат и върнати в офисите на Ивентим или на касите, където са били купени от 16.08.2017

До нови срещи!

 
 

Защо по-скъпото вино има по-добър вкус

| от chronicle.bg, БТА |

Изследователи от Германия и Франция са открили защо скъпото вино има по-добър вкус от евтиното, предаде ДПА, позовавайки се на публикация в сп. „Сайънтифик рипортс“.

Причината се в крие в наградната система на мозъка.

„Въпросната система е по-активна, когато пием по-скъпи вина и това съответно се отразява върху възприемането на вкуса им“, обяснява Бернд Вебер от университета на Бон, Германия, един от авторите на изследването, осъществено съвместно с Европейския институт по бизнес администрация (INSEAD) във Франция.

„Сега въпросът е дали можем да тренираме наградната система и да я направим по-слабо податлива на подобни „плацебо“ маркетингови ефекти“, допълва специалистът.

За да разберат защо скъпото вино ни се струва по-вкусно, учените са изследвали със скенер за ядрено магнитен резонанс мозъчната активност на 15 мъже и 15 жени. Участниците в експеримента са били уведомявани колко струва всяко едно вино, преди да им бъде подаден милилитър от течността през маркуч. След това изследваните лица е трябвало да натиснат бутон, за да оценят вкуса на виното по деветстепенна скала.

В действителност напитката е била една и съща, но на участниците са били съобщавани различни цени – 3, 6 или 18 евро на бутилка.

„Както се очакваше, тестваните лица твърдяха, че виното с по-висока цена има по-добър вкус от евтиното“, отбелязва Хилке Пласман от изследователския екип.

Скенерът същевременно е показал, че предните дялове и част от мозъка, известна като вентрален стриатум, за които се смята, че играят роля в наградния процес, са били по-активни при по-високите цени на виното.

„В крайна сметка изглежда, че наградната и мотивационната система ни мамят“, казва Лиане Шмит от изследователския екип.

 
 

Тейлър Суифт спечели делото за сексуално посегателство

| от chronicle.bg, БТА |

Певицата Тейлър Суифт спечели делото за сексуално посегателство срещу бивш радио диджей.

След продължило близо четири часа разискване съдебните заседатели се произнесоха в полза на 27-годишната Суифт. Съдът в Денвър постанови, че бившият диджей Дейвид Мюлер наистина е опипал голите задни части на изпълнителката, след като е бръкнал под полата й по време на фотосесия с фенове преди неин концерт в през 2013 г.
По-рано съдът отхвърли като неоснователно твърдението на 55-годишния Мюлер, че изфабрикуваната от Тейлър Суифт история за сексуално посегателство е довела до уволнението му от радио в Денвър. Бившият диджей заведе дело през 2015 г., обвинявайки певицата, че заради лъжливите й твърдения, подкрепени от тези на майка й и мениджмънта й, е останал без работа. Мюлер искаше обезщетение от 3 милиона долара. В отговор на неговия иск Тейлър Суифт заведе ответно дело за сексуално посегателство.

Певицата получи и символичното обезщетение от 1 долар, което поиска.

По време на заключителните пледоарии и след произнасянето на присъдата Тейлър Суифт не криеше емоциите си и се разплака.

В направеното от певицата изявление се посочва: „Искам да благодаря на съда, както и на правния ми екип за това, че се бореше за мен и за всички жертви, изпаднали в положението да премълчат сексуален тормоз“.

Тейлър Суифт

Певицата допълва, че осъзнава привилегията, която статутът й на публична личност й дава, за да поведе подобна битка и да понесе огромния товар да защити името си. Суифт отбеляза също, че се надява постигната от нея победа да вдъхнови други жени да се борят. Изпълнителката обеща и своята подкрепа под формата на бъдещи дарения за организации, които подпомагат жертви на сексуален тормоз.