Киряк Цонев: Българският интерес е да сме извън конфликта с „Ислямска държава“

| от |

„Ислямска държава“ е плод на американската външна политика. А тяхната политика беше насочена към смазване на режима в Сирия с арабски или с чужди сили, за да не се намесват там пряко американците. Нека да си спомним заплахите им срещу Сирия, които така и не се реализираха. А и нямаше как да се реализират.

Американците съдействаха всячески, за да могат да се събират колкото се може повече антиправителствени сили в Северна Сирия. За съжаление, те излязоха от рамките на американското подчинение и се превърнаха в опасност за самите САЩ.

Нека да видим фактите от близката история. Иракската армия на Саддам наброяваше около 400 000 души. И в един момент се оказаха безработни. При техния начин на мислене, в който религията играе особена важна роля, тези хора, които трябваше също да гледат семейства и да изхранват деца, изведнъж изпаднаха в безтегловност. Именно това ги накара до голяма степен да влязат в редовете на „Ислямска държава“. Тяхната идеология е заимствана от средните векове, от Средновековието, когато са съществували арабски халифати. Ако се обърнем към началото на исляма – тя по същество е мирна религия. Самата дума „ислям“ означава „насаждане на мир“. Така че тук се получава излизане от рамките, очертани от пророка Мохамед. Той казва, че може да се нападат само ония, които те нападат. Сега нямаме такъв случай, обратното – виждаме нападение срещу законни правителства, каквото е в Ирак, каквото е в Сирия. Тези сили се събраха в Северна Сирия най-напред, а там се стабилизираха, благодарение на политическите отряди на сирийската опозиция. След време същите тия отряди на съпротивата бяха ликвидирани от самите тях, начело с техните командири. Така че на нас ни е много трудно сега да говорим за една реална, умерена сирийска опозиция. Тя си поставяше една цел – сваляне на Асад и установяване на демократична държава. Дори без да имат и понятие какво значи демокрация и демократична държава, защото в арабския свят такова нещо просто няма.

Интересна е ролята на Турция в този конфликт. Асад беше в много добри отношения с Ердоган. Двамата даже се събираха, прегръщаха се, целуваха се, но това беше в рамките на общата турска политика за неосманизъма и неотюркизма. Беше. Защото Турция се опита да постави под своя егида всички тюркоговорящи ислямски държави.

Ключов фактор в този конфликт е и присъствието на руската военна база в Сирия. Тя не променя съотношенията в региона, но я хванаха на прицел и трябваше да бъде изгонена. Това излезе извън рамките дори на сирийската опозиция, над нейните искания. Истината е, че зад тези искания бяха американците – те се опитаха всячески да изтласкат Русия от Сирия. Но се засили и присъствието на Китай в този регион. Те вече изпращат бойни кораби, така между другото, уж на разходка, но това се възприема като опасност за американските интереси.

Сегашните въздушни удари на американците и англичаните не са особено ефективни по простата причина, че тези хора, които са от ислямската опозиция, от джихадистите не са в големите градове. Те са заели 2-3 големи града, но са предимно в малките села. А сега ударите са срещу градовете и практически от тях страда мирното население.

Прави са анализаторите, които казват, че джихадистите, ислямските радикали, възприеха тактиката на „Ал Кайда“ и затова без присъствието на сухопътни сили една война с тях изглежда безкрайна. Но, може би, и това е целта – да се води дълга, безкрайна война, в която американският военно – промишлен комплекс да реализира своята продукция.

А вместо това, те можеха да тръгнат да се търсят някакво мирно решение. Имаше такава възможност и България можеше да изиграе важна роля като посредник. В България се събираха и продължават да се събират представители и на едната или другата групировки.

Опасното, което става у нас, за нашата национална сигурност е, че в България вече има ислямистки ядки, които са в дълбока нелегалност. Те са предимно в смесените райони, но , доколкото имам информация, от днес – около 400 души български граждани вече воюват на страната на ислямистите. И голяма част от тях са роми.

В Пазарджик по време на процеса срещу имамите се получи нещо доста интересно. Там основен свидетел на защитата беше едно лице, което е първи братовчед на ръководител на сирийската опозиция. Този човек два пъти е бил в Сирия, вторият път е бил арестуван, осъден от сирийските власти и освободен, за съжаление, като български гражданин с помощта на българския посланик в Дамаск тогава.

Българското разузнаване, доколкото знам, нищо не прави по въпроса. И върви след събитията. По едно време тръгна на борба с някои т. нар. ислямисти, защото, видите ли, носели по домовете си литература с ислямистка пропаганда. Никой специалист до ден-днешен не е видял какво представлява тая литература, просто, защото нашите органи не разполагат с арабисти. Няма кой да чете. Ако искате – вярвайте, ако искате – не, но това е факт. Погледнете какво стана по време на бежанската вълна – чак сега започнаха да събират арабисти – да уредят един или друг въпрос , да намерят някакъв общ език с тези хора.

