Какво сте се вторачили в чалгата?

| от | |

Светлана Велева

Покрай динамиката на политическите новини някак другите теми от деня остават встрани и пропускаме да отдадем значение и да се замислим върху немалко иначе важни неща. Думата ми е за културата. По повод националния празник 3 март музеите и галериите, управлявани от Столичната община, отвориха врати за безплатни посещения. Наред с галериите отворени бяха и парк-музеите „Врана“, както и Зоологическата градина. Ключовата дума „безплатно“ изигра своята роля и провокира интереса на немалко столичани. Пред Художествената галерия дори се изви опашка. Не е като да няма интерес към културата.

Защо тогава непрестанно се говори и пише за чалгата и нейното деструктивно влияние? Откъде това възмущение, че няма култура и че подрастващото поколение се възпитава в чалга ценности, поради което затъпява прогресивно? Сигурно защото от телевизии и сайтове ни облъчват с халтура, зрелищни риалити формати и клюки за живота на кухи медийни герои – т.нар. информационна и интелектуална чалга. Да, тя е навсякъде, защото е по-комерсиална и защото, признайте, хората са любопитни и обичат жълтини.

Това не означава, че култура няма. Напротив – културата у нас през последните 6-7 години бележи своеобразен бум. Филми и сериали се правят на конвейер. Някои дори печелят международни награди. А ако ходите на театър, знаете, че залите се пълнят, за някои постановки билетите свършват месец по-рано. Много от сайтовете за онлайн пазаруване предлагат оферти за театрални постановки с до 50% намаление. Така средно за 6-8 лв., колкото е едно „биг мак“ меню във верига за бързо хранене, можете да си купите билет за „Парижката света Богородица“ или за „Ревизор“ на Достоевски с участието на Калин Врачански. На промоция се предлагат билети за концерти и опери. В момента само срещу 9 лв. можете да се насладите на Моцартов концерт на Софийската филхармония. Повечето известни опери гостуваха в България и залите бяха пълни. И това не е всичко.

През последните 10 години книгоиздаването прави революция. Вярно, причината не е, че има събуждане на таланти, а че от комерсиалност издателствата са склонни да издават каквото им предложат. В същото време всеки иска да пише. Дали може и има ли какво смислено да каже, е друг въпрос. Писането на книги стана като рекламно участие в телевизионна игра. Затова и писателите са повече от читателите, но това е друга тема.

Думата ми е за културата, която уж отсъства. Т.е. културно предлагане има – и театри, и книги, и кино, и концерти, има ли търсене обаче? Ако човек се интересува и изпитва глад за тези неща, намира начини. Но ако лежиш и чакаш културата да потече от екрана, нормално е да останеш с впечатление, че чалгата е навсякъде. Ролята на телевизията е да забавлява, а халтурата е най-близо до тази функция. Личното ти културно ограмотяване – твоето и на децата ти, е твой избор. Клишираните твърдения как чалгата ни задушава, са на хора, чиято единствена връзка със света са телевизията и интернет.

Във фейсбук дори има група „Бунт срещу чалгата“. Кой ни кара насила да гледаме и слушаме простотии? Чалгата е избор. Ако игнорираш нещо и не му придаваш значение, то ще умре като фактор. Тези, които превръщат чалгата във фактор, са не само слушащите я, но и тези, които й придават значение, като непрестанно я хиперболизират. Битката с чалгата е в нейното игнориране и в даването на приоритет на нейния антипод. Светът е пъстър на възможности… Какво сте се вторачили в тази чалга?

 
 

Днешните американчета съзряват по-бавно в сравнение с тези през 70-те

| от | |

Днешните американските тийнейджъри започват да правят секс и да пият алкохол около три години по-късно от връстниците си през 70-те години на миналия век, но и по-късно тръгват на работа, съобщи АФП.

Психолози от университета на Сан Диего анализираха начина на живот на децата на възраст от 13 до 19 години на базата на седем изследвания на национално ниво, направени от 1976 г. до 2016 г. Те установиха „истинска културна революция“ в дейностите, характерни за възрастните – секс, алкохол, шофиране и първа работа.

Днешните тийнейджъри са „по-малко склонни от тези от предишните десетилетия да работят, да шофират, да излизат по двойки, да пият алкохол, да излизат без родителите си и да правят любов“, пишат учените в сп. „Развитие на децата“. Тези промени са общи, във всички райони, без разлика от раса, пол, социалноикономическо положение.

„Траекторията на развитие през пубертета се е забавила и тийнейджърите съзряват по-бавно от преди“ – обясни Джийн Туенд от университета на Сан Диего. – Що се отнася до това, което правят възрастните, днешните 18-годишни, приличат на 15-годишните в миналото“.

Времето, прекарвано в интернет, може да е основен фактор за тази промяна.

 
 

Как Netflix бавно убива класическото кино?

| от | |

Факт е, че онлайн стрийминг платформите ще бъдат употребявани все повече с течение на времето. У нас те може да не са масово разпространени, но и това ще се промени. Това е бавен, но неизбежен процес. Най-малкото, защото това е честният начин за гледане на филми.

