Казусът „Мойс“

| от |

Отдавна се канех да напиша нещо относно ситуацията с Дейвид Мойс и сега уволнението му ми даде идеална причина да се захвана.

Предполагам как мислят повечето любители на играта за него и за това какво (не) е свършил до момента начело на Ман Юнайтед. Аз обаче ще изложа моето мнение и изобщо за мениджърите, които биват употребени, така да се каже.

David-Moyes-Manchester-United_3090504

Най-напред искам да кажа, че времената вече са коренно различни и ако самият САФ беше на негово място, т.е. да дойде в такъв отбор на мястото на някоя легенда, едва ли щяха да го чакат толкова, колкото са го чакали навремето. В това съм сигурен 100%. Дали е бил правилният избор? Може би не, най-вероятно не е бил, след като Червените дяволи се представиха толкова ужасно през настоящата кампания. Много хора ще кажат, че Мойс не е спечелил нищо досега с Евертън за толкова години и не става за голям клуб. Тук принципно не съм съгласен с тази теза по простата причина, че първо Евертън са доста голям клуб, разбира се не от калибъра на най-големите, но все пак… преди него кретаха в средата на таблицата доста време, че дори и във втората половина. Откакто дойде Мойс клубът се стабилизира, дори се класираха за ШЛ една година, но не успяха да влязат в групите.

За целия си престой на Гудисън Мойс доказа, че може да работи с ограничени средства и да постига резултати. Да, не е спечелил купи, но макар Венгер спечели някакви от 2005 насам? Това не означава автоматично, че тези хора не са се справили. Защото не е само важно да печелиш титли, а да изградиш облик на тима с годините, да има този отбор стил, начин на поведение. Карамелите не са ми от любимите отбори, точно защото са доста корав съперник и особено у дома могат да победят всеки. И поради тези съждения считам, че шотландецът е добър специалист, познава живота във Висшата Лига, но просто не му бе дадена нужната среда и време.

Той завари един разбит отбор, поне психически и неговият щаб не бяха замесени в почти никакви трансфери. Това не е оправдание, но все пак изиграва огромна роля. Още повече се доказа моята теза, че досега Юнайтед е печелил доста от мачовете си и титилите си заради САФ, който със своето влияние буквално и преносно даваше увереност на своите подопечени.

Но в съвременният футбол времената са такива, че се искат резултати тук и сега. Отделно, че феновете на отбора да доста разглезени откъм трудност за постигането на купи и титли, защото бяха свикнали да ги получават едва ли не ей така. Да, ама не както се казва! За мен играчите носят 60% вина за състоянието на отбора, 20% собствениците и феновете и 20% за Мойс и хората му. За мен е недопустимо играчите да определят дали им харесва даден треньор или не и поради това да бойкотират някои мачове, за да може даденият човек да напусне. Убеден съм, че примерно Ман Сити – Уигън за Купата миналата година бе един от тези двубои, където ако не всички, то поне половината играчи не си даваха никакъв зор. Което е недопустимо и абсурдно, защото ти играеш най-вече за себе си и после за мениджъра. Преди години се случи същото и с Фелипао в Челси. Луиш Фелипе Сколари бе изритан като куче от Абрамович, само защото неговите методи не се харесаха на тарторите на сините от Лондон. Сигурен съм, че има безброй много други примери.

Лошото е, че не се дава почти никакво време да даден човек да развие идеите си, защото за година или по-малко няма как да стане. Не знам с кой акъл и за какво се подписват някакви безумни договори, които всички знаят, че може и най-вероятно няма да се изпълнят. Пълни глупости са лично за мен, но кой съм аз да им давам акъл? Фактите обаче са такива, че няма никаква сигурност за никой и заради това ще виждаме все по-малко хора като Мойс, Венгер и САФ, които са в даден клуб повече от 10г, че и повече. Няма как да се случи, защото шефовете в даден момент ще си кажат, че няма смисъл да чакат и чао. А много добре знаем, че колкото и да си добър винаги ще има моменти, в които ще има спадове и дупки. Но това не значи, че на момента си аут, защото това са хора, не роботи. В случая и аз сигурно бих махнал Дейвид Мойс, но според мен не може да се съди за него с абсолютна строгост при дадените обстоятелства.