Сирийската опозиция се появи преди три години като спонтанен бунт на група ученици в един град и след това започна да действа срещу правителството в различни части на страната. Ако се вгледаме в историята ще видим интересни факти. Например, в един град Асад изпрати полиция без оръжие срещу тези ученици и какво се получи – хората на президента бяха изклани. Разбирате ли, оттук вече се почувства влиянието на ислямизма в неговите крайни форми. А крайната цел на опозицията беше и си остава – свалянето на президента и установяване на някакъв вид демократична система. Те бяха умерени, не поставяха въпроса, примерно, за ликвидиране на отношенията с Русия или с България или с която и да е друга страна. Нещо повече, тази опозиция беше поощрена от страна на България, на нейния външен министър – по това време Николай Младенов, който като награда сега е представител на ООН в Ирак. Сега чета неговите изказвания от този период и си мисля, че са просто объркана работа. Той не разбира конфликта, не разбира арабите, въпреки че е живял сред араби като малък. Баща му беше радист в посолството ни в Дамаск. В крайна сметка, Николай Младенов се намеси, където не ни е работа на нас българите. Там можеше да се включи друга държава, по-заинтересована от нас.

Струва ми се, че на този етап САЩ ще се опитат с чужди ръце да вадят кестени от огъня ,с арабски ръце преди всичко. Те няма да привличат чужди сили, за тях е достатъчно, че Русия в момента е ангажирана в Украйна и не може да играе ролята на сериозен противник в Близкия изток. Друг е въпросът за отношението към Асад. Вие виждате, че трудността идва от това, че американците не искат да разговарят с Асад. Те не желаят да приемат официалната сирийска армия като армия воюваща срещу „Ислямската държава“. А тя, дори и изтощена, все пак, е силна армия.

Американците все още играят в Близкия изток ролята на световния полицай, който се опитва да раздели арабския свят на отделни мини държавици, които да не могат да окажат съпротива на Израел. Ето, погледнете Ирак – на практика той беше разцепен. И преди появата на ИД Ирак бе разделен на три – на шиити, сунити и кюрди, сега се появи и тази държава като четвърта сила, още едно парче. Сирия също – северната част беше отцепена цялата и Сирия остана в едно тясно парче около Дамаск. Практически Сирия е Дамаск, Хомс и по – нататък я няма. Останалите земи са превзети от ислямистите.

Няма желание да бъде решен този кървав конфликт. А волята трябва да съществува предимно в американската страна. Пак ще повторя: тази война се явява вече удобен източник на реализация на продукцията на американския военен комплекс.

Ние трябва да гледаме преди всичко нашия, българския интерес. А българският интерес налага ние да сме извън конфликта с „Ислямска държава“, защото нашето население е с такъв състав, че съществува реална опасност за самата България, за нейната национална сигурност и цялост. /БГНЕС

––––-

Киряк Цонев е първият арабист в съвременната българска дипломация, журналист и писател. Работил е в посолствата на България в Дамаск, Кайро и Алжир, бил е посланик в Алжир и Мавритания и първи български консул в Обединените арабски емирства, посетил е всички арабски държави.

 
 

Лондон в дъжд и слънце

| от |

 Лондон е от градовете, които всеки човек трябва да посети поне веднъж в живота си. Независим по дух, обединил в себе си новото и старото, винаги готов да те посрещне и изпрати… Британската столица е вълнуваща.  

Мечтата да отида до Лондон стои в главата ми,откакто се помня. Заради всичко, което този град олицетворява и носи в себе си. Той е нов и старедновременно. Бърз и бавен. Обичан от мнозина и мразен от също толкова много хора. Стар мегаполис в покрайнините на Европа и в сърцетона множество хора. Едно нещо е сигурно – трябва да му се отдели достатъчно време. Лондон е претенциозен град, към чийто ритъм или трябва да се нагласиш, или няма смисъл да ходиш. Тойноси осанката на древен аристократ и го знае.Както и хората, които са родени и израснали там.Ще ги познаете от 100 километра, тъй като лондончани не са като останалите пребиваващи вбританската столица. Множеството от хората садошли от другаде, но рядко се задържат, простозащото ритъмът на града не е за всеки. Там хората бързат, говорят високо, не се блъскат, не те поглеждат, мили са, но не прекаляват. Лондон екато живот от филм. В първата си бърза среща снего успях да видя стандартните забележителности като Биг Бен, Окото, Уестминстърското абатство, Бъкингамския дворец и Стамфорд Бридж.