Какво правим обаче, когато заплащаме за дадена услуга, но асортимента, който получаваш, е обидно малък както за сумата, която даваме, така и за пренебрегнатия културен продукт?

Всички знаем, че както казваше един обичан български журналист, нищо не започва от днес. В това число влиза и киното. Нищо не започва от днешните филми. Преди тях има хиляди заглавия, които е задължително да бъдат съхранени и разпространявани. Просто защото имат какво да ни кажат – за историята, за духа на времето, за киното като възможности, за гения на добрите режисьори, актьори и сценаристи. Говорим за класическите филми. За онези, които сте забравили или изобщо не сте гледали. А може би ако ни ги сложат една идея повече пред очите, ще ги видим.

Няма как. Ако се интересувате от класическо кино, не се обръщайте към най-голямата стрийминг платформа – няма да ги намерите там. В базата данни на Netflix няма нито един филм от 1960, 1963, 1968, 1955, 1948 … ще спрем да изброяваме. Само ще кажем: 1960: „Психо“, „Апартаментът“, „Спартакус“, 1963 – „Клеопатра“, 1955 – „Да хванеш крадец“, „На кея“. Нито един филм на Хичкок, нито едно от култовите заглавия на миналия век, които независимо дали гледате или не, са колоси, явления, гениални ленти, променящи облика на киното днес. Нищо от Серджо Леоне до Франсоа Трюфо няма да намерите в Netflix. Което малко странно при условие, че това е най-голямата стрийминг платформа (с над 100 млн. клиенти в световен мащаб), създадена с цел да се намали пиратството в интернет.

Тенденцията на количеството на класическите филми намалява с годините. Още преди платформата да навлезе в България имаше по-широк спектър от филмите от „Златната ера“. Но с времето той ставаше все по-малък.

По-сериозният проблем обаче не е, че киноманите и ценителите на вечното кино не могат да гледат филмите на Хичкок. Този проблем е индивидуален и се решава лесно в пиратските сайтове. Хубаво или лошо – това е.

По-големият проблем е широкото наблягане на мейнстрийма, съвременните популярни заглавия – залагането на гарантите за високи приходи и пренебрегване на архива. А архивът е важен. Както казахме тези филми, макар да изглеждат остарели, дори смешни като актьорски похвати, трябва да бъдат съхранени. Понастоящем това се случва именно, където не трябва – в затънтени сайтове, които заедно с филма носят няколко вируса. Резултатът е загубването на цели култури, чийто посланици са именно филмите. Защо се случва това? Основните причини са две. Първата е слабият пазарен дял, който има класическото кино. Това означава по-малко публика за него и респективно – по-малко приходи. На второ място е сложността по въпроса с уреждането на авторските права. При класическите филми е значително по-трудно отколкото при съвременните.

С надигаща се вълна на стрийминга като масово средство за разпространение на филми, бедният запас от класически заглавия е голям проблем. Той прави досега до минали епохи неимоверно труден. Тези филми не са само за запалени киномани и „архивари“. Казахме и отново ще повторим, че класическото кино има какво да предложи на всеки един зрител. Стига той да пожелае да погледне с други очи.

Засега обаче, където в най-добрия случай ще плащате по 7.99 евро на месец, не е вариант. Така че минете през някой пиратски сайт за филм на Хичкок, например.

 
 

„Може ли да спреш климатика“ и други супер дразнещи реплики в колата

| от | |

По цял ден си шофираме като пичове сами в колата и ни е много добре. Е да, засичат ни, подпират ни, псуват ни, но каквото и да се случва извън купето на автомобила, то не е в състояние да ни изкара извън кожата така, както онова, което се случва вътре.

Компилирахме няколко от най-разпространените реплики, които се отправят към шофьора и са в състояние да го накарат да натисне рязко спирачката и да излезе от колата, за да си блъска главата в бордюра 15 минути, докато се успокои и продължи напред. Ето ги и тях:

„Аре да караш малко по-внимателно, че си слагам спирала“

Жената се вози отзад като президент и си върши нейните женски работи. Решила е да се гримира в последния момент, докато отивате на вечеря на центъра и ти караш по „Борис“. Паветата обаче й пречат да сложи спиралата, така че да не й станат бучки на миглите. За отмъщение можеш да й кажеш, че след малко сте на гладко и може да си сложи очната линия. Когато излезете на ремонта на „Прага“ или „Дондуков“, кажи, че вече може да действа и завий обратно към Пирогов, защото ще имате спешен случай с набучена очна линия в зеницата.

„Ей там май има място за паркиране“

Доверяваш се на пасажера, който МИСЛИ, че някъде там има място за паркиране, което е по-близо до входа на мола, и пропускаш единственто свободно място на този етаж. Естествено, ТАМ няма свободно място. Просто има паркиран Smart. Колкото и да е неприятно, не можеш да го избуташ деликатно назад, защото не е учтиво и слизаш още две нива надолу, за да паркираш накрая на инвалидно място и след 10 минути да намериш автомобила си облепен в стикери „Аз искам да съм инвалид“.