Защото никой не може да знае, ако беше останал и изградил отбора по своите виждания с негови играчи как ще се развият нещата. В крайна сметка той се опитваше да продължи мисията на САФ, но видя, че не става и по едно време почна да гради отбора по негово осмотрение. Може би това му изигра лоша шега. Надявам се да почне скоро някъде, където да може да докаже, че го бива. Неговият наследник в Евертън в момента прави чудеса с отбора, но все пак той бе изграден от Мойс. И въпреки това аз съм голям привърженик на Мартинес и мога само да го похваля за неговата превъзходна работа.

Все пак вярвам, че има и ще има хора, на които ще им се даде възможност да се развиват, защото иначе играта отива на кино – както за треньорите, така и за играчите и за нас, феновете!

Станислав Рангелов

 
 

Huawei е на първо място по брой продадени телефони в Китай

| от chronicle.bg |

Ръстът на доставките на смартфони в Китай приключва през второто тримесечие на тази година, отчитайки 3% спад.

Второ тримесечие подред водещата компания по брой доставени устройства е Huawei. Тя е доставила общо 23 млн. устройства, следвана от Oppo с 21 млн. телефона. Така Oppo отчита 37% увеличение на годишна база. На трето място е vivo с нейните 16 млн. доставки през април-юни.

Изненадата идва от Xiaomi, която е доставила 15 млн. телефона. Тя задминава конкурента си Apple и отчита 60% ръст за китайския пазар.

 
 

Честър Бенингтън – депресираният урод, изоставил шест деца

| от |

Вероятно вече сте попаднали на колажа със снимка на Getty Images, на която вокалистът на Linkin Park, Честър Бенингтън, е с шестте си деца, а върху нея пише, че „Any father that kills himself leaving behind six children is a pathehic excuse of a man“.

Може би дори сте я лайкнали или сте я споделили. Защото обичате децата, защото смятате, че нито едно дете не заслужава да живее без баща или защото искате да сте смели в изразяването на различна гледна точка и ви е писнало от всички онези мрънкала, които оплакват Бенингтън, който в крайна сметка, сам се е обесил. Демек – сам си е виновен. Егоист.

В съзнание, в което битува схващането, че „депресия-мепресия – лигавщини са това, що не вземе да се стегне“, се освобождава място за такива мисли. И това не зависи от географските ширини. Има го в България, има го в Европа, има го в Щатите. Светът е пълен с хора, чието разбиране за депресията е сгънато в дефиниции като „лигавщина“, „слабост“, „ексцентричност“ и „сдух“. И това е толкова тъжно, че може да отключи депресия и при човек, който е психично здрав като бик.

Нека ви кажа какво не е депресията. Тя не е белег за разглезеност. Не е арт претенция. Не е лошо скалъпено оправдание за темерутщина. Не е предизвикана по собствено желание. Не е лесна за терапевтиране. Не е признак за слабост. Не е лошо настроение.

20139645_164370974108005_8893276490458308721_n

А сега нека уточним какво Е депресията. Депресията е клинична потиснатост – дистимия. Тя е безрадостност и загуба на интереси. Повишена уморяемост. Безапетитие. Безсъние. Загуба на телесно тегло. Мисли за вина. Анхедония (неспособност за изпитване на удоволствие). Влошена концентрация на вниманието. Двигателна потиснатост, понякога и депресивен ступор (пълно отсъствие на двигателна активност). Депресията е мисли за вина, безперспективност, разоряване. Песимистична нагласа. Понижено или отсъстващо либидо. Безпричинни болки и усещание в различни части на тялото. Социална дисфункция. Изолация. Невъзможност за досег до останалия свят. Плач, уморяемост, тъга, безпомощност, мисли за непотребност, суицидни желания, порив към смърт. Депресията е болест. От най-тежките.

Представете си да обитавате свят, паралелен на реалния. Свят, в който няма радост, нито светлина, нито удоволствия, нито удовлетворение, нито спасение. Депресията е една чудесна алегория на Ада – не този на Данте, в който дяволи пекат човеците в казани с лава и ги разпъват на средновековни уреди за мъчение. А такъв, в който ужасът се ражда от дълбините на собственото съзнание и обладава всяка негова част. Депресията, мили хора, които смятате, че Бенингтън е изрод, защото е оставил шест деца, е нещо като автоимунно заболяване на психиката. Такова, което атакува собственото съзнание, сякаш го възприема за враг, и го разрушава из основи.

