Какво те прави журналист?

| от |

Автор : Юлия Кошаревска

Вече втора година уча журналистика, но все още ми е странно когато някой ми каже, че съм журналистка. Не съм. Надявам се да стана, но не съм. Имам да уча още много, да се запознавам с хора, да публикувам, да ме критикуват, да взимам трудни решения … и  чак тогава може би ще мога да започвам разговор с „Приятно ми е! Аз съм журналистка!”

1377157_10151887882994699_379910353_n

Основната разлика между това, което ние учим в Бристол, и това, което учат студентите по журналистика в България е, че нашият курс е изключително практически насочен. Всеки четвъртък например, си „играем” на новини – събираме се сутринта на планьорка, решаваме кои истории си заслужават и кои може наистина да снимаме и.. започваме! Някой отговаря за радио предаването и припомня на екипите, чиито истории си е харесал, да вземат техника, за да могат да записват едновременно и за радио, и за телевизия (тук повечето медиии правят така, за да спестят пари). Имаме си продуцент и редактор на новините, които следят всички да се движат по график. Те дават напътствия за цялостното протичане на емисията. Екипите се състоят от двама човека, които си поделят задачите по снимане, интервюиране, редактиране, монтиране и писане на текст. В апаратната също е доста интересно. Всяка седмица всеки получава нова роля, за да може да се научи да прави всичко.

1927110_10152216813999699_510574253_n

Имаме и няколко теоретични модули. Единият е медийно право и етика. След година и половина в Англия, мога да кажа, че единствено по време на този модул ми се е случвало да сведа глава, когато се е споменавала България. Защо ли? Защото си говорим за свобода на словото. И вече няколко пъти трябва да обяснявам защо сме толкова ниско във всички класации.

1781371_10152216813594699_1506202376_n

Тази седмица обаче лекцията ми се стори най-интересната до момента. Обсъждахме какво те прави журналист. Едва ли всъщност е било чак толкова интересна, но аз не спирах да си правя аналогии със ситуацията в България и с циркчето, което няколко дни по-рано се беше развило в най-гледаното време в една от най-гледаните телевизии. Някои от опорните точки в отговор на зададения въпрос бяха:

  • Плащат ми от голяма медийна компания.
  • В длъжностната ми характеристика пише „журналист”.
  • Публикувам разни неща.
  • Върви ми в писането.
  • Мога да накарам хората да говорят.

Е да, ама наистина ли някой от тези отговори (или пък всички), те прави журналист?

1624609_10152216813569699_840550195_n

От друга страна, мислех си, че вече нищо в България не може да ме изненада. Спомних си, че човек винаги трябва да е готов за изненади, едва след като изчаках сайта на БТВ да се зареди и със собствените си очи се уверих, че Росен Петров наистина е изчел декларацията, с която става член на партията на Бареков, в ефир (дори не може да си представите колко пъти на ден реагирам с „Ама това от НеНовините ли е?”, на истински новини за българския политически живот). По време на последната лекция се опитах да обясня появилата се ситуация на колегите ми. Вероятно до известна степен оправдаваха постъпката на водещия – все пак по-добре е да не лъжеш, че нямаш пристрастия. Но първият въпрос, който изникна е: Как може ти, като журналист, да използваш националния ефир за собствените си политически цели?

Въобще може ли журналист да има собствени политически цели?

И след тези всички размисли и разговори, стигнах до един кратък списък с характеристики на понятието „журналист”. Вероятно са много наивни. Възможно е след няколко години да си се смея на това, което съм си мислила, но все пак искам да вярвам, че това всъщност е истина за журналистите:

  • Обективно представят факти
  • И ги поставят във верния контекст.
  • Намират баланса между самостоятелност и отговорност пред другите
  • И следват съществуващите етични кодекси. (Това в български контекст знам, че е нож с две остриета, но разбирате за кои от тях става въпрос).
  • Социално отговорни са.