„Е що не минеш/мина оттам?“

Пътниците регулярно имат претенции откъде да мине шофьора. Все едно с качването в колата, в главата им се материализира холограмен Google Maps. Те знаят, че за да стигнеш от „Стрелбище“ до „Люлин“ е по-добре да се мине през „Дружба“, и че пътят за „Банишора“ се вие през „Младост“. И не свенят да дадат акъл откъде, аджеба, трябва или е трябвало да се мине.

„Хапни си яйчице, за какво го варих?“

Баба ти. Возиш я до Банкя да налеете минерална вода и багажникът е пълен с празни туби. Няма лошо, докато жената не реши, че не си ял от цял час и е време да хапнеш прясно сварено домашно яйце от радомирска кокошка. Веднага. Специално за теб го е варила. Доводите, че не желаеш колата ти да вони на яйца цяла седмица се разбиват като вълна о созополска скала в нейния довод. А именно: „Е а аз за какво го варих?“.

„Е що си паркирал чак там?“

„Чак там“ е на отстояние два метра от другото възможно място за паркиране. Необходима е обосновка на избора обаче.

„Благо, нали знаеш, че ти гледам километража?“

Да, жената е отзад и гледа. Не гледа стадата с крави покрай пътя, нито шарените листа на дърветата. Тя гледа километража. От София до Будапеща. И надава вик всеки път, когато стрелката допре цифрата 150.

„Жив да си, Жоро, е те тоя трамвай не го видех!“

Реален случай. Репликата е отправена от прабаба ми към баща ми, който шофира и спира, за да пропусне трамвай.

„ОП, ОП, ОП“

Очевидно си се доближил твърде много до друга кола. Живият парктроник се включва с нотка на хистерия.

„Гледай, гледай!“

Докато лавираш между колите, пред очите ти бива набутан смартфон, на който върви видео с котка, която бие куче.

„По-леко де, все пак возиш дете, нали не искаш да си счупи врата?!?“

Да, ако возиш само възрастни може да караш с 230 по Цариградско. Ако возиш дете обаче, което месец преди абитуриентския си бал още седи на детското столче, трябва да спираш преди да минеш през легнал полицай.

„Крачето ти май е все на съединителя, нали знаеш, че така се износва много бързо феродовият диск „

Мъжът ти. Гледа ти в краката, докато шофираш. Необходимо е да обясняваш какво правиш с тях 60 секунди в минутата. Искаш да спреш колата, да ги увиеш около врата му и да стискаш, да стискаш…

 „Може ли да спреш климатика?“

Навън е 43 градуса, но зиморничавият пътник отзад се увива в шалове, трепери, подкашля демонстративно и мрънка, че ще получи фациалис.

„Айде да пуснеш климатика малко“

Навън е 15 градуса, караш на отворен прозорец и дишаш с удоволствие. На някой обаче му хрумва, че жегата е адска и трябва да бичи климатик.

„Може ли да намалим музиката, че отзад се чува много силно“

Караш нова кола с аудиосистема BOSE и искаш да слушаш 100 кила до дупка. Всеки звук по-силен от латерна обаче срива майка ти.

„Може ли да спрем на някоя бензиностанция, че нещо пак ми се пишка?“

Жената. 5 минути след като сте тръгнали. Въпросът се задава на всеки 20.

„Нещо ми стана лошо, може ли да спреш за…“…изречението прелива в звука на стомашно съдържимо, изливащо се върху кожената каросерия.

„Може ли малко по-бързо да караш, че закъсняваме…“

„Може ли малко по-бавно да караш, че ми става лошо…“

А МОЖЕ ЛИ ДА МЛЪКНЕТЕ ВСИЧКИ И ДА СИ КАРАМ НА СПОКОЙСТВИЕ?

 
 

Седмицата на модата в Лондон: Burberry и Джонатан Андерсън

| от | |

Въпреки терористичната атака в лондонското метро, знаменитости, манекенки и модни критици се стекоха в британската столица за Седмицата на модата пролет/лято 2018, съобщиха Асошиейтед прес и АФП.

Могъщата британска модна къща „Бърбъри“ демонстрира дързост и фантазия, като подмлади класиките си. Главният дизайнер Кристофър Бейли предложи прозрачни дъждобрани в жълто, розово, тюркоазено. Той украси полите с дантели, като не забрави и карето в бежаво, бяло и черно, което от 1924 г. е емблема на марката.

Шоуто в елегантна сграда от 18-и век изгледаха Кейт Мос, Наоми Кембъл, синът на Лиъм Галахър – Ленън.
Дизайнерът Джонатан Андерсън, смятан за един от най-талантливите от поколението на 30-годишните, представи колекцията на собствената си марка в удобен стил дзен, който избягва „истерията“ на медиите и технологиите. Неговите рокли от меки тъкани са много удобни, а грубите боти към тях напомнят за разходките сред природата. Джонатан Андерсън заложи на парадокса – моделите му са едновременно модерни и класически, скромни и дръзки.

Днес колекциите си представят „Армани“, „Топ шоп“, „Върсъс Версаче“.