Елементарната журналистическа етика изисква изключително внимание към темата на самоубийството – онази тема, която стои в центъра на повечето философски трудове на големите философи от нашето и отминалото време. Въпросът за правото на човека да отнеме собствения си живот, е сложен, многопластов и няма ясен човешки отговор. Както казва проф. Николай Михайлов, човекът е въпрос без човешко решение. Той има само божествено такова. Същото се отнася и до самоубийството.

В по-големия процент от случаите, хората с депресия са фини, широко скроени и мислещи. Доц. Поли Петкова, която преподава клинична психология в СУ, казваше, че човешката душевност е като музикален инструмент. Някои души са пиана – обширни, с големи възможности, акорди. Други са като балалайка. Трети пък – като конец за зъби. Боледуващите от депресия са рояли. Те не са слаби, нито безхарактерни, и в повечето случаи са виждали света от един ъгъл, от който онези, здравите, спортуващите три пъти в седмицата веселяци, никога не са зървали. Болните от депресия заслужават уважение. А не обвинения, стигматизация и набутване в крайните квартали на социума.

Те водят своята битка всеки ден, всеки час, всяка минута, и често я печелят. Те трябва да знаят, че има изход, има лечение, има спасение и път. Той не е лесен, но е път. И води обратно към живота.

Това е посланието, което всеки разумен човек трябва да отправя към милионите хора с депресия по света. Че някъде там, на подходящото място, с подходящото лекарство, с подходящия терапевт, с подходящите хора, има спасение, има възкресение.

И ако обществата по света бяха достатъчно зрели, за да предложат рамото си и хората в депресия да могат да се опрат на него, изходите, в които тези хора се връщат към живота, щяха да са по-чести. Вратата на изхода щеше да е по-широка.

Хайде да направим разлика между „присъда“ и „диагноза“. Можеш да бъдеш осъден, когато си извършил престъпление. Когато си болен, заслужаваш опора.

Ако сте чели гениалния роман на Е.Е.Шмит  „Оскар и розовата дама“, може би си спомняте думите на маминка Роза, която казва на 10-годишния Оскар, който умира от рак, че „…Болестта е факт. Тя не е наказание“. Това е валидно както за физическата, така и за психичната болест. Тя е факт, а не наказание. Татуирайте си го.

Всички онези, които демонстрират своята оригиналност и напредничавост, споделяйки становището, че Честър Бенингтън е урод, защото е увиснал на бесилото по собствено желание и е оставил шест деца сираци, трябва да се срамуват. И то да се срамуват жестоко. Защото нулевото разбиране на психичните драми, които преживява един човек, са причината милиони хора по света да страдат два пъти повече, отколкото е необходимо. Махленското оплюване на човек, който е в състояние на страдание, независимо дали става дума за депресия, диабет, нещастна любов, банкрут или рак, е бъркане в раната с мръсни ръце, недопустима инвазия в едно безумно нежно интимно пространство, престъпление спрямо човешката душа и свободния избор.

Засрамете се от този колаж, смирете се. И покажете малко уважение.

 
 

Десет филма на Кристофър Нолан право в десятката

| от chronicle.bg |

За 19 години Кирстофър Нолан прави 10 филма, с което доказва, че количеството невинаги определя качеството. Зрелищата, сценографиите и брилянтните актьорски състави са само част от нещата, които правят филмите му шедьоври.

Режисьорът, който реабилитира филмите за супергерои, съвсем нормално, невинаги е бил големият играч в Холивуд. Въпреки че първите му два филма получават предимно добри мнения, Нолан постепенно си проправя пътя в лигата на големите кинодейци, за да може днес да прави чудовищно добри филми за широката публика.

В творчеството си поставя акцент на променящите се представи за времето и как емоционалният хаос може да доведе обществото до крах. Верен на принципите си, Нолан има пристрастия към някои теми, които винаги присъстват в лентите му, независимо от мащаба им.

Тази седмица светът е възхитен за пореден път от Кристофър Нолан. Този път заглавието е „Дюнкерк“. Филмът оглави бокс-офис класацията на САЩ и по всичко личи, че приходите ще продължават главоломно да се трупат. Нолан отново показа как се правят филми от такъв характер.
Неминуемо е в такъв момент да не обърнем поглед назад към „Мементо“, „Генезис“, „Интерстелар“ и още други.

Вижте в галерията горе най-доброто, което Кристофър Нолан ни даде през изминалите 19 години.