1624536_10152216813534699_1335829166_n

Почвам все по-често да се замислям какъв процент от българските журналисти отговарят на тези критерии. Но все пак съм сигурна, че има и такива, които го правят! И ще продължа да искам да се върна и да вярвам, че журналистиката има бъдеще, дори и в България, защото както е казал Томас Джеферсън:

„Свободата да говорим и да пишем брани другите ни свободи.”

 
 

18,10ч. е най-доброто време за питие

| от chronicle.bg, БТА |

Режимът по часовник може да се окаже най-доброто средство за здравословен живот, според авторите на изследване, целящо да установи по кое време от деня хората извличат максимални ползи от обичайните си занимания.

Допитването, обхванало 1000 души във Великобритания, е направено по поръчка на производителите на хранителни добавки „Форца“. На базата на получените отговори авторите му са изготвили здравословен график, насочващ към идеалното време за дейности като хранене, тренировки и дори секс:

– 6,45 – Най-подходящото време за събуждане, по възможност след продължил между седем и девет часа нощен сън.

– 7 – Идеалното време за сутрешна тренировка. Изследване е установило, че кардио упражненията на гладно водят до изгарянето на малко по-голямо количество мазнини.

– 7,15 – Около 30 минути след събуждане е най-доброто време за закуска. Внушителните 84 процента от участниците в допитването споделят мнението, че придържането към хранене в определено време помага в борбата срещу излишните килограми.

– 7,30 – Най-доброто време за секс – в идеалния случай 45 минути след събуждане, когато енергийните нива са повишени. Приливът на ендорфини след полов контакт помага за понижаване на кръвното налягане и нивата на стрес.

– 9,45 – Идеалното време за работа. Изследване е установило, че пикът на мисловната дейност е около три часа след събуждане. По това време концентрацията, способността за запаметяване и креативността са най-високи.

– 10,45 – Най-доброто време за почивка, тъй като нивата на стрес се покачват, особено в началото на седмицата.

– 12,15 – Четири часа след закуска идва най-подходящото време за обяд. Три четвърти от участниците в допитването са споделили „осезаеми ползи“ от факта, че никога не пропускат обедното хранене.

– 15,30 – Моментът за демонстриране на воля. По това време хората, които спазват диета, са най-уязвими и най-склонни да посягат към хранителни изкушения, способни да я провалят.

– 18 – Най-подходящото време за вечеря според хората, спазващи хранителен режим с цел отслабване.

– 18,10 – Най-доброто време за питие. Алкохолните напитки е препоръчително да се пият по-рано вечер, за да може черният дроб да се възстанови, преди да настъпи времето за лягане.

– 18,30 – Подходящо време за силови тренировки.

– 22,10 – Идеалното време за лягане, позволяващо 20 минути за заспиване и 90 минути за най-възстановителния сън без бързи очни движения, който обикновено е преди полунощ

 
 

Кино фокус: Холи Бери. 11 роли, в които й се възхищаваме

| от chronicle.bg |

Холи Бери или Хали Бери, както ви харесва, е родена като Мария Холи Бери, но през 1971г. година променя името си на Хали Мария Бери. Дъщеря е на бившия болничен прислужник от африкански произход Джеръм Бери и на бялата Джудит Бери.

През 1980г.  участва в няколко конкурса за красота, виждаме защо. Печели през 1985 Miss Teen All American и Miss Ohio през 1986г. През 1986 г. е първа подгласничка на мис САЩ. В интервю по време на конкурса тя казва, че иска да стане актриса или да се занимава с телевизия като журналист. Интервюто е удостоено с най-високата оценка от съдиите. Тя е първата афроамериканска участничка на мис Свят през 1986 г., където завършва на шесто място.

Бери от 1993 до 1997 г. е женена за бейзболния играч Дейвид Джастис (David Justice), а от 2001 до 2005 г. – за музиканта Ерик Беней (Eric Benét), с когото осиновяват дъщеря – Индия. От 2005 до 2010 г. живее с канадския модел Габриел Обри, от когото през 2008 г. ражда дъщеря Нала (Nahla Ariela Aubry).