Вторият път, когато се върнах там,  Лондон и аз имахме петдневна афера, която стартира типично по британски – с дъжд. Петте дни, прекарани в града, се състояха в един великолепен апартамент, който се намира точно до Тауър Бридж и в непосредствена близост до Лондон Бридж. Второто ми посещение в британската столица премина през други важните места – Оксфорд Стрийт, която е най-голямата шопинг улица там, Мейфеър – мястото с най-скъпите магазини, стоковия пазар и най-скъпите аукционни къщи, Бейкър Стрийт 221B, където се намират домът и музеят на Шерлок Холмс, Хайд парк, където, ако е достатъчно топло, може да видите хора да се пекат, да четат, да са на пикник, а около тях жени да правят йога. Но дори и да не е топло, пак ще ги видите. Англия е държава, в която лятото трае само ден, а ниските температури не притесняват никой друг освен чужденците. И, разбира се, моят любим парк – St. James’s Park. Той се намира между Бъкингамския дворец и Уестминстърското абатство и там живеят най-любвеобилните животни на света.

Върнах се в Лондон година по-късно през март. Когато човек се връща на едно място пак и пак, вече не разглежда забележителностите, а се отдава на дневен и нощен живот, и музика. Много музика. Тоест, задължителен за виждане е Abbey Road. Легендарната улица, на която се намира известното студио, в което са записвани едни от най-големите хитове и песни, легендарни албуми, саундтраци на филми, е точно това, което очаквате – малка, но магнетична. А още по-известната пешеходна пътека, на която Ливърпулската четворка Beatles снима обложката на 11-тия си предпоследен албум, си стои непокътната. Има множество хора, които се опитват да наподобят снимката, а шофьорите, свикнали с тълпите притичващи и застиващи като Пол, Джордж, Джон и Ринго на пътя, са повече от толерантни. Но не бъркайте любезността им с нещо друго. Ако нарушите правилата, те няма да се поколебаят да покажат доброто си лондонско възпитание и студената си осанка.

По време на третото ми пътуване до този град имаше нощни заведения, пъбове, пазаруване в огромни магазини, срещи с нови приятели, много возене в метрото, много ходене пеша, много дъжд, театър, кино.

Четвъртата и последна засега среща, беше преди месец. Поводът беше събитие и съответно дните бяха малко. Но когато си виждал едно място толкова пъти и от най-различни ъгли, усещането вече е различно. Този път аз и Лодон си устроихме танц окъпан в слънце, защото оцелих трите най-топли дни, имахме пикник, видях Шекспир и нощен Лондон отвисоко, докато се къпех в басейн с топла вода. Видях отново Шерлок, усетих Агата Кристи и пих чай, уиски и бира, не непременно в този ред…

Лондон е афера. Пътешествие без посока и край, и винаги с интересни обрати. Неслучайно градът и държавата на Шерлок, Хари Потър, добрия футбол, чая, най-дълго царуващия монарх, най-великите жени управници, Биг Бен, най-добре облечените мъже и на дъжда, винаги е желана дестинация за мнозина. Лондон е като чаша чай, поднесена в скъп порцелан от красив мъж в добре ушит костюм, докато до теб се разиграва истинска мистерия по Агата Кристи – незабравим.

 
 

Обир на музея в Берген в стила на Агата Кристи

| от |

Музейният обир в Бергенския университет е най-големият в историята на страната, като злосторниците са похитили над 400 експоната, много от които се отнасят към епохата на викингите, съобщава ТАСС.

Ударът е бил добре подготвен. Миналия уикенд във временно музейно хранилище са били разположени много експонати, които в понеделник е било предвидено да бъдат отправени на по-сигурно място.

Злосторниците са действали в музея час и половина, като за това време сигнализацията се е задействала два пъти. Но дошлите на място служители от частната охранителна фирма, отговаряща за опазването на колекцията, не открили нищо подозрително.

Сред откраднатите предмети фигурират гривни, фибули, огърлици, брошки от злато, сребро и бронз. Стойността им не е висока, но те представляват огромна културна и историческа ценност. Престъпниците са проникнали в музея миналата събота, но кражбата е била открита едва в понеделник.

 
 

Часовникът на Биг Бен замлъква до 2021 година

| от |

Часовникът на кулата Елизабет на британския парламент, известна с неофициалното си название Биг Бен, замлъква днес и ще запази мълчание през следващите четири години заради протичащите реставрационни работи, предаде ТАСС.

От обяд най-голямата камбана, тежаща 13,7 тона, ще бъде изключена от часовниковия механизъм, за да се осигури безопасността на работниците. Те ще извършат ремонт на един от най-разпознаваемите символи на британската столица. Камбаната е монтирана през 1859 година, след което е кръстена Биг Бен. След това името й се прехвърля върху цялата часовникова кула.

Останалите четири камбани, които бият на всеки 15 минути, също ще престанат да звънят по време на ремонтните работи. Специалисти изтъкват, че Биг Бен може да се чуе и преди 2021 година, по изключение, примерно за Нова година.

 
 

Най-добрите гей филми от началото на 2017 до сега

| от |

Филмите с ЛГБТИ участие не са най-популярните, но в последно време се появяват все повече и повече.

ЛГБТИ филмите не е задължително да изследват сексуалността на персонажите. Те спокойно могат да са криминални, например, или комедии, в които персонажите са лесбийки, гей мъже, бисексуални, трансджендър или интерсекс хора.