 
 

5 причини просто да кажеш „Да“

| от Chronicle.bg |

Чували сте шегата, че животът свършва след брака. Когато достигнете една определена възраст, в която въпросът „Не ти ли е време вече“ все повече зачестява и майка ви започне да проверява за свободни дати в общината, бързо започвате да претегляте аргументите в полза на брака. В същото време въображението ви рисува толкова страшни картини от момента пред венчилото и живота след това, че имате чувството, че спите, а сватбата е само лош кошмар. Ключови думи на вашето нещастие след брака са тъщата или свекървата, 24/7 пълната мивка с чинии, мръсните памперси и колебанието дали да свалите сватбената халка от пръста си, когато излизате с необвързаните си приятелки по женски.

Световни проучвания показват устойчива тенденция на спад в броя на браковете. В България по данни на Евростат такава тенденция се наблюдава от 1945 г. насам. През 1990 г. за първи път броят на браковете спада под 60 000 на година, като оттогава до днес се наблюдават незначителни колебания. За сравнение – през 2014 г. в България са сключени общо 24 596 юридически брака, а за 2016 г. – общо 26 803 двойки са минали под венчилото (данни на НСИ).

Въпреки това много двойки у нас искат да минат под венчилото и да кажат „Да“, независимо от често чуваните „Не си ли още твърде млада?!“ и „Абе, я си поживей поне до 35, 40.“

Ние обаче намерихме поне 5 причини просто да кажете „Да!“ – на булчинската рокля и на любовта, напук на предубеждението, че да се жениш вече не е модерно.

1. Традицията повелява

Да кажеш „Да“ си е стар български обичай. Традициите не трябва да бъдат в противоречие с модерното общество, напротив – да го поддържат живо. Запазила се е традицията от времето на нашите прабаби и прадядовци младоженецът да поиска ръката на момичето от родителите ѝ, а женитбата си остава радостен момент за родителите, продължение на рода и отърваване от подхвърляния като „Не ти ли е време вече?“, „Нали знаеш, че леглото вкъщи стига за двама?“, „А гадже кога?“ и други производни.

2. По-голяма мотивация и финансова стабилност

Когато сте двама с потенциал за трима или повече, имате по-голям стимул да изкарвате пари, защото от вас зависи поне още един човек. Това повишава стандарта ви на живот, делите си разходите вкъщи, а и ви дава по-голяма мотивация в професионален план. С други думи – бракът се оказва положителен за работата. Неслучайно проучвания показват, че омъжените жени се възприемат с много по-голямо уважение и доверие от колегите си в работата.

3. Бракът е по-добър за децата ви

Когато сте женени, децата ви растат в по-стабилна обстановка, имат повече социални контакти и повече социални придобивки, например, здравно осигуряване. Те получават повече внимание от вас, близките ви и приятелите ви и това прави израстването им по-пълноценно.

4. Не, сексът не свършва с брака

Точно обратното. Бракът води до много по-редовен секс, а в случая количеството и качеството вървят ръка за ръка. Интимните срещи за една или две нощи са вълнуващи и в тях има някакъв особен чар, но по-продължителният секс с постоянен брачен партньор ви помага да научите повече за това какво харесвате както вие, така и половинката ви в секса. Освен това сексът със съпругата или съпруга ви повишава вашата креативност, защото постоянно импровизирате и търсите нови начини да направите семейния секс по-вълнуващ и да поддържате искрата. И да отбележим, че редовният сексуален живот и креативността пак са в плюс на работата.

5. Дават ви пари, за да се ожените

Оказва се, че има хора, които толкова много подкрепят любовта, че са готови да ви подарят 5 000 лв., за да се ожените, щом се обичате. Говорим за ракия „Пещерска“ и тяхната кампания „Просто кажи да“. Кампанията цели да сбъдне мечтите на три двойки, които отлагат своята сватба не поради липса на желание, а поради финансови причини. Единственото, което се изисква от влюбените, е да се регистрират на сайта www.justsayyes.bg до края на юли. Три двойки имат възможност да спечелят по 5 000 лв. за своите сватби, плюс пълни чаши за всички гости по време на празника и още изненади.

Бонус аргументът ни в полза на брака, е, че в крайна сметка ако наистина обичаш някого, няма какво да го мислиш. Двама винаги е по-добре от един, а любовта е най-добрият лек срещу всичко.