През 2010 г. Бери започва да се среща с френския актьор Оливие Мартинес. Двамата имат момче, което Холи ражда, когато е на 46 години.

Днес  актрисата навършва 51 години и по този повод ви черпим с 10 нейни роли, които не са за изпускане.

 
 

Не е нужно да посетите Бразилия, за да пиете добро кафе

| от Chronicle.bg |

Да кажем, че ви се пие хубаво, ама наистина хубаво кафе. Най-добрата ви опция е да заделите няколко хиляди лева, да си вземете един месец отпуск, да хванете самолета до Мюнхен, оттам да се прекачите на полет до Сао Пауло, после да хванете още един самолет до Рио де Жанейро, да седнете в легендарното заведение „Garota de Ipanema” и да си поръчате бразилско кафе.

Много добра опция, наистина, но има някои дребни пречки. Хилядите левове, няколкото полета, месецът отпуск и невъзможността да се случи на момента.

Има и друг начин обаче. Например, да опитате Catuai do Brasil – лимитирана серия кафе от NESCAFÉ® Dolce Gusto® – с Арабика от бразилски произход. Пуснете си нещо в стил Jazz & Bossa Nova Instrumental Music и се отдайте на своето бразилско пътешествие.

Самото кафе е доста разпознаваемо – то е наситено с ароматни флорални нотки и с отличаващо се деликатно тяло.

На местен южноамерикански език* Catuai означава “много добър” и в случая небцето ви напълно ще се съгласи с това твърдение.

Още с първата глътка от Catuai do Brasil се усещат флоралните нотки, които могат да ви помогнат да си визуализирате гледката на синя вода и кацащи самолети, която се вижда от хълма Корковадо. Както и за летните, бразилски бури, в които палмите се огъват до земята, а дъждът се излива с литри и заглушава всеки друг шум.

DolceGusto_puzzle boxes_168x155cm_Preview

Важно е да се отбележи, че Catuai do Brasil идва в херметически затворени капсули, които запазват свежестта на кафето, а и машините NESCAFÉ® Dolce Gusto® са истинско произведение на изкуството.

Елегантни, футуристични, смели, красиви, функционални, те могат да бъдат онзи акцент в кухнята ви, който ще кара всички гости да ви питат „Уау, какво е това?“

И накрая – тайната на доброто еспресо се съдържа в четири елемента. Не, не вятърът, водата, огънят и въздуха, а блендът на кафето, кафемашината, правилната поддръжка на кафемашината и човекът, който го приготвя. И когато всички елементи са налице, остава да пожелаем „Приятно пътуване до Бразилия“!

CATUAI DO BRASIL 43765458 BG GIRONA 3D PACK

*Тази статия е изготвена с любезното съдействие на Нестле България АД.

 
 

Маргарет Мичъл и отнесеният от вихъра Юг

| от Дилян Ценов |

На 11 август 1949 г. женена двойка върви ръка за ръка по улица в Атланта. Отиват на кино. Докато пресичат прочутата „Прасковена улица“ едно такси приближава с бясна скорост. Той се отдръпва, но тя не успява и таксито я удря. Повече не идва в съзнание. Пет дни по-късно, на 16 август 1949 г., Маргарет Мичъл Марш, авторката на най-популярния роман в американската литература, „Отнесени от вихъра“, умира в следствие на усложненията от катастрофата.

Жената, чието творчество е символ на Стария Юг, е уникален по своето естество феномен в американската литература. Тя твори във времена, когато мъжкото присъствие е не само преобладаващо, но и мнението на писатели, критици и журналисти е онова, което казва колко дълго ще живее дадена творба. Никой не може да премине отвъд бариерата, ако не е одобрен и допуснат от вече доказалите се таланти. И в тези години се появява една никому неизвестна жена, съпруга, домакиня от Атланта, която е написала роман за Американската гражданска война. Годината е 1936. Работното заглавие е „И утре е ден“, но той излиза под познатото на всички име „Отнесени от вихъра“.

