Казусът „Трети март“

| от |

Автор : Борислав Георгиев (http://sophijski.wordpress.com)

Преди 1989 г. Трети март не беше дори официален празник, камо ли – национален (само през 1978 г. еднократно е бил и официален). Беше почти дисидентска проява да отидеш на тържествената вечерна проверка и заря по случай Трети март. Това тогава беше единствената подобна проява, която се организираше пред Народното събрание – около паметника на Цар Освободител.

treti-mart

Уплашени от антикомунистическата вълна у нас в края на 1989 г. и началото на 1990 г., Петър Младенов предложи Девети септември да бъде отменен като официален и национален празник и за такъв да бъде обявен Трети март. Това стана факт на 5 март 1990 г. с решение на Седмото велико народно събрание. Тогава се радвахме, че сме се отървали от Девети септември и че за национален празник е обявена датата, в която българската държава възкръсва върху картата на Европа. Малцина знаеха какво точно гласи Санстефанският мирен договор, пренебрегваха факта, че Александър Втори  гледа от коня си безпрепятствено в Пленарната зала на Народното събрание. Рецитирахме си „Опълченците на Шипка“ и се успокоявахме, че не сме си получили съвсем даром свободата.

По време на Великото народно събрание имаше и плахи гласове да се избере друга дата за национален празник: 24 май (около която имаше май консенсус), 6 септември. 22 септември все още беше дата табу. Но се получи същото, което се получи с празника на българската войска. Първоначално той не беше 6 май, а през август, в деня на най-ожесточените боеве на Шипка (ако не се лъжа на 23 или на 24 август). По-късно нещата си дойдоха на място и Гергьовден стана празник на българската войска.

Сега се чуват многобройни гласове (включително и моят) 3 март да си остане официален празник, но за национален да бъде посочено друго важно за България събитие, извършено самостоятелно от българския народ и българската държавна администрация. Причините са ясни – да не резюмирам дългогодишния дебат за това трябва ли, или не Трети март да бъде националният празник на Република България.

Кандидатурите са няколко: денят на Априлското въстание (1 май), 24 май, 6 септември и 22 септември. Към първите две дати българската държавна администрация няма никакво отношение, ако не броим факта, че княз Борис приема учениците на светите братя в пределите на Първото българско царство.

Когато във ВНС се обсъждаше възможността 6 септември да стане национален празник, вече не си спомням кой изрази съмнението, че тази дата добре ще се приеме от българските граждани поради близостта ѝ с 9 септември…O, sancta simplicitas!

Аз съм „за“ 22 септември, въпреки че силно недолюбвам Фердинанд Сакскобургготски и внук му (почти толкова, колкото недолюбвам и Русия). Съвременните републики като национален празник честват деня, в който са придобили своята пълна независимост и наистина са станали суверенни държави.

Добре е все пак, че към днешна дата Денят на Съединението и Денят на Независимостта са поне официални празници.

 
 

Казусът „Трети март“

| от |

Почина щангистът Величко Чолаков. Информацията бе потвърдена от Центъра за спешна медицинска помощ в Смолян. Шампионът в най-тежка категория издъхна на 35-годишна възраст в родния си град. Екип на Спешна помощ се е отзовал днес на повикване в дома на атлета, след като на Величко му прилошало. Предполага се, че е починал от емболия, но причините за смъртта ще бъдат изяснени след аутопсията. Щангистът е имал здравословни кардиологични проблеми.

 
 

Казусът „Трети март“

| от |

БПЦ почита днес църковния празник Успение – заспиване, на Свети Иван /Йоан/ Рилски, обявен за небесен покровител на българския народ. Празникът се чества в деня на годишнината от кончината на светеца.

По традиция в Рилския манастир се отслужва литургия в памет на Свети Иван Рилски, който е основал църковната обител. Преподобният Иван Рилски е роден около 876 г. в село Скрино в Осоговската планина. Живял е по времето на княз Борис и на сина му Владимир, на цар Симеон и на сина му Петър – време на широко разпространение на християнството в пределите на България. Като юноша той копнеел да се посвети в служба на Бога и постъпил в манастир.

След като приел монашеството, напуснал манастира и се скитал на много места. Установил се в Рила и основал Рилския манастир. В края на живота си светецът се отдал на уединение и молитва. Той умира през 946 г. и е погребан в малката манастирска църква на Рилската обител. Около 980 г. мощите на Иван Рилски са открити и пренесени в София, а той е канонизиран. През 1183 г. унгарският крал Бела Трети отвоюва Средец от византийците и отнася мощите на българския светец в Унгария, откъдето са върнати след четири години.

След освобождението на България от византийско робство цар Асен Първи ги пренася през 1195 година в столицата Търново. Свети Иван Рилски е почитан като общобългарски светец, но славата му се разнася в Русия и на целия Балкански полуостров.

 
 

Казусът „Трети март“

| от |

Филми се снимат по няколко месеца, а всички знаем какво става, когато имаме един прекалено стриктен, взискателен или пък агресивен колега. Въпрос на време е на някого да ти избият чивиите.

Това се случва неочаквано често, но се чува само ако участниците са известни. Най-старият и легендарен спор е между актьори и режисьори. И като казваме „стар“, имаме предвид много стар.

Катрин Хепбърн, която е невъзможно красива, се скарва жестоко с режисьора Джоузеф Манкевич, който е безобразно нетактичен. Научете повече в галерията ни!

 
 

Казусът „Трети март“

| от |

Много хора не се свенят да правят секс на открито. Традиционно предпочитаното място за „външни страсти“ е паркът, въпреки че на места подобно поведение е наказуемо. В представите на дамите обаче идеалната обстановка за целта е друга, пише в. „Дейли стар“.

Проучване, направено от Superdrug Online Doctor сред 1000 американци и 1000 европейци, е установило, че за участничките сред тях предпочитаното място за секс на открито е плажът. Дамите не крият, че морската обстановка им действа възбуждащо.

Във въжделенията си за интимност извън дома на второ място жените поставят парка, следван от съблекалнята. Изглежда височините също възбуждат представителките на нежния пол, тъй като на следващата позиция те поставят покрива на хотел или заведение.

Допитването показва още, че идеята за секс на открито е по-възбуждаща за мъжете, отколкото за жените – 57 процента срещу 44 процента