Киното, баща ми и аз

| от | |

books-text

Цветелина Стефанова

Киното, баща ми и аз

(В памет на Милчо Стефанов – 1928-1985)

Вече надхвърлих годините, на които баща ми си отиде. Тогава се роди малкият ми син. Татко научи, но не дочака да го види. Развълнува се и просто умря. „Така си отиват праведниците“ – каза съседката.
Дали беше праведник, не знам, но от него имам много спомени. Един от тях е свързан с киното. Обичаше да гледа премиерни филми сам, след което купуваше билети на приятели и познати, понякога и на съседите, и ни водеше, като той гледаше два-три пъти един и същ филм с голямо удоволствие.
Бях 9-10-годишна и живеехме в Скопие, а в бивша Югославия даваха забранени у нас филми. От онова време помня например „Децата на капитан Грант“ , „страшния“ Хичкок, или американския „Дълго топло лято“ с Рой Тинис (в ролята на Бен Куик), а също младия Ричард Чембърлейн, далеч преди да стане звезда в „Птиците умират сами“. Помня и „Изгубени във вселената“ (1965-1968), където извънземните се различаваха от хората по щръкналото кутре на ръката.
Програмацията там беше такава, че премиерните филми тръгваха първо по кината в крайните квартали и после идваха в централните. Татко все казваше: „Какъв страхотен филм се задава, но ще го чакаме да дойде в центъра!..“
Веднъж гледахме филм с животни, където змия погълна някакво живо същество. Гледахме филма втори път и тогава аз учудено го попитах:
– Тази змия нали вчера изяде животното? Как това отново се случва днес?
Тогава татко ме заведе в кабината на прожекциониста, показа ми как се поставя филмовата лента да се върти и как понякога прожекцията спира, защото лентата се е скъсала и операторът я лепи; обясни кога екранът трепти, а образът е накъсан.
Сигурно оттогава обичам да гледам добри филми по два пъти.
Иначе днес се навършват 29 години, откакто го няма. Държа в ръцете си стар албум с черно-бели снимки, закрепени със специални фото-ъгли. Оттам ме гледат Кларк Гейбъл и Урсула Андерс. С премрежен поглед през рамо, както е повелявала модата.
А когато днес ме попитат за някой филм защо ми харесва, отговорът е един: „Защото ми напомня за татко!“

***

Татко

Понеже днес е задушница, а утре се навършват 29 години, откакто моят татко почина, ми се ще да разкажа кратка история за него. Той беше пианист. И реалист. Защото никога не настояваше единствената му дъщеря – демек аз, – да свири на пиано, виждайки с какво нежелание сядах пред инструмента и колко фалшиво се напъвах в уроците по солфеж. Но много ме обичаше, разбира се, както бащите могат да обичат.
През 1965 година беше изпратен на работа в Скопие след разрушителното земетресение там заедно с още музиканти в помощ на македонската култура по онова време. Беше диригент на хористите в операта там. Заминахме и ние с майка ми при него. Бях дете и „подпомагайки македонската култура“, учих в тамошното училище, където научих „техния“ македонски език, както и малко сърбохърватски.
През 1968 година властите (точно властите) решиха да поставят операта „Самуил“, в която не се казваше дали е български или македонски цар. Тогава Българското посолство в Белград извика нашите дейци и заяви, че са поставени пред избор – или да се приберат незабавно в страната си, или, участвайки в това представление, ще бъдат сметнати за родоотстъпници и невъзвращенци?!? Някои от българите имаха вече съпруги македонки, хърватки, сръбкини, защото бяха млади и вече се бяха задомили. Повечето от тях, решили да станат „родоотстъпници“ и невъзвращенци“, заминаха за Канада и Щатите, а на някои дори им се случиха катастрофи по пътищата…
Тогава пред мен баща ми нито за миг не показа колебание – обясни ми, че дълбоко в сърцата си македонците знаят, че Самуил е български цар, но са деликатни хора и затова не коментират. Толкоз. Върнахме се много бързо, баща ми се превърна в безработен в родината си задълго (като проявил се родолюбец). Едва години по-късно научих истината. В нашето посолство в Белград директно му казали: „Милчо, ти можеш да заминеш за Канада, но ако един ден дъщеря ти не се върне от училище, недей да се чудиш къде е…“

***

Закъсняла прошка

Възможно ли е да се иска прошка
отдавна на напуснал ни човек?
Е, не е век,
но пък е време,
оставило тук своето си бреме,
че си живеем весело без теб!..