Gone with the wind front cover
Първото издание на романа

Пукнатините в системата са моментални. Никой от висшия кръг не одобрява този „феминистки“ и „вреден за обществото“ роман. Никой не харесва идеята да бъде поучаван от провинциална домакиня, която започва да пише, защото си навехва глезена и трябва да си запълва времето с нещо. Публиката обаче е на друго мнение. Противоположното. „Отнесени от вихъра“ още с появата си предизвиква фурор и става една от най-популярните и продавани книги в страната. Всички четат за Скарлет, Ашли, Рет, цялото семейство О’Хара, памуковите плантации, хубавия, идиличен (за белите) Юг и Гражданската война, след която нищо вече не е същото. Независимо от мнението на критиците и писателите, Маргарет Мичъл става новото литературно откритие.

 gonewiththewind2
Кадър от филма „Отнесени от вихъра“ (1939)

„Отнесени от вихъра“ е роман за оцеляването. Всяка ситуация стои под тази обширна тема. Това е Гражданската война, която Югът загубва и трябва да се издигне отново, макар и не същия. Това са семейство Уилкс, които загубват плантацията си и разчитат на Скарлет. Това са всички онези роби, които си мислят, че ще бъдат освободени от янките, но свободата се оказва мираж. И тук разбира се е любимата на всички жени и мъже Скарлет О’Хара. Яркочервена, също като името си, нейният живот не е нищо повече от оцеляване, сила и кураж. Това несъмнено е една от най-силните жени в литературата изобщо. Най-дръзката, смела, глупава, на моменти луда, безпардонна – Скарлет е кучката от литературата, която не можеш да не обичаш.

„Отнесени от вихъра“ е роман и за миналото, което никога няма да се върне. За идиличния свят на памуковите плантации, големите имения, в които кринолините на дамите се блъскат един в друг, всяка си има ухажор. Всяка се жени преди 16-тата си годишнина, на 20 и неженена означава стара мома. Свят, в който си щипеш бузите и хапеш устните, за да почервенеят. Всички са щастливи и живеят в безгрижие, граничещо с безвремие. Робите вършат всичко, те издържат плантаторите. Всичко това приключва с Гражданската война. Конфедерацията не удържа янките и четири години по-късно, през 1965 г., Югът остава само спомен. А с него си отиват и всички негови порядки. Но момичето с ирландска кръв не се предава и избира куража пред репутацията. Скарлет О’Хара хваща оръжието на своето време и побеждава с него. Разбира се тя винаги остава капризното дете, което иска да получи всичко на всяка цена. Затова понякога действа хаотично и импулсивно и това й коства много. Но тя е такава. Неслучайно е една от любимките на читателите. От другата страна е нейният антипод, Мелани Хамилтън, съпругата на Ашли, на която Скарлет, заслепена от егоизма си, така и не осъзнава колко много дължи. Разбира го накрая, но прекалено късно.

 Author Margaret Mitchell
Маргарет Мичъл в Ню Йорк през 1938 г.; Getty Images

Маргарет Мичъл пише „Отнесени от вихъра“ в продължение на десет години. Няма други издадени книги. Никога не свиква с популярността и дори я отхвърля. Тя е Грета Гарбо на литературата, която живее уединено до самия си край, отказва да дава автографи, отказва да дава името на героите си за комерсиални цели (като сапун за ръце „Скарлет“) и не обича да говори публично.

Единствената й книга говори вместо нея. Книгата, между чиито страници е запечатен мирисът на пролетта, лекотата на памука, сълзите на стотици момичета и майки, гадния вкус на ямса, въшките и вечният шум на десетките бални рокли, идващ от някоя плантация в далечината.