***

Възпоминателно

Обсебена от твоето присъствие
и твоя дух, витаещ вкъщи,
заблуда е, че оттогава
животът си е същи.

***

На гроба ти не ходя често,
а непрестанно си говоря с теб –
така ми е по-лесно.

***

На моята приятелка Илиана:
Приятелка си ти
и ако си отидеш от мене по-преди,
да знаеш, много ще боли…

***

Казват, че животът спира,

щом сетният ни дъх замира,

но струва ми се, тъпо е това –

че всичко спира в миг едва –

(не споря с вас, полека, споко,

опитвам се да мисля издълбоко),

че спомените живи са си същи,

щом мъртвите живеят с нас във къщи.

***

Битово

Тя ми е сянка,

тя е моя майка,

в къщата й живея

и сама не смея (без нея)

да пипна някакъв предмет –

дори кофата за смет!

От хумор не разбира,

строго гледа, в коридора спира –

сякаш чака ме да се изнасям,

прости ми, Боже, не я понасям!

***

 
 

Киното, баща ми и аз

| от | |

По време на седмия сезон на „Игра на тронове“ на два пъти вече се случва епизод да бъде разпространен по-рано от официалната премиера. Причините за двата случая очевидно са различни, но следствията са едни и същи – рекордни рейтинги на епизодите по време на официалните премиери. 

Преди две седмици индийски дистрибутор пусна в интернет четвъртия епизод на седми сезон и той стана достъпен за всички. Въпреки това обаче 10,2 млн. зрители са гледали епизода, излъчен по HBO на 6 август. Това беше най-високият рейтинг на сериала дотогава. Вчера ситуацията се повтори, когато испанският канал на HBO по погрешка пусна в онлайн платформата си шестия епизод. Той беше премахнат бързо, но реакциите на феновете бяха бързи и една част от тях са наясно какво ще видят в неделя. Очевидно това не трябва да притеснява HBO, тъй като последният, пети, епизод (Eastwatch) беше гледан от 10,72 млн. души, с което постави последния рекорд по гледаемост. Тенденцията по всяка вероятност ще се засилва за последните два епизода от седмия сезон на „Игра на тронове“.

game-of-thrones-season-7-episode-5-jon-snow-dragon

Защо обаче премиерите на епизодите бележат рекорд след рекорд, след като можем да ги гледаме дни преди това? Ето няколко от причините:

Сериалът си остава телевизионното събитие на лятото
Също както в киното, където нелегално се разпространят филмите, преждевременното изтичане се случва и в телевизията. Но ритуалът по гледането на продукциите заедно, по едно и също време от милиони хора, не може да изчезне. Едно е да гледаш сериала сам вкъщи пред компютъра и съвсем друго е да си част от голямата вълна всяка неделя. Освен това седмият сезон на „Игра на тронове“ е телевизионното събитие на лятото. Обикновено сезоните излизат през пролетта, за да могат да се класират за наградите Еми през есента, но тази година снимките отложиха премиерата за лятото. А понастоящему, няма друга продукция, която да си съперничи със сериала.

юрон  грейджой,  игра на тронове

Изтеклите епизоди са с лошо качество
„Игра на тронове“ може да се похвали с най-ефектните режисьорски похвати, декор и кинематография и всеки епизод е чудовищно добър по отношение на кадри. Всичко това няма как да се усети, когато ги гледаме на запис с лошо качество. Повечето фенове не биха жертвали преживяването. И това е напълно разбираемо. Представете си битката от четвъртия епизод или Джон, който се доближава до Дрогон, гледани сякаш през завеса от органза… Не става.

Много от зрителите ще гледат и двата епизода
Въпреки непрестанните гневни възгласи относно спойлери, проучванията сочат, че информацията за това какво предстои, всъщност повишава интереса. Когато знаем какво ще видим накрая, успяваме повече да се насладим на цялостното преживяване. Цялото нещо прилича на аперитив преди главно събитие, а това се харесва на запалените фенове.

тирион ланистър, игра на тронове

Така и така сме си платили
Ако сте фен на „Игра на тронове“ най-вероятно плащате по някакъв начин, за да имате достъп до платформата, било тя онлайн или телевизия. Понякога тази инвестиция е достатъчно стимулираща, за да ви накара да гледате в реално време.

Колкото по-дълго е преживяването, толкова по-добре
От появата си през 2011 г., сериалът влезе в животите на милиони зрители. И всичко това ще продължи само още един сезон. Дори да има вероятност да се появи нещо в духа на „Фантастични животни и как да ги открием“ за „Игра на тронове“, няма да е същото. Никой не иска да бърза, особено при настоящия, по-кратък от обичайното, сезон. Чакането на епизода, ведно с ритуала, за който споменахме е в началото, добавя тръпка, очакване, а това съответно води и до по-наситено преживяване. Все пак си струва всеки миг във Вестерос да бъде преживян изцяло.

Игра на тронове

 
 

Киното, баща ми и аз

| от | |

Премиерата на „Необикновените“ в България ще бъде на 12 октомври, обяви FOX.

„Необикновените“ разказва емоционалната история на двойка от предградията, чийто обикновен живот е разтърсен от внезапното разкритие, че децата им притежават мутантски сили. Принудено да бяга от враждебно настроеното правителство, семейството търси помощ от мутантска организация в сянка и трябва да се бори, за да оцелее.

Действието на сериала се развива във вселената на “X-Men”. Поредицата е със звездното участие на Стивън Мойер („Изстрели“, “Истинска кръв”), Ейми Акър (“Под наблюдение”), Натали Елин Линд („Готъм“) и Пърси Хайнс Уайт (“Нощ в музея 3“) в ролите на семейство Стракър. В сериала участват още Шон Тийл (“Reign”) в ролята на Еклипс/ Маркос Диаз; Джейми Чънг („Готъм“) в ролята на Блинк/ Кларис Фъргюсън; Ема Дюмонт (“Водолей”) в ролята на Поларис/ Лорна Дейн; Блеър Редфорд (“Просветление”) в ролята на Буревестник/ Джон Праудстар и Коби Бел (“Извън играта”) в ролята на Джейс Търнър.

TheGiftedS1 (1)

Пилотният епизод на сериала е написан от Мат Никс (“Извън играта”) и режисиран от Брайън Сингър (поредицата “X-Men”). „Необикновените“ е с изпълнителни продуценти Никс Сингър, Лорън Шулър Донър и Саймън Кинбърг (“X-Men: Апокалипсис”, “X-Men: Дни на отминалото бъдеще”) и Джеф Лоб и Джим Чори от Marvel

 

 
 

Киното, баща ми и аз

| от | |

Когато действията ти и мотивите са абсурдни, естествените последствия са да бъдеш осмян. Добре е винаги да имаш ясна преценка за ситуацията, за да не станеш повод за създаването на колажи, мемета и снимки, които унищожават всяка вероятност да бъдеш взет насериозно (обикновено за дълъг период от време).

Милата седмица Валери Симеонов си навлече недоволството на много хора с внезапните проверки в Слънчев бряг. Шумът се оказа неприемлив в курорта, за който всеки знае с какво се слави и никой любител на тишината не посещава. И дори на някои да не им харесва, едва ли в задълженията на вицепремиера влиза лично да обикаля дискотеките с децибел метър… още по-малко да затваря заведения.

Естествено това дава идеалната възможност за осмиване на ситуацията и поглед откъм забавната страна на нещата. Както при всеки подобен случай, в социалните мрежи се появиха редица шеги с родния политик и препратките са повече от забавни. Остава да видим дали в крайна сметка град Шумен ще смени името си.

Ние ви предлагаме някои от добрите попадения в социалните мрежи около действията на Валери Симеонов в Слънчев бряг. Защото понякога смешната страна на нещата е най-адекватната.

 
 

Киното, баща ми и аз

| от | |

Проучване на порносайта PornHub установи, че мъжете от възрастовата група на 18-24-годишните по-малко се впечатляват от големите дамски бюстове в сравнение с предишните генерации, пише в. „Дейли мейл“.

От получените данни, свързани с търсенията на потребителите в сайта, младежите, попадащи в споменатата възрастова група, са с 20 процента по-малка вероятност да издирват в портала съдържание, свързано с големи гърди. А представителите на силния пол в групата на 55-64-годишните се оказали със 17 процента по-голяма вероятност да се интересуват от впечатляващи бюстове. При все това ключови думи, като „естествени големи гърди“ били все още много популярни в PornHub, като те се класирали на четвърто място сред търсенията.

Вестникът изтъква, че през 2015 година британските хирурзи отчитат 20 процентен спад на операциите за уголемяването на гърдите. През същата година американските им колеги регистрирали 38 хиляди случая на премахване на гръдни